МОТИВИ ПО НОХД №1399/2010
година по описа на ЛРС
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият Д.Г.П., били предявени
обвинения, както следва:
За Престъпление по чл. 343б, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, за това, че около 18,50ч. на 10.06.2010г. на територията на гр. Летница, Ловешка област, по ул. „Филип Тотю", в
района на жилищен дом №33, управлявал товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ОВ 8316 АМ, собственост на
Радослав Руменов Митев от
с. Дренов, Ловешка област и Венцислав Димитров Павлов от гр. Ловеч, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда /1,70 на хиляда/, установено по надлежния ред с Техническо средство „Алкомер 931" с
фабр.№ 0249531. след като
бил осъден с влезли в сила на 28.10.2009г. и 04.01.2010г. присъди /Споразумение
№229/28.10.2009г. по НОХД №1372/2009г. по описа на Районен съд - Ловеч и Споразумение
№5/04.01.2010г. по НОХД №4561/2009г. по описа на Районен съд - Плевен/, за управление на МПС в
пияно състояние.
И за престъпление по 343в, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, за това, че около 18.50ч. на 10.06.2010г. на територията на гр. Летница, Ловешка област, по ул. „Филип Тотю", в района на
жилищен дом №33, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред /с Наказателно постановление
№2606/14.07.2009г. на Началника на РУ на МВР Ловеч, влязло в сила на 16.10.2009г./ за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление, управлявал, МПС товарен автомобил „Ивеко" с рег. №ОВ 8316 АМ, без съответното
свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/.
В с.з. подс. П. се е явил с упълномощен
от него защитник адв. Илия И. ***. защитника на подсъдимият е заявил, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки
становището им е разпоредил да се
проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните след разясняване на подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК и
след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата, подсъдимия е направил самопризнание и в
с.з. е заявил, че се признава за виновен, че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената
в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия, съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение по чл. 371,
ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на подсъдимият, и
на свидетелите за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу
подсъдимия така както са предявени с обвинителния акт, като излага, че
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, самопризнанието му се подкрепя от останалите събрани на
досъдебното производство доказателства, поради което моли да бъде признат за
виновен в извършване на престъпленията за които е предаден на съд, като му бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК за престъплението по чл.343б,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно 6 месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 200 лева, а за престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
а именно 4 месеца лишаване от свобода. Моли на основание чл.23 от НК да му се
определи едно общо най тежко наказание от 6 месеца лишаване от свобода, и се
присъедини иизцяло глобата. Моли при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
наказанието да се намали с 1/3, или подсъдимия да изтърпи наказание от 4 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, моли към
определеното общо на тежко наказание да се присъедини и глобата. Моли на основание
чл.68, ал.1 от НК да му се приведе в изпълнение и наказанието от 5 месеца
лишаване от свобода по НОХД №1372/2009
год.
Подс.
П. ***. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината. Защитникът му адв. И. е изложил, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено
и от подзащитният му. Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да
се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.б. от НК, като изтъква смекчаващи
вината обстоятелства и моли наказанието да се определи към максимума за
пробационните мерки предвидении в чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК. Не възразява на
подзащитният му да бъде наложена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК.
От
направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.Г.П., бил роден на ***г***, живеел в град Плевен, и с настоящ
адрес и в гр. Летница, ул.”Цар Калоян” №1, Ловешка област. Бил с начално образование, неженен,
безработен и осъждан.
На 10.06.2010г. свидетелите С.В.Д., И.Г.Т.
и К.А.Л. - полицейски служители при РУ „Полиция" - Ловеч, били на работа,
изпълнявайки служебните си задължения, свързани с контрол на пътното движение и
обществения ред на територията на гр. Летница, Ловешка област. Около 18,50ч.,
пътували със служебния патрулен автомобил по ул. „Филип Тотю". Тогава
забелязали движещ се пред тях товарен автомобил „Ивеко" с рег. № ОВ 83 16
АМ. Тримата знаели, че същият понякога бил управляван от подс. Д.Г.П., който
бил неправоспособен, поради което решили да го спрат и да проверят
самоличността на водача му. Подадената от служебния патрулен автомобил звукова
и светлинна сигнализация била забелязана от шофьора на товарния автомобил,
който намалил скоростта на въпросното МПС и спрял. Св. Т. слязъл, след което
отишъл до лявата врата на товарния автомобил. Видял, че същият бил управляван
от подс. Д.Г.П.. Двамата се познавали. По време на проведения разговор, подс. П.
обяснил, че не притежавал свидетелство за управление на МПС. Същевременно
полицейският служител установил, че подсъдимият бил във видимо нетрезво
състояние. Предвид това обстоятелство същият бил тестван с техническо средство
„Алкомер 931" №0249531, за наличие на алкохол в издишвания от тях въздух.
При изпробване на подс. П., скалата на уреда отчела 1,70 на хиляда. Тогава на подсъдимия
бил съставен и връчен АУАН №794/10.06.20Юг. с бл. №795857. Актосъставителят -
св. И.Т. съставил и връчил на П. и Талон за медицинско изследване №0041069.
Видно от Писмо, изх.№
1674/20.07.2010г. на ЦСМП Ловеч, Д.П. не се явил на 10.06.2010г. в посоченото
медицинско заведение за вземане на кръвна проба /л. 15/.
Същевременно, било установено, че подс. П.
управлявал товарния автомобил, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление №2606/14.07.2009г. на Началника
на РУ „Полиция" - Ловеч, влязло в сила на 16.10.2009г. /л.20/.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна,
признаците от състава на престъпление по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
като около 18,50ч. на 10.06.2010г. на територията на гр. Летница, Ловешка
област, по ул. „Филип Тотю», в района на жилищен дом №33, управлявал товарен
автомобил „Ивеко" с рег. № ОВ 8316 АМ, собственост на Радослав Руменов
Митев от с. Дренов, Ловешка област и Венцислав Димитров Павлов от гр. Ловеч, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /1,70 на хиляда/,
установено по надлежния ред с Техническо средство „Алкомер 931" с фабр.№
0249531, след като бил осъден с влезли в сила на 28.10.2009г. и 04.01.2010г.
присъди /Споразумение №229/28.10.2009г. по НОХД №1372/2009г. по описа на
Районен съд Ловеч и Споразумение №5/04.01.2010г. по НОХД №4561/2009г. по описа
на Районен съд - Плевен/, за управление на МПС в пияно състояние.
Настоящата инстанция намира, че
от направеното самопризнание на
подсъдимия П. и събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на
деянието, за което е предаден на съд.
От обективна страна деецът е
осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил
„Ивеко" с рег. № ОВ 8316 АМ, собственост на Радослав Руменов Митев от с.
Дренов, Ловешка област и Венцислав Димитров Павлов от гр. Ловеч,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно /1,70 на хиляда/,
установено по надлежния ред с Техническо средство „Алкомер 931" с фабр.№
0249531, след като бил осъден с влезли в сила на 28.10.2009г. и 04.01.2010г.
присъди /Споразумение №229/28.10.2009г. по НОХД №1372/2009г. по описа на
Районен съд Ловеч и Споразумение №5/04.01.2010г. по НОХД №4561/2009г. по описа
на Районен съд - Плевен/, за управление на МПС в пияно състояние.
Видно от приложената в ДП Справка
за съдимост с рег.№ 1009/25.06.2010г. на Бюро за съдимост при Районен съд
Ловеч, подс. П. бил осъждан за престъпления от общ характер, както следва:
Със споразумение
№229/28.10.2009г. по НОХД №1372/2009г. по описа на Районен съд - Ловеч, бил
осъден за извършено от него на 02.09.2009г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/
месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено в
границите на тригодишен изпитателен срок. Впоследствие, със споразумение
№5/04.01.2010г. по НОХД №4561/2010г. по описа на Районен съд - Плевен, П. бил
осъден за извършено от него на 03.12.2009г. престъпление по чл.343б, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б" от НК, му
било наложено наказание пробация със съответни пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т. 1 и т.2 от НК и глоба в размер на 300 лева /л.33 -34/. Ето защо горепосоченото
деяние се квалифицира по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подс. П. същевременно, с поведението си при условията на
идеална съвкупност, е осъществил от обективна и субективна страна, признаците
от състава и на престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като около
18,50ч. на 10.06.2010г. на територията на гр. Летница, Ловешка област, по ул.
„Филип Тотю", в района на жилищен дом №33, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред /с Наказателно постановление
№2606/14.07.2009г. на Началника на РУ на МВР Ловеч, влязло в сила на
16.10.2009г./ за управление на МПС без съответното свидетелство за управление,
управлявал, МПС товарен автомобил „Ивеко" с рег. №ОВ 8316 АМ, без
съответното свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние като е
управлявал товарен автомобил „Ивеко" с рег. №ОВ 8316 АМ, в срока
на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, след като е
наказан за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление
№2606/14.07.2009г. на Началника на РУ на МВР Ловеч, влязло в сила на
16.10.2009г.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Настоящата
инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимия П. и събраните
на досъдебното производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и
от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, по
безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на деянията, за които е
предаден на съд.
Предвид на така изложените
съображения, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Фактическата обстановка, приета
за установена, се изяснява от направеното от подсъдимия самопризнание, от
писмените доказателствата по делото, които го подрепят, от разпитаните на
досъдебното производство свидетели.
Причини за извършване на
престъпленията се явяват, както нежеланието на подсъдимият да се съобразява със
законоустановената забрана за управление на МПС след употребата на алкохол,
така и подценяването от негова страна на общественоопасните последици от това
му противоправно поведение, осъществено при липса на съответната
провоспособност.
При определяне на вида и размера
на наказанието по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия П.,
настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 от НК – като
предвид направеното самопризнание и проявена критичност към извършеното от една
страна, а от друга наличието на няколко предходни осъждания по чл.343б от НК, включително
обстоятелството, че деянието по настоящето дело се явява извършено в изпитателния срок на
отложеното по реда на чл.66, ал.1 от НК изпълнение на наказание наложено му със
споразумение №229/28.10.2009 год. по НОХД №1372/2009 год. по описа на
РС Ловеч, влязло в сила на 28.10.2009 год. процесуалното му поведение,
както и начина на извършване. Намери, че предишните присъди не са изиграли
необходимото възпитателно въздействие спрямо П. и деянието е извършено при явно
несъобразяване със закона. Съобразявайки, че в конкретния случай,
установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача е 1.70 на хиляда, което е
в твърде голямо количество над разрешеното от 0,5 %о. Това, преценено
самостоятелно и в съвкупност с останалите обстоятелства, очертаващи спецификата
на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, наложи извода за
необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на
съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на
наказанието. Съдът взе предвид и високата обществена опасност на деянието с оглед
зачестилите напоследък ПТП, поради което при условията на чл.54 от НК определи
на подс. П. за това деяние наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което
подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, както и глоба в
размер на 100 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на
съдебната власт. При условията на чл.58а, ал.1
от НК, съдът намали така определеното наказание шест месеца лишаване от
свобода с 1/3, като определи подс. П. да изтърпи наказание за престъплението по
чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от
свобода, което подсъдимия да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимия П., че е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК. Наличните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. П. определеното по горе
наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия П.,
настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 от НК – като
предвид направеното самопризнание и проявена критичност към извършеното от една
страна, а от друга наличието на предходни осъждания, обстоятелството, че деянието по настоящето
дело се явява извършено в изпитателния срок на отложеното по реда на чл.66,
ал.1 от НК изпълнение на наказание наложено му със споразумение №229/28.10.2009
год. по НОХД №1372/2009 год. по описа на РС Ловеч, влязло в сила на 28.10.2009
год.
процесуалното му поведение, както и начина на извършване. По изложените по горе
съображения, съдът намери, че предишните присъди не са изиграли необходимото
възпитателно въздействие спрямо П. и деянието е извършено при явно
несъобразяване със закона. Съобразявайки и останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, съдът
прецени необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед постигане на
съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на целите на
наказанието, поради
което при условията на чл.54 от НК определи на подс. П. за това деяние
наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което подсъдимия да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор. При условията на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода с 1/3, като определи подс. П. да
изтърпи наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК в
размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което подсъдимия да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимия П., че е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК. Наличните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. П. определеното по горе
наказание.
Тъй
като двете престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е било от тях при условията на чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на
подс. П. едно общо – най тежко наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от
свобода, което подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На
основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини изцяло към така определеното общо
– най тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода и наказанието Глоба
в размер на 100 лева, която подс. П. да заплати в полза на държавата по сметка
на съдебната власт.
Тъй
като подс. П. е извършил определеното му общо най – тежко наказание в
изпитателния срок на наложеното му със споразумение №229/28.10.2009 год. по
НОХД №1372/2009 год. по описа на РС Ловеч, влязло в сила на 28.10.2009 год., наказание,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с 3
годишен изпитателен срок, то на осн. чл. 68, ал.1 от НК, съдът присъди П. да
изтърпи ефективно и това наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода,
при първоначално общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съда намира, че така наложеното
наказание на подс. П. е справедливо, и
че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: