Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 01.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 975 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 20-0906-000886/31.08.2020 год. на Николай Васков Недялков,Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на П.Н.П. ***, ЕГН: ********** за това, че на 12.08.2020 год., в 12:50 часа в гр.Ловеч, по *******, с посока на движение към ******* до дом ***, управлява *********, собственост на Е.П.Н., ЕГН:**********, като отказва да му бъде извършен тест за употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARJM 0035. Издаден талон за медицинско изследване № 0040391 и 7 броя стикери за валидност и сигурност на пробата. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ ARDN-0032, като уреда отчита 0 промила алкохол. Водачът пътува сам в автомобила, с което е извършил: Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което представлява нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № Із-2539 на МВР 12 контролни точки на водача.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Н.П., който го обжалва в срок чрез адв.Р. и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като производството е породено от лични отношения между него и служителите на МВР, които са го спрели за проверка, тъй като е бил предупреден няколко пъти, че ще бъде спиран докато му бъде отнето СУМПС. Излага, че проверката е извършена без да е имал външни признаци за употреба на алкохол или наркотици, тъй като не е употребявал такива, което е в нарушение на чл.5 от Наредба №1/19.07.2017 г. Твърди, че след спирането му, полицейските служители са започнали разговори на лична основа как ще му отнемат СУМПС и го накарали да даде проба за алкохол, която била отрицателна и впоследствие решили да го тестват за употреба на наркотични вещества, без никаква видима причина и без да е имал каквито и да било външни признаци, което го подразнило и отказал да бъде подложен на репресия от длъжностните лица. и моли съда да отмени НП. Изтъква, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения: актосъставителят и свидетелите по акта не са свидетели насамото нарушение, а са извикани по-късно само да подпишат акта, не е отказвал по никакъв начин пред свидетелите, че отказва да бъде изпробван с техническо средство, че е имало свидетели очевидци, но това не са лицата, подписали акта, акта и НП не съдържат конкретно, ясно и точно описание на нарушението, не е конкретизирано за коя хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП става въпрос, в АУАН е посочено, че отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а в НП е допълнено и че не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, допуснати са нарушения на чл.5, ал.2 и чл.6 от Наредбата, не е изписано пълното име на законовия нормативен акт, от който е нарушената разпоредба, както и пълното име на наредбата, въз основа на която се отнемат 12 точки, като не е ясно какви са тези точки. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Р., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Представени са писмени бележки от адв.Р. и от жалбоподателя П..
Ответникът - сектор ПП - ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Б.Ц. и В.М., от становището на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 12.08.2020 год. бил съставен Акт № 234996 за установяване на административно нарушение от св. Б.Ц., в присъствието на св. В.М., срещу П.Н.П., за това, че на 12.08.2020 год., в 12:50 часа в гр.Ловеч, по *******, с посока на движение към ******* до дом ***, управлява *********, собственост на Е.П.Н., ЕГН:**********, като отказва да му бъде извършен тест за употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARJM 0035. Издаден талон за медицинско изследване № 0040391 и 7 броя стикери за валидност и сигурност на пробата. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ ARDN-0032, като уреда отчита 0 промила алкохол. Водачът пътува сам в автомобила, което представлява нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че констатациите в АУАН и в обжалваното НП относно посоченото нарушение съответстват на действителното положение и не приема изложените в жалбата и от адв.Р. възражения. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил на посочената в акта дата и час, че е бил спрян за проверка от органите на полицията, че е извършена проверка на документите на автомобила и водача, като всички изискуеми документи са представени на полицейските служители, че е бил поканен жалбоподателя да даде проба с техническо средство за употреба на алкохол, което той е сторил и техническото средство е дало отрицателен резултат, както и обстоятелството, че е била поканен да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотици, както и че е последвал отказ за извършване на проба и не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя, като същият в с.з. заявява, че обяснението, че е пушил трева преди няколко дни се отнася за предходна проверка, а не за тази, както и че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества поради страх от манипулации, тъй като служителите го познават.
Настоящата инстанция не споделя изложените съображения за тенденциозност на проверката и демонстрирано желание от страна на полицейските служители да отнемат СУМПС на жалбоподателя, тъй като от показанията на полицейските служители по категоричен начин се установява че в хода на проверката жалбоподателят е приел да му бъде извършена проба за употреба на алкохол, но е отказал извършването на проверка с техническо средство за употреба на наркотични или техни аналози, като очевидно са му били известни последиците от даването на проба и положителен резултат от предходна проверка. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява също, че преди година – две са го спирали за проверка и е бил изпробван за употребата на наркотични вещества, като пробата е била положителна, т.е. от предходната проверка, извършена от същите полицейски служители е изминал доста дълъг период от време, поради което не може да се говори за тенденциозност в действията на полицейските служители, тъй като същите са изпълнявали служебните си задължения и са разполагали с информация, че лицето употребява наркотици. Не може да се приеме и липсват такива доказателства, че полицейските служители, които са извършили проверката на автомобила и водачът му, по някакъв начин са превишили правата си или пък са подвели жалбоподателя относно последиците от проверката в зависимост от резултата. Напротив решението на жалбоподателя да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества са резултат от неговата преценка какви ще бъдат последиците ако даде или не даде проба и както сам заявява поради страх от манипулация на пробата. За състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя обаче е без значение какви са мотивите на водача да откаже да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества, достатъчно е да е демонстриран такъв отказ, което в случая е налице. Съдът кредитира в цялост показанията на двамата полицейски служители, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и логични, с изключение на заявеното от свид.Ц., че водачът е бил потен и нервен, които външни признаци могат да бъдат индикация не само за употреба на наркотчини вещества. Няма спор по делото, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици с техническо средство, като този отказ се потвърждава освен от разпита на свид. Ц. и М. и от отразеното в талон за изследване на кръв и урина. Неоснователно е възражението, че други полицейски служители са установили нарушението, а не са вписаните в акта, тъй като в хода на съдебното следствие е установено, че двамата полицейски служители – свид.Ц. и свид.М. са подали сигнал за спиране и са спрели автомобила за проверка, извършили са такава на документите на водача и автомобила и са възприели извършеното от жалбоподателя нарушение, съответно са съставили необходимите документи за направените от тях констатации. Полицейският служител от РУ-Ловеч – Момчил Присадашки, не е присъствал на проверката, а е извикан от колегите си за свидетел само на отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН и да получи издадения талон за изследване.
Не се споделят от настоящия състав възраженията за непълно и неясно описание на нарушението и правната му квалификация, тъй като и АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно, точно и ясно описание на нарушението, правилно е квалифицирано, а колкото до използваната абревиатура на Закон за движение по пътищата – ЗДвП, същата е общоприета и известна и е използвана от жалбоподателя в самата жалба, т.е.не може да се приеме, че същият не е разбрал за нарушение на коя разпоредба и от кой нормативен акт е санкциониран. Аналогично стои въпроса и не се споделя възражението за непосочване на пълното наименование на наредбата въз основа на която са отнети 12 контролни точки на водача.
Разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност и налагане на санкция на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
При тълкуването на горецитираната норма, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо отказа за проверка с тест, няма отношение към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с тест би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за употреба на наркотични вещества и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при което пробата за наркотични вещества или техни аналози е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ от проверка за употреба на наркотични вещества с тест и втори път за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с последвалото медицинското изследване. Не това според настоящия състав е имала предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за наркотици не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След отказа на жалбоподателя, несъмнено неправомерен, за установяване на наличие на наркотични вещества, на водача бил издаден талон за медицинско изследване на кръв и урина, в който му е било указано да се яви в МБАЛ Ловеч до 45 мин. за медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези указания са съобразени с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а именно до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място. По делото липсват каквито и да е доказателства или дори възражения, че жалбоподателят е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на свидетелите и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено "обвинение" е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Съдът не споделя направените от жалбоподателя възражения свързани с опорочаване на административнонаказателното производство, а именно неспазване на чл.5 и чл.6 от Наредбата.
На първо място, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) изисква извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с тест или медицинско изследване, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС, но не ограничава възможността за извършване на такава проверка само в посочените хипотези, а и в конкретния случай служителите на МВР са проверили водач, за който са имали данни, че употребява наркотични вещества.
По отношение липсата на протокол с резултати от проверка за установяване употреба на наркотични вещества съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, следва да се отбележи, че такъв не е съставен, защото проверка изобщо не е извършена - тя е осуетена именно от наказаното лице, което е отказало да бъде тествано. При отказ няма как да бъде съставен протокол, тъй като чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози изброява реквизити, които предполагат извършена проверка. Иначе казано, дори и да се приеме, че и при отказ се съставя протокол по чл. 5, ал. 2, то неговата липса не следва да се счита за съществено нарушение, тъй като същият няма да притежава реквизити съгласно чл. 6, ал. 2 от наредбата. В горния смисъл е и Решение № 1979 от 05.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1974 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд - Бургас.
Колкото до издадения талон за изследване на кръв и урина, в същият е отразено, че лицето отказва проба с техническо средство, като не е уточнено дали се отнася за тест за употреба на алкохол или за наркотични вещества, но с оглед обстоятелството, че в хода на проверката водачът е дал проба за употреба на алкохол, то няма никакво съмнение, че отказа за проба с техническо средство касае употребата на наркотични вещества. От протокола е видно, че жалбоподателят е отказал да подпише талона за изследване, както и че е отказал да получи екземпляр от същия.
Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
Наказващият орган е съобразил санкционната норма и е наложил единствено предвидените наказания за извършеното нарушение, като правилно е посочил и нормативния акт наредба № Із-2539 на МВР, на основание на която са отнети 12 контролни точки.
Съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за формално нарушение, такова, което не предвижда в състава си вредни последици, като не могат да се игнорират високата обществена опасност на деянието, още повече че в случая не са налице и не са посочени от жалбоподателя такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Предвид на изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 20-0906-000886/31.08.2020 год. на Николай Васков Недялков,Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на П.Н.П. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :