№ 295
гр. гр.Велинград, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210101193 по описа за 2021 година
Осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм/ сега чл. 558, ал.7 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД",
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, чрез
изп.директори Борислав Михайлов и Стефан Стойков, със съд. адрес гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16 адв. кантора „ М. и Николова“, срещу С. Й.
М., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.Ал.Димитров 15А.
Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на Гаранционен фонд
сума в общ размер на 7 670.22лв., представляваща изплатеното от обезщетение по щета
№210028/28.01.2015г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 08.08.2014г. в гр.Велинград, на ул. Евлоги Георгиев е
настъпило ПТП с лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. СА 5886 ТК , управляван от
ответника С. М., който след употреба на алкохол е навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил последователно два леки автомобила. Пострадалия при това ПТП
Веселин Стефанов Димитров пътувал на предната седалка до М. и вследствие на челния
удар с втория автомобил политнал напред и си ударил главата в предното панорамно стъкло.
М. в качеството си на работодател му наредил да напусне местопроизшествието и да отиде
на работното си место - павилион за бързи закуски, където на Димитров му прилошало и
загубил съзнание. Транспортиран бил до местната болница и приет за лечение на мозъчното
сътресение, полученото вследствие на ПТП.
Твърди още, че виновен за настъпването на ПТП-то бил ответника С. Й. М., който
освен това управлявал автомобила без валидна застраховка „Гражданска отговорност.
Пострадалия Веселин Стефанов Димитров се обърнал към Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени на основание чл. 288 от Кодекса за
1
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена
задължителната застраховка „Гражднаска отговорност”, и по неговото искане била
образуваната щета № 210028/28.01.2015.
Твърди и, че УС на ГФ взел решение да откаже да изплати обезщетение. Пострадалия
не се съгласил и с размера на обезщетението определен с решение на УС на ГФ, поради
което и завел срещу Гаранционен фонд гр.д №6030/2015г. по описа на СГС, за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
Въз основа на постановено решение по това гр.д 6030/2015 по описа на СГС, Димитров се
снабдил с изпълнителен лист и отправи покани за доброволно изпълнение. В резултата
ищеца изплатил сумите, както следва:
На 09.02.2017г. Гаранционен фонд изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д.№
6030/2015 по описа на СГС по сметка на ЧСИ Мариян Петков, сума общо в размер на
6910,05 лв., включваща: 5000лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди; 906,25лв. – законна лихва за периода от 28.04.2015г. до 08.02.2017г.; 300лв. –
разноски по гр. дело и 703,80лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 17.02.2017г. Гаранционен фонд изплатил по влязло в сила решение по гр.д.
№6030/2015 по описа на СГС по сметка на ЧСИ Мариян Петков, сума в размер на 560,17
лв., включваща 500лв. разноски по изп. дело № 663/2017г. и 60,17лв. – такси по ТТРЗЧСИ
На 07.06.2017г. Гаранционен фонд изплатил по влязло в сила решение по гр.д.
№6030/2015 по описа на СГС, сума в размер на 200.00 лв.представляваща държавна такса по
чл.78, ал.6 от ГПК дължима по делото.
Така цената на иска към ответника била в размер на 7 670.22лв. и се формирала като
сбор от горните суми, които ищецът бил заплатил.
Настоява се на това, че ответника бил поканен да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес не погасил задължението си.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати на
Гаранционен фонд сума в общ размер на 7 670.22лв., представляваща изплатеното от
обезщетение по щета №210028/28.01.2015г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Добрева, назначена от
съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника С. М.. В него се сочи,
че след като се запознала с представените от ищеца доказателства, счита иска за допустим.
Счита също, че за да бъде постигната крайната цел на това производство, ще бъде
необходимо да се установи дали всички платени суми от ищеца и претендирани в
настоящото производство са такива или само част от тях, следва да бъдат включени в цената
на иска и респективно възстановени от ответника. Поради липса на връзка с ответника С. Й.
М., няма да вземе отношение относно основателността на иска. Становището си по
наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за основанието на иска,
ще изрази по-късно. В тази връзка ще взема отношение за същото в първото съдебно
заседание.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.М., с писмена молба подържа исковете и
иска уважаване на същите, оспорва възражението на ответника, че не всички изплатени от
ГФ суми са дължими, тъй като се е суброгирал в правата на увредения, по съображения
изложени в тази молба.
В о.с.з. ответникът, чрез особения си представител адв.Добрева, оспорва иска по
основани е и размер, по съображения изложени в отговора.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, представени от ищеца, заедно
и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
2
От прието като доказателство Решение от 28.03.2016г. постановено по гр. д. №
6030/2015г. съгласно описа на І-18 състав при СГС, за което е служебно и публично
известно е видно, че е влязло в сила, като е потвърдено с Решение № 2210/24.11.2016г. на
СА. А и от съдържанието на представения Изпълнителен лист от 16.12.2016г. издаден от 18
състав на Софийски градски съд, гражданско отделение по гр. д. № 6030/20135г. на СГС,
мотивират фактически извод, че ищецът в настоящото производство – Гаранционен фонд е
бил осъден да заплати на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането
(отм.) на Веселин Стефанов Димитров обезщетение за понесените в резултат от ПТП на
08.08.2014г. неимуществени вреди в размер на 5 000 лева; законната лихва върху посочената
сума, считано от 28.04.2015г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300,0лева за съдебни разноски. А и да заплати по сметката на
Софийски градски съд – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 200 лева за съдебни
разноски.
Според споменатото съдебно решение мотивите му също и извода е, че ответникът в
настоящия процес С. Й. М. е участвал в процеса по гр.д. № 6030/2015г. съгласно описа на І-
18 състав при СГС, образуван по исковете на Веселин Стефанов Димитров срещу
Гаранционен фонд - след като е бил привлечен като трето лице- подпомагащо ответника.
Следователно страните в настоящия процес са обвързани от установителната сила на
мотивите.
От Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178510400663 по
описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 в КЧСИ мотивират извода, че това изпълнително
дело е било образувани за принудително реализиране на правните последици на вече
споменатото гр.д. № 6030/2015г. на СГС, образуван по исковете на пострадалия от ПТП
Веселин Стефанов Димитров срещу Гаранционен фонд.
Не е спорно, а и от видно от представеното писмо изх.№ 7859/04.03.2015г. на РУ-
Велинград, в връзка с горното ПТП, настъпило на 08.08.2014г. в гр.Велинград на ответника
С. Й. М. са връчени две НП, които са влезли в сила на 03.03.2015г.
От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.04.2025г. на РП-
Велинград се установява следното: срещу ответника С. Й. М. е било образувано наказателно
производство – Пр.пр.№ 917/20214г. на РП-Велинград и ДП № ЗМ 431/2014г., за това че на
08.08.2014г. при управление на л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК, собственост на
Любомир Цоцин, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда /сътресение на мозъка/ на возещия до него Веселин Димитров,
значителни имуществени вреди на паркирания л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х2478ВК и
на л.а. „Сузуки Игнес“ с рег № СМ4546АР, собственост на Сийка Т., като деянието е
извършено в пияно съС.ие, установено алкотест-дрегер – престъпление по чл.343, ал.3, б.А
от НК.
Според това прокурорско постановление ПТП-то е настъпило по следния начин: На
08.08.2014г. около 09,00 часа сутринта С. Й. М., след като взел колегата си Димитров, се
3
отправил за работа карайки към центъра на гр.Велинград. Завил по ул.“Евлоги Георгиев“ и
продължил в посока хотел „Рич“, като карал с автомобила със скорост 50 км/ч. На
пресечката на един от завоите имало складирани дърва. Когато минавал покрай тях, пред
него преминала кола. М. като видял преминаващия автомобил в последния момент рязко
натиснал спирачки, опитвайки се да избегне удар. При рязката маневра ударил паркирания
пред една от къщите лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х2478ВК, в който нямало
никой. Ударът с този автомобил променил посоката на движение на автомобила управляван
от М., и той навлязъл в насрещната лява за него лента на движение и ударил л.а. „Сузуки
Игнес“ с рег № СМ4546АР, собственост на Сийка Т., която била в автомобила в този
момент. След инцидента М., разговарял с Т. и разбрал, че е добре и не и е наранена при
удара и си тръгнал, като М. и Веселин Димитров повикали такси, качили се на него и
отишли на работа. За инцидента съобщила на МВР Т..
От представената от справка на ищеца от информационен фонд „ГО“ /л.9/ се
установява, че за МПС - л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК е имало сключена „ГО“ ЗП
№ 01114001301900 на 16.05.2014г. в 15,33 часа със срок на покритието до 16.05.2015г.,
която е била прекратена на 05.08.2014г., поради невнесена вноска.
При което безспорно се установява, че и към момента на настъпване на ПТП -
08.08.2014г. -за управлявания от ответника л.а. „Субару Инпреза“ с ДКН СА5886ТК не е
имало действаща застраховка ГО.
Не се спори и по обстоятелствата, а и това се установява от Молба-уведомление на
пострадалия от ПТП Веселин Стефанов Димитров до Гаранционен фонд, че по нея ищецът
ГФ е образувал преписка щета № 210028/28.01.2015г. по която е определил застрахователно
обезщетение на пострадалия Веселин Димитров за неимуществени вреди в размер на
4000лв., което е редуцирано при съпричиняване на 2000лв. Очевидно така определеното
обезщетение на В.Димитров не е било прието от него, след като е водено горепосоченото
гр.д.№ 6030/2015г. по описа на СГС.
Като доказателства по делото са приети Справка за размера на плащанията по щета №
210028/28.01.2015г. за изплатени суми на ЧСИ М.П, както и преписи- извлечения от
платежни документи, които не са оспорени от ответника.
От заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице
Д.Т., обосновава следните изводи:
Въз основа анализ на данните от извършените счетоводни операции, които се намират
в настоящото дело и в счетоводството на съдебния изпълнител ЧСИМ.Петков може да бъде
направен обоснован извод, че Г. фонд е бил принуден с установените от процесуалния закон
способи, да заплати в рамките на изпълнителното дело № 20178510400663, следните суми:
-5000,0лева - главница, представляваща обезщетение определено по гр.д.№ 6030/2015г.
Сумата е платена на 09.02.2017г.
-609,25лева - законно лихва върху главницата по същото гр.дело. Сумата е платена на
09.02.2017г.
4
- 1003,80лева, включваща 300лв. разноски по гр.д.№ 6030/2015г. по описа на СГС и
703,80лв. разноски по изпълнителното дело № 20178510400663. Сумата е платена на
09.02.2017г.
- 560,17лв. – дължими такси по изпълнителното дело № 20178510400663. Сумата е
платена на 17.02.2017г.
По сметка на СГС е заплатена сума от 200лв. – държавна такса по гр.д.№ 6030/2015г.
Сумата е платена на 07.06.2017г.
Счетоводните данни мотивират и извода, че Гаранционен фонд е заплатил доброволно
сумата от 200,0 лева, представляваща съдебни разноски. Споменатата сума е платена по
сметката на Софийски градски съд;
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, (съотв. на чл. 288, ал. 12 от
КЗ (отм.));
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че по силата на установена в закона
суброгация в правата на удовлетворения кредитор – увредено в резултат на настъпилото
ПТП лице - ищецът Гаранционен фонд има право да получи от прекия причинител на
вредата, сумата на платеното в полза на третото увредено лице застрахователно
обезщетение, заедно с акцесорни плащания, вкл. лихви и разноски.
За разрешаване на спора, следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, които
имат значение:
На първо място значимите за спора юридически факти са се осъществили в период на
динамична промяна на обективната правна уредба. Увреждането е настъпило на 08.08.2014г.
при ПТП по време на действието на отменения Кодекс за застраховането (отменен
01.01.2016г.), поради което задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е
възникнало при условията на този вече отменен нормативен акт. Доколкото обаче
юридическият факт (изплащането на обезщетение от Гаранционен фонд), на който се
основава суброгацията, се е осъществило през 2017г. при действието на приетия по- късно
нов Кодекс на застраховането, съдът приема, че ищеца е материално легитимиран да
упражни релевираните в настоящото производство свои права – именно при условията,
които са регламентирани в действащия при предявяването на иска чл. 558, ал. 7 от КЗ.
На второ място, причинените от ответника вреди, противоправния характер на
поведението на ответника при причиняването на вредите и причинно- следствената връзка
между деянието и вредоносния резултат, следва да се считат установени, понеже са били
предмет на вече приключил граждански процес по гр.д. № 6030/2015г., в който ищецът в
настоящото производство е привлякъл за участие (като подпомагаща страна) ответника в
настоящото производство. По тази причина и по арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК - основанието
5
за изплащане на застрахователно обезщетение – от ищеца към третото увредено лице, както
и относно размера на платимото застрахователно обезщетение не се разглеждат по
същество. Това е така, доколкото във вътрешните отношения между подпомагана и
подпомагаща страна, които са ищец и ответник в настоящия процес - задължителната сила
на мотивите на решението по вече приключилото гр. д. № 6030/2015 г. на СГС се явява
обвързваща, относно фактическите констатации и правните изводи на съда по отношение на
спорното право.
При това положение повдигнатия между страните правен спор се концентрира върху
обема на суброгацията – тоест върху размера на регресното право, което ищецът се домогва
да упражни спрямо ответника.
С разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е регламентирано правото на Гаранционния
фонд, да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението- чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), след изплащане на
обезщетение в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.).
Регресното право на Гаранционен фонд, да иска от причинителя на вредата това, което
е платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които
увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и
суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Основание за встъпване в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово
регламентираното задължение на Гаранционне фонд, за плащане на застрахователно
обезщетение.
Събраните доказателства обосновават извода, че ищецът – Гаранционен фонд е бил
длъжен да заплати сумата на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от 5000лв. Изплащането на това обезщетение се дължи, с оглед на установената от
закона особена функция на фонда и направените разходи за заплащането на
застрахователното обезщетение са били дължими. Ето защо, с изплащането на сумите на
застрахователното обезщетение и разходите за определянето му, ищецът се е суброгирал
срещу ответника и е материално легитимиран да търси размера на платените суми за
присъденото застрахователно обезщетение и разходи.
Относно правото на фонда да се суброгира в сумите на платените лихви, съдът
съобрази, че разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, по правило
регламентира правото на Гаранционния фонд - след изплащане на обезщетението - да встъпи
в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите - не
само за размера на платеното обезщетение, но и за платените лихви. В конкретния случай,
деликвентът /ответник в настоящия процес/ е причинил вреди, но после не е изплатил
дължимото обезщетение на пострадалия и участвайки в съдебния процес, иницииран от
увредения е оспорил претенцията. Поради това, възражението на прекия причинител на
вредата, който е ответник в настоящия процес, срещу регресната претенция за платените
лихви е неоснователна, тъй като те се дължат поради забава на ищеца в процедурата по
6
изплащане на обезщетението.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, срещу регресното право на
ищеца, да претендира заплатените суми за съдебни разноски по прекия съдебен иск, който е
бил насочен от увреденото лице срещу Гаранционния фонд, но в който ответникът е
участвал като трето лице- помагач. Актуалната съдебна практика приема, че това са
разноски по определяне размера на обезщетението, с оглед наличието на спор с пострадалия
относно тяхната установеност и размер – спор в който прекият причинител е бил привлечен
да участва на страната на фонда, оспорвайки претенцията. Именно в такава насока са
изводите в Решение № 601 от 26.04.2022 г. по в. гр. д. № 3800/2021 г. съгласно описа на АС
София, в Решение от 18.01.2021 г. по в. гр. д. № 8/2021 г. съгласно описа на АС Варна и др.
В тази насока са също и изводите на Решение № 127 от 18.10.2019 г. по в. гр. д. №
2835/2018 г. съгласно описа на ТО при ВКС, което приема по принцип, че задължението на
Гаранционне фонд да обезщети увредените лица и регресното му право срещу делинквента
възникват по силата на закона и са в корелативна връзка. Основаното на чл. 288, ал. 1 и, ал.
2 КЗ (отм.) задължение е вторично и произтича от задължението на делинквента, да
обезщети причинените вреди, поради което и отговорността на ГФ покрива отговорността
на прекия причинител на увреждането. За разлика от делинквента обаче, който съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД изпада в забава от момента на причиняването на вредите и дължи обезщетение
за забава от непозволеното увреждане - фондът дължи обезщетение за забава от един
очевидно по-късен момент: след изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.). Отговорността
на фонда по отношение лихвите за забава, в действителност е сравнително по- ограничена
спрямо увреденото лице, в сравнение с отговорността на прекия причинител на вредата, но
този факт не поражда съмнение, че Гаранционен фонд има право на регрес срещу
причинителя на вредата за платените на увредените лица суми по чл. 288 КЗ (отм.) – както
за обезщетението за вреди, така и за присъдените лихви за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.),
но също и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.).
Не съставляват, обаче, разходи по определянето и изплащането на обезщетението
платените такси и разноски в изпълнителното производство, които според заключението на
съдебно- икономическата експертиза, възлизат общо на 1263,97 лева (703,80лв.+560,17лв.),
доколкото е било възможно доброволното плащане на обезщетението преди образуването на
изпълнителното дело. Това е така, тъй като разноските в изпълнителното производство
/такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете
на увреденото лице на основание чл. 288 от КЗ (отм.). Така ако Гаранционният фонд
своевременно беше изпълнил установените със сила на присъдено нещо, задължения, не
биха възникнали горепосочените допълнителни разходи за изпълнителни производства,
които следва да останат в тежест на страната, която ги е направила. Поради това тези
разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, тъй като са
извън обхвата на регресното право на Гаранционния фонд /в този смисъл Решение № 127 от
18.10.2019 г. по т.д. № 2835/2018 г. на ВКС, І - во т. о. /.
7
Изложените по- горе съображения обосновават категорично крайния извод, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6406,25 лв., представляваща
изчислената от съда аритметична разлика, между общия размер на претенцията от
7670,22лв. и неоснователно претендираните 1263,97лв., които са били платени от ищеца
като разноски в образувания срещу него изпълнителен процес. Сума от 6406,25 лв., се
дължи на ищеца и по тази причина ответникът следва да бъде осъден да я заплати ведно със
законната лихва считано от дата на искова молба -30.11.2022г. явяваща се и дата на поканата
за плащане. А за горницата - над 6406,25 лв. и до пълния размер на претенцията от
7670,22лв. - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не изтекъл срок на
погасителна давност, тъй като доказателства сочат, че изплащането на процесните
застрахователни обезщетения е било осъществено през 2017г., а искът е предявен през
2021г., като регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която
започва да тече от момента, в който застрахователят респ. Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски;
В приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а в полза на ответника – да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, като разноските да бъдат съобразени с
този списък, според който разноските на ищеца са общо 1200,32лв., в това число: 306,81лв.
за държ.такса, 713,51лв. за особен представител и 180лв. за ССЕ. Ето защо и на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 1002,52лв. по съразмерност с уважената част от иска, която
сума ще се осъди ответникът да му заплати.
Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски, а като е представляван от
особен представител то не е направил такива, а направените разноски за особен
представител са за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Ал.Димитров“ № 15А, да
заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
"Граф Игнатиев”№2, ет.4 , на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, (съотв. на чл. 288, ал. 12 от КЗ
отм.), СУМАТА от общо 6406,25 лв. (шест хиляди четиристотин и шест лева и 25 ст.),
представляваща общ размер на дължимо платеното на трето увредено лице застрахователно
обезщетение, присъдени лихви и съдебни разноски с Решение от 28.03.2016г. по гр. д. №
8
6030/2015г. по описа на І-18 състав при СГС, заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от предявяването на иска на 30.11.2021 г., до ден на окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иск в частта за разликата- над присъдената сума до пълния претендиран размер
от 7670,22лв. и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Ал.Димитров“ № 15А, да
заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
"Граф Игнатиев”№2, ет.4 - на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК – сумата от 1002,52лв.
(хиляда и два и 52ст.) -съдебни разноски направени за производството по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9