Решение по дело №1839/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1245
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20217050701839
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на тридесети  септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Ганева

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                          Янка Ганчева

 

при секретаря  Светла Великова и с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1839/2021 г.  по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д-я „Инспекция  по труда“–Варна против Решение №292/01.07.2021 г. постановено по НАХД №20213110202046/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е отменено НП №03-011293/03.07.2019 г. издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „С и Б 48“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ.

Жалбоподателят сочи, че между „С и Б 48“ ЕООД и Д.Ж.е налице трудово правоотношение съгласно Трудов договор № 2019-3/21.06.2019 г., поради което за работодателя „С и Б 48“ ЕООД е задължението по чл. 63, ал.2 от КТ да представи уведомление, заверено от ТД на НАП на работника преди постъпването му на работа. Установено е, че „С и Б 48“ ЕООД е подал уведомление по чл. 63, ал.5 от КТ на 24.06.2019 г. в 19:07:05 ч., т.е. след проверката. Намира, че „Тера“ ДЗЗД не може да бъде работодател, поради това, че не е регистриран в Агенция по заетостта по глава VІІІ от ЗНЗ, поради това представен трудов договор между „Тера“ ДЗЗД и наетото лице, не следва да се възприема като валиден. Деянието не е маловажен случай, НП е издадено при спазване на всички изисквания. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.

Ответник – „С и Б 48“ ЕООД, чрез адв. С. оспорва жалбата. Изложено е в писмено становище, че съгласно т. 9 от Трудов договор № 2019-3/21.06.2019 г. между „С и Б 48“ ЕООД и Д.Ж., последната постъпва на работа от 01.07.2019 г. Договорът е деклариран в НАП на 24.06.2019 г. и уведомлението е връчено на работника на 25.06.2019 г. преди постъпването му на работа на 01.07.2019 г. Сключения трудов договор между Д.Ж.и „Тера“ ДЗЗД е прекратен на 01.07.2019 г., това е декларирано пред НАП, което се установява от приетата справка от 05.07.2019 г. Намира за законосъобразни изводите на РС – Варна, за липса на извършено нарушение от „С и Б 48“ ЕООД. Счита за неоснователен довода на жалбоподателя, че „Тера“ ДЗЗД не е работодател, защото не е регистрирано в Агенция по заетостта. Уточнява, че съобразно т.17 и т.18 от ДР на КТ „Тера“ ДЗЗД не е предприятие, което осигурява работна сила, съответно „С и Б 48“ ЕООД не е предприятие ползвател. В случая работника е изпратен на работа в „С и Б 48“ ЕООД в условията на чл. 120 от КТ, поради което „С и Б 48“ ЕООД няма качеството на работодател. Счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева. В съдебно заседание, чрез адв. С. становището и искането за разноски се поддържа.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

          След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 21.06.2019 г. служители на ДИТ – Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – бърза закуска, до „Парк хотел Вл. Варненчик“, находящ се в кк. „Зл. Пясъци“, стопанисван от „С и Б 48“ ЕООД. В обекта извършвала трудова дейност Д.Ж.. Установено било, че Д.Ж.има сключен трудов договор за „Тера“ ДЗЗД в обект до хотел „Диана“ в кк „Златни пясъци“. Докато работела в този обект, бил отворен друг обект, като ден или два след отварянето му, работничката в този обект не дошла на работа и това наложило Д.Ж.да започне да работи там. След като работила там няколко дена, станало ясно, че за този обект не може да се намери работничка и Д.Ж.се съгласила да остане да работи там. При това бил сключен трудов договор с дружеството, стопанисващо този обект – „С и Б 48“ ЕООД, като уговорката била да започне работа за това дружество от следващия месец. За времето, през което Ж.  работела в обекта, стопанисван от „С и Б 48“ ЕООД без трудов договор, между „С и Б 48“ ЕООД и „Тера“ ДЗЗД имало сключен договор за предоставяне на персонал – Д.Ж.. При извършената проверка на 21.06.2019 г. Д.Ж.била предоставена за попълване декларация, в която тя посочила параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочила, че работи за «С и Б 48» ЕООД, като се осведомила за това от изведен от проверяващите касов бон, на длъжност «пекар - продавач на закуски» с установено работно място – бърза закуска, до парк хотел „Вл. Варненчик“, находящ се в кк „Зл. Пясъци“, при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 700 лева, с почивен ден неделя, като все още е на изпитателен срок. Часът на попълване на декларацията, вписан от лицето в нея бил 14,07 часа. Въз основа на предоставените документи било установено, че с лицето е сключен трудов договор от 21.06.2019 г., в който било указано работникът да постъпи на работа на 01.07.2019 г. Предоставеното уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП - Варна сочело дата на уведомяване 24.06.2019 г. - 19:07:05 часа. Съдът е приел, че е налице извършено нарушение от  „С и Б 48“ ЕООД, но същото е маловажен случай, тъй като липсва нанесена вреда за работника. Приел е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 107р от КТ, тъй като не са спазени процедурите за отдаване на работна сила. В случай, че работника е бил отдаден от „Тера“ ДЗЗД на „С и Б 48“ ЕООД за предприятието, което осигурява временна работа, т.е. това е „Тера“ ДЗЗД е налице задължение по чл. 107с от КТ да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП.

Оспореното решение е правилно като краен резултат.

Трудов договор № 26/07.06.2019 г. е сключен между „Тера“ ДЗЗД – работодател и Д.Т.Ж., съгласно който работника изпълнява длъжността „продавач, закуски и напитки“ в жк „Златни пясъци“, бърза закуска до хотел „Диана“. На 10.06.2019 г. е връчен трудовия договор на работника и на 10.06.2019 г. е постъпил на работа.

На 17.06.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на персонал между „Тера“ ДЗЗД – наемодател и „С и Б 48“ ЕООД – наемател, съгласно който наемодателя предоставя на наемателя срещу възнаграждение и при условията на договора служителя Д.Т.Ж., с която наемодателя има действащо сключено трудово правоотношение и която ще полага труд в полза на наемателя по реда и сроковете и условията в настоящия договор. Определено е работно място кк „Златни пясъци“ – бърза закуска до „Парти хотел Владислав“, длъжност на служителя – продавач на закуски и напитки. Наемодателят ще получава възнаграждение в размер на 50 лева за всеки осемчасов работен ден трудова дейност, простирана от служителя в срока на изпълнение на договора. Определено е, че договора е със срок на действие до 30.06.2019 г.

Със Заповед № 26-1/17.06.2019 г. издадена от управителя на „Тера“ ДЗЗД, на основание чл. 120, ал.1 от КТ, поради производствен престой и по силата на договора между „Тера“ ДЗЗД и „С и Б 48“ ЕООД е възложено на лицето Д.Т.Ж. – продавач закуски и напитки в „Тера“ ДЗЗД да извършва работа като продавач закуски и напитки в „С и Б 48“  ЕООД в обект, находящ се в кк „Златни пясъци“ – бърза закуска до „Парти хотел Владислав“ за периода 17.06.2019 г. до 30.06.2019 г. На основание чл. 267 от КТ за времето, през което изпълнява новата длъжност да получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа в размер не по-малко от брутното й трудово възнаграждение за основната й заплата.

Проверката е извършена на 21.06.2019 г. в 14,07 часа.

На 21.06.2019 г. е сключен Трудов договор № 2019-3/21.06.2019 г. между „С и Б 48“ ЕООД  - работодател и Д.Т.Ж. – работник, да изпълнява длъжността „продавач, закуски и напитки“ в бърза закуска до „Парти хотел Владислав“, като работника следва да постъпи на работа на 01.07.2019 г.

Издадено е уведомление с изх. № 03388193093910/24.06.2019 г. в 19:07:05 ч. за прието уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ относно Д.Т.Ж. с работодател „С и Б 48“ ЕООД.

Съгласно т. 17 от ДР на КТ - "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Няма спор, че „Тера“ ДЗЗД не е регистрирано в Агенция по заетостта и не е сключил договор с Ж., за да изпрати на работа в друго предприятие.

Съгласно т.18 от ДР на КТ "Предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. „С и Б 48“ ЕООД  няма качеството на предприятие ползвател, поради това, че няма отношения с предприятие, което осигурява временна работа.

   Съгласно Договор за предоставяне на персонал сключен на 17.06.2019 г. сключен между „Тера“ ДЗЗД – наемодател и „С и Б 48“ ЕООД – наемател отношенията са уредени по реда на чл. 120, ал.1 от КТ - Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. В случая е издадена Заповед № 26-1/17.06.2019 г. от „Тера“ ДЗЗД, съгласно която Д.Ж.за периода от 17.06.2019 г. до 30.01.2019 г. ще извършва работа като продавач консултант в кк „Златни пясъци“ – бърза закуска до „Парти хотел Владислав“. В този случай работодател продължава да бъде „Тера“ ДЗЗД. Това съответства и на представения Трудов договор №  2019-3/21.06.2019 г., съгласно който Ж. трябва да постъпи на работа на 01.07.2019 г. при „С и Б 48“ ЕООД. От представената платежна ведомост от „Тера“ ДЗЗД се установява, че Ж. е получила за м.06.2019 г. трудово възнаграждение в размер на 325,91 лева, което доказва, че работодател към 21.06.2019 г. е „Тера“ ДЗЗД, поради което задължението по чл. 63, ал.2 от КТ, за представяне на работника на уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ е било за „Тера“ ДЗЗД.

На основание чл. 415в, ал.2 от КТ, поради това, че се касае за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ не може да се приеме, че нарушението е маловажно.

Като краен резултат законосъобразно РС – Варна е приел, че НП е незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът „С и Б 48“ ЕООД е претендирал присъждане на сторено възнаграждение за един адвокат. Видно от договор за правна защита и съдействие от 10.08.2021 г. между „С и Б 48“ ЕООД  и адв. С. е договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лева, което е в предвидения минимум по чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуално представителство е извършено от адм. С.. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което следва му се присъди такова, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

    Р   Е   Ш   И  :

 

     ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 292/01.07.2021 г.,  постановено по НАХД  № 20213110202046/2021 г.  по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, да заплати в полза на  „С и Б 48“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

 

                                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

 

2.