№ 436
гр. Плевен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430100340 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от М. С. **** с ЕГН **********,
представляван от процесуалния си представител адв.Д. Н. против „****, със
седалище и адрес на управление гр.****“ №6. Ищецът твърди, че е осъден да
заплати на *** въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №683/2013 г. по описа на ****,
следните суми : 9012,58 лева – главница, 2460,72 лева - изискуема редовна
лихва за периода от 05.08.2010-29.11.2012г., 1031,29 лева - изискуема
наказателна лихва за периода 05.09.2010-14.02.2013г. и сумата 776,71 лева-
изискуема лихва, дължима на основание чл.8, вр. чл.2, б. „в“ и „г“ от Анекс
№1/23.12.2009г. за периода 25.04.2009-22.12.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.02.2013г. до окончателното изплащане
на сумата, както и разноски по делото в размер на 265,63 лв. и юрк.
възнаграждение в размер от 515,00 лв. На основание горепосочената заповед
за изпълнение е издаден изпълнителен лист за посочената сума. Твърди се, че
1
е образувано изп.дело №428/2013г. при ***** с рег.№ 815. По това време
длъжникът работел в *****, като до дружеството е подадено и получено
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, на което работодателят отговорил, че длъжникът бил в неплатен
отпуск за 1 година. На 11.07.2013г. било изпратено повторно запорно
съобщение до същия работодател, като писмото е върнато в цялост като
непотърсено. По данни на ищеца впоследствие банката кредитор цедирала
вземането си на „Е****. Изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ на
24.10.2019г. поради настъпила перемпция съгласно текста на разпоредбата на
чл.433, ал.1,т.8 ГПК. По молба на взискателя е образувано ново изпълнително
дело с №2752/2019г. по описа на ****, по което се твърди, че няма
предприети принудителни действия спрямо длъжника. Ищецът обосновава
активната си процесуална легитимация по настоящето дело от наличието на
изпълнителен лист, който обективирал изпълняемо право срещу него.
Успоредно с това излага твърдения, че многократно бил преследван от
служители на ответника по настоящия иск за подписване на споразумение,
като при отказ щели да се предприемат принудителни изпълнителни действия
срещу него. Правно основание за образуването на настоящето производство
счита, че лежи в текста на разпоредбите на чл.439, ал.2 ГПК вр. с ал.1, според
която разпоредба ищецът може да оспорва вземането единствено на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в рамките на процеса,
вследствие на което е издадено изпълнителното основание. По силата на
правна фикция следва въпросната разпоредба да е приложима и по отношение
на заповедното производство, въпреки, че в неговите рамки формално не се
провежда съдебно дирене. Подобен факт, представляващ основание по чл.439,
ал.2, бил и настъпилата погасителна давност по отношение процесното
задължение на ищеца. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 7000 лева-
главница, предявена като частичен иск от 9012,58 лева, присъдена съгласно
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №683/2013г. по описа на ****,
за която сума бил издаден изпълнителен лист, поради настъпила след
приключване на въпросното заповедно прозводство погасителна давност.
Моли присъждане на деловодните разноски по настоящето дело.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковата претенция. Твърди, че съгласно ППВС №3/18.11.1980г. до
2
прекратяване на изпълнителното производство давност не е текла, а
последното изпълнително действие било извършено на 12.07.2013г. Твърди,
че след прекратяване на изпълнителното производство по молба на
взискателя, на 31.10.2019г. било образувано ново дело, като на 08.04.2021г.
била изпратена молба за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в **** На 19.01.2023г. била изпратена молба за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в **** а на 23.01.2023г. са поискани
справки за наличие на трудови договори на длъжника.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Не е спорно между страните, че по заявление на „**** било образувано
ч.гр.д. № 683/2013г. по описа на РС Плевен, по което била издадена заповед
за изпълнение. Не е спорно между страните, че на 18.02.2013г. бил издаден
изпълнителен лист в полза на заявителя - „****, с който на 28.02.2013г. било
образувано изп.дело №428/2013г. по описа на ****, ЧСИ с район на действие
****н, вписан с рег.№ 815 в регистъра на Камарата на частните съдебни
изпълнители. С оглед характера на вземанията за дължими суми по
изпълнителните листове, следва да се приеме, че главницата касае
задължения за връщане на предоставени в заем суми, които се погасяват с
петгодишна давност. В молбата за образуване на изпълнителното
производство е направено искане за налагане на възбрана на недвижим имоти
на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
С оглед посочените способи на принудително изпълнение, съдът приема, че
образуваното изпълнителното производство по молба, в която е посочен
способ на принудително изпълнение е прекъснало давността.
На 06.03.2013г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника „***** за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
Ново запорно съобщение е изпратено до работодателя на 12.07.2013г., като по
делото са приложени доказателства, че длъжникът е в неплатен отпуск за
една година считано от 01.04.2013г. В практиката се приема, че искането на
кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали
изпълнителното производство е прекратено на основание на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без
значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата
пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на
кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва
да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на
3
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
С молба от 26.04.2017г. ЧСИ е уведомен, че вземането е цедирано. В
настоящия случай няма присъединяване на кредитор, а замяна на
първоначалния такъв с нов въз основа на частно правоприемство. Ето защо
според съда не е налице прекъсване на давността. Налице е и практика в
обратния смисъл ( решение №1755/23.11.2021г. по в. гр. д. №2016/2021г. на
Окръжен съд - Варна ), поради което и с Определение №50222/29.03.2023г. на
ВКС е допуснато до касация спор и предстои произнасяне по въпроса:
„Конституирането на нов взискател по образуваното изпълнително дело
поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно
да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение
№2/2013г. от 26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС“.
След тази дата, видно от приложеното изпълнително дело не са
извършвани други изпълнителни действия. Поради това и с Постановление от
06.04.2022г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство
по изп.дело №428/2013г. е било прекратено, като в постановлението е
отразено, че последното изпълнително действие е било извършено на
12.07.2013г. С оглед на това, съдът приема, че на 12.07.2015г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Както е прието в ТР
№2/26.06.2015г. ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, като "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
На 31.10.2019г. взискателят подал молба за образуване на изпълнително
дело срещу длъжника, като в молбата посочил като изпълнителен способ
„опис на движими вещи, собственост на длъжника“.
Спорно по делото е за периода от извършеното последно изпълнително
действие на 12.07.2013г. дали е изтекла погасителната петгодишна давност
и кога.
В тази връзка съдът съобрази практика на ВКС застъпена в Решение
№37/24.02.2021г., IV г.о. по гр.д. №1747/2020г, в което се приема, че
отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване
на ТР. Даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, т.е.
постановеното тълкувателно решение има действие занапред, след
26.06.2015г.
Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
4
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С
решението се обявява за изгубило сила ППВС №3/1980г., т.е. приема се, че в
изп.производство давност тече, което променя основно преценката относно
погасителната давност спрямо изпълняемите права. След ТР, давността по
време на изп.производство не спира, а е налице многократно прекъсване на
същата с всяко предприето изп.действие по осъществяване на изпълнителен
способ. В случая, постановяването на ТР заварва висящо изп.дело
№428/2013г., поради което считано от 26.06.2015г. се прилага т.10 от ТР
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС. След 26 юни 2015г. занапред тече погасителна
давност, която се прекъсва съобразно цитираната т.10 от ТР № 2/2015г., с
всяко предприето валидно изпълнително действие.
След наложения на 12.07.2013г. запор на трудово правоотношение, в
продължение на две години до 12.07.2015г., не са извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността, но и давност не е текла, тъй като е било в
сила ППВС №3/1980г. Давност тече от 26.06.2015г, като до 31.10.2019г.,
когато е образувано изп.дело №2752/2019г. не е изтекла общата петгодишна
погасителна давност за вземането, основано на стабилизирана заповед за
изпълнение.
С образуване на второто изпълнително производство на 31.10.2019г.,
взискателят е направил искане за опис на движими вещи на длъжника на
длъжника, с което давността е прекъсната и от този момент е започнала да
тече нова петгодишна давност, която не е изтекла и до момента.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. **** с ЕГН ********** от гр.Т****
против „****, със седалище и адрес на управление гр.****, кв. „Малинова
****“, ул. „Р**** №6 иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът М. С. **** с ЕГН
********** не дължи на ответника „****, със седалище и адрес на
управление гр.****, кв. „Малинова ****“, ул.„Р**** №6 сумата от 7000 лева,
частичен от 9012,58 лева главница присъдена с изпълнителен лист издаден
по ч.гр.дело №683/2013г. по описа на РС Плевен, дължими по изпълнително
дело №20138150400428/2013г. и 20198150402752 по описа на ****, рег. №815
на КЧСИ, с район на действие ПлОС поради настъпила погасителна давност
след издаване на изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6