Решение по дело №204/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. М. В., чрез адв. Р. З. - АК Перник, срещу Решение № 132 от 27.03.2025г., постановено по АНД № 20251720200218/2025г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ****/02.05.2024 година, издадено от **** Първо РУ при ОДМВР Перник, с което на касатора за осъществен състав на административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/.

Жалбоподателят счита решението на Районен съд - Перник за неправилно и необосновано. Позовава се на съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и наказателното постановление /НП/. В случая не била доказана по несъмнен и безспорен начин фактическата обстановка. В съдебно заседание от показанията на полицейските служители ставало безспорно ясно, че водачът е „духал“ в дрегера. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. З.. Поддържа касационната жалба и заявените основания за отмяна на НП. Счита за съществено процесуално нарушение, че в талона за изследване е посочен час на издаване 02:10ч., а самото нарушение е извършено в 02:24 часа. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка: На 19.11.2023г. служители в Първо РУ при ОДМВР – Перник изпълнявали служебните си задължения на територията на [населено място], общ. Перник във връзка с провеждана специализирана полицейска акция за противодействие на управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. На [улица]забелязали лек автомобил Ауди **** с peг. №[рег. номер], движещ се в посока от ул. **** към ул. ***. След подаден светлинен и звуков сигнал на водача, същият спрял автомобила. Служителите на МВР установили в него две лица – водачът С. М. В. и жена, седяща на предна дясна седалка. При проверка на изисканите и представени от водача документи полицейските служители установили, че лек автомобил Ауди ****, peг. №[рег. номер], е собственост на друго лице – Д. М. С.. В хода на проверката доловили силен мирис на алкохол, възприели забавен говор и неадекватно поведение на водача, поради което го уведомили, че ще извършат проверка за употреба с техническо средство “А. Д. 7510“ с фабричен номер ****. С. В. не отказал проверка, но при осъществяването й, неколкократно не успял да даде качествена проба, тъй като не подавал достатъчно въздух в апарата. Контролните органи му разяснили, че е необходимо да поеме дълбоко въздух и да го издиша бавно в апарата, което В. не правел. Същият не посочил причина, обективно препятстваща изпълнение на дадените му указания за успешно тестване /достатъчно продължително издишване на въздух/, включително от здравословен характер. Въз основа на поведението му и след дадена възможност за няколко поредни опита контролните органи счели, че налице отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта, тъй като с неизпълнение на дадените му ясни указания същият възпрепятствал извършването й.

На място срещу С. В. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, *****19.11.2023г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Издаден му бил Талон за медицинско изследване на кръвта № *****. В определения срок, а и след него водачът не се явил в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за изследване. На 02.05.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на С. В. за нарушението по-горе.

За да потвърди обжалваното НП, РС приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Посочва, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените в закона ред и форма и съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество намира нарушението за действително осъществено, съставомерно и доказано по безспорен начин, като излага подробни мотиви за това.

Така постановеното решение е правилно.

Обратно на заявеното в касационната жалба оплакване, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всички наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. В тази връзка съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези факти доказателства. Преценката на първонистанционният съд относно доказаността на нарушенията въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Посочената норма очертава две изпълнителни деяния - по предложение "първо" - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и по предложение "второ" - неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно или по отделно/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В случая в НП словом са посочени и двете изпълнителни деяния досежно отказа да се установи употребата на алкохол, като осъществяването на всяко едно от тях поотделно или и двете заедно е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Вписването и на двете изпълнителни деяния не води до извода, че е налице неяснота досежно нарушението, за което касаторът е санкциониран, още повече че административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на касатора да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническо средство – А. Д., така и с медицинско изследване.

Неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение, че липсва съставомерен отказ, тъй като са направени няколко опита от водача да издиша въздух в дрегера. Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001 г. 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

В случая преустановяването на опитите да се даде успешна проба и липсата на информация от страна на В. за обективна невъзможност такава да бъде дадена, представлява съставомерен отказ за даване на проба с техническото средство по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили, че е предложено извършване на проба по предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 година начин, а именно на място да бъде тестван с техническо средство и след като е последвал отказ на водача, контролният орган е изпълнил задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да осигури възможност за извършване на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на медицинско такова, което също не е проведено, обстоятелство, което касаторът не оспорва. Неоснователни са възраженията, че талонът е издаден в 02:10ч., а нарушението е извършено в 02:24 часа, тъй като вписаният час 02:10ч. показва началото на проверката, а талонът е връчен в 03:05, видно от собственоръчния подпис на провереното лице.

Безспорно установеният по делото извършен отказ от страна на касатора, в качеството му на водач на МПС да се подложи на тест за установяване на употребата на алкохол, както и неявяването му за медицинско изследване покрива от обективна и субективна страна именно приложения с НП административнонаказателен състав и в двете форми на изпълнителното деяние, наказуем в кумулация с две административни наказания – "глоба" и "лишаване от право" на управление на МПС, с фиксирани от законодателя размер, съответно срок.

Изложеното обосновава извод, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответника по касация има право на разноски. Такива не са поискани, поради което не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 132/27.03.2025г., постановено по а. н. дело № 20251720200218/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.