Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Велико Търново, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ Й.,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 617/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Т. - И." ЕООД гр. Велико Търново против Наказателно постановление № 983 от 21.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което за нарушение на чл. 31, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 27, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си. Представя писмена защита, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 3 от 24.01.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на Териториална Дирекция "Държавен резерв" гр. Велико Търново при Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София, констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, допуснато от дружеството - жалбоподател и изразяващо се в това, че в качеството му на дружество съхранител на материали за Военновременен запас, съгласно Договор за съхранение № 4078/01.12.2009 г. и Анекс №ДС-2/30.03.2018 г., при извършена проверка на 24.01.2019 г. по седалище и адрес на управление на дружеството в гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка" се установило, че дружеството не било изпълнило дадените задължителни предписания в КП № 40-07-4180/13.12.2018 г., а именно: да възстанови липсващите количества ВВЗ гр. 89, придружени със сертификат за качество, както следва: Месинг М-59-1 ф 20 - 1 986,640 кг., Месинг М-59-1 S 11 - 360,000 кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125,000 кг. и Бяло тенеке № 50 - 1 010,000 кг. Срок 11.01.2019 г. Отговорник: ,,Т.И." ЕООД чрез управителя на дружеството или друг упълномощен представител.
Нарушението било извършено в "Т.И." ЕООД, гр.Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка" на 12.01.2019 г., денят следващ датата на изтичане на предписанията, като било констатирано на място на 24.01.2019 г. в дружеството на адрес гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка".
На 24.01.2019 г. на основание Заповед № РД-10-242/16.06.2016 г. на Председателя на ДА "ДРВВЗ" гр. София и Заповед № РД-10-18/23.01.2019 г. на Директора на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново била извършена проверка във връзка с изпълнение по издадените задължителни предписания в присъствието на управителя на дружеството и МОЛ.
При тази проверка комисията установила, че дружеството е възстановило част от липсващите количества ВВЗ гр. 89, а именно - Месинг М-59-1 ф 20 -1 986,640 кг., с което даденото задължително предписание в частта си за възстановяване на Месинг М-59-1 ф 20 - 1 986,640 кг. било изпълнено.
Не било установено наличието на Месинг М-59-1 S 11 - 360,000 кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125,000 кг. и Бяло тенеке № 50 - 1 010,000 кг. и не бил уведомен писмено Директора на ТД "ДР" гр. Велико Търново за тяхното възстановяване.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на управителя на дружеството, връчен му е надлежно и подписан от него с отбелязване, че възражения ще бъдат направени в тридневен срок.
Последвали са такива, разгледани са, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните му признаци, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение. Правната квалификация на нарушението също правилна, поради което не се констатират и нарушения на материалния закон.
Разгледано
по същество, НП е правилно и законосъобразно. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че е извършено описаното в АУАН и НП
административното нарушение и правилно е ангажирана имуществената отговорност
на търговското дружество. Съгласно нормата на чл. 31, ал.
1, пр. трето от ЗДРВЗ, юридическо лице, което не спази задължително
предписание на инспекторите и упълномощените длъжностни лица на Държавна
агенция "ДРВЗ", се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до
500 000 лева. По делото е установено, че след извършена проверка в склад на
дружеството на същото е дадено задължително предписание, което не е изпълнено в
частта му пункт 2, 3 и 4 в определения за това срок. Предписанието е
обективирано в констативен протокол, с чието съдържание е надлежно запознат
представляващият дружеството. На основание чл. 27, ал. 3
от ЗДРВЗ, даденото предписание има задължителен за търговското дружество
характер, в качеството му на съхранител на материали освободени военновременни
запаси. Следователно, неизпълнението на това задължително предписание в неговия
пълен обем осъществява състава на чл. 31, ал.
1, пр. трето от ЗДРВЗ. Наложената на дружеството имуществена санкция
е в минимално предвидения от закона размер и е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Отговорността на дружеството по чл. 31, ал. 1, пр. трето от ЗДРВВЗ е обективна, поради което не се налага обсъждане и изследване на виновно поведение и причини довели до неизпълнение на предписанието. От доказателствата по делото не се установи същото да се дължи на форсмажорни обстоятелства.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба изключва съставомерността на деянията, представляващи "маловажен случай", когато липсват или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В хода на производството не се събраха доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на нарушения от същия вид. Т. е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва.
Като окончателен се налага извода, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 983 от 21.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на "Т. - И." ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 27, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "Т. - И." ЕООД гр. Велико Търново да заплати на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: