Решение по дело №774/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 260014

 

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 гр. Пловдив, 15.01.2021 година

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

при секретаря Боряна Козова,

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7 7 4 по описа за 2 0 1 7 г., намери за установено следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 19.12.2017 год. от „КОЗМО КИМИЯ САНАЙИ ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТИТ ШИРКЕТИ“ дружество, регистрирано в Турция против „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, със седалище в гр. Пловдив. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични суми.

     

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди, че ищецът е имал с ответното дружество трайни търговски отношения, продължили повече от 10 години, през които е доставял на „Черноморец“ ООД различни видове стоки.

В периода от 17.07.2017 год. до 27.10.2017 год. ищецът продал на ответника посредством седем доставки стоки на обща стойност 209 262,04 щатски долара /ЩД/, за които издал описаните седем фактури. Ищецът предавал стоките на превозвач, който ги превозвал до България и ги предавал на ответника. За договаряне на продажбите страните контактували по телефон, по електронна поща и пр. Продажбените отношения, превозването и предаването на стоките били удостоверени в представените с исковата молба фактури, в които са описани стоките по вид, количество и единична цена, митнически декларации, допълнения към тях, сертификат за движение и CMR товарителници, подробно описани в молбата.

Предмет на исковите претенции са доставките по следните фактури:

1.            Фактура № IHR 2017000000020 / 17.07.2017 год. на стойност 16 694,40 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 9120,20 кг. са получени от ответника на 21.07.2017 год.;

2.            Фактура № IHR 2017000000041 / 25.07.2017 год. на стойност 40509,56 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 21103,33 кг. са получени от ответника на 27.07.2017 год.;

3.            Фактура № IHR 2017000000051 / 28.07.2017 год. на стойност 47 678,40 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 22940,95 кг. са получени от ответника на 01.08.2017 год.;

4.            Фактура № IHR 2017000000113 / 06.09.2017 год. на стойност 44 214,08 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 22 937,96 кг. са получени от ответника на 07.09.2017 год.;

5.            Фактура № IHR 2017000000132 / 18.09.2017 год. на стойност 21 461,60 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 13 482,02 кг. са получени от ответника на 20.09.2017 год.;

6.            Фактура № IHR 2017000000157 / 09.10.2017 год. на стойност 16 376 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 12 798,20 кг. са получени от ответника на 11.10.2017 год.;

7.            Фактура № IHR 2017000000181 / 27.10.2017 год. на стойност 22 328 ЩД, стоките по която фактура с брутно тегло 17 455,40 кг. са получени от ответника на 30.10.2017 год.;

Ищецът счита, че по отношение на правоотношенията между страните са приложими разпоредбите на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция/. Стоките по процесните доставки е следвало да бъдат превозвани от Турция до България и ищецът в Турция ги е предавал на превозвач за препращането им към ответника. Позовава се на чл. 31 от Конвенцията и счита, че с предаването на стоката от продавача на първия превозвач за препращане на купувача, доставката се счита изпълнена и в този момент е възникнало вземането на продавача за цената на стоките. Ответникът не заплатил цените на стоките по процесните фактури, които са в общ размер на 209 262,04 ЩД.

 

Поради това е предявен осъдителен иск на договорно основание за присъждане на сумата 209 262,04 щатски долара /ЩД/, представляваща продажна цена по описаните седем фактури, издадени от ищеца в периода от 17.07.2017 год. до 27.10.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба /19.12.2017 год./ до окончателното плащане.

При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че между страните не са възникнали описаните продажбени отношения, се иска присъждане на сумата 209 262,04 ЩД на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като „Черноморец“ ООД се е обогатил без основание със стойността на стоките, предадени му от ищеца.

Претендират се сторените по делото разноски.

 

            Съдът приема предявените обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове за процесуално допустими.

Главният иск за присъждане на продажната цена е по чл. 53 от Виенска конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, вр. с останалите норми на Виенска конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Предвид международния елемент на правоотношенията и обстоятелството, че Конвенцията е ратифицирана от държавите по седалищата на двете спорещи страни, липсва основание за директно приложение на вътрешното материално право – ТЗ.

Евентуалните искове за присъждане на сумата на плоскостта на неоснователното обогатяване са с правно основание 55, ал. 1, вр. чл. 57 ЗЗД.

 

От ответника „Черноморец“ ООД е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран на 22.02.2018 год., с който оспорва изцяло всички предявени искови претенции по основание и размер.

Оспорва твърдението в исковата молба, че между страните не е сключван писмен договор. Излага от своя страна твърдение, че на 01.08.2016 год. между страните е сключен договор за продажба/дистрибуция на стоки, валиден до 01.08.2018 год., препис от който се представя по делото. Поради това, че между страните е налице писмен рамков договор, счита нормите на Конвенцията относно формата на договора, момента на възникване на задължението за плащане на цената, начина на плащане и др. за неприложими към процесните отношения.

Оспорва се твърдението, че падежът на задълженията за плащане на цената е настъпил при предаването на стоката. Позовава се на чл. 7 от писмения договор между страните, предвиждащ отложено плащане за период от 120 дни от получаването на оригиналната фактура от ответника, който срок е уговорен в полза на купувача. Поради това падежът на задълженията по последните четири фактури не е настъпил към датата на подаването на исковата молба и исковите претенции били преждевременно  предявени и на това основание – неоснователни.

Исковите претенции били изцяло неоснователни и поради обстоятелството, че задълженията по всички процесни седем фактури били изцяло погасени чрез плащане в пълен размер.

Оспорва се верността и истинността на представените от ищеца електронни фактури, които не носят подпис на нито една от страните по спора; те не били връчвани на ответника преди връчването на исковата молба и последният не бил запознат със съдържанието им. Ответникът твърди, че отразените в представените от ответника фактури количества и продажни цени са неверни, неистински, като същите са завишени.

Преди завеждането на исковата молба ищецът предоставил на ответника, а последният получил и заприходил в счетоводството си фактури със същите номера и дати на издаване, но с различни количества и цени, както следва:

1.  Фактура № IHR 2017000000020 / 17.07.2017 год. на стойност 7 986,10 евро, стоките по която фактура са брутно тегло 9 120,20 кг., получени в 1 100 броя кашони;

2.  Фактура № IHR 2017000000041 / 25.07.2017 год. на стойност 10647,09 евро, стоките по която фактура са брутно тегло 21 103 кг., получени в 2689 бр. кашони;

3.  Фактура № IHR 2017000000051 / 28.07.2017 год. на стойност 14 671,35 евро, стоките по която фактура са с брутно тегло 22 940 кг., получени в 2 825 бр. кашони;

4.  Фактура № IHR 2017000000113 / 06.09.2017 год. на стойност 9230,72 евро, стоките по която фактура са с брутно тегло 22 937,96 кг., получени в 3 322 броя кашони;

5.  Фактура № IHR 2017000000132 / 18.09.2017 год. на стойност 7540,60 евро, стоките по която фактура са с брутно тегло 13 483,02 кг., получени в 1 898 бр. кашони;

6.  Фактура № IHR 2017000000157 / 09.10.2017 год. на стойност 4 806 евро, стоките по която фактура са с брутно тегло 12 798,20 кг., получени в 1 780 бр. кашона;

7.  Фактура № IHR 2017000000181 / 27.10.2017 год. на стойност 10 689 евро, стоките по която фактура с брутно тегло 17 455,40 кг., получени в 2 310 бр. кашони.

 Ответникът извършил плащане в пълен размер на посочените в представените от него фактури суми, с което изцяло погасил задълженията си към ищеца за продажна цена. Всички плащания от ответника в полза на ищеца били извършвани чрез чек или на ръка - в брой, а за получаването на сумите от страна на ищеца били издавани потвърждения и разписки. Плащанията били извършвани периодично и в размери, които покривали цената и по други доставки, като общата платена от ответника на ищеца сума надхвърляла  1 000 000 ЩД. Конкретно, с описаните в отговора две „квитанции за вземане“ от 05.09.2017 год. и от 08.11.2017 год., издадени от ищеца, същият потвърждавал, че на основание открита при него текуща сметка на името на „Черноморец“ ООД е получил пълната стойност на процесните фактури.

Оспорват се като неверни, неистински документи по отношение подпис и съдържание, представените от ищеца с исковата молба фактури и митнически декларации. Неверни били отразените в тях количества, стойност на стоките, място за изпълнение – Истанбул. Всички продажби били уговорени с клаузата СТР – платен транспорт до мястото на доставката – гр. Пловдив, РБ, т.е. ищецът натоварил стоките на избран от него превозвач, същите били превозени до Митница - Пловдив и освободени на Митница - Пловдив, където били получени от ответника. Твърди се, че посоченото в митническите декларации, представени от ищеца, условие „ex work“, предвиждащо доставка в Истанбул, е невярно. Ответникът не е поръчвал, не е договарял и не е получавал стоките на отразените количества и стойности в електронните фактури и митнически декларации, представени от ищеца. Посочените в тях единични цени не отговаряли на единичните цени, договорени в писмения договор между страните.

 

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените от ответника твърдения, че между страните е сключен писмен договор от 01.08.2016 год. Представеният с отговора на исковата молба договор не е подписван от законния представител на ищцовото дружество и на ищеца не е известно физическото лице, което е действало от името на „Козмо“ и което е положило подпис за негова сметка. Твърди се, че това лице, което и да е, не е имало представителна власт по отношение на ищеца нито към датата на полагането на подписа – 01.08.2016 год., нито към настоящия момент. Твърди се, че считано от 2012 год. единствен законен представителна „Козмо“ е Й.Ш., което било видно от представения нотариално заверен спесимен на подпис. Неистинността на договора била видна от няколко факта – че е съставен само на български език, което не отговаряло на обичайната практика договорите да се съставят на два езика; че в договора е изписан адрес на „Козмо“, който не отговаря на вписания адрес на управление на дружеството; че в договора са посочени цени за различни видове стоки за кутия/кашон, поради което не може да се изчисли цената за бройка; че цените са посочени в евро, докато в представените от ищеца документи те били с цена в ЩД, като същевременно самият ответник представял документи от 2017 год. за плащане в долари; в договора липсвали някои от стоките, които са предмет на процесните доставки.

Оспорва се твърдението на ответника, че падежът на задължението за плащане по процесните фактури настъпва с изтичането на 120 дни от получаването на оригиналната фактура и за наличие на неизискуеми задължения. Оспорват се твърденията за извършени цялостни плащания на цената по процесните 7 фактури, както и твърденията, че договорените между страните цени са различни от цените, посочени в представените от ищеца фактури. Обръща се от страна на ищеца внимание върху твърдението на ответника в депозираните по делото частни жалби, че с двете квитанции за вземане е извършил „частични плащания“, което съдържало според ищеца потвърждение, че действителните цени по процесните доставки са тези, посочени в исковата молба, фактурите и митническите декларации.

Оспорват се представените от ответника седем фактури: те не носели подпис на ищеца и не му било известно кое физическо лице е положило подписите си в тях, като във всички случаи лицата, подписали фактурите, не разполагали с представителна власт по отношение на „Козмо“; поставените печати във фактурите, представени от ответника, на „Козмо“ били имитация на печатите на ищеца.

Условията на доставка били тези, посочени в исковата молба. Начинът на доставка „eх work“ – Истанбул бил изписан и във фактурите, представени с исковата молба, както и в клетка 20 на износните митнически декларации. Тъй като с предаването на стоката на превозвача в Истанбул, продавачът изпълнил задълженията си по договора, меродавни били цените, посочени в износните митнически декларации.

Оспорват се двете квитанции за вземане от 05.09.2017 и от 08.11.2017 год. - ищецът не е подписвал тези декларации, неизвестно му е лицето, действало от негово име, но при всички случаи то не било снабдено с представителна власт. Оспорва се истинността на представените от ответника митнически декларации за внос, в които недостоверно ответникът декларирал вид валута – евро вместо ЩД и обща фактурна стойност, по-ниска от действителната; условия на доставка „СТР Пловдив“, вместо „EXW Истанбул“, адрес на изпращач, различен от действителния. Оспорват се и опаковъчните листове.

Оспорва се твърдението на ответника, че представените с исковата молба фактури и износни митнически декларации са съставени за негови търговски цели за износ и ползване на преференциално кредитиране от страна на турски банки и се заявява твърдение, че представените от ответника с отговора му фактури и митнически декларации са с недостоверни данни с цел намаляване на неговите задължения за мита и ДДС.

 

В допълнителния отговор, подаден от „Черноморец“ ООД, се поддържат всички заявени в първоначалния отговор оспорвания.

Поддържа се твърдението за наличие на писмен договор между страните, сключен на 01.08.2016 год. и ответникът заявява, че ще се ползва от него. При сключването му ответникът използвал услугите на посредник срещу комисионно възнаграждение, като процедурата по сключването на договора била следната: „Черноморец“ ООД предало подписани от законния представител на дружеството А.К. екземпляри от договора на посредника, който ги предал в офиса на „Козмо“. Посредникът получил подписан екземпляр на договора от страна на правоимащо лице с представителна власт по отношение на „Козмо“ и предал този екземпляр на ответника. Всички последващи поръчки/заявки от „Черноморец“ ООД за доставката на стоки били изпълнени също чрез посредничество – ответникът предавал заявката на посредника, който от своя страна я предавал на ищцовото дружество, а последното изпълнявало заявката. Потвържденията за плащане, т.нар. „квитанция за вземане“, били  издадени, подписани и подпечатани от касиера на „Козмо“, предавани на посредника, който от своя страна ги е предавал на ответника. Доставките били изпълнявани от ищеца чрез турски превозвач с място на доставка гр. Пловдив. На турския превозвач при натоварването на стоката в Истанбул били предавани фактурата и опаковъчния лист, които превозвачът е представял на КПП „Капитан Андреево“ при преминаване на първа зона и при влизането му на територията на РБ и след това на Митница - Пловдив; стойността на фактурите била вписана в митническата декларация за внос; документите били предавани на митнически агент, който извършвал необходимите действия по обмитяване и освобождаване на стоката, след което агентът предавал документите на „Черноморец“ ООД. При така описания механизъм ответникът нямал възможност да повлияе върху вписваната в документите информация; ответникът нямал физическа възможност да изготвя документи или да прави вписвания по документите за внос.

Независимо от изявлението на ответника, че ще се ползва от оспорения от ищеца писмен договор от 01.08.2016 год. и доказването в производството по оспорване по чл. 193 ГПК, „Черноморец“ ООД се позовава на чл. 301 ТЗ и твърди, че дори писменият договор да е подписан от лице без представителна власт по отношение на „Козмо“, договорът е потвърден от ищцовото дружество, доколкото липсвало противопоставяне на сключването му непосредствено след узнаването за неговото сключване. Твърди се, че ищцовото дружество е узнало за сключването на договора с изпълнението на първата доставка по него и не се е противопоставило на сключването му. Твърди се, че представените от ответника фактури са подписани от името на „Козмо“ от лице, разполагащо с представителна власт, но независимо от това ответникът се позовава на чл. 301 ТЗ. Обстоятелството, че в договора бил записан адрес на продавача, различен от този, вписан в спесимена и митническите декларации, било ирелевантно за преценката досежно валидността на договора. Във връзка с възражението, свързано с неприложимост в търговската практика на договаряне на цена за кашон, без посочване на бройки в него, се акцентира, че отношенията между страните касаят продажби на едро и според ответника е обичайно уговарянето на цена за вид стока да бъде в мерна единица „кашон“, а не за единична бройка. Във връзка с доводите на ищеца, свързани с валутата, в която договаря доставките си, счита, че е налице възможност за превалутиране на договорената цена и за извършване на плащания във валута, различна от първоначално договорената. Счита, че всички артикули, предмет на продажбите, са включени в писмения договор от 2016 год. Възразява срещу съжденията на ищеца за наличие на признание от страна на ответника в частните му жалби, че извършените от него плащания са били частични.

Твърди, че е налице пълна съпоставимост между цената за кашон, определена в договора, представените бройки кашони по митническите декларации за внос и тяхното остойностяване по представените от ответника фактури. Остойностяването по електронните фактури, представени от ищеца, било необосновано и непочиващо на договорно основание, неправилно и недействително.

В молба от 16.07.2018 год., уточняваща твърденията по допълнителния отговор, представена в изпълнение на указанията на съда, ответникът конкретизира, че при сключването на договора от 01.08.2016 год. са използвали посредник – дружеството „К. Итхалат Ихраджат Данъшманлък А.К.“ /накратко „К.“/ с рег. № 733135, чийто капитал се притежава от А.К., който същевременно е и управител на ответника, като сключеният договор за посредничество не е бил в писмена форма.

Х.Г.П.- служител на „Черноморец“ ООД предал подписани от А.К. два екземпляра от договор от 01.08.2016 год. на лицето Е.С., в качеството му на служител на „К. Итхалат Ихраджат Данъшманлък А.К.“. От своя страна Е.С. е предал договора на Е.С.Д., в качеството му на представляващ ищцовото дружество. Последният е върнал по обратния ред подписан от ищеца екземпляр от договора на Е.С., който го е предал на Х.П.. По същият начин се действало и в хода на развитието на отношенията между страните - заявките за вид и количества на поръчваните стоки били изпращани по електронен път от П.на С., като служител на посредника, който от своя страна ги е препращал на Д..

В подкрепа на твърденията за истинност на писмения договор от м. 08.2016 год. е изложено твърдение, че по силата на договори от 2010, 2011 и 2013 год., сключени между ищеца и българското дружество „Садат“ ООД, последното е било главен дистрибутор за България на готовата продукция на „Козмо“;  по силата на договора от 01.08.2016 год. „Садат“ ООД е бил заменен като дистрибутор за Европейския съюз от свързаното с него лице – „Черноморец“ ООД /съдружник и в двете дружества бил Р.А./, като старите договори и новият имали почти идентично съдържание.

 

Ищецът, в писмените си становища досежно уточнението на ответника, заявява, че сочените като посредници лица -  Х.П. и турската фирма „К.“ са му непознати. Лицето Е.Д. се признава, че е служителка на ищеца, но не се признава истинността на твърденията оспореният договор от 01.08.2016 год. да е бил предаван на Д. и подписван от нея. Акцентира се върху обстоятелството, че ищцовото дружество „Козмо“ се представлява единствено от Й.Ш..

Представените от ответника с отговора на ДИМ три договора от 2010, 2011 и 2013 год. ищецът счита за неотносими към спора, а по същество твърди да са неистински доказателства и ги оспорва, като настоява по отношение на тях да бъде открито производство по оспорване.

Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че потвържденията за плащане /т.нар. „Квитанция за вземане“/ са били подписани от касиер на „Козмо“, на ищеца не е известно кой е подписал тези документи.

Оспорва се твърдението на ответника, че „Козмо“ е организирал транспорта на стоките. Напротив, транспортът бил организиран от „Черноморец“ ООД, транспортната фирма е приела стоките от фабриката на „Козмо“ в Истанбул, заедно с експортните документи.

Разпоредбата на чл. 301 ТЗ била неприложима в случая, тъй като ищецът не е знаел за договора от 01.08.2016 год., нито за фактурите, представени от ответника. Осчетоводяването на плащанията при ответника било плод на негови едностранни действия и при явния му интерес покупните цени да са по-ниски от действителните.

Във връзка с оспорванията на фактурите, представени от ищеца, се акцентира, че представените фактури са електронни, въведени от турското законодателство, като се разяснява методът за издаване на подобни фактури и изпращането им на данъчните служби. Фактът, че по турското законодателство фактурите са електронни, потвърждавал възраженията на ищеца, че представените от ответника неелектронни фактури са неистински.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

С доклада по делото като безспорни между страните са очертани следните обстоятелства: че към процесния период – м. 07 - м. 10.2017 год. страните са били в договорни правоотношения по повод международна доставка на стоки, произвеждани от ищеца „Козмо“, от Република Турция в Република България, по които правоотношения ищецът участва в качеството на продавач, а ответникът – в качеството на купувач; че стоките са били предавани от ищеца - продавач на превозвача „Ерса дъш тиджарет“ Лтд Шти, който ги е превозвал до Митница - Пловдив, откъдето стоките са получавани от ответника-купувач; не се спори, че реално са извършени седемте доставки на стоки в посочения от ищеца период от 17.07.2017 год. до 27.10.2017 год., като всяка една е осъществена на отразените във фактурите, представени и от двете страни дати /датите на фактурите са идентични/; не се спори, че за извършените доставки на стоки са били издавани от ищеца фактури с описаните номера и дати и че стоките са получавани от ответника; не се спори и досежно брутното тегло на продадените/доставените стоки, въпреки формално направеното от ответника възражение за оспорване на теглото – и двете страни излагат твърдения за доставени едни и същи брутни килограми на стоките по всяка от процесните 7 фактури.

Спори се досежно наличието или отсъствието на писмен договор, уреждащ отношенията между страните; договорената цена за продаваемата стока – валута, размер и мерна единица /на брой или на кашон/кутия/; досежно условията на договора във връзка с местоизпълнението; досежно падежа на задълженията за заплащането на цената; спори се дали задълженията са погасени чрез плащане или са останали изцяло неплатени.

 

По спорните между страните въпроси се установява следното:

 

По въпроса дали правоотношенията между страните са оформени в писмен договор:

Според твърденията на ищцовата страна писмен договор не е сключван, а според твърденията на ищеца между страните е сключен писмен договор от 01.08.2016 год., който е представен по делото първоначално в препис, а впоследствие, в изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК – и в оригинал.

Представеният от ответника писмен договор е съставен единствено на български език. Страните по него са посочени както следва: „Козмо Кимия санайи ве диш“ ЛТД Шти, с посочен адрес на седалище в Истанбул, Р. Турция и „Черноморец“ ООД, с адрес гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 168, наричана за краткост дистрибутор. Почива на доказателствата по делото акцентът, поставен от ищеца, че посоченото в договора седалище на „Козмо“ не съвпада със седалището му, вписано в търговския регистър. Това разбира се не рефлектира върху валидността на договора, но е индиция, че текстът на документа не е съставен от ищеца, доколкото се предполага, че той знае действителното си седалище. Прави впечатление също, че до 2018 год. седалището на „Черноморец“ ООД, вписано в ТР, е ул. „Карловско шосе“, а вписаното в договора седалище е ул. „Васил Левски“. Не са посочени допълнителни идентификационни белези на страните, като ЕИК, ДДС номер, данъчен номер и пр. на страните. Не са посочени и имената на лицата, които по закон представляват дружествата, нито имената на лицата, които са действали от името на дружествата при подписването на конкретния договор. Тези имена не са изписани и впоследствие при полагането на подписите под текста на документа.

Според текста на договора „Козмо“ назначава „Черноморец“ ООД за дистрибутор, а свързаните с нея фирми - за ограничени дилъри за продажба в ЕС на готовата продукция, произвеждана сега или за в бъдеще от фирма „Козмо“. Видът на продаваемата стока е описан като препарати за унищожаване на насекоми, машинки, таблетки и различни спрейове за освежаване на стаи, дезодоранти, мокри кърпички, помпички за течен сапун, тригер спрейове и др. видове и марки продукти, които ще бъдат произвеждани. Количествата ще се уточняват между страните взаимно за всяка отделна партида. При товаренето на заявената от дистрибутора стока превозните средства ще се товарят с максимален тонаж. За основание за плащането ще се взема изпратената от „Козмо“ фактура с условията СРТ. Плащането е дължимо в рамките на 120 дни от пристигането на оригиналната фактура. В чл. 8 е отразена цена на стоките /дезодоранти, препарати против насекоми 500, 400, 300 и 100 мл.; хартиени кърпички/салфетки; пяна за бръснене; машинки, таблетки и течност против насекоми; мокри кърпички/салфетки; спрей за стая 400,300 и 200 мл./ в евро на кутия /кашон/ без за да посочени бройките от всеки артикул в кутия/кашон.

Посочено е, че договорът е подписан на 01.08.2016 год. и е валиден до 01.08.2018 год., т.е. за срок от две години. Положени са подписи от името на двете дружества и печати върху подписите. Не са изписани имената на физическите лица, действали от името на търговците.

Договорът е представен с отговора на исковата молба и още с отговора на това процесуално действие – в допълнителната искова молба, истинността му е оспорена от ищеца с твърдения, че подписът от името на „Козмо“, не е положен от законния представител на дружеството, печатът също не е фирменият печат на дружеството. Открито е производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на документа.

В рамките на откритото производство по оспорване на истинността на договора е допуснато изготвянето на съдебно-графологична експертиза. Според заключението на вещото лице М. С., неоспорено от страните, подписът, положен от името на „Козмо“ в договора, не е изпълнен от Й.Ш., лицето което единствено представлява ищцовото дружество от 2012 год. до настоящия момент, според вписванията в Турския търговски регистър. В съдебно заседание, проведено на 30.05.2019 год. вещото лице е допълнило отговора на въпроса досежно печатите, като е отговорило, че печатът на „Козмо“, положен в договора не е идентичен с печата, представен от ищеца като сравнителен образец от подпис и печат на л. 482 от делото.

Според твърденията на ответника за процедурата по подписванетона договора Х.Г.П.- служител на „Черноморец“ ООД, е предал подписани от А.К. два екземпляра от договор от 01.08.2016 год. на лицето Е.С., в качеството му на служител на „К. Итхалат Ихраджат Данъшманлък А.К.“, който от своя страна е предал договора на Е.С.Д., в качеството му на представляващ ищцовото дружество; последният е върнал по обратния ред подписан от ищеца екземпляр от договора на Е.С., който го е предал на Х.П..

Тези твърдения не се установиха по делото от събраните гласни доказателства, които според чл. 194, ал. 1 ГПК също са допустимо доказателство в производството по оспорване на документ.

Свидетелят Х.П. е работел за „Черноморец“ ООД, като има ясен спомен за периода, в който е бил служител на ответника - от началото на 2017 година до началото на 2019 год. Изпълнявал е длъжността ****. Преди това е работел за друга фирма на управителя А.К. – „Садат“ ООД, но там основно се е занимавал с графичен дизайн. При така уточнения от свидетеля период от време, в който е работел за „Черноморец“ ООД, логичен е изводът, че няма как той да е участвал в процедурата по подписването на писмения договор от август 2016 год., която дата предшества назначаването му като служител на „Черноморец“ ООД и да дава достоверни показания във връзка с изготвянето на оспорения документ. Твърдението му, че договорът с „Козмо“ е сключен по време на работата му в „Черноморец“ ООД не е хронологично достоверно с оглед отразената в договора дата – 01.08.2016 год. Описаната от свидетеля принципната процедура по подписването на договори между „Черноморец“ ООД и негови съконтрахенти е неотносима към спора дали процесният договор е подписан от представител на „Козмо“. Ето защо и като отчете обстоятелството, че свидетелят П.към момента на разпита му работи за свързано с ответното дружество /“Сарс 12“ ООД, също с управител А.К./, в светлината на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, досежно учредяването на правоотношенията между страните с процесния договор от м. 08.2016 год.

Вторият свидетел на ответника – Е.С., за който се твърди, че е участвал в процедурата по предаването на договора за подписването му от представител на „Козмо“, се установява, че работи като ****, „нещо като ****“ и разнася документи за турска фирма, чийто собственик е съпругата на А.К.. Категоричен е, че не му е позната фирмата, посочена от ответника като посредник при сключването на договора между страните - „К. Итхалат Ихраджат Данъшманлък А.К.“ и той не е служител в тази фирма. Функциите му са технически, той единствено е препращал документи, изпратени от П.и постъпили в електронната поща на работодателя му, насочвайки ги към фирма „Козмо“ и в частност към Е.Д., която знае като „оператор по износа“ за „Козмо“. Свидетелят е получавал документи от Д., които да носи в България, но не е запознат изобщо със съдържанието им, тъй като  функциите му са били само куриерски. Не знае дали има договор между страните по настоящото дело, не помни да е предавал такъв на Д. и съответно получавал подписан договор от нея. Поради това с показанията на посочения свидетел не се установява твърдението на ответника, че С.е бил посредник при сключването на писмения договор, приет по делото и да е осигурил подписването на процесния договор от представител на ищеца и в частност от Д.. За пълнота може да се посочи, че положеният от името на „Козмо“ подпис в оспорения договор не съвпада с подписа на Д. в протокола от разпита ѝ като свидетел от турските органи /л.1005-1007/, а според чл. 194, ал. 1 ГПК съдът и сам може са извършва проверка при оспорена истинност чрез сравняване с други безспорни документи.

Свидетелят С.Т., разпитан по делегация по реда на международната съдебна поръчка, който работи от 20 години във финансово-счетоводния отдел на ищеца, знае, че търговските взаимоотношения между страните, свързани с покупко-продажба на стоки, са започнали на дата 31.07.2016 год. /почти идентична с посочената в писмения договор/. Но свидетелят е категоричен, че с тази фирма не са имали сключен писмен договор за търговия.

Доводът на ответника, че от показанията на свидетеля за момента на учредяването на правоотношенията между страните – 31.07.2016 год. следвал извод за достоверност на представения писмен договор, носещ дата 01.08.2016 год., не почива на правилата на формалната логика. Страните не спорят относно наличието на договорни правоотношения между тях, от свидетелските показания на посочения свидетел се потвърждава извода, че те са учредени през лятото на 2016 год., но по никакъв начин не се потвърждава извод, че писменият договор, представен по делото от „Черноморец“ ООД е известен на ищеца и че негов представител го е подписал, респ.- положил печат върху подписа.

Свидетелката Е.Д., също разпитана по делегация, на която ответникът твърди, че е предаден договора за подпис, работи от 20 години за ищеца като директор по износа. Тя потвърждава посоченото от С.Т., че правоотношенията с „Черноморец“ ООД са учредени на 31.07.2016 год., но също е категорична, че писмен договор между страните не е подписван и дори изобщо не е бил коментиран. Потвърждава, че в хода на правоотношенията между страните е получава поръчките за доставка на стоки от Е.С. по имейл или по телефон.

При съвкупния анализ на събраните доказателства – експертиза и свидетелски показания, съдът приема, че оспорването на истинността на писмения договор от 01.08.2016 год. бе проведено успешно. Този договор не е подписан от представляващия ищцовото дружество. Не се установи да е подписан от друго конкретно лице с надлежно учредена представителна власт да действа от името на ищеца, в т.ч. и от служителя на ищеца Е.Д.. Самият ответник не успя да конкретизира и установи физическото лице, положило подписа си под договора от името на ищеца.

Поради това се приема, че договорът е неистински документ и въз основа на него съдът не може да гради валидни правни изводи.

Макар и попадащи извън процедурата по оспорване по реда на чл. 193 ГПК, логични са възраженията на ищеца, че договор за продажба и дистрибуция, сключен между дружество със седалище в Турция и дружество със седалище в РБ, чийто управител е турчин по произход, не би се съставил единствено на български език. Обичайната търговска практика сочи, че този договор би се съставил на езика, който се владее и от двете страни /турски, доколкото се установи, че управителят на ответника е турчин по произход/ или поне в двуезичен вариант. Нелогично е да се очаква турски производител, в чийто търговски отдел, отговорен за износа, работят 20 служители и изнася продукция за 85 държави /според показанията на свидетелите/, да се приеме, че би подписал договор единствено на български език и то без отразяване в текста му, че преди подписването българският текст е бил преведен на представителя на турската фирма. Неизползването на български език от страна на ответника се потвърждава от установеното твърдение на ответника, че за комуникацията с доставчика е било необходимо включването на посредник - лице, владеещо турски език /Е.С./. Обоснован е и акцентът, поставен от ищеца, че според представените и от ответника фактури, той е получавал доставка на продукти, които не са описани в писмения договор – такива напр. са освежителите за стая от 250 мл. Следователно писменият договор не е годен да уреди цялостните отношения между старните.

 

По доводите на ответника, че дори неподписан от законния представител на „Козмо“, договорът е потвърден в хипотезата на чл. 301 ТЗ:

От нито едно от доказателствата по делото не се установи ищецът да е бил запознат с документа преди връчването му като приложение към отговора на исковата молба. Първият позитивно установен момент, в който „Козмо“ е узнал за писмения договор, представен от ответника, е връчването му в процедурата на размяна на книжа. Ищецът се е противопоставил на този договор още с първото процесуално действие след узнаването, оспорвайки истинността му в допълнителната искова молба.

Поради това нормата на чл. 301 ТЗ, предвиждаща, че действия от името на търговец, извършени от лице без представителна власт, се смятат за потвърдени ако търговецът не им се противопостави незабавно след узнаването, е неприложима. Не се установи, в това число посредством показания на свидетелите, разпитани по инициатива на ответника, ищецът да е узнал за документа преди завеждането на делото, за да е налице каквото и да е основание липсата на противопоставяне да се тълкува като мълчаливо приемане на действия без представителна власт.

 

Предвид изложеното, съдът приема, че договорните отношения между страните не са учредени по силата на представения от ответника писмен договор. Приетият по делото писмен договор, съставен на български език, е неистински документ. Поради това и на основание чл. 194, ал. 2, изр. второ ГПК този документ следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

От изложеното следва извода, че несъмнено съществуващите между страните договорни отношения между във връзка с търговска продажба на стоки, не са уредени в писмен договор, а са основани на неформален договор за продажба. 

В тази връзка съдът отчете следното:

Продавачът на стоките е търговско дружество със седалище в Република Турция. Видно от представеното свидетелство за дейност, издадено от Истанбулската търговска палата на 15.08.2018 год., „Козмо“ има фирмена дейност, свързана с производство, внос и износ, търговия с всякакви химически вещества, нефтопродукти, козметика, козметична вода, есенция, шампоани, одеколони, лекарствени и билкови средства, лак за обувки, лак за нокти и пр. Осъществява фирмена дейност от 04.10.1994 год.

От друга страна купувачът „Черноморец“ ООД е търговско дружество със седалище Република България, в чийто предмет на дейност, видно от вписванията в Търговския регистър, е включена търговията – покупка и продажба на стоки, търговско посредничество, външнотърговска дейност.

            Предвид разполагането на седалищата на двамата търговци в различни държави, процесните продажби на стоки са договори с международен елемент. Това налага прилагането на нормите на международното частно право от правоприлагащия орган при разрешаването на възникналите между тях правни спорове. Според чл. 3 от КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за РБ. Следователно КМЧП не е приложим ако частноправните отношения между продавач и купувач са предмет на уредба от международен договор.

Основният международен нормативен акт, който е източник на норми, уреждащи договора за международна продажба на стоки за страни, сключен между страни, които не са членове на ЕС, е Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Конвенцията е в сила за България от 01.08.1991 год., а Република Турция се е присъединила към Конвенцията на 07.07.2010 год. Следователно, Конвенцията е обвързващ и двете държави международен нормативен акт към датата на учредяването и развитието на процесните правоотношения – 2017 година.

За прякото приложение на Конвенцията е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ страните по договора за продажба да са с място на стопанска дейност в различни договарящи държави; 2/ конкретният договор за продажба да попада в обсега на конвенцията, т. е. да не е от категорията на изрично изключените продажби; 3/ страните по договора за продажба да не са изключили изрично или мълчаливо приложението на конвенцията.

В случая са налице всички предпоставки за прякото приложение на Конвенцията. Първата предпоставка е налице с оглед различното седалище на продавача и купувача. Предметът на продажбите не попада сред изключенията по чл. 2 от конвенцията, като стоки, купени за лична употреба, на търг, въз основа на принудително изпълнение, на акции, на плавателни средства, на електричество. Предвид липсата на писмен договор, не се установява страните да са изключили изрично или мълчаливо приложението на конвенцията.

Според чл. 11 от Конвенцията не е необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено. За него не важи каквото и да е друго изискване за форма. Той може да бъде доказан по всякакъв начин, включително и със свидетели.

 

За установяване на съдържанието на договора, както и за неговото изпълнение, ищцовата страна ангажира множество писмени доказателства.

Представени са описаните в исковата молба седем броя фактури /електронни/, издадени в периода от 17.07.2017 год. до 27.10.2017 год. Те са за описаните в исковата молба суми и са на обща стойност 209 262,04 щатски долара. Съставени са на турски език и са придружени с превод на български език, верността на който не се оспорва.

Фактурите са издадени от „Козмо“ с пълно и точно описание на индивидуализиращите белези на дружеството продавач – седалище, адрес на управление, телефон, факт, интернет страница, електронен адрес, данъчен номер, номер в Търговски регистър и номер в централен регистър, които кореспондират с данните за дружеството в удостоверението за актуалната му търговска регистрация.

Като получател на доставката на стоки е посочен „Черноморец“ ООД, със седалище гр. Пловдив. Посочено е, че доставките са за износ и като такива са освободени от ДДС – такова не е начислявано. Посочено е също, че начинът на доставка е при условията на ЕХW, което според утвърдената международна франкировка по „Инкотермс-2000“ означава франко завода, при която продавачът предоставя стоката в собствените си помещения; купувачът е отговорен за товаренето; купувачът поема всички разходи за транспорта на стоката. Във всяка фактура са описани артикулите като позиция в митническата тарифа, количество в бройки, единична цена и обща цена. Цените са описани в щатски долари, като е дадена и равностойността им в турски лири.

Фактурите не носят физически подпис на издателя и на получателя. Посочено е, че същите са електронни /e-Fatura/.

След оспорването им от ответника, фактурите са представени от ищеца и с положен мокър подпис и печат, за който се твърди да е положен от заклет финансов съветник. Същият печат е положен и върху списък на осъществените експорти /л.310/, които са свързани с митнически декларации, подписан от М.С.– заклет финансов съветник № 1287 към Камарата на заклетите финансови съветници. Този списък обобщава фактурите и стойността им в щатски долари по процесните износи, преминали през изходна митница Капъкуле, съответствието на всяка фактура с посочената митническа декларация.

Електронните фактури са оспорени от ответника с множество възражения срещу истинността им и в тази насока са събрани доказателства.

Ищецът е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че според нормативната уредба в Република Турция фактурите за износ на стоки през исковия период следва да бъдат електронни. Според уведомление от турското Министерство на финансите, Дирекция по приходите, обнародвано в Държавен вестник бр. 29919/15.12.2016 год., след датата 01.07.2017 год. данъкоплатците с регистрация за е-фактура, които ще издават фактури за износ на стоки, следва да оформят издаваните от тях фактури като е-фактури; само до 01.07.2017 год. /кратък половингодишен преходен период след приемането на изменението/ е предвидено, че при желание износителите на стоки могат да издават и фактури на хартиен носител. След 01.07.2017 год. фактурите за износ на стоки на регистрирани данъкоплатци следва да бъдат само електронни.

Представено е удостоверение от Главна дирекция по приходите, издадено на 14.01.2019 год., според което ищцовото дружество е регистрирано като потребител на електронна фактура още от 2013 год. Неговото име е регистрирано в сайта www.efatura.gov.tr, който е изрично посочен в публикацията в цитирания Държавен вестник.

Следователно за установено по делото съдът приема, че спрямо „Козмо“ е приложимо произтичащото от нормативен акт задължение да издава единствено електронни фактури при доставка на стоки за износ.

Фактурите са представени от ищеца и с положени мокър подпис и печат /л. 615-621/, с твърдение, че това съставлява заверка от заклет финансов съветник.

По реда на международната правна помощ, на 24.01.2019 год. чрез Министерство на правосъдието е отправена международна поръчка с искане, адресирано до компетентните турски данъчни органи, да посочат какви фактури е трябвало да издава ищцовото дружество в процесния период при износ на стоки – електронни или хартиени, както и да се представят заверени копия от процесните седем фактури. В хода на изпълнението на поръчката, искането не е било предадено от делегирания орган до компетентните данъчни власти в Турция, в какъвто смисъл е било искането на делегиращия съд. В опит да изпълнят поръчката турските власти – Републиканска прокуратура Бююкчекмедже, Бюро за инструкции, са възложили на ищцовото дружество да представи електронните фактури, посочени в искането на делегиращия съд. Ищцовото дружество, в изпълнение на указанията на Републиканската прокуратура и под страх от наказателната отговорност, за която е предупредено, е представило пред делегирания турски орган процесните електронни фактури, възпроизведени на хартиен носител, в заверени от него преписи, комплектовани с придружаващите ги документи /представени и по делото с исковата молба/ и съответно тези преписи са изпратени на настоящия съд. Така, напрактика година и два месеца след оформянето й, поръчката, отправена по искане на ищеца до турските данъчни власти, е останала неразбрана и напрактика – неизпълнена прецизно. Но не е без значение по делото обстоятелството, че ищецът, след предупреждение за носената наказателна отговорност по турския НПК, е представил пред делегирания орган – републиканската прокуратура Бююкчекмедже, седемте процесни фактури, които при съпоставка с представените по делото се установява да са напълно идентични. Фактурите са представени разпечатани на хартиен носител, подписани и подпечатани от името на „Козмо“, ведно с преписката по тях, както е комплектована и по делото при подаването на исковата молба с ЧМР товарителници и износни митнически декларации.

Отново по реда на международната правна помощ, чрез Министерството на правосъдието, по искане на ответника, е отправено и запитване до турските данъчни власти дали по отношение на „Козмо“ е извършвана проверка относно неточности или закононарушения в деклариран от него износ в полза на „Черноморец“ ООД; налице ли са административни производства по спиране или отказ за възстановяване на ДДС или спиране и отказ за ползване на данъчни, социални митнически преференции, както и дали данъчната администрация е извършвала проверка във връзка с декларирани износ по процесните фактури. Тази поръчка е била изпълнена надлежно, като е изпратен отговор от Директора на данъчната служба от дата 06.01.2020 год., според който не е правено разследване за грешки при износа или нарушаване на законите относно декларирания износ от „Козмо“ в периода от 01.09.2016 год. до 27.10.2017 год. /каквито твърдения са били изложени от ответника/; при посочения износ с купувач „Черноморец“ ООД не са установени административни действия за спиране или отказ за връщането на ДДС или спиране или отказ на данъчни, социални и митнически привилегии; на базата на съставени три протокола с посочени номера за възстановяване на ДДС, процедурата по възстановяване на ДДС по изрично цитираните седем фактури е осъществена, като не е установено да е правена данъчна проверка за износа при доставките за РБ.

Доказателства за приключването на процедурата по възстановяване на ДДС се съдържат и в представените с допълнителната искова молба списъци, изходящи от данъчна дирекция по приходите, според които за месеците 07, 09 и 10.2017 год. е възстановен на ищеца ДДС във връзка с осъществения от него експорт на стоки.

Така, твърденията на ответника за констатирани закононарушения при процесния износ останаха недоказани.

 

Всяка от електронните фактури е придружена с митническа декларация и допълнение към нея, сертификат за движение и ЧМР товарителница.

Митническите декларации са съставяни в деня на съставянето на фактурите. В тях е посочен номера и датата на фактурата, с която е продадена изнасяната през границата стока /съвпадащи с представените по делото от ищеца/, както и цената на стоката в щатски долари, съвпадаща с посочената във фактурите. Посочени са и броя на опаковките /кутии/ и теглото им. В допълненията към митническите декларации е детайлизиран броят на стоките от всеки артикул, теглото и стойността им в щатски долари. Стоката, описана в декларацията, е преминала през митнически и граничен контрол, за което са положени подписи и печати за преминат граничен контрол.

Митническите декларации и допълненията към тях са представени с исковата молба в препис, а в изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК са представени от ищеца и в оригинал. По отношение на тях производство по реда на чл. 193 ГПК не е откривано. Те съставляват доказателство за декларираните от ищеца пред митническите власти обстоятелства, в т.ч. досежно артикулите, броя и цената на стоките, експортирани за „Черноморец“ ООД и за валутата и цената, при която ищецът е декларирал да са продадени в дните на продажбата/износа – в щатски долари, на стойността, отразена във е-фактурите. В декларациите са индивидуализирани фактурите, които са били част от документацията при износа. Прави впечатление, че във вносните митнически декларации доставчикът „Козмо“ е индивидуализиран с неактуален адрес на управление, който не кореспондира дори с данните по съпровождащите ги ЧМР товарителници и хартиени фактури.

В сертификатите за движение на стоки също са посочени износителя и лицето, до което се изпраща стоката, теглото на стоките. Всички сертификати за движение са подписани и подпечатени от името на износителя и заверени с митническа виза в митническа дирекция Халкалъ, дирекция „Митници и Търговски зони Истанбул“.

Фактурите са придружени и с ЧМР товарителници. От тях се установява, че превозът на стоките от Истанбул до Пловдив е осъществяван от турския превозвач „Ерса дъш Тиджарет“ ЛтдШти със седалище гр. Истанбул. В товарителниците са посочени ищецът, като експедитор и „Черноморец“ ООД, като получател на стоките. Посочен е най-общо видът на стоките /ароматизатор за стая, лекарства за насекоми/. Не е посочен броят на артикулите, а броят на опаковките, като този брой съвпада с броят, посочен в сертификатите за движение. Налице е съвпадение и в тежестта на превозваната стока, посочен в ЧМР товарителниците и тежестта, описана в сертификатите за движение и митническите декларации. Всеки един от седемте превоза е достигал до местоназначението си и стоката е предавана на представител на „Черноморец“ ООД, за което е полаган подпис и печат. Истинността на товарителниците не се оспорват от ответника. Напротив, идентичен екземпляр от тях се представя и от ответната страна с отговора. Страните не спорят досежно получаването от купувача на стоката с посочените в товарителниците килограми, опакована в посочения брой опаковки /кутии/.

За установяване на обстоятелства, свързани с клаузите на доставките по Инкотермс, респ. коя от двете страни по договорите за продажба е възлагала превоза на стоките на турския превозвач „Ерса“, двукратно е изготвена съдебна поръчка до Република Турция с искане третото неучастващо в спора лице „Ерса“ да представи намиращата се в него документация във връзка с процесните превози. При първото връщане на поръчката през м. 10.2019 год. турските власти са изискали документацията за превоза не от третото лице превозвач, а от самия ищец. Вместо делегираният орган да продължи процедурата по събиране на доказателствата, е приел поръчката за изпълнена и я е върнал на делегирания съд. При повторното изпълнение на поръчката делегираният орган вече е изпратил извънсъдебно уведомление до превозвача за исканите документи, които следва да представи, но в дадения му срок и в насроченото за 07.09.2020 год. заседание пред трети първоинстанционен търговски съд Бакъркьой, „Ерса“ не е представила каквато и да е документация. Така, макар и поради обективни пречки, недоказано по делото остана твърдението на ответника, че превозът на стоките е възлаган и заплащан от продавача/товародателя „Козмо“.

 

В показанията си свидетелите, посочени от ищеца, разпитани по делегация в Турция - С.Т., служител във **** и Е.Д., **** за „Козмо“, изнасят данни за развитието на правоотношенията между страните. И според двамата свидетели правоотношенията по договора за доставка с „Черноморец“ ООД са възникнали на 31.07.2016 год. Цените са били договорени след двустранен разговор с А.К. в щатски долари. Поръчките на „Черноморец“ ООД за покупка на стоки са били получавани по имейл или по телефон от Е.С., с който са уговаряни количествата и дните за товарене. За доставките са издавани електронни фактури за износ. Товаренето на продукцията се организирало от „Черноморец“ ООД, а превозът е осъществяван с тирове от фирма „Ерса Наклият“. „Козмо“ не е имал договорни отношения с превозвача, плащането на превоза се осъществявало между превозвача и „Черноморец“ ООД. В деня на товаренето служител на „Козмо“ е изготвял фактура. Фактурата се издавала въз основа на ценовата листа, „Козмо“ е давал информация за цените и на служителя митничар. В края на товаренето документите за стоката – фактурата и опаковъчния лист са предавани на ТИР шофьора. Фирмата превозвач оформяла ЧМР документите, тирът отивал на митницата, където митнически служител, нает от „Козмо“, връчвал митническата декларация на шофьора на тира. „Козмо“ работел по принцип при клаузата Ex work и транспортната дейност се организирала от купувача.

Свидетелят на ищеца П., който към периода на процесните доставки е работел за „Черноморец“ ООД като ****, е следял складовата наличност и е отправял заявки за доставка на продукти на „Козмо“. Заявките изпращал до офис на фирма на А.К. в Турция по имейл. В тази връзка е комуникирал с Е.С., който според свидетеля работел за една от фирмите на К. в Турция. Комуникацията със С. течала нелеко, тъй като С.не владеел български и английски, а свидетелят ползвал само няколко думи от турски, свързани с основните артикули, които поръчвали и съответно електронен преводач. Свидетелят не познава никой от фирма „Козмо“, имал е електронна комуникация единствено с госпожа, чието име знае като Е., във връзка с процедура по регистрация на биоцид в българското Министерство на здравеопазването, т.е. не във връзка с поръчването на стоки. Сочи, че доставките са получавани веднъж на два-три месеца, в която част показанията не кореспондират с безспорното между страните обстоятелство, че за процесния период от три месеца са получени седем доставки. „При нас“ мерната единица е кашон, заявява свидетелят. „По принцип“ се знаело един кашон колко бройки има и съответно колко кашона могат да се натоварят в един тир. Доставките идвали на митница Пловдив със съответната фактура /инвойс/, пекинг лист /опаковъчен лист/ и ЧМР и тези документи били получавани от „Черноморец“ от „нашия митнически представител, който движи нещата“. Свидетелят понякога е вземал документация от митницата, за да я предаде на счетоводния отдел. Правило му е впечатление, че фактурите, които получават, са в евро.

Вторият свидетел на ответника – Е.С. потвърждава, че е участвал в препращането на имейл кореспонденция, с която „Черноморец“ ООД са заявявали стоки от „Козмо“. Препращал е кореспонденцията на Е.Д., оператор по износа на „Козмо“. Но С.е имал функцията на куриер и не се е запознавал със съдържанието на кореспонденцията, която е препращал между страните.

 

Фактури /съставени на хартиен носител/ със същите номера и дати са представени от ответника с отговора, като всяка фактура е придружена с ЧМР товарителница, идентична с представената от ищеца.

Фактурите се сочи да се издадени от „Козмо“. Същите са съставени на английски език. В тях са отразени доставки на същите артикули като артикулите по фактурите, представени от ищеца, но цените са в евро, количеството е описано в кашони и остойностяването е направено на база единична цена за кашон в евро. Във фактурите са посочени брутното и нетното тегло на продаваемата стока и броя кашони, в които е опакована, като данните за теглото и броя на кашоните по фактурите съвпадат с данните по документацията, представена от ищеца. Под фактурите е полаган подпис от името на „Козмо“, без да е упоменато името на лицето, което е полагала подписите. Полаган е и печат за „Козмо“, който е видимо различен от печата в товарителниците.

Четири от седемте фактури са придружени с опаковъчни листове, също съставени на английски език, в които се съдържат данни за теглото на стоките. Опаковъчните листове съдържат и данни за броя на стоките от всеки артикул, като прави впечатление, че бройките по фактурите, представени от ищеца напрактика съвпадат с бройките на артикулите по опаковъчните листове, представени от ответника. Следователно, по делото не е налице спор не само за броя на кашоните и килограмите на товарите, но и за бройките доставени стоки от всеки артикул по всяка доставка. Върху опаковъчните листове също е полаган печат от името на „Козмо“ и подпис върху печата без име на лицето, което е действало от името на продавача.

Фактурите са придружени с вносни митнически декларации, в които внесената стока е обявена пред митническите власти с цената в евро, посочена във фактурите, представени от ответника. Върху тази цена е изчислено ДДС, което е внасяно с представените вносни бележки. В дневниците за покупките по ЗДДС на „Черноморец“ ООД цената на покупките е обявявана на база представените от ответника фактури след превалутирането на еврото в лева.

Истинността на седемте фактури и четирите опаковъчни листове, представени от ответника, е оспорена от ищеца и по отношение на тях е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Ответникът е задължен да представи оригиналите на оспорените документи, което задължение е изпълнено. Някои от фактурите са представени в по два оригинални екземпляра с твърдение от ответника, че не помни от кой оригинал е снел представеният с отговора препис. В свидетелските показания на нито един свидетел не се сочи на купувача да са изпращани по два екземпляра от фактурите. Поради това наличието на повече от един оригинал от фактура действително буди съмнение.

Според заключението по приетата съдебно-графологична експертиза подписите, положени от името на „Козмо“ в различните фактури и опаковъчни листове са изпълнени от различни лица и те не са изпълнени от законния представител на ищеца Й.Ш.. Отпечатъците от печатите не са идентични с образеца от печат, представен като сравнителен образец. Различни помежду си са и печатите, положени в различните фактури, представени от ответника. Не се посочи от ответника конкретното лице, което е подписвало фактурите от името на ищеца, за да се направи експертиза досежно истинността на неговите подписи.

По искане на ответника по делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да проследи счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на ответното дружество „Черноморец“. Вещото лице е установило, че всички седем фактури са осчетоводени при купувача със стойностите им в евро, посочени във фактурите, представени от ответника, а стоките са заведени аналитично в количества, посочени в кашони. Всички процесни фактури са включени в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и ДДС по фактурите е изцяло заплатен от ответника.

Според счетоводните записвания на ищеца сумите по фактурите са изцяло заплатени, като за целта е взета стопанска операция кредит сметка 492-2 разчети със собственици, партида на А.К., т.е. всички процесни фактури са отразени счетоводно, като платени от и за сметка на А.К., което е формирало задължение на “Черноморец“ ООД към собственика К. по посочената счетоводна сметка, която не се установява към момента на проверката да е закрита. Счетоводните записвания за погасяване на дълговете по фактурите са взети във връзка с две „квитанции за вземане“, съответно от дати 05.09.2017 год. и 08.11.2017 год. Според текста на квитанциите, с които вещото лице се е запознало, доставчикът „Козмо“ декларирал, че е получил пълната стойност на издадените от него фактури. Според заключението счетоводното отразяване на фактурите кореспондира с първичните счетоводни документи и поради това се определя като редовно.

 

При съвкупния анализ на доказателствата, представени от двете страни, за установяване на съдържанието на търговските правоотношения между тях, съдът приема следното.

Не се установи договорните отношения между турското и българското дружество да са регламентирани с писмен договор. Представеният от ответника писмен договор, съставен на български език, е оспорен от ищеца и това оспорване бе проведено успешно. Договорът не е подписан от представляващия „Козмо“, печатът не е положен от щемпел на дружеството. Не се установи този договор да е подписан от лице с представителна власт, в т.ч. от конкретен служител на доставчика. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на действията, извършени от името на „Козмо“ от лице без представителна власт, доколкото не се установи продавачът на стоките да е узнал за съществуването на писмения договор преди връчването му по делото, а се е противопоставил на това действие без представителна власт, извършено от негово име, непосредствено след узнаването му, като го е оспорил.

Предвид липсата на писмен договор между страните и липсата на установени между тях договорености относно приложимото право, договорните им отношения попадат под режима на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Международният акт не изисква писмена форма за валидност на договора и предвижда възможност договорът да се установи по всякакъв начин, включително и със свидетели.

Съдът приема, че съдържанието на договорните правоотношения между страните се установява именно от представените от ищеца електронни фактури, а не от представените от ответника хартиени такива.

В тази насока съдът отчете обстоятелството, че според установената в държавата по произхода на фактурите императивна правна уредба, към процесния период – м. 07 – м. 10.2017 год. доставчиците на стоки за износ е следвало да издават само електронни фактури. Представените от ищеца фактури са именно електронни. С изтичането на м. 06.2017 год. е отпаднала нормативната възможност за доставчиците на стоки за износ да издават по свой избор и фактури на хартиен носител. Следователно, липсвала е нормативна възможност за „Козмо“ в процесния период да издава на ответника фактури на хартиен носител, каквито се представят от ответника.

От документите, събрани при международната съдебна поръчка до турските данъчни власти, се установи, че органите по приходите в Турция не са установявали закононарушения, свързани с износа на стоките от страна на „Козмо“, както и че начисленият ДДС е възстановен на ищеца в пълен размер. От обстоятелството, че е възстановен ДДС, следва извод, че износителят на стоките е представил в административните процедури изискуемите се по закон документи, в т.ч. електронни данъчни фактури, за да бъде довършена процедурата по възстановяване на данъка. Възстановен му е ДДС, определен по размер именно върху стойността на изнесените стоки по електронните фактури в щатски долари.

Подробните съждения и доводи на ответника, развити в хода по същество и в писмената защита, за липса на доказателства досежно това кой е авторът на електронно изявление по подписването на електронните фактури и това, че фактурите не отговарят на нормите на българския Закон за електронния документ и електронния подпис /с ново заглавие Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, не могат да бъдат коментирани по същество, тъй като българският закон е неприложим към електронни документи, издадени извън пределите на Република България. Материалният закон, който урежда издаването на електронни фактури в Турция е турският закон, доводи за нарушаването на който не са изложени и не са доказани.

В хода на делото не е формулирано своевременно искане по реда на чл. 184 ГПК за представяне на електронните документи на електронен носител и за проверка на истинността им по реда на ал. 2 на посочената разпоредба. Подобно искане е заявено от ответника едва след провеждането на първото по делото съдебно заседание и е оставено без уважение като преклудирано.

Ищцовата страна добросъвестно заяви искане по реда на международната съдебна поръчка да се изискат от турските данъчни власти  хартиени преписи от електронните фактури и разяснения какви фактури е следвало да издава при износ на стоки дружеството „Кимия“. По независещи от ищеца причини, които не могат да бъдат тълкувани в негова вреда, като възпрепятстващи процеса на доказване по см. на чл. 161 ГПК, поръчката е погрешно разбрана от делегирания орган и напрактика е останала неизпълнена. Отговор на въпроса какви фактури е следвало до издава при износ ищцовата дружество не е даден от данъчните власти, но този отговор се установява по убедителен начин от доказания от ищеца закон, публикуван в турския държавен вестник. А от факта, че делегираният орган по поръчката е възложил именно на доставчика представянето на копия от фактурите, които са издадени за доставките, и доставчикът е представил пред турските органи същите фактури като процесните, е допълнителна индиция за истинността им.

От свидетелските показания на разпитаните по делегация свидетели, се установява, че цените по договорите за продажба с „Черноморец“ ООД са договорени в щатски долари. Съдът отчита обстоятелството, че тези свидетели са служители на ищеца, но те са пряко отговорни за процесните продажби и са запознати с възникването и развитието на правоотношенията между страните, впечатленията им са преки и непосредствени. Категорични са за липсата на писмен договор, за това, че издаваните фактури са електронни /както повеляват императивните норми в Турция/; че валутата по доставките е щатски долари; че купувачът е отговорен за транспортирането на стоката и сам е организирал превоз, ангажирайки транспортната фирма „Ерса“; на свидетелите в процедурата по разпита им не са предявявани фактурите, издадени от ищеца и въпреки това са заявили пред органа, снемащ показанията им, основните елементи, отразени в електронните фактури; за свидетелите, като служители на „Козмо“ липсва материален интерес да посочат, че договорената валута е щатски долари, при положение, че еврото е валута с по-висок курс от щатския долар, което принципно би облагодетелствало работодателя им.

Сам ответникът твърди да е заплатил изцяло задълженията си към „Козмо“, произтичащи от процесните доставки, като повечето ангажирани доказателства сочат на плащане в щатски долари. При липса на установена договореност за курсовете за превалутиране, логично е, че след като се твърди да са плащани суми в щатски долари, чрез издадени от управителя на ответника чекове, подлежащи на осребряване от търговски банки, то и задълженията са възникнали в щатски долари. В противен случай ответникът необосновано би се подложил на неоправдан стопански риск от непредвидими курсови промени. Ако задълженията му по договора бяха възникнали в евро, то и чековете за погасяване на тези задължения биха били издадени в евро.

Същевременно фактурите, представени от ответника, са фактури на хартиен носител, каквито е недопустимо да се издават от търговец на стоки, предназначени за износ. Във фактурите не е посочена равностойност в турски лири, а е логично такава да е посочена, с оглед обстоятелството, че те подлежат на осчетоводяване и данъчно третиране според турското законодателство, а за разлика от РБ, не е налице фиксиран курс на турската лира към еврото. Върху представените от ответника хартиени фактури са положени подписи от лица, действали от името на „Козмо“, които не са на законния представител на дружеството. Дори да се приеме, че издаването на фактури е елемент от оперативната счетоводна дейност на дружеството, за която не се ангажира подписа на представляващия по закон, не се установи представителната власт на лицата, подписали фактурите да действат от името и за сметка на ответното дружество. Не се установи тези действия без представителна власт да са потвърдени от търговеца „Козмо“ – той да е декларирал стойности на износните доставки според данните по хартиените фактури или да е осчетоводил техните стойности в своето счетоводство. Напротив, „Козмо“ е декларирал в износните си митнически декларации по-високата стойност на продаваемата стока /идентична с тази по издадените от него електронни фактури/, поради което е  понесъл задължението да заплати по-високи износни мита, от което няма интерес. Не се установи по какъвто и да е начин доводът на ответника, че ищецът е имал интерес да декларира изкуствено завишени цени, за да има по-лесен достъп до кредитиране – не се събраха доказателства за кандидатстване за кредит и обосноваване на искането с по-високи обороти. Единствено ответникът е лицето, в чийто интерес се е оказало декларирането на по-ниски покупни цени, което му е осигурило задължения за мита и ДДС в значително по-нисък размер /почти три пъти/. Но декларирането на занижена стойност по доставките пред митническите власти, не го е освободило от задължението за пълния размер на цената на стоките пред продавача.

Показанията на св. П., че като приносител е предавал от митницата в счетоводството на „Черноморец“ ООД фактури със стойности в евро, не са достатъчни, за да установят твърденията на ответника, че при сключването на договора цените са уговаряни в евро. П.не е бил служител на ответника към момента на учредяването на правоотношенията с ищеца. В електронната кореспонденция за заявяване на стоките, при размяната на която пряко е участвал П., не са присъствали цени, а единствено артикули и количества. Известно на съда е, че според обичайната търговска практика цените на стоките за износ от Турция се определят по правило в щатски долари.

Лишени от логика са и показанията на св. П., че стоките са договаряни в цени за кашон, без договореност за броя на артикулите в един кашон. Нито един разумен търговец, дори когато търгува на едро, не би проявил подобна липса на грижа към собствените си интереси, да договори цени в кашони, без гаранция, че в този кашон ще бъдат пакетирани конкретен брой артикули, тъй като би се поставил под угрозата да му доставят кашон с по-малък от очаквания от него брой. Дори практиката в „Черноморец“ ООД да е наложила прагматичния подход П.да оформя поръчките за доставка, посочвайки брой кашони, знаейки колко броя има в кашон и колко кашона се побират в един ТИР, това сочи единствено на утвърден при купувача организационен и прагматичен подход по планиране на доставките, а не доказателство за съдържанието на правоотношенията между продавач и купувач. А и между страните не съществува спор не само досежно броя на кашоните, в които е била пакетирана продукцията, но и досежно броя на закупените артикули, които са посочени в изходящите от ответника вносни митнически декларации.

Доколкото фактурите, представени от ответника са с оборена истинност, недоказано остана твърдението, че доставките са с клауза СРТ  - Пловдив, т.е. с уговорка за превоз, платен от продавача до местоназначението на стоката в гр. Пловдив. Според показанията на разпитаните по делегация свидетели „Козмо“ по правило работи при клаузата EX Work. Тези данни в показанията кореспондират с отразеното в електронните фактури. Показанията на свидетелите на ищеца досежно франкировката не са опровергани от показанията на свидетелите на ответника. Сам св. П.сочи, че не знае кой е плащал за транспорта и заявява, че само мисли, че са били по CPT. При заявено незнание, а само изложени догатки, няма как да се формира извод, че твърдяната от ответника франкировка е доказана.

Недоказано чрез доказателства по чл. 192 ГПК, събрани посредством съдебната поръчка до дружеството превозвач, остана твърдението на ответника, че ищецът е уговарял и заплащал транспортните услуги на фирма „Ерса“ – това дружество не е представило пред делегирания орган изисканите от него в качеството му на трето неучастващо в спора лице документи за това кой му е възложил превозите и кой му ги е заплатил. Но следва да се има предвид, че дори франкировка да не бе посочена във фактурите, тя следва от общите правила на Конвенцията /чл. 31а/, според които ако договорът за продажба налага превоз на стоката, задължението на продавача за доставка се състои в предаването на стоката на първия превозвач за препращане на купувача. Следва да се отчете, че въпросът за франкировката по Инкотермс няма конкретно правно значение за спора, тъй като от една страна не се спори кое лице е извършило прецизно превоза, а от друга страна – че в исковата претенция не са включени разноски за транспорт. Но допълнително потвърждава извода за достоверност на данните, отразени във фактурите, представени от ищеца. След като ищецът е изпълнил задължението си по договора за продажба в момента на предаването на стоката на превозвача, то параметрите на договора са тези, които са очертани към момента на предаването, а за тях могат да се правят изводи не само от фактурите, представени от ищеца, но и от износните митнически декларации.

Обстоятелството, че ответникът е осчетоводил задължението по фактурите, основавайки счетоводните си записвания на първични счетоводни документи – фактури с опровергана истинност, не може да служи като доказателство в негова полза. Счетоводните записвания са едностранни удостоверителни действия на ответника, които могат да служат като доказателство, когато съдържат неизгодни за него изявления. В случая записвания за възникване на задължения спрямо „Козмо“ в занижени спрямо договорените цени не може да служи като доказателство в полза на ответника. Счетоводните записвания са обосновани и определени от вещото лице като редовни само въз основа на формалната преценка на вещото лице за наличие на документална обоснованост, т.е. че същите са направени въз основа на налични в счетоводството първични счетоводни документи. Но тази обоснованост почива върху първични документи с опровергана в хода на делото истинност и обосноваността е опровергана. Поради това счетоводните записвания на самия ищец са потвърждение единствено за безспорното между страните обстоятелство, че договорни правоотношения между страните съществуват и че „Черноморец“ е получило доставки на стоки по фактури с посочените номера и дати, но не и за стойността на доставената стока.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че източник за съдържанието на правоотношенията между страните по договора за търговска продажба на стоки са електронните фактури, издадени от ищеца и представени с исковата молба. Те установяват броя на продадените стоки, тяхната единична и обща цена, съвпадаща с размера на исковите претенции по всяка една от седемте доставки, в общ размер на 209 262,04 ЩД.

Без да е повлияло на изводите на съда в посочения смисъл, може да се посочи за пълнота, с оглед доводите на ищеца в писмената му защита, че подобен спор за валутата на доставките и за разминаването на цените по износните митнически декларации на турски доставчик и вносните митнически декларации на купувача, е бил повдигнат по в.т.д. № 131 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. По това дело действително ответник е било дружеството „Сарс груп“ ЕООД, чийто управител е също А.К., управител и на „Черноморец“ ООД. И при все че по това дело не са били приложими нормите на Конвенцията за международна продажба на стоки, тъй като доставките са били осъществени преди присъединяването на Турция към Конвенцията, спорът е разрешен по аналогичен начин. Решението по цитираното дело  № 5 / 06.01.2014 год. е влязло в законна сила като необжалвано и съставлява съдебна практика, на която и настоящият състав може да се позове.

 

Не се установи твърдението на ответника падежът на задължението да е отложен. Данни в тази насока – за отложено със 120 дни плащане, се съдържат единствено в писмения договор, представен от ответника, който се прие за неистински документ.

При определяне на падежа на задължението за плащане на цената приложими са нормите на Конвенцията.

Според чл. 53 от Конвенцията купувачът е длъжен да плати цената на стоката. Съобразно чл. 57а купувачът следва да плати цената в мястото на дейност на продавача. А според чл. 58 цената трябва да бъде платена на продавача, когато продавачът предостави на разположение накупувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с нея. Съобразно чл. 59 купувачът следва да заплати цената без да е необходимо каквото и да е искане в тази насока.

Поради това изискуемостта на вземанията за цената е настъпила в дните, в които стоката е предавана на купувача, отразена в ЧМР товарителниците. Възражението на ответната страна, че вземанията по част от фактурите е с ненастъпила изискуемост към датата на исковата молба са неоснователни. Но дори твърдяната договореност за отложено плащане да бе установена по делото, то според чл. 235, ал. 3 ГПК съдът би бил длъжен да отчете настъпването на изискуемостта към момента на приключването на устните състезания, а към 10.12.2020 год. е изминал период, далеч по-продължителен от твърдяното отложено със 120 дни плащане.

Ето защо съдът приема за доказано по делото възникването и изискуемостта на вземане на „Козмо“ спрямо ответника в общ размер на 209 262,04 щатски долара.

 

При извода за валидно възникване на вземане в полза на „Козмо“ в претендирания от него размер, на разрешаване подлежи въпроса за съществуването на това вземане и към настоящия момент, респ. погасяването му чрез плащане, в каквато насока са изложени твърдения от ответната страна.

Представени от ответника с отговора в заверен от страната препис са два документа, наименовани „квитанция за вземане“. В изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК тези документи са представени и в оригинал. И двата документа са съставени на бланка, формално сочеща, че са издадени от „Козмо“. Единият документ е с дата 05.09.2017 год., а другият – 08.11.2017 год.

Според текста на квитанцията за вземане от 05.09.2017 год. на основание открита при „Козмо“ текуща сметка на фирма „Черноморец“ ООД, „фирмата ни получи/събра пълната стойност на посочените по-долу шест фактури“, като са индивидуализирани номерата, датата на издаване и стойността на шест фактури. Първите две фактури не са сред процесните, те са издадени преди исковия период, през м. 06.2017 год. Третата, четвъртата и петата от описаните фактури са от процесните, съответно тези, издадени през м. юли - на 17.07., 25.07 и 28.07.2017 година. Стойностите им са посочени в евро и съвпадат с представените от ответника фактури, съответно 7 986,10 евро; 10 647,09 евро и 14 671,35 евро. Под номер шест е описана фактура от 11.08.2017 год., която не е сред процесните. Под текста на документа е положен подпис от името на „Козмо“ и печат върху подписа.

Според текста на квитанцията за вземане от 08.11.2017 год. на основание открита при „Козмо“ текуща сметка на фирма „Черноморец“ ООД, „фирмата ни получи/събра пълната стойност на посочените по-долу шест фактури“, като са индивидуализирани номерата, датата на издаване и стойността на пет фактури. Четири от описаните пет фактури са сред процесните, съответно издадени на 06.09., 18.09 и 09.10. и 27.10.2017 година. Стойностите им са в евро и съвпадат с представените от ответника фактури, съответно 9 230,72 евро; 7 540,60 евро; 4806 евро и 10 689 евро. Под номер 4 е описана фактура от 12.10.2017 год., която не е сред процесните. Под текста на документа е положен подпис от името на „Козмо“ и печат върху подписа.

Истинността на двете квитанции за вземане е оспорена и по отношение на тях е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Според заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза подписът в квитанциите не е изпълнен от Й.Ш., а печатът не идентичен със сравнителния образец на печат на дружеството. Според конкретизиращото твърдение на ответника, те са подписани от касиера на дружеството, но не се посочи кое е името му, за да се проведе доказване за истинността на подписа на касиера, нито от някое от гласните доказателства по делото това твърдение да може да се изведе като установено.

Квитанциите за вземане са осчетоводени при ответника за погасяване на задълженията към „Козмо“, но тези записвания нямат доказателствена стойност, доколкото съставляват едностранно изявление за изгодни за ответника обстоятелства, които се основават на неистински първични счетоводни документи. Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът не е инициирал процедура по допускане на експертиза за счетоводното отразяване на погасяванията в счетоводството на „Козмо“. Твърдението за погасяване на дълга подлежи на установяване по пътя на пълното главно доказване от страната, която има интерес от този факт, а именно от ответната. Ищецът не е бил длъжен да установи, че не е осчетоводил погасяванията по квитанциите, след като е опровергал истинността им като писмени документи. В интерес на ответника е било да поиска извършването на експертиза, която да изследва счетоводните записвания на плащанията при ищеца, за да се ползва евентуално от неизгодното за „Козмо“ признание на получаването на плащания по доставките.

Според показанията на С.Т., той е провеждал телефонни разговори относно плащанията с лице с имена А. С.Д./липсват по делото други данни за лице с подобно име, участвало в правоотношенията/, но плащания не са били извършени. Св. Е.Д. сочи, че плащането е следвало да бъде извършвано с чекове, а плащания по доставките според нея не са постъпвали. Т.е. в показанията на свидетелите на ищеца не се съдържа признание за получаване на плащане по доставките.

 

В подкрепа на твърдението на ответника за извършване на плащания, погасяващи дълга, освен квитанциите за вземане, са представени и четири „квитанции за плащане“, наименовани в писмения отговор на исковата молба като потвърждение за получени суми по чек.

Квитанциите са издадени на бланки, носещи наименованието на „Козмо“. В тях е отразено, че посочената в тях сума е събрана от „Черноморец“ ООД. Върху квитанциите е положен подпис и печат от името на „Козмо“. Квитанциите за плащане са представени първоначално в заверен от ответника препис, а впоследствие, в изпълнение на задълженията по чл. 183 ГПК и в оригинал.

Квитанция за плащане със сериен номер 1024/08.02.2017 год. е за плащане с три чека на сума в общ размер на 16 300 ЩД от банка „ТЕВ“. Представени са две разписки за осребряване от посочената банка „ТЕВ“ на два от посочените в квитанцията три чека, съответно на 10.04.2017 год. на сумата 6000 ЩД и на 08.05.2017 год. на сумата 5000 ЩД.

Квитанция за плащане сериен номер 1026/22.02.2017 год. е за сумата 14487 ЩД, платима с чек с посочен номер от банка „ТЕВ“, на дата 27.05.2017 год. Представена е и разписка за плащане на сумата по чека от банка „ТЕВ“ в размер на 14 487 ЩД на дата 29.05.2017 год.

Квитанция за плащане сериен номер 1027/09.03.2017 год. е за сумата 97491 ЩД, платима с четири чека от „Фибабанк“ с посочени номера на дати през м. юни и юли 2017 год. Представени са и 4 разписки от „Фибабанка“ АШ за осребряване: на чек 17740 в размер на 20 000 ЩД на 05.06.2017 год.; за осребряване на чек 17741 на стойност 16720 ЩД на 12.06.2017 год.; за осребряване на чек № 17742 в размер на 40219 ЩД на 28.06.2017 год. и за осребряване на чек № 17743 в размер на 20552 ЩД на 10.07.2017 год.

Квитанция за плащане сериен номер 1030/27.04.2017 год. е за сумата 23624 ЩД, платима с два чека с посочени номера на дати през м. юни 2017 год. от банка „Фибабанка“. Представени са и 2 разписки от „Фибабанка“ АШ за осребряване: на чек 18365 в размер на 10624 ЩД на 12.06.2017 год.; за осребряване на чек 18364 на стойност 13000 ЩД на 05.06.2017 год.

Квитанция за плащане сериен номер 1031/02.05.2017 год. е за сумата 45090 ЩД, платима с два чека с посочени номера на дати през м. юли 2017 год. от банка „ТЕВ“. Представени са и 2 разписки от банка „ТЕВ“ за осребряване: на чек 6954515 в размер на 25090 ЩД на 31.07.2017 год.; за осребряване на чек 6954514 на стойност 20000 ЩД на 24.07.2017 год.

След приключването на процедурата по размяна на книжа, в първото по делото съдебно заседание са представени още две квитанции за плащане. Те формално са съставени на същите бланки на „Козмо“, но не носят нито подпис, нито печат, положени от името на ищеца. Квитанция за плащане сериен номер 258/07.09.2017 год. е за сумата 42320 ЩД, платима с два чека с посочени номера на дати през м. 11.2017 год. от банка „ТЕВ“. Квитанция за плащане сериен номер 263/10.10.2017 год. е за сумата 52621 ЩД, платима с два чека с посочени номера на дати през м. 12.2017 год. от банка „ТЕВ“. Последните две квитанции, не са придружени с доказателства за осребряване на сумите по тях. Предвид липсата на подпис и печат, тези документи не съставляват писмено изявление, което да се сочи да е на ищеца и нямат доказателствена стойност. Поради липсата на подпис върху документите не е открито и производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК.

С протоколно определение от 21.03.2019 год. е открито производство по реда на чл. 193 по оспорване на подписи и печати, положени от името на „Козмо“ в петте квитанции за плащане със серийни номера 1024,1026,1027,1030 и 1031. Според заключението по допуснатата и приета съдебно-графологична експертиза подписите, положени от името на „Козмо“ в квитанциите, не са изпълнени от законния представител на дружеството, съответно и печатите в тези разписки не съвпадат със сравнителния образец от щемпела на дружеството. Не се установи кое конкретно лице е положило подписите от името на „Козмо“, за да се изследва истинността и на неговите подписи. Това води до извода, че разписките са неистински документи и въз основа на тях съдът не може да гради изводи за валидно извършени плащания от „Черноморец“ ООД за погасяване на задълженията му по процесните фактури.

Но дори те да можеха да се ценят по делото като доказателства и да установяваха посочените в тях плащания в полза на „Козмо“ посредством осребряване от банките на издадените от А.К. чекове, същите не са способни да установят плащания на задълженията по конкретните доставки. Не се доказа между страните да е договаряно авансово плащане в писмен договор. Дори сам ответникът твърди, че доставките са договорени с отложено плащане от 120 дни. Всички квитанции за плащане са издадени далеч преди осъществяване на процесните доставки - в периода от 08.02.2017 год. до 02.05.2017 год. В тях са посочени и доставки, различни от процесните, което допълнително обосновава извода, че по договора, установен през август 2016 год., е имало и предходни доставки, по които също са били дължими плащания. Поради това, с оглед датите на квитанциите за плащане, се налага единствения логичен извод, че с тях са платени задължения по предходни доставки, извършени от „Козмо“ ООД, а за процесните задължения, възникнали в периода от 17.07.2017 год. до 27.10.2017 год., подписани от името на „Козмо“ квитанции за плащане не се представят. Единствено по-късно представените две квитанции за плащане със серийни номера 258 и 263, носят дати, относими към периода на процесните доставки, но те не носят нито подпис, нито печат и не съставляват доказателство за нечие удостоверително изявление, още по-малко за изявление на представител на „Козмо“.

 

С отговора на исковата молба в подкрепа на твърдението за извършени плащания от ответника са представени и саморъчно изписани разписки за получени суми. Същите са представени от ответника в оригинал на основание чл. 183 ГПК /л. 785-799/ и придружени с превод на български език.

Техни автори са две лица - Х.А. и С.. Съставени са на 28.02.2017 год., 10.04.2017 год., 05.05.2017 год., 20.03.2017 год., а последната, издадена за сумата 6500 ЩД, няма дата.

Разписките от 28.02.2017 год., 10.04.2017 и 05.05.2017 год. съдържат единствено изявление на автора, че е получил посочената в тях сума, без да е посочено кой и от чие име е предал сумата. Разписката от 20.03.2017 год. с автор Х.А.има текст, че сумата 6200 ЩД е получена от „Черноморец“ ООД от името на „Козмо Кимия“. А според текста на разписката без дата за сумата 6500 ЩД, авторът й Х.А.е получил сумата от „Черноморец“ ООД от името на „Козмо Кимия“, но в полза на К.Х., неустановен по делото.

Истинността на документите е оспорена от ищеца и по отношение на тях е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Тежестта за установяване на истинността е разпределена върху ответника. Поискана от ответника е графологична експертиза, от която същият се отказа, предвид сочената от него невъзможност да осигури сравнителен материал от подписите на издателите. Допуснати в производството по оспорване са и двама свидетели, които не са осигурени ответника и на основание чл. 158 ГПК са заличени.

Така, по делото не е установено кои са лицата, издали разписките и дали те са в каквото и да е отношение с „Козмо“, за да получават валидно плащане за негова сметка. Към разпитаните по делегация свидетели не бяха поставени въпроси, свързани с това дали лица с имената, изписани в разписките - С. и Х.А., са служители на „Козмо“ и дали в кръга на функциите им е било да получават плащания от името на ищеца. Свидетелите на ответника не са били свидетели на разплащане в брой, свидетелят П.знае, че плащанията е следвало да стават с чекове.

Следователно, оспорването на истинността бе проведено успешно. Въз основа на разписките не може да се прави извод за извършени от ответника в полза на ищеца плащания, относми към задълженията, породени от процесните фактури.

Следва за пълнота да се посочи, че дори да бе установена истинността на разписките и обстоятелството, че те са издадени от лице с представителна власт по отношение на „Козмо“, респ. от лице, овластено въз основа на недвусмислени обстоятелства да приема плащания от името на ищеца, четири от разписките са издадени месеци преди процесните доставки и не би могло да се приеме, че са относими към тях, при доказателства, че правоотношенията между страните са възникнали още през лятото на 2016 год.; последната разписка е без дата и също не може да се свърже с процесните отношения. Т.е. дори да съставляваха годно доказателство за плащане в полза на ищеца, те не биха установили погасяване на конкретните задължения, предмет на настоящите искови претенции, които са възникнали месеци след издаването на разписките.

Предвид изложеното съдът приема за недоказани твърденията за извършени от ответника плащания на задълженията по процесните фактури. Това налага процесуалното задължение да се приеме, че все още съществува като непогасено вземането по седемте фактури в общ размер на 209 262,04 ЩД.

 

Предвид изложеното, съдът приема предявените искове за доказани по основание и размер – вземанията за отразените в тях суми са възникнали и не се установи да са погасени чрез плащане. Поради това исковете следва да бъдат уважени изцяло. Като законна последица от уважаването на исковете, главниците по седемте фактури следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.12.2017 год. до окончателното плащане.

 

Предвид основателността на главните искове за присъждане на сумата на договорно основание, липсват предпоставките за разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове на плоскостта на неоснователното обогатяване.

 

По въпроса за разноските:

Предвид уважаването на исковете, на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За сторените разноски ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. Разноските са в размер на 13 866,88 лв. държавна такса, 300 лв.  първоначален и допълнителен депозит по графологичната експертиза и 250 лв. по съдебно-оценителната експертиза. На ищеца е предоставена правна защита от адвокат, но не се установява в тази връзка да са направени разноски, а и не се претендират такива. Всички посочени в списъка по чл. 80 ГПК разноски, които са в общ размер на 14 416,88 лв., са реално направени, за което са налице платежни документи по делото, и следва да бъдат възложени върху ответника, предвид пълното уважаване на исковете.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

О С Ъ Ж Д А „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4003, район Северен, ул. „Брезовска“ № 13, представлявано от управителя А.К., да заплати на „КОЗМО КИМИЯ САНАЙИ ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТИТ ШИРКЕТИ“, дружество, регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление Гьокевлер мах. 2312 сок. № Гинза корнер плаза № 16, ап. 29, Есенюрт/ Истанбул, представлявано от Й.Ш., данъчен идентификационен номер **********, номер в търговския регистър 318927, сумата в общ размер на 209 262,04 щатски долара, представляваща продажна цена по договори за международна продажба на стоки, формирана както следва:

 

-       Сумата 16 694,40 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по фактура № IHR 2017000000020 / 17.07.2017 год., стоките по която Фактура с брутно тегло 9120,20 кг. са получени от ответника на 21.07.2017 год.;

-       Сумата 40 509,56 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000041 / 25.07.2017 год., стоките по която фактура с брутно тегло 21 103,33 кг. са получени от ответника на 27.07.2017 год.;

-       Сумата 47 678,40 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000051 / 28.07.2017 год. на стойност, стоките по която фактура с брутно тегло 22940,95 кг. са получени от ответника на 01.08.2017 год.;

-       Сумата 44 214,08 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000113 / 06.09.2017 год. на стойност, стоките по която фактура с брутно тегло 22 937,96 кг. са получени от ответника на 07.09.2017 год.;

-       Сумата 21 461,60 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000132 / 18.09.2017 год. на стойност, стоките по която фактура с брутно тегло 13 482,02 кг. са получени от ответника на 20.09.2017 год.;

-       Сумата 16 376 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000157 / 09.10.2017 год. на стойност, стоките по която фактура с брутно тегло 12 798,20 кг. са получени от ответника на 11.10.2017 год.;

-       Сумата 22 328 щатски долара, представляваща цена на продадена стока по Фактура № IHR 2017000000181 / 27.10.2017 год. на стойност, стоките по която фактура с брутно тегло 17 455,40 кг. са получени от ответника на 30.10.2017 год.,

Ведно със законната лихва върху присъдените главници в общ размер на 209 262,04 щатски долара, начиная датата на подаването на исковата молба в съда – 19.12.2017 год. до окончателното плащане

И ведно със сумата 14 416,88 лева разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………….