Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...01.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна Дучева,
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1760
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД, гр. София
против Решение № 3028/03.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 13942/2018 г., с което на
основание чл. 405 КЗ е осъден
„Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********, гр. София да заплати на Х.К.П.,*** сумата
от 10 лева – частично от общо 733,68 лв., представляваща
неплатен остатък от обезщетение в общ размер от 844,29 лв.
за настъпило
застрахователно събитие на 01.08.2018г. – вреди по лек автомобил „Фолксваген
голф 4“, с peг. № В **** ВС /увредени
облицовка
задна броня, врата задна дясна и калник заден десен/, застрахован по договор за застраховка
„Каско” обективиран в застрахователна полица
№ 0312170012013482/ 09.08.2017г със срок на валидност от 16.08.2017г.
до 15.08.2018г.,
за което е образувано преписка по щета №
*********/02.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Уточнението по петитума на жалбата е направено в
изпълнение на Разпореждане № 10860/28.10.2019 г. на ВОС, обективирано в молба вх.
№ 34104/18.11.2019 г.
Жалбоподателят счита решението на ВРС за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Намира, че застрахователно
обезщетение по доброволна застраховка, каквато е процесната „Каско“ подлежи на
уговаряне между страните, МПС е над 10 години и съгласно чл. 54 т.4 от ОУ на
застрахователя размерът се определя по експертна оценка като по този начин се
постига баланс между правата и задълженията на страните в хипотеза на частична
щета като ищцата по своя преценка е приела да сключи застраховката при
предложените от дружеството параметри на обезщетяване. Освен това настоява,
предвид многократно изплащаните обезщетения в срока на действие на
застрахователния договор, че е налице хипотеза на подзастраховане с коефициент
0.56 и съответно 56% от стойността на вредите съобразно уговорката за
пропорционално обезщетение следва да бъде изплатена. Моли за отмяна на
решението и присъждане на разноски.
Становището на въззиваемата страна в депозирания писмен
отговор е за неоснователност на претенциите и законосъобразност на решението на
ВРС. По спорния въпрос относно размера счита, че не е налице хипотеза на
подзастраховане, защото по делото отсъстват данни застрахователната стойност на
автомобила да е определена под действителната такава. За правилно намира
определянето на обезщетението въз основа експертното заключение, при приложение
на чл. 400 ал.2 от КЗ, а не по методиката на застрахователя предвид
константната практика на ВКС по този въпрос. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните не се
представляват. В писмени молби поддържат доводите си и претендират разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с
редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и
допустимо, поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на
акта от доводите развити в жалбата.
Пред ВРС е предявен иск от Х.П. против
„Дженерали застраховане“ АД за осъждане на застрахователя да заплати 10 лева –
частична претенция застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск в срока на действие на валидна застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № 0312170012013482.
Ищцата твърди, че е уведомила
застрахователя за настъпило ПТП на 02.08.2018 г. – ден след като е установила,
че автомобилът е увреден докато е паркиран. Заявява, че след извършване на опис
застрахователят е определил обезщетение в размер на 110 лева, което е
изплатено, но не съответства на действителната стойност – сумата, необходима за
отстраняване повредите по автомобила.
Ответникът в отговор не е оспорил
валидността на застрахователното обезщетение, но е възразил по основателността
на претенцията – заявил е, че обезщетението е определено по застрахователен
договор и общите условия към него и в съответствие с разпоредбата на чл.54 т.4
от ОУ на застрахователя предвид възрастта на автомобила. Поддържа и аргументи
за „подзастраховане“ настъпило в срока на действие на полицата след многократно
изплащане на обезщетения по заведени щети в този срок.
От доказателствата по делото се
установява, че страните по спора са валидно обвързани от договор за застраховка
„Каско
на МПС“, покритие „пълно каско“, обективиран в полица № 0312170012013482 и срок
на действие 16.08.2017 – 15.08.2018 г.
На 02.08.2018 г. е съставен опис-заключение
за вреди на МПС по щета № *********/02.08.2018 г., в което са описани като
увредени детайли – задна броня, врата и калник – задни, десни. Застрахователят
е остойностил сумата, необходима за ремонт на повредените части на 110.61 лева
и е изплатил същата на 10.08.2018 г., видно от приложеното преводно нареждане.
Заключението по САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено определя пазарна стойност за възстановяване
на увредените детайли в размер на 844.29 лева.
При установената фактология по спорният
въпрос за размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно на чл. 405
ал. 1 вр. чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
чл. 400 ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, а ал.2 на същата разпоредба сочи, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
Обезщетението се
определя по пазарна стойност, а възражението на застрахователя, че следва да се
приложи неговата методика и съответната експертна оценка, не се споделя. Няма
спор в съдебната практика, че при съдебно заявена претенция за обезщетение, то
се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съизмерима със средни пазарни цени. и не се
проверява дали не се надхвърля минималния размер по Методиката.
Доколкото вещото
лице при изготвяне на заключението е ползвало средни пазарни цени на услугата
както в сертифицирани, така и в сервизи без ISO,
то същото се кредитира като обективно и компетентно дадено.
При приспадане на заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 110.61 лева, дължимият остатък е в размер на 733.68
лева, респективно частичният иск за сумата от 10 лева – основателен.
Не е налице хипотеза на „подзастраховане“ по
смисъла на чл.389 от КЗ, а и по смисъла на т.15 от ОУ на застрахователя, защото
застрахователната сума при сключване на застрахователния договор не е по-ниска
от действителната стойност на МПС, а разпоредбата на кодекса визира съотношение
на застрахователната сума спрямо действителната стойност на МПС към момента на
възникване на застрахователното правоотношение. След като безспорно в срока на
действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка от тях е
изплатено обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата
разлика между първоначално уговореното и вече изплатено застрахователно
обезщетение. И по признание на застрахователя към момента по всички щети
изплатеното възнаграждение не надхвърля застрахователната сума.
Съдът намира, че решението не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като препраща и към
мотивите на ВРС, на осн. чл. 272 от ГПК.
Разноски се присъждат на въззиваемата страна
за адвокатско възнаграждение в размера до който разхода е оправдан с
доказателства, а именно уговорения от 360 лева по договор за правна защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3028/03.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 13942/2018 г. по описа на РС Варна.
ОСЪЖДА
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София да
заплати на Х.К.П., ЕГН **********,***,
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева
разноски в производството за въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.