Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на девети юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2729 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
315,00 лв., и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 45,11 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „В.И К.” ЕООД г.П. ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.В.Б.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че
„*** - гр. Плевен е предоставяло на ответника, в качеството му на
потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с
адрес: ***, за които са издавани фактури в периода от 30.01.2015 г. до
31.01.2018 г. за горепосочения адрес. Твърди, че ответника по делото има
открита партида в регистрите на ***Плевен с ИТН номер ***. Твърди, че между ***оператора,
от една страна, и потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което
се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и от Общите условия на ***Плевен. Излага съображения, че
съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба,
получаването на ***услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от ***оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ***системи
или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на
концесионен договор. Твърди, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат във ***оператора заявление, в което да посочат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от ***оператора различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно
Общите условия, задължение на ***оператора е да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да
заплати ***услугите в установения между страните срок и размер. Твърди, че
цените на ***услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на
чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004
г. Твърди, че в настоящия случай, ищецът е изпълнил задължението си за
предоставяне на ***услуги. От своя страна абонатът не е изпълнил задължението
си да заплати ползваните ***услуги по издадените от ищецафактури, описани в
настоящата искова молба. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ***оператора, в сила от 30.09.2014 г., ***операторът
издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране. Твърди, че въпреки надлежното изпълнение на задълженията на ***Плевен
по Общите условия, абонатът не е изпълнявал задължението си да заплаща
използваните ***услуги. Твърди, че предвид горното, към датата на депозиране на
Заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.02.2018 г., ищецът има изискуемо и
непогасено вземането към Абоната по подробно описаните в исковата молба фактури
от дата 30.01.2015г. до 02.03.2018г. Твърди, че горепосочените задължения по издадените
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
на ***оператора, в сила от 30.09.2014 г., потребителят разполага с 30-дневен
срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ***услуги,
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането
на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Твърди, че претендираната от ищеца с подаденото на 20.02.2018 г. заявление по
чл- 410 от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните
фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ***оператора, в сила от
30.09.2014 г., при неизпълнение в срок
на задължението си
за заплащане на
ползваните услуги, потребителят
дължи на ***оператора обезщетение в
размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ***оператора. Счита, че това дава право на ищеца да иска обезщетение
за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер
на 45,11 лева. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1289/2018г. по описа на РС-Плевен и ответницата в законоустановения
срок и на основание чл. 414 от ГПК е подала писмено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Моли да бъде
признато за установено, че ответницата Д.В.Б. дължи на „*** - гр. Плевен, със
седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ********* (***Плевен) присъдените
със Заповед за изпълнение на парично задължение
следните суми: 315,00 лева – главница, 45,11 лева -законна лихва за
забава за периода от 02.03.2015 г. до 12.02.2018 г. и законна лихва от дата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни
разноски, както в заповедното така и в настоящото производство.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника
е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 09.07.2018
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника./виж призовка на л.47 от делото/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 161,68 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение съразмерно с установения размер на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 435,00
лв./75,00лв. +360 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на ответника Д.В.Б., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***, ***, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***, сумата 315,00 лева, в едно със законната лихва от 20.02.2018г- до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена вода за периода от 30.01.2015г. до 02.03.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 811/21.02.2018г. по ч.гр.д.№1289/2018 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Д.В.Б.,
ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора ***,
***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***, сумата
45,11 лева, представляваща лихва за забава върху 315,00 лв. за периода 02.03.2015г.
- 12.02.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
811/21.02.2018г. по ч.гр.д.№1289/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.В.Б., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от М.С.-***,
сумата от 161,68 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.3253/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.В.Б., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***, ***, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***, сумата от 435,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: