№. 552 / 3.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. М. пети граждански състав, в открито заседание на 16.09.2019 г. в състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 1859 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е за развод с пр. осн. чл. 50 от СК.
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Молителите В.И.Д., ЕГН xxxxxxЗxxx и Н.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, заявяват в подадената до съда молба, че са сключили граждански брак на 02.11.1975 г. с Акт №. 417 от 02.11.1975 на Общ. НС г. Кърджали, първи и за двамата. От брака имат родено едно дете- М. Н. В., роден на xxx год., което е пълнолетно. Желаят да бъде допуснат развод и прекратен брака им по взаимно съгласие. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода и да утвърди постигнатото между тях писмено споразумение.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и съобразно чл. 50 и чл. 51 от СК, вр. чл. 330 от ГПК, приема следното:
Молителите са сключили граждански брак с Акт №. 417 от 02.11.1975 на Общ. НС г. Кърджали, първи и за двамата, от който имат едно дете- М. Н. В., роден на xxx год., сега пълнолетно. В открито съдебно заседание двамата молители изразяват лично сериозната си и непоколебима воля за развод по взаимно съгласие. В представеното от тях писмено споразумение са уредени изчерпателно всички последици, които Законът свързва с прекратяването на брака.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на искания развод. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, а споразумението не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът намира, че същото следва да бъде утвърдено.
Съобразно споразумението между съпрузите и с оглед Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъдат определени дължимите такива. Молителите са представили вн. бел. от 18.07.2019г. за сумата 25 лв- държ.такса за образуване на делото. Общо дължимата в случая е 40 лв, с оглед на което молителят следва да заплати по светка на РС-Монтана сумата 15.00 лв-държ.такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ между В.И.Д., ЕГН xxxxxxЗxxx и Н.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен с Акт №. 417 от 02.11.1975 на Общ. НС г. Кърджали.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение, по силата на което:
1. Молителите-съпрузи нямат ненавършили пълнолетие деца. От брака си имат едно дете- М. Н. В., роден на xxx год., сега пълнолетно, с оглед на което не се решават въпросите относно местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на дете.
2. Придобито по време на брака МПС, представляващо лек автомобил марка ,,Волво“ С40, с ДК №. М 8421 ВС, сив металик, след прекратяване на брака се предоставя за безвъзмездно ползване на Н.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx.
Придобитите по време на брака движими вещи извън МПС по т. 2. представляващи съпружеска имуществена общност са си поделили извънсъдебно и никой от тях няма претенции към другата страна по отношение на тези вещи.
3. Придобитите по време на брака недвижими имоти, а именно: ГАРАЖ - съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 115, том ІІІ, рег. №. 7713, дело №. 374 от 2009 г. на нотариус Росен Петров , кантора в г. М. с идентификатор №. 48489.13.344.5 и А. - съгласно Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 12 май 1989 г., съставляващ А. №. 6., находящ се в г. М. у. Ч. в. №. 2. ет. 2 със застроена площ от 63,43 кв.м., ведно с избено помещение №. 6., след прекратяване на брака се предоставят за безвъзмездно ползване на В.И.Д.. Н.М.В. заявява, че е съгласен имотите да се ползват безвъзмездно от В.И.Д. и няма каквито и да е претенции относно тяхното ползване.
4. Страните нямат претенции един към друг за притежавани от тях лични влогове, депозити в банки, както и права по вземания към трети лица.
5. Страните не отговарят имуществено един към друг относно погасяване на кредити или други парични задължения, поети от тях по време на брака.
6.. Страните не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
7. След прекратяване на брака съпругата В.И.Д. ще носи своето фамилно име - „Д.”.
8. Разноските по делото са за сметка на двамата съпрузи, по равно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: