Определение по дело №2344/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3741
Дата: 30 декември 2019 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20193100502344
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            /30.12.2019г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 2344 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл.92, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8523/04.11.2019г. по описа на РС-Девня от С.Т.А. *** срещу определение № 2190/22.10.2019г. по ч. гр. д. № 821/2019г. по описа на ВРС-Девня, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за отмяна на наложената й с определение № 2054/09.09.2019г. глоба в размер на 100 лв., на основание чл.91 вр. чл.88 ГПК.

Жалбоподателката излага, че е нов служител в кметството на с. Червенци. Като причини да не връчи надлежно съобщението „Фортюна 1908“ ООД излага, че дружеството няма офис, нито собствен имот в селото. Притежавания от адресата имот в селото е продаден и новите собственици не позволявали залепване на известия. Излага, че последното уведомление е залепила на таблото в селото. Отправеното искане е за отмяна на наложената й глоба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 821/2019г. по описа на ВРС-Девня е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу „Фортюна 1908“ ООД, със седалище и адрес на управление с. Червенци, ул. „Първа“, обл. Вълчи дол. На 06.06.2019г. е издадена заповед за изпълнение и е разпоредено препис от същата да се връчи на длъжника. Изпратеното на 18.06.2019г. съобщение до длъжника е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице Снежана А.,*** няма регистрирано лице с постоянен и настоящ адрес на фирмата. След справка в Търговския регистър досежно актуалното седалище и адрес на управление, първоинстанционният съд е изпратил повторно съобщение до с. Червенци с подробни указания до длъжностното лице по призоваване за начина на връчване и оформяне на съобщението/уведомлението. Съобщението отново е върнато в цялост. Длъжностното лице е посочило, че юридическото лице – адресат е продало на 21.01.2019г. имота си в селото на руски граждани. Изложено е, че в продадения имот няма и никога не е имало офис или канцелария на дружеството, както и че не разполага с данни за местонахождението на представляващи „Фортюна 1908“ ООД. На 08.08.2019г. е изпратено ново съобщение до длъжника с подробни указания.

С определение № 2054 от 09.09.2019г. първоинстанционният съд е осъдил С.Т.А., в качеството й на длъжностно лице по призоваването, да заплати по сметка на Районен съд – Девня сумата от 100 лв., на осн. чл.91 вр. чл.88 ГПК.

С молба от 03.10.2019г. С. А. е поискала отмяна на наложената глоба. Към молбата са приложени съобщение до „Фортюна 1908“ ООД и редовно оформено уведомление, залепено на ел. стълб до имота на 16.09.2019г.

С обжалваното определение от 22.10.2019г. молбата за отмяна е оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ГПК съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.

В чл. 50 ГПК е предвиден специален ред за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица, който дерогира приложението на общите правила за връчване, отнасящи се до физическите лица. Съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК, когато търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

В конкретния случай, районният съдия е мотивирал решението си за налагане на глоба с констатирано неизпълнение на законови задължения от длъжностното лице, както и че с поведението си същото е затруднило производството по делото.

Анализа на предприетите действия от длъжностното лице опровергава мотивите на първоинстанционния съд. Съобщението за издадената заповед за изпълнение е следвало да се връчи на юридическо лице с регистрирано и непроменено от 2011г. седалище и адрес на управление в с. Червенци. Още при първото връщане на съобщението /26.06.2019г./, макар и с неточен правен изказ, длъжностното лице е уведомило съда, че на територията на селото няма такова юридическо лице. С връщането на второто съобщение /29.07.2019г./ отново е посочило, че на адреса няма офис или канцелария на дружеството, както и че имотът е продаден на руски граждани. Към съобщението е приложено копие от нотариален акт, обективиращ сключен между „Фортюна 1908“ ООД и физически лица договор за продажба на недвижим имот в селото. При констатирано напускане на адреса и липса на нов адрес в Търговския регистър, първоинстанционният съд е следвало да приложи нормата на чл.50, ал.2 ГПК. Вместо това, той е изпратил поредно, трето съобщение, отново с подробни указания за връчването на книжа на физически и юридически лица. Същевременно, без да изчака изпълнение на същите, е наложил глоба на връчителя, а в последствие е приел, че заповедта е връчена на длъжника редовно по чл.50, ал.2 ГПК. Следва да се отбележи, че районният съд е допуснал смесване на хипотезите по чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК, доколкото след депозираната частна жалба изисква обяснения от длъжностното лице на кое място е залепило уведомлението по чл.47 ГПК. До приложението на чл.50, ал.4 ГПК се стига, когато адресът на управление не е променен или напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на ЮЛ или никое от лицата по чл. 50, ал. 3 предл. 1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Както бе посочено, настоящият случай не е такъв и приложимата разпоредба е чл.50, ал.2 ГПК.

Изложеното обуславя извода, че длъжностното лице не е допуснало неизпълнение на вменените му от закона задължени при връчване на заповедта, нито е станало причина за забавяне на заповедното производство. Ето защо наложената глоба е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Като е отказал да отмени същата, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

 

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 2190/22.10.2019г. по ч. гр. д. № 821/2019г. по описа на ВРС-Девня и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определение № 2054/09.09.2019г. по ч. гр. д. № 821/2019г. по описа на ВРС-Девня, с което на С.Т.А., в качеството й на длъжностно лице по призоваванията, е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.91 вр. чл.88 ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: