Р Е Ш Е Н И Е
№ 30/01.02.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 673/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.С.Н. ***, с ЕГН
**********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000185/11.11.2022 г.,
издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № *** и 2 броя табели с рег. № ***. Излагат
се доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
матералния закон. Основните възражения в жалбата се свеждат до липса на
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
и неправилно определяне на адресата на принудителната административна мярка. Иска
се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът – началник сектор при ОД на
МВР – Добрич, Първо РУ – Балчик, изразява становище за неоснователност на
жалбата в писмен отговор по делото.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Със заповед № 21-1717-000185/11.11.2022 г.,
издадена от началник сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, на М.С.Н.
е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № *** и 2 броя
табели с рег. № ***. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 2а, б. ”а” от ЗДвП за това, че на 11.11.2022 г., около
09, 46 часа, в град Добрич на бул. „25-ти септември“ жалбоподателят е управлявал
МПС - товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ***, с чуждестранно СУМПС с номер NONEV802283MS9MS05, в срок повече от три месеца от датата на влизане в Република България. В
заповедта е посочено, че с деянието си водачът виновно е нарушил разпоредбата
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство, без то да е подменено след пребиваване повече от три
месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя
на 11.11.2022 г., видно от попълнената към нея разписка.
От данните по административната преписка се установява, че за извършеното
нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на М.С.Н. е съставен АУАН серия GA № 498505/11.11.2022 г. от младши инспектор при ОД на МВР – Добрич. Едновременно
със съставянето на акта са иззети регистрационните табели и свидетелството за
регистрация на автомобила. Актът е подписан от нарушителя със забележка, че има
възражения.
От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят
е правоспособен водач с категория В, като издаденото му на 29.03.2013 г.
българско СУМПС № ********* е със статус „унищожен“.
Не е спорно по делото, че М.С.Н. е български гражданин и на 11.11.2022 г. е
управлявал МПС с чуждестранно СУМПС, издадено от Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, което не е подменено след пребиваване повече
от 3 месеца в България.
Не е спорно и това, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил
Фиат Дукато е собственост на “Е.“ ЕООД, град Генерал Тошево.
В тази насока е и представеното по делото заверено копие на свидетелство за
регистрация на МПС № ***, част І. От данните в търговския регистър става ясно,
че към момента на установяване на нарушението и издаване на обжалваната заповед
жалбоподателят е бил прокурист на дружеството – собственик.
Съгласно приложената по делото заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началниците на сектори в РУ при ОД на МВР – Добрич, с
правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич,
са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните му правомощия съгласно приложената по делото упълномощителна заповед, в
необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е издадена в нарушение
на материалния закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които е прекратяване
на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. “а“, предл.
последно на чл. 171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от
03.01.2018г.).
В случая ПАМ е наложена за това,
че на 11.11.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на „Е.“
ЕООД, с чуждестранно свидетелство за управление след изтичане
на 3-месечния срок от датата на влизането му в страната съгласно чл. 162, ал. 1
от ЗДвП. С изтичането на този срок СУМПС, издадено от Обединеното кралство, не представлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на Република България, поради което е налице управление на МПС от
лице без валидно СУМПС.
Принудителните административни мерки са средства на държавна
принуда, насочени към предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната
ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни
мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване
регистрацията на ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС.
С фактическото прилагане на тази
мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва от
превозното средство съобразно неговото предназначение. С нея по същество се
разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като
ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика
на автомобила, поради което именно той е адресат на акта, с който се прилага ПАМ.
Самата норма на чл. 171, т. 2а, б. ”а”, предл. второ от ЗДвП указва, че този
вид ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
В случая още при проверката е
установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост,
а на „Е.“ ЕООД. Следователно неправилно ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя и само
на това основание тя се явява незаконосъобразна по същество. Без правно
значение е обстоятелството, че жалбоподателят е прокурист на “Е.“ ЕООД, тъй
като търговското дружество е самостоятелен правен субект и именно то следва да
бъде адресат на процесната ПАМ. Липсва законов текст за прилагане на
административната мярка спрямо представителите на дружеството в това им
качество. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец
да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Той е служител на дружеството
и е различен правен субект от упълномощилия го търговец. В случая не може да се
приложи разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като аналогията и/или
разширителното тълкуване са забранени в областта на държавната принуда.
Така, налагайки ПАМ спрямо лице, което не е собственик на автомобила,
административният орган се е намесил неправомерно в правната сфера на жалбоподателя,
поради което упражнената от него административна принуда се явява недопустима и
противоречаща на материалния закон и неговата цел.
По тези съображения оспорената
заповед е неправилна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.
С оглед на изхода по делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по
делото в размер на 10, 00 лева, представляващи платена държавна такса, които
следва да бъдат поети от ОД на МВР – Добрич съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Н. *** заповед
за прилагане на ПАМ № 22-1717-000185/11.11.2022 г., издадена от началник сектор
към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на
М.С.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 10, 00 лева, сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: