РЕШЕНИЕ
№ 9
град Плевен, 07.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 808/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.Й.Н. чрез адв. Г.А.С.
от САК, съдебен адрес *** срещу решение № 406/19.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 140/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, с доводи, че
първоинстанционното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че
след приключването на делото в Районен съд – гр. Червен бряг е получил доказателства от Държавата във връзка с
несъществуващ имот означен от служба „Земеделие” Червен бряг (СЗЧб) с № 236009.
Посочва, че този имот е означен от СЗЧб като 80501.236.9 и е представен с
протокол от 11.11.2015 г. (Приложение № 1) на АГКК за
нанасяне на кадастрална карта. Твърди, че
протоколът е получил от АГКК на основание ЗДОИ, те.е. изходните данни за
„имот държавна собственост", заявени с несъществуващо заявление № 13669 са
съставени от СЗЧб, със съдействието на ОДЗ – Плевен, т.е. става въпрос за карта
и регистри. Посочва, че е подадено заявление (Приложение
№ 2) до
МЗХГ във връзка с „паралелна държава” в община Червен бряг (ОбЧб). Получен е отговор (Приложение
№ 3), от който е видно, че няма имот
236009 (80501.236.9) държавна собственост, който е заявен с несъществуващо
заявление с № 13669. Счита, че съставът на Районен съд – гр. Червен бряг се
произнася по несъществуващ имот. Твърди, че тези факти са известни на състава,
тъй като този състав е гледал и гр.д. № 898/2016 г., по което Окръжен съд -
Плевен се е произнесъл с решение по в.гр.д. № 733/2018 г. Счита, че записаното
от състава на Районен съд – гр. Червен бряг противоречи с доказателствата по делото и на записаното
от състава по в.гр.д. № 733/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, т.е не съществува
имот заявен със заявление № 13669 и с означение 236009 (80501.236.9). Намира,
че неправилно съставът е възприел хипотезата на СЗЧб, че Държавата не подава
заявления по ЗСПЗЗ за възстановяване на поземлени имоти по реда на чл. 17 от Конституцията на РБ. Излага доводи, че съставът на Районен съд – гр. Червен
бряг цитира факти и обстоятелства, които са отречени от ОДЗП. Затова и съставът
не е безпристрастен по делото и е по-скоро „адвокат” на ответника. Счита, че
мотивите на състава, че имотът с означение 236009 (80501.236.9) е бил обект на
концесия (стр.3, ред 11 от решението) са неверни. Посочва, че застъпването на
имот № 050000 и имот № 236009 е в резултат от действията на „паралелна
държава". Навежда доводи, че само Държавата, МРРБ, определя обема на
подземните богатства и съответно очертанията на земната повърхност, под която
се намира находището. „Паралелна държава" се е възползвала от тези факти
за да обяви образувания от нея имот № 236009 (80501.236.9), и е нанесла част от
имот № 236009 (80501.236.9) да се припокрива с част от имот 050000, за който
няма АДС. Твърди, че под целия имот с № 80501.236.9 няма находище и затова няма
издаден АИДС и в този смисъл, съставът на Районен съд – гр. Червен бряг не се е
запознал с представените доказателства и нарушава и чл. 74 от Закон за
подземните богатства. Счита, че решението е неправилно и в частта за
разноските, тъй като по делото няма представен списък по чл. 80 от ГПК от
ответника и затова не могат да бъдат присъдени разноски, ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание касаторът – Н.Й.Н. се явява лично и с адв. Г.А.С. от САК, който поддържа касационната
жалба и претендира заплащане на разноски. Поддържа, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като обжалваните актове, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена, са подписани от незаконен състав на поземлената
комисия. Представя писмени бележки , в които поддържа изложеното в касационната
жалба , като се посочва, че процесните актове са нищожни като постановени от
незаконен състав на поземлената комисия
и се цитира съдебна практика, като се излагат доводи, че тези решения са
постановени по несъществуващо заявление, подадено от държавата.
В съдебно заседание ответникът - Общинска служба „Земеделие“ гр. Червен бряг, се представлява от юрк Д., който намира жалбата за
неоснователна и моли за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лева и
прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на касатора. Представя
писмена защита , в която оспорва жалбата и намира, че процесните актове не са
незаконосъобразни. Излага доводи, че нормата на чл. 60, ал. 3,4 и 5 от ППЗСПЗЗ
има препоръчителен, а не императивен характер и не се посочва състав, в който
следва да заседават комисиите при приемане на решение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението следва да бъде върнато за ново разглеждане на РС
поради допуснати процесуални нарушения.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е оставена без
уважение подадената жалба от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** против
решение 10Б-Р/16.1.1997 г. на ПКЧб/Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг, гр.
Червен бряг 5980, ул. „Антим I“ № 1, с правно основание чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ,
като неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция намира, че
решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на РС
Червен бряг за произнасяне, тъй като съдът не се е произнесъл по отношение на
искането на оспорващия за прогласяване на нищожност на решение 10Б-Р/16.1.1997
г. на ПКЧб/Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг и на протокол от 22.10.1996
година на поземлена комисия гр. Червен бряг.
С
жалба на л. 2 по гр. дело №
140 по описа за 2018 година съдът е сезиран с жалба с искане за прогласяване на
нищожност на протокол от 22.10.1996 година на поземлена комисия гр. Червен бряг
и на решение №10Б-Р/16.1.1997 г. на ПКЧб/Общинска служба „Земеделие“ Червен
бряг. Изложени са доводи от оспорващия, че същите са постановени от незаконен
състав и са нищожни на това основание. В решението си РС Червен бряг въобще не
е изложил мотиви относно предмета на спора – нищожност на горепосочените два
акта, а е обсъдил процедура по
реституция на земеделска земя, въобще не е обсъдил доводите на оспорващия за
нищожност и липсва произнасяне в тази насока, както по отношение на решението
от 1997 година, така и по отношение на
протокол от 1996 година, а в диспозитива въобще не е посочил протокол от 1996 година, като е оставил без уважение
жалбата на Н. само спрямо решението от 1997 година.
Настоящата инстанция не може да
извърши проверка за материална законосъобразност на решението на Районен съд
Червен бряг, тъй като липсват мотиви относно единственото искане, с което е
сезиран съдът – прогласяване на нищожност на горепосочените административни
актове като постановени от незаконен
състав и това налага връщане на делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, който следва да извърши проверка относно допустимост на
жалбата и в случай, че приеме, че същата е допустима, да се произнесе по
искането за прогласяване на нищожност на протокол от 22.10.1996 година на
поземлена комисия гр. Червен бряг и на решение №10Б-Р/16.1.1997 г. на
ПКЧб/Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг.
С оглед изход на делото и искането на пълномощника на
касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че такива са дължими, но не в
претендирания размер от 850 лева. Настоящата инстанция намира възражението на
ответника за прекомерност на разноските за основателно и следва на основание чл. 228 от АПК вр. чл.
143, ал. 1 от АПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Общинска служба „Земеделие“ Червен бряг да заплати на Н.Й.Н. , ЕГН **********, съдебен
адрес *** разноски в размер на 500 лева –възнаграждение за един адвокат, а Н.
на основание чл. 227а, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Административен съд –Плевен държавна такса
в размер на 70 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 406/19.11.2019 г., постановено
по гр. д. № 140/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг.
Връща делото на друг състав
на Районен съд –Червен бряг за ново
разглеждане с оглед гореизложените мотиви.
Осъжда Общинска служба „Земеделие“
Червен бряг да заплати на Н.Й.Н. , ЕГН **********, съдебен
адрес *** разноски в размер на 500 лева.
Оставя без уважение искането
на Н.Й.Н. , ЕГН **********,
съдебен адрес *** за присъждане на разноски до претендирания размер от 850
лева.
Осъжда Н.Й.Н. , ЕГН **********, съдебен
адрес *** да заплати по сметка на Административен съд Плевен държавна такса в
размер на 70 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.