Р Е Ш Е Н И Е № 417
23.11. 2018г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Красимир Ненчев
Борислав Илиев
при участието
на секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното от съдия Б.ИЛИЕВ
в.гр.д.№575 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение №85/06.07.2018г. по гр.д.№1160/2017г. по описа на РС – Панагюрище е
отхвърлен предявения от „АКВА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.„Стара планина“
№2 срещу Община Стрелча БУЛСТАТ **********, иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11 352лв.
представляваща възнаграждение по договор от 23.07.2012г. за проектиране, изготвяне на инвестиционен проект – техническа
фаза „Изграждане на туристическа пътека „природни и
скални образувания – местност Скумсале“ сключен между страните. Отхвърлен е предявения от „Аква Консултинг“
ЕООД срещу Община Стрелча иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 465,68лв. представляваща
мораторна лихва върху сумата от 11 352лв. – представляваща възнаграждение по
договор от 23.07.2012 г. за проектиране за проектиране, изготвяне на инвестиционен проект – техническа
фаза „Изграждане на туристическа пътека „природни и
скални образувания – местност Скумсале“, за периода от 21.11.2014г. до 21.11.2017г. Присъдени са разноски.
Решението се
обжалва с въззивна жалба от адв. К. - пълномощник на "АКВА
КОНСУЛТИНГ"ЕООД, в която са изложени съображения, че същото е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Излагат се
факти и обстоятелства във връзка със заявената претенция, поддържани по делото
и пред първата инстанция. Като необоснованост на съдебния акт се сочи неяснота
кое от изброените от съда обстоятелства е наложило крайният му извод за
недължимост на претениранието от ищеца суми по договора, доколкото
доказателствата по делото не били обсъдени в съвкупност и въз основа на анализа
им, не са направени правилните фактически и правни констатации. Твърди се, че
за да отхвърли исковете, съдът разгледал възражението за нищожност на договора
и е приел, че процесния Договор за проектиране №159/23.07.2012г. е нищожен, тъй
като в противоречие на закона, защото не е бил сключен след провеждане на
процедура за обществена поръчка.
На следващо
място сочи, че направеното възражение за нищожност е недопустимо. Община
Стрелча нямала право да иска за прогласяване нищожността на процесния договор.
Към момента на неговото сключване, недействителността на договор за обществена
поръчка се е уреждала от общата норма на чл.26, ал.1 ЗЗД и специалните норми на
Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Следователно, при едновременното действие
на обща и на специална норма, специалната норма изключвала приложението на
общата норма, поради което недействителността на Договор за проектиране
№159/23.07.2012г. следвало да се преценява според нормите на ЗОП.
Следващият
въпрос, който поставя казуса е относно приложимите норми на специалния закон
относно недействителността на договора за обществена поръчка.Твърди се, че
действителността на процесния договор следвало да се преценява според закона,
който е бил в сила към момента на сключването на договора. Към момента на
сключването на договора недействителността се е уреждала от правните норми на
нормите на чл.122и, 122к и 122л от ЗОП във вр. с чл.416 ЗОП, и конкретно в
случая чл.416, ал.1, т.1 ЗОП (отм.) (обн. ДВ. бр.37/2006г.). Тези правни норми
били приети с изменението на ЗОП, ДВ. бр.52/09.07.2010г. Следвало да се
отбележи и че нормите на ЗОП, които уреждат недействителността на договора за
обществена поръчка не били процесуални, а материални норми. Това налагало
извода, че Община Стрелча не е легитимирано лице да прави възражение за
нищожност на процесния договор, поради което и съдът неправилно го е разгледал,
тъй като същото било недопустимо, поради липса правен интерес. Счита, че
направеното възражение за нищожност е преклудирано и изтичането на сроковете на
чл.122и, ал.3 от ЗОП (отм.) Сочи се съдебна практика в тази насока. Всичко това
налагало крайния извод, че процесния договор е действителен и обвързвал Община
Стрелча. А съдът, като приел обратното нарушил закона и постановил неправилно
решение.
Излагат се
съображения, че договореното с процесния договор възнаграждение се дължи в
размер на 9 460лв. без ДДС или 11 352лв. с ДДС, тъй като възложената работа
изпълнителят е извършил качествено, добросъвестно и в срок. Изпълнението изцяло
съответствало на указанията на възложителя, прието е без забележки. Налице била
годна по смисъла на чл.261, ал.1 ЗЗД изработка, доколкото изработения
инвестиционен проект е одобрен за финансиране като съответен на Програмата за
развитие на селските райони 2007—2013г и изискванията на ДФ Земеделие по
съответната мярка. Качеството /в т.ч. годността на изработеното/ се потвърждава
от обстоятелството, че Община Стрелча е и реализирала проекта. Туристическата
пътека „Природни скални образования м. „Скумсале" била изградена и
въведена в експлоатация и се ползвала за нуждите на общината и радва нейните
жители и гости.
Неправилно бил
отхвърлен и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за период от
3 години преди предявяването му, за периода от 21.11.2014г. до 21.11.2017г. в
размер на 3 465,68лв., както и заковата лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане. Срокът за плащане по процесния договор изтекъл на
21.12.2012г., т.е. длъжника бил в забава от 23.12.2012г.
Искането е да
се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което да
се уважат предявените искове с присъждане на разноските. Прави се искане за
доказателства. Претендира разноски.
В
срок е постъпил писмен отговор от Община Стрелча, с който въззивната жалба се
оспорва изцяло като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение. Не се сочат доказателства, не се правят доказателствени искания.
Претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по
чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е
постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което
се явява валидно и допустимо.
За да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в
жалбата доводи, съдът взе предвид следното:
В
исковата молба на „АКВА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД против
Община Стрелча се твърди, че на 23.07.2012г.
страните сключили договор за проектиране, по силата на който ищецът се задължил
да изпълни със свои сили и за сметка на възложителя инвестиционен проект-
техническа фаза за обект „Природни скални образувания м. „Скумсале“, община
Стрелча. Уговореното възнаграждение било в размер на 12 000лв. без ДДС,
като в случай, че бъде одобрена по-малка сума за възложените дейности,
уговорените възнаграждения се намалява до одобрените суми. Плащането следвало
да се извърши в срок до 30 дни след одобрението на проекта от финансиращия
орган - Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. и сключване на
Договор за финансиране между ДФЗ и Община Стрелча. Излага се, че договорът е
подписан от зам. кмета И. В.. Посочва се, че в рамките на уговорените срокове
бил изготвен проектът, който бил приет без забележки и възражения от
възложителя, за което е съставен приемно-предавателен протокол. На 21.11.2012г.
бил сключен договор №13/313/00152 между ДФЗ и Община Стрелча, по силата на
който ДФЗ се задължил да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на
239 288лв. за изпълнение на процесния проект, като за проектиране била одобрена
сумата в размер на 9 460лв. без ДДС. Сочи, че макар да е сключен договор за
финансиране на 21.11.2012г. в уговорения между страните срок до 21.12.2012 г.
не е заплатено уговорено възнаграждение, като същото не е заплатено и до
настоящия момент, въпреки, че възложената работа е изпълнена добросъвестно и в
срок. Моли да се обяви за нищожна клауза на чл.2, ал.4 от процесия договор от
23.07.2012 г., съгласно която възнаграждението за изработване на проекта не се
дължи, ако проектът не бъде финансиран. Моли съда да осъди ответната община да
заплати на ищеца сумата в размер на 11 352лв. /от които 9 460лв. дължимо
възнаграждение и 1 892лв. ДДС/, представляваща дължимо възнаграждение за
изработване на инвестиционен технически проект за обект „Изграждане на туристическа
пътека „Природни скални образувания м.„Скумсале“, община Стрелча, по договор за
проектиране от 23.07.2012г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от дата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както
за заплащане на сумата от 3 465,68лв.,представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 21.11.2014г. до 21.11.2017г.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в която се поддържа, че претендираните суми не се дължат от Община
Стрелча, тъй като процесният договор е подписан от зам.-кмета И. В. без
представителна власт, поради което не обвързвал общината. На следващо място се
твърди, че клаузата на чл.2, ал.4 от договора не била нищожна, а валидно
обвързвала страните по договора, доколкото е уговорена между тях и има силата
на закон. Прави се възражение за нищожност на договора, тъй като същият бил
сключен в нарушение на ЗОП (отм.). Прави се възражение и за погасяване на
претендираните суми по давност. Посочено е, че макар да е сключен договор
№13/313/00152 между ДФЗ и Община Стрелча, по силата на който ДФЗ се задължил да
предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 239 288лв. за
изпълнение на процесния проект, като за проектиране била одобрена сумата в размер
на 9 460 лв. без ДДС, като в последствие финансирането е отказано. Моли да се
отхвърлят предявените искове, като се претендират и разноски.
По
делото няма спор между страните, а това се установява от приложените в
производството доказателства, че на 23.07.2012г. в гр.Стрелча между община
Стрелча от една страна, представлявана от Кмета Е.и финансовия директор Х., в
качеството й на възложител и от друга страна „АКВА КОНСУЛТИНГ” ЕООД, е сключен
писмен договор с предмет изготвяне от дружеството изпълнител по договора на
инвестиционен проект-техническа фаза за обект „Изграждане на туристическа
пътека „Природни скални образувания м.“Скумсале“.
В
хода на делото е констатирано, че за Община Стрелча процесният договор е
подписан от заместник-кмета И. В..
По делото са приложени сходни договори за
проектиране от същата дата – 23.07.2012 г. за изграждане на различни
туристически пътеки, общо шест на брой, като четири от тях са сключени между
Община Стрелча и търговско дружество „Дизайн груп студио“ ООД, а два от тях
между Община Стрелча И „АКВА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, като общата стойност на всички
сключени на 23.07.2012г. договори за проектиране (вкл. и процесния) е
84 000лв. без ДДС.
Според
чл.2 ал.1 от процесния договор стойността на договора е 12 000лв без ДДС, а в
случаите когато посочената Програма одобри по-малка сума за посочените в чл.1
дейности, възнаграждението на изпълнителя се намалява до размера на одобрените
суми, като в случаите когато намалението на сумата е по вина на възложителя,
той дължи пълния размер на договорената стойност. В ал.3 на чл.2 от договора са
предвидени условията за заплащането на
инвестиционния проект, като на първо място е предвидено плащането да бъде
окончателно в срок до 30 дни от одобрението на проекта от финансиращия орган –
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. и сключване на договор за
финансиране между Държавен фонд ”Земеделие” /ДФЗ/ и Община Стрелча.
В
ал.4 на същия член е предвидено, че възнаграждението по чл.2 т.1 от договора не
се дължи в хипотезата когато инвестиционния проект не бъде финансиран от
Програмата.
В
ал.5 е предвидено, че възнаграждението по чл.2, ал.1 се дължи ако Общината при
наличие на одобрен проект от финансиращия орган, не сключи договор за
финансиране и изпълнение на обекта, а съгласно ал.6 възнаграждението се дължи
ако община Стрелча осигури други източници за финансиране на обекта като цяло
или части от него.
В
чл.3, ал.1 е предвидено, че изпълнителят се задължава да изготви инвестиционния
проект на настоящия договор за 20 календарни дни от датата на подписването му,
но не по-късно от 30.07.2012г. В договора са предвидени клаузи да заплащане на
обезщетение-неустойки за забава при плащането, неустойка за възложителя при
забава на срока по чл.6, както и хипотези на разваляне на договора по право.
От приложено по делото заявление до
Министерство на земеделието и храните за подпомагане по мярка 313- насърчаване
на туристическите дейности се установява, че Община Стрелча е кандидатствала за
финансиране по програма за развитие на селските райони 2007-2013г. с проект
„Изграждане на туристическа пътека „природни и скални образувания – местност
Скумсале“, като размерът на исканата финансова помощ е 251 752,20 лв., от които
12 000лв. без ДДС са отбелязани като предварителна инвестиция за изготвяне на
необходимата проектна документация.
Установява се от приложения по делото Договор
№13/313/00152 от 21.11.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313
„насърчаване на туристическите дейности“ от програма развитие на селските
райони за периода 2007-2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, сключен между Община Стрелча и ДФ „Земеделие“, че
проектът „Изграждане на туристическа пътека „природни и скални образувания –
местност Скумсале“, с който ответникът е кандидатствал, е одобрен за
подпомагане първоначално до сумата в размер на 239 288лв., като в Приложение 1
към договора в таблица са посочени размерите на одобрените инвестиционни
разходи за проектиране, където одобрените разходи са в размер на 9 460 лв.
Видно от заповед №03-РД/3096 от 19.11.2012 г. на Министъра на земеделието и
храните приложена по делото е отказано е отказано финансирането за разходи за
проектиране за разликата от одобрените 9 460лв до тези от 12 000лв. или за
сумата от 2 540лв.
От анекс 1 към договор №13/313/00152 от
21.11.2012 за отпускане на финансова помощ по мярка 313 сключен на 30.12.2013г.
между Държавен фонд земеделие и Община Стрелча се установява, че първоначално
одобрения размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 239 288лв. се
променя на 216 118 лв., като в Приложение 1 са посочени отделните одобрени
инвестиционни разходи. Видно от посоченото приложение не са одобрени средства
за разходи за проектиране.
Установява се
от приложения приемо-предавателен
протокол от 23.07.2012г., че ищеца е предал на ответника инвестиционния проект
за „Изграждане на туристическа пътека „Природни скални образувания м. Скумсале“
във фаза технически проект.
От приложено по делото заявление до
Министерство на земеделието и храните за подпомагане по мярка 313- насърчаване
на туристическите дейности се установява, че Община Стрелча е кандидатствала за
финансиране по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. с проект
„Изграждане на туристическа пътека „природни и скални образувания – местност
Скумсале“, като размерът на исканата финансова помощ е 251 752,20лв., от които
12 000лв. без ДДС са отбелязани като предварителна инвестиция за изготвяне на
необходимата проектна документация.
От приложено по делото уведомително писмо от
22.11.2013г. от ДФ“Земеделие“ до Община Стрелча, се установява, че е отказано
съгласуването на процесния договор сключен между страните по спора за изготвяне
на инвестиционен проект от 23.07.2012г., тъй като същият не отговаря на
изискванията на ЗОП(отм.).
Строежът „Туристическа пътека Природни
скални образувания местност „Скумсале“ е въведен в редовна експлоатация, за
което е издадено удостоверение №8/25.04.2014г. от главния архитект на Община
Стрелча.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Обжалваното решение е неправилно.
Първоинстанционният
съд неправилно е приложил материалния закон и не е оценил действията на
Общината във връзка с изпълнението на договора, поведението й след коректното
изпълнение на същия от страна на изпълнителя „АКВА КОНСУЛТИНГ” ЕООД и отказа й
да плати, позовавайки се на формалния отказ на ДФ „Земеделие“ да финансира
разходите по проекта по изготвянето му от изпълнителя, за който обаче отказ
изпълнителят по договора няма абсолютно никаква вина и отношение. Касае се
по-скоро за отношения между Общината като ползувател и ДФ „Земеделие“ който
орган, сключва договорите за финансиране и извършва съответния контрол и
отпуска съответните парични средства по финансирането.
Установи се по
делото, че ищецът е напълно изправна страна по договора за изработка и този
факт с правно значение не е оспорен по никакъв начин нито е подложен на
съмнение от възложителя по договора Община Стрелча, нито от доказателствата по
делото се установява нещо различно .
Относно
направеното възражение от ответника, че сключеният между страните договор не
обвързва ответника, тъй като същият е сключен от зам. кмета на Община Стрелча –
И. В., без същият да има представителна власт. Факт е, че към датата на
подписване на договора този заместник-кмет не е бил надлежно упълномощен
изрично от кмета да го представлява и вместо него да подписва и всички договори
сключвани от общината във връзка с изготвянето на процесния инвестиционен
проект. Формално заместник-кмета в тази ситуация няма право да подписва
договори, с които да задължава общината. От друга страна обаче, следва да се
отбележи, че в същност този договор за проектиране обслужва изцяло интересите
на Общината, той обслужва и пряко населението в това населено място в посока
развитие на туризма и здравеопазването. Погледнато в по-широк аспект този
проект е жизнено необходим на общината, за да може с него да кандидатства пред
ДФ „Земеделие“ по програмата за развитие на селските райони, за да си осигури
безвъзмезно финансиране на проекта и същият да бъде реално построен, като бъдат
извършени изискуемите се СМР и да бъде въведе в експлоатация което е и в
регионален интерес, доколкото съдържа изцяло социални елементи и има значение и
за местната инфраструктура предвид предназначението си.
Предвид
преследваната от Община Стрелча крайната цел с този проект, фактът, че след
като същият е изработен от ищеца и предаден на възложителя, Общината и нейните
органи не са го елиминирали и отхвърлили като незаконосъобразен, тъй като
примерно изпълнителят не е избран чрез провеждане на открита обществена поръчка
или като необвързващ общината по причина, че договора е подписан от
неупълномощено за това лице по съответния ред, а напротив са предприети
незабавни фактически и правни действия за придвижването на проекта напред - по
изготвяне на заявление за кандидатстване в ДФ „Земеделие“ с този проект, с
окомплектоването на заявлението с цялата необходима за целта документация, с
издаването на изрично пълномощно от Кмета на Общината да бъде представляван от
същия този заместник-кмет, подписал договора, пред ДФ „Земеделие“ във връзка с
кандидатстването на Общината с него за финансиране, несъмнено означава само и
единствено едно, че Община Стрелча приема изготвения за нейните нужди проект,
признава, че той е качествено изработен и не страда от пороци, и пристъпва към
извършване на следващите се правни действия по депозирането му за одобрение и
финансиране пред ДФ „Земеделие“. Следователно Общината одобрява действията на
заместник-кмета приемайки, че макар извършени без представителна власт, същите
са извършени в интерес на общината и ги санира, или в същност Общината приема
безрезервно правата и задълженията си по този договор така както са заложени в
него и за които се е подписал въпросния заместник-кмет. Предвид изложеното и от
събраните по делото доказателства се установява, че Община Стрелча не само не
се е противопоставила на сключването на процесния договор, а напротив
използвала е същия при подаване на заявлението за кандидатстване за
подпомагане, като е представила същия като основани за заплащане на разходите
предвидени за проектиране, което се установява от приложено по делото
уведомително писмо от 22.11.2013г. от ДФ „Земеделие“.
Неоснователно
и възражението на ответника за нищожност на процесния договор, поради това, че
не е възложен при условията на ЗОП. Несъгласуването
на процесния договор, респ. неизплащането на разходите по него, е по вина на
Община Стрелча, неспазила процедурите по ЗОП, които ищеца не е длъжен да
съблюдава, а и не е знаел и е нямало как да узнае, че не са спазени съответните
процедури на ЗОП. Неправомерните действия на Общината, не следва да водят до ощетяване на
изправния изпълнител по процесния договор, комуто се дължи възнаграждение.
Налага се
извода, че ищецът е лишен от възможността да получи възнаграждението не по
причина за която той да отговаря и не поради същинско нефинансиране на проекта
от страна на ДФ „Земеделие“, а поради виновно поведение на Общината,
реализирайки изготвянето на инвестиционния проект за въпросния обект при
заобикаляне на императивни разпоредби от ЗОП. В този смисъл и ДФ „Земеделие“
няма вина за окончателния си отказ да финансира изготвянето на този проект
доколкото единствената вина за това е на Община Стрелча, която е неизправна
страна по договора. В случая, същата няма изобщо правно основание да се
позовава на разпоредбата на чл.2, ал.4 доколкото причината това да не стане, не
е финансиращия орган, а действията на Общината-ползвател на финансовата помощ.
Общината както се посочи, е създала предварително предпоставки за евентуален
отказ от финансиране възлагайки
извършването на проекта на изпълнител който не е избран по съответния ред
съгласно ЗОП. Виновното поведение на Общината не може да бъде основание за
отказ да се присъди възнаграждението на ищеца което му се следва по договора.
В този смисъл
обжалваното решение по същество следва да се отмени и се постанови ново като се
присъди процесната сума, както и претендираната мораторна лихва за процесния
период.В случая договореното с процесния договор възнаграждение се дължи в р-р
на сумата 9 460лв. без ДДС или 11352лв. с ДДС ,тъй като безспорно
установено по делото е,че възложената
работа от изпълнителя е извършил качествено,добросъвестно и в
срок.Изпълнението съответства изцяло на указанията на възложителя,приета е без
забележки и е в полза на възложителя.Налице е годна по смисъла на чл.261,ал.1
от ЗЗД изработка ,доколкото изработения инвестиционен проект е одобрпен за
финансиране като съответен на програмата
за развитие на селските райони 2007-2013г.
и иизискванията на ДФ „Земеделие“ по съответната мярка,качество и годност на изработката се потвърждава от
обстоятелството,че Община гр.Стрелча е реализирала проекта.Туристичаеската
пътека е изградена и въведена в експлоатация и се ползува за нуждите на
общината. Следва да се отбележи и това, че вземането за лихва не е погасено по
давност доколкото същото обхваща тригодишен период от време преди подаването на
исковата молба, а падежът на задължението на Общината е определяемо предвид
уговорките в чл.2 ал.3 от договора - 30дни след одобрението на проекта и
сключване на договор за финансиране. В случая, общината е изпаднала в забава,
считано от 23.12.2012г. Следователно тригодишния срок по чл.111, буква “б“ от ЗЗД не е изтекъл.
Предвид
изложеното съдът намира, че не следва да се произнася по останалите въведени с
въззивната жалба доводи, доколкото като краен резултат исковата претенция се
удовлетворява изцяло предвид.
За пълнота
следва да се отбележи, че съдебната практика допуска сключването на договори за
изработка, в които плащането на възнаграждението е предвидено да се извърши при
определени условия и предвид действия на едно трето за договора лице. Свободата
на договаряне в този смисъл следва да бъде зачетена тъй като такава е волята на
страните предвид начина по който е възпроизведена в договора. Затова въпросът
за нищожността на процесната клауза не стои на дневен ред и доколкото в случая
основанието за ангажиране отговорността на възложителя е друго-виновно
неизпълнение на задължението си да плати възнаграждение, а не действия на трето
лице. Относно повдигнатите в жалбата процесуални въпроси, макар в известна
степен да са налични, като краен резултат не оказват влияние върху окончателните
изводи на въззивната инстанция.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя и ищец в производството пред първата
инстанция „АКВА КОНСУЛТИНГ ЕООД ще следва да се присъдят разноски за две
инстанции, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на 2 889,05лв., от които 1 592,70лв. за първата
инстанция и 1 296,35 лв. за настоящата инстанция.
Предвид
на обстоятелството, че се касае за търговско дело с цена на иска до 20 000лв
същото съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК няма да подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№85 от 06.07.2018г., по гр.д.№1160/2017г. по описа на Панагюрски районен съд.
ОСЪЖДА Община Стрелча, БУЛСТАТ *********, гр.Стрелча, площад
«Дружба» №2, представлявана от Кмета на Общината С.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на
«АКВА КОНСУЛТИНГ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Казанлък, ул.«Стара планина» №2, представлявано от
управителя Х.Х.Е., сумата
от 11 352лв. с вкл.
ДДС /единадесет хиляди триста петдесет и
два лева с вкл. ДДС/, представляваща дължимо възнаграждение за изработване
на инвестиционен технически проект за обект „Изграждане на туристическа пътека
„Природни скални образувания м.„Скумсале“, община Стрелча, по договор за
проектиране от 23.07.2012г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от дата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 3 465,68лв. /три хиляди
четиристотин шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
21.11.2014г. до 21.11.2017г., както
съдебно-деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 2 889,05лв.
/две хиляди осемстотин осемдесет и девет
лева и пет стотинки/, от които 1 592,70лв. за първата инстанция и
1 296,35 лв. за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.