№ 1367
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504348 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4348/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. ЕМ. Р. ЕГН
********** /наследник на починалия след постановяване на решението на СРС ищец Е.Б.Р.
ЕГН ********** / от гр.София срещу решение №20220337 от 08.12.2021 г по гр.дело
№50027/2020 г на СРС , 54 състав , с което са отхвърлени исковете на Е.Р. с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „А1 България“ ЕАД ЕИК **** гр.София ; за отмяна
на уволнението на Р. със заповед №592 от 19.08.2020 г ; за възстановяване на длъжността
„Старши мениджър “ в Отдел „Регулаторна политика“ , Дирекция „Правна и регулаторна
политика“ , и да се осъди „А1 България“ ЕАД гр.София да му заплати сумата от 38 940 лева
обезщетение за оставане без работа за периода от 20.08.2020 г до 20.02.2021 г. Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В новата длъжностна
характеристика има изменение и на образователните изисквания , и на други изисквания ,
които попадат в обхвата чл.328 ал.1 т.11 КТ . За това основание за уволнение се прилага
предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ , която Р. е имал право да ползва като боледуващ
от онкологично заболяване . Не е законосъобразно Р. да бъде уволнен по чл.328 ал.1 т.6 КТ ,
което основание е приложимо само ако длъжността е останала същата . Длъжността на Р.
към момента на уволнението има различен профил - добавени са изисквания за умения във
финансово-икономическата област свързани с регулаторни отчети , контрол за ценова
1
политика , бюджетиране , счетоводно-аналитична справка т.е. има концентриране върху
финансово-икономически аспекти. Новите функции не конкретизират стари такива –
напр.“валидира“ се финансово-икономическата информация като трябва да се проверява
истинността на финансово-икономическа информация от други Отдел „Счетоводство“ и
Отдел „Контролинг“ . СРС субективно и без специални знания механично възприема
твърденията на ответника , че измененията в задълженията на Р. не са съществени .
Показанията на св.Б. са противоречиви , но и тя признава , че са настъпили „функционални
изменения“ на длъжността на първоначалния ищец . В случая има съкращаване на
старата и откриване на нова длъжност , като е изменена и позицията на новата длъжност
в структурата на предприятието / установява се от показанията на св.Б. относно
т.нар.рапортуване/ . В такава хипотеза /на съкращаване на щата/ има изискване за
разрешение от Инспекция по труда и трябва да се извърши подбор . С процесното уволнение
е налице дискриминация , „рестриктивна възрастова политика“ и „лично негативно
отношение“, което личи от имейл от 27.01.2020 г на Б. , която си противоречи в показанията
и относно този въпрос . По иска за възстановяване на работа съдът трябва да се произнесе в
установителната му част , което е от значение за правата на въззивника като наследник на
починалия ищец .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Липсва съществено изменение на трудовите функциии не са
прехвърлени фенкции от Отдел „Контролинг“. Безпочвени са обвиненията в дискриминация
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника /наследник на
първоначалния ищец/ на 07.03.2022 г и е обжалвано в срок на 15.03.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел от фактическа страна , че безспорно страните по
делото са и страни по ТПО съгласно трудов договор от 20.11.2015 г и допълнителни
споразумения към него , като ищецът е заемал длъжността „Старши мениджър “ в Отдел
„Регулаторна политика“ , Дирекция „Правна и регулаторна политика“ . Р. е бил уволнен със
заповед №592 от 19.08.2020 г на упълномощен служител на на ответника . Не се спори , че с
нова длъжностна характеристика от 2019 г е въведено ново изискване на образование , на
което Р. не е отговарял .
Според СРС от правна страна в случая не може да се мисли за хипотеза по чл.328 ал.1 т.11
2
КТ . Въвеждането от работодателя на нови изисквания за образование е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол , освен в случай на злоупотреба .
Злоупотреба в случая не е доказана , а променените изисквания за образование са свързани с
промени в дейността на ответника и разширяване на предлаганите услуги . Евентуална
„възрастова политика“ няма отношение към злоупотреба с право .
Според СРС в случая няма „нова длъжност“ , а извършените промени не са съществени .
За длъжността „Старши мениджър “ са запазени съществуващите задължения , но същите са
допълнени . Например , организирането и ръководството на дейността по изготвяне на
становища , анализи , стратегии и бюджет вече касае и икономически въпроси . Като цяло
се конкретизират и детайлизират вече съществуващи трудови функции , а не се създават
нови такива . Включването на допълнителни трудови функции не е довело до промяна
/трансформация/ на длъжността . Доказано е от ответника основането по чл.328 ал.1 т.6 КТ -
промяна на изискванията за необходимо образование за длъжността .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно. Решението на СРС е
недопустимо в частта по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ . С оглед смъртта на първоначалния
ищец след приключване на устните състезания пред СРС не е възможно възстановяване на
трудовоправната връзка между първоначалния ищец и ответника . ТПО е винаги с оглед на
личността на служителя . Производството по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ е недопустимо
поради настъпила в течението на делото липса на правен интерес . Законосъобразността на
уволнението е предмет на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ и може да се изследва дори когато
съответният работник или служител вече е починал , съответно решението по този иск да се
вземе предвид от други съдилища или държавни органи . Съдът не може да разгледа
„установителна част“ на такъв иск , защото искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ е винаги
конститутивен . Установителен иск за право на възстановяване на работа на починало лице
не е предявен по настоящото дело , а такъв би бил недопустим и поради липса на правен
интерес . Решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено в тази му част и
производството по иска по иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ да бъде прекратено / В този смисъл е
решение №174 от 19.07.2017 г по гр.д.№4316/16 г на ВКС , IV ГО .
В останалата част решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната
жалба .
Доводите за незаконосъобразност основаващи се на „необходимост“ от прилагане на чл.328
ал.1 т.11 КТ , съответно и на предварителната закрила по чл.333 КТ са неоснователни . В
производството по оспорване законосъобразност на уволнение съдът изследва само
основанието , на което се е позовал работодателя , в случая чл.328 ал.1 т.6 КТ. Без
значение е дали уволнението е можело да се извърши на друго основание / решение №507 от
08.07.2010 г по гр.д. № 978/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС/, . На практика е възможно
работодателят да се позове и на повече от едно основание за уволнение , при което за
законност на уволнението е достатъчно да е налице едно от основанията . В случая
позоваването от работодателя е на чл.328 ал.1 т.6 КТ , което основание е извън
3
предварителната закрила по чл.333 КТ .
Неоснователен е и другият основен довод във въззивната жалба – че е следвало да се
извърши съкращаване на щата , защото с длъжностната характеристика от 2019 г е
открита нова длъжност , докато по чл.328 ал.1 т.6 КТ е необходимо да е запазена старата
длъжност , но да са променени изискванията за необходимото образование решение №730
от 28.11.2010 г по гр.д. № 28/2010г. ІІІ ГО на ВКС , решение №350 от 17.01.2013 г по гр.д.
№ 75/2012г. ІІІ ГО на ВКС, решение №137 от 23.06.2016 г по гр.д.№5734/15 г на ВКС , III
ГО.
Правилно и след задълбочен анализ на старата и новата длъжностна характеристики СРС е
приел , че за длъжността „Старши мениджър “ са запазени съществуващите задължения , но
същите са допълнени и обогатени . Организирането и ръководството на дейността по
изготвяне на становища , анализи , стратегии и бюджет вече касае и икономически въпроси .
Конкретизират се и се детайлизират вече съществуващи трудови функции , а не се
създават изцяло нови такива , които да променят значително досегашната му дейност .
Липсва трансформация на длъжността в нова различна длъжност .
Следва да се посочи , че наличието на длъжностна характиристика не е част от фактическия
състав при възникване на трудовото правоотношение /решение №800 от 22.03.2011 г по гр.д.
№776/09 г на ВКС , IV ГО, решение №246 от 18.01.2021 г по гр.д.№1156/20 г на ВКС , IV
ГО / , като значението на длъжностната характеристика е по-скоро за яснота между страните
, а също и за доказване на възложените задължения в случай на спор / решение №543 от
15.01.2013 г по гр.д.№1688/11 на ВКС , IV ГО/ . Измененията на конкретни правомощия
на служителя в рамките на съответното предприятие , както и уточненията на
задълженията му съобразно промени в предмета на дейност на предприятието не
представляват едностранно изменение на трудовото правоотношение и не представляват
нова длъжност . Изменение на ТПО би имало ако на служителя се възложи /извън
изключенията в КТ и за неограничен период от време / различна работа - различна
трудова функция .
Освен посоченото от СРС трябва да се отбележи , че т.нар.“икономизиране“ на
длъжността „Старши мениджър“ не е довело до възлагане на различна трудова функция и
защото длъжността на ищеца е била и е останала ръководна на средно управленско
ниво. Длъжноста винаги е изисквала поне основни познания не само в една , а в различни
области на знанието , включително и в областта на икономиката /“мениджър“/ . Длъжността
не предполага Р. да извършва/подготвя еднолично финансово-икономически становища ,
анализи , стратегии , да контролира счетоводния отдел и пр. За целта същият има
непосредствено подчинени служители , както и такива на по-ниско управленско ниво , но в
други отдели . Например и по длъжностната характеристика от 2018 г Р. е следвало да
организира изготвяне на становища по правни въпроси , без да има данни самият той да е
бил юрист . Следователно не е променен „профилът“ на длъжността - същият е с
управленски и организаторски функции , а в дейността по подготвяне на становища ,
анализи , стратегии и пр. Р. трябва да бъде подпомаган от юристи , икономисти , инженери и
4
пр.лица с необходимия образователен ценз . Въпрос на вътрешна организация е
съгласуването на съответните вътрешни актове в рамките на отдела , дирекцията и цялото
предприятие .
Дейността на предприятията по правило е динамична . Ако се приеме , че с всяка промяна на
задълженията в длъжностната характеристика се създават нови длъжности това би довело
до крайна нестабилност на трудовите правоотношения , съответно до възможност същите да
бъдат прекратявани при всяка промяна във външната среда , изискваща адаптация на
дейността и на задълженията на служителите . Извършените несъществени промени в
длъжностната характириските в случая са косвена индиция за липса на злоупотреба с право
от страна на работодателя . Новите изисквания за образование са в синхрон с установената
по делото частична промяна в дейността на дружеството . По делото не е доказано да е
проявена дискриминация срещу първоначалния ищец , дори принципно ответникът да е
декларирал идеи за намаляване на средната възраст на служителите .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна от 50
лева юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20220337 от 08.12.2021 г по гр.дело №50027/2020 г на СРС , 54
състав , в частта , в която е отхвърлен иска на починалия след приключване на устния
състезания пред СРС Е.Б.Р. ЕГН ********** от гр.София ; за възстановяване на основание
чл.344 ал.1 т.2 КТ на длъжността „Старши мениджър “ в Отдел „Регулаторна политика“ ,
Дирекция „Правна и регулаторна политика“ в „А1 България“ ЕАД ЕИК **** гр.София и
ПРЕКРАТЯВА призводството по делото по този иск на наследницата му М. ЕМ. Р. ЕГН
********** .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която са отхвърлени исковете на Е.Б.Р.
ЕГН ********** от гр.София /починал след постановяване на решението от СРС , като на
негово място е конституирана наследницата му М. ЕМ. Р. ЕГН ********** / с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,3 КТ срещу „А1 България“ ЕАД ЕИК **** гр.София за отмяна на
уволнението на Р. със заповед №592 от 19.08.2020 г на ответника ; и да се осъди „А1
България“ ЕАД гр.София да заплати сумата от 38 940 лева обезщетение за оставане без
работа за периода от 20.08.2020 г до 20.02.2021 г , ведно със законната лихва от 15.10.2020 г
до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА М. ЕМ. Р. ЕГН ********** гр.София да заплати на „А1 България“ ЕАД ЕИК
**** гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок счита от 16.06.2022 г .
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6