Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260229
гр.Бургас, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3180 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Х.А.К. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 498285-F506239/24.02.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл.
25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателката е наложено административно наказание –„Глоба”
в размер на 100 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че фактическата обстановка не отговаря на действителността, поради което и
неправилно е ангажирана отговорността на физическото лице. Изтъква се, че за
контролната покупка е бил издаден фискален бон, в който обаче са били включени
и покупки на друг клиент. Твърди се, че въпреки това разминаване, покупката е
била фискализирана и отчетена в НАП. Застъпва се, че по отношение на същия случай,
но досежно налагане на ПАМ на дружеството – собственик на обекта, вече има
произнасяне от АдмС-Бургас, съгласно което нарушение не е извършено.
В
открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник - адв.
Петя Шивачева – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
допълва и развива.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Чолакова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита,
че за извършената контролна покупка няма издаден надлежен документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, което рефлектира както върху правата на клиента, така и върху
отчетността на търговеца. Счита, че производството по отношение на издадената
ПАМ е независимо и не обвързва настоящия състав. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 7 - НП е
връчено на жалбоподателката на 30.06.2020г., а жалбата срещу него е депозирана
на 06.07.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.08.2019г., в
14:16 часа св. В.Т., съвместно с колегата си З.Н.– и двамата инспектори по
приходите в ЦУ на НАП, посетил търговки обект – супермаркет „***“, находящ се в
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 69, стопанисван от дружеството „***“ ЕООД.
Контролните органи извършили контролна покупка на 2 бр. нектарини на обща стойност 0,66 лева,
заплатена в брой, преди легитимацията,
при цена 1,79 лева/кг. Проверяващите били обслужени от жалбоподателката,
в качеството й на касиер, която приела плащането, но не издала на фискален бон
за извършената продажба.
Служителите на НАП
се легитимирали, след което започнал проверка. В хода на проверката се
установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Epson T810 F KL” с номер на фискалната памет - №44313715. Била
разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се
установило, че въпросната покупко-продажба е отчетена в устройството и то точно
в 14.16 часа, но не на отделен фискален бон, а към фискалния бон на предходен
клиент.
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л.10-12), като
жалбоподателката била поканена да се яви на 27.08.2019г. в ТД на НАП за
съставяне на АУАН. В посочения ден К. се явила и в нейно присъствие бил
съставен АУАН с № F506239/27.08.2019г., в който горните факти били
квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС. Жалбоподателката подписала акта с възражение, че
продажбата на нектарините е фискализирана и има издаден касов бон. Към
преписката били приложени и обяснения от управителя и от жалбоподателката (л.
19 - 20), в които се пояснявало, защо покупката е била отразена в друг бон.
В срокът по чл.
44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение (л.22-23), в което жалбоподателката
развила доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези в процесната жалба.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 24.02.2020г. НП, като АНО не дал
вяра на възражението, а също счел че с действията си касиерката е осъществила
състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.
118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС й наложил „Глоба”
в размер на 100 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и
срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай
отговорността на физическото лице е неправилно ангажирана по следните причини.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В конкретния случай няма спор, че при приемане на плащането за сумата от 0,66 лева не е била издадена фискална бележка на проверяващите. При това положение формално нарушение е налице, доколкото законът изисква издаване на бележката да се извършва за ВСЯКО плащане, а не общо за няколко плащания, както е сторено в случая. Въпреки това не може да се подмине, че закупените плодове са надлежно измерени, продажбата е маркирана във фискалното устройство, парите са приети, а при разпечатването на КЛЕН на фискалното устройство се установява, че получената сума присъства в паметта на устройството и участва при формирането на оборота на търговския обект за съответния данъчен период, т.е. не е налице никакво нарушение на интересите на фиска. За покупката на нектарините не е издаден фискален бон точно на инспектора, извършил контролната покупка, но целта на осъществявания контрол е надлежното отчитане на продажбите на стоки и услуги, и предотвратяване укриването на търговски оборот, а резултатът от проверката е показал недвусмислено, че в търговския обект извършените продажби се отчитат коректно към НАП. Действително, при работата на касиера е допусната грешка – тя е трябвало да изчака края на предходната продажба, след което да маркира с отделен фискален бон контролната покупка на плодовете, вместо „за улеснение“ на следващия клиент (инспектора от НАП) да маркира неговата покупка като част от все още неприключилата предходна и да приема плащането на сумата от 0,66 лева, но това нарушение, с оглед всички описани по-горе факти, съдът счита за маловажно.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче, всички описани по-горе обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение. Не следва да се подминава и становището на касационната инстанция по повод обжалване на наложената ПАМ на дружеството, стопанисващо обекта (Решение № 1974/18.11.2019 г. по адм. дело № 2118/2019 г. на АдмС-Бургас, в сила от 04.12.2019 г.), именно по повод процесното деяние, съгласно което – по никакъв начин не са нарушени интересите на фиска. Действително това решение е постановено в производство по АПК, но крайните изводи и резултат са напълно относими и към процесния казус.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, поради което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която обаче не е направила изрично искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
498285-F506239/24.02.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.
1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
на Х.А.К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание –„Глоба” в
размер на 100 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.