Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/03.04.2018 г.
Административен съд - Монтана,
в публичното съдебно заседание на тридесети
март ,през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...А.А*** и с участието на прокурора…….Емил Александров………като разгледа...............докладваното
от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№152/2018г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 25.01.2018 г. по АНД №1807/2017 г. по описа на Районен съд Монтана е отменено наказателно
постановление № НП 20-53-6-3/28.08.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ /ИАМО/, гр. София,с което на д-р Н.М.Г. *** е наложена „глоба“в размер на 300 лева ,на основание чл.229, ал.1 от
Закона за здравето, за нарушение по чл.81, ал.2, т.1 от същия закон.
Касаторът,
ИАМО, гр.София обжалва решението на съда и в жалбата си чрез процесуалния
представител юрк.Райчев,
моли същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди наказателното
постановление, като навежда доводи за незаконосъобразност на решението на
първата съдебна инстанция.В съдебно заседание не се явява и не взема становище.
Ответникът
по касационната жалба-д-р Н.М.Г. оспорва
жалбата лично и иска да бъде потвърдено решението на първата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е
неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Установи се от
доказателствата по делото ,че на ответника по делото е съставен АУАН№А 20-53-6-3/08.03.2017г. и
НП№20-53-6-3/28.08.2017г. за това ,че в качеството и на лекуващ лекар на
пациентката Т*** Т*** на 69г. е извършила нарушение по чл.81,ал.2,т.1 от ЗЗ , който гласи:” Правото на
достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ,в частта
„достатъчност“..”,за което и е наложена
„глоба“ в размер
на 300 лева на
основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето.От тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че не е доказано
твърдяното бездействие на Д-р Г. на
23.11.2016г. и 24.11.2016г.в отделение по урология на МБАЛ“Д-р Ст.Илиев“ в
гр.Монтана по
отношение на пациентката Т*** Т*** на 69г., което е квалифицирано
като нарушение по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, който гласи:” Правото на
достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;..”, в частта
„достатъчност“ ,така
както е приел наказващият орган. Въз основа на установените факти, въззивният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения, т.к. сочената като нарушена правна норма
дефинира само принципите
при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ.
Съгласно чл.80 от ЗЗ „Качеството на медицинската помощ се основава
на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации
на лекарите и лекарите по дентална медицина.” При така действащата
нормативна уредба, правилно въззивният съд е посочил, че нормата на чл.81,
ал.2, т.1 от ЗЗ не съдържа правило за поведение, същата е бланкетна и препраща
към стандартите, посочени в чл.80 от ЗЗ, поради което е отменил наказателното
постановление.
Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е
допуснато нарушение на закона – наведеното с жалбата касационно основание по
чл.348, ал.2 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съставът на въззивния съд е анализирал подробно и
задълбочено в необходимата степен събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като по този начин не е нарушил процесуалните правила.
Установените факти и правните изводи на въззивния съд се възприемат изцяло и
напълно от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Не е доказано
административното нарушение , свързано с твърдяното бездействие на д-р Г., доколкото следва административнонаказващият орган
при установяване на нарушението да посочи кои конкретно правила и стандарти е
нарушил, не са посочени разпоредби на медицински стандарти или правила за
медицинска практика, които да са нарушени при така описаните факти и обстоятелства.
По
разбиране на настоящата касационна инстанция, правнорелевантен е въпросът дали правилно
е приложен закона от наказващия орган и дали са налице основания за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицето. Именно поради това
въззивният съд правилно е преценил, че в производството е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което ограничава правото
на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е предявено обвинение и правилно е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 25.01.2018 г. по АНД №1807/2017 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.