Определение по дело №166/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Д., К. П., Е.Д., Д. П., П. Ш., В. М. и Г. Д. чрез пълномощника им А.С. против решението на Районен съд-гр.Б., постановено по гр.д.№ 192/2000 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен иска по чл.32 ал.2 ЗС за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот.

С Решение № 711/06.08.2007г. по гражданско дело № 1144/2004г. по описа на ОС Б. е отменено обжалваното Решение № 149/21.07.2003г., поправено с Решение № 2803/20.07.2004г. по гражданско дело № 192/2000г. на Районен съд Б., с което иска с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС е бил изцяло отхвърлен. Въззивният съд е постановил ново решение, с което е разпределил ползването на парцел VІІІ, имот с пл. № 2019, в кв. 117 по плана на град Б., по вариант ІІІ от заключението на вещото лице Г., неразделна част от решението, на жилищните етажи от двуетажната жилищна сграда, по вариант ІV от същото заключение, на мазето на същата сграда – по вариант ІІ, а на тавана на сградата – по вариант І от същото заключение на експерта. Отхвърлил е иска по отношение на Ю. К. Д., С. К. Д., П. К. Д. и Б. К. Д..

С Решение № 837/28.10.2009г. по касационно гражданско дело № 780/2008г. по описа на ВКС на РБ, въззивното Решение № 711/06.08.2007г. по гражданско дело № 1144/2004г. по описа на ОС Б. е обезсилено като недопустимо, тъй като към момента на неговото постановяване са били починали З. К., С. П. и Г.Д., като техните наследници не са били конституирани като страни пред въззивната инстанция и същите са били лишени от възможността да участват в производството и да вземат становище по предявения иск и по постановения от съда съдебен акт. Делото е върнато на въззивната инстанция за постановяване на решение по отношение на всички страни имащи правото да участват в процеса от друг съдебен състав.

Настоящото производство е по реда на чл. 218з от ГПК във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

При повторното разглеждане на делото адвокат Б.– Я., като пълномощник на въззивниците по делото моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което извърши разпределение на правото на ползване съобразно първоначалното решение на въззивната инстанция, но се възразява на О. Б. да се дава за ползване цялата едноетажна масивна сграда, тъй като се твърди че общината не се е легитимирала като едноличен собственик на тази сграда. Изказва се становище, че съдът следва да възприеме при решението си за разпределение на дворното място – 1 –ви или 2- ри вариант от експертизата, за двуетажната сграда – 5 –ти вариант, с корекция – разместването на дяловете на наследниците на К.Д. с тези на А.Д.. За мазето и тавана съдът да възприеме вариант 3, а едноетажната масивна сграда да бъде предоставена изцяло за ползване на О. Б.. Предложен е и вариант при който да се разпредели ползването в случай че съдът счете че ползването на сградите в парцела следва да се разпредели между всички съсобственици.

Представено е писмено предложение от К. Д. П., която предлага за разпределение на двуетажната жилищна сграда, едноетажната сграда и мазето, да се вземе в предвид заключението на вещото лице П.М. с вх. № 1813/08.08.2001г./от първата инстанция/, а за разпределението на дворното място и на тавана – последното заключение на вещото лице Х. Г., като в писменото си становище К. П. посочва конкретно кой от съсобствениците кое помещение да ползва.

По делото е депозирана писмена защита от въззиваемия Б. К. Д., който поддържа свое становище застъпено пред всички инстанции при досегашното разглеждане на делото – едноетажната сграда в парцела не е собственост на О. Б., поради което следва да бъде включена в разпределението на ползването. При разпределението на ползването изказва предпочитание към следното разпределение по дялове – за дворното място – вариант 1 или 2/като възразява че е лишен от ползването на тревните площи и плодните дръвчета, за 2 МЖ – вариант 2, за мазе – вариант 2 и за таван – вариант 1. За едноетажната сграда – вариант 1- ви. Моли съда при разпределение на двуетажната жилищна сграда по вариант 2, да постави помещения 1 и 4 в дял на наследниците на К.Д., тъй като в тази част на сградата са концентрирани скулптури и стенен релеф, което ще спести тяхното преместване от едно помещение в друго, което прави риска от тяхното повреждане много по – малък.

От името на П. К. Д., призована по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК, по предвидения в закона ред чрез ДВ, адвокат Д. като неин служебен защитник, изказва становище първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде извършено разпределение на правото на ползване на съсобствения имот по най – благоприятния за страните начин, като се придържа към становището на Б. Д., доколкото представляваното от нея лице, с което няма връзка в хода на делото, е от същия кръг наследници и се предполага общност на интересите.

В писмено становище от О. Б., ст.юрисконсулт С. моли съда да отмени постановеното решение на районния съд, като допусна разпределение на ползването на парцела и изгреданата върху него двуетажна жилищна сграда по начин, по който да може да се служи с нея правилно и целесъобразно и според предназначението и. Възразява в разпределението на ползването да бъде включена едноетажната постройка в парцела, като твърди че тя не е съсобствена между страните, а е еднолична собственост на общината, тъй като е построена от нея през 1984г., а Д. не представят документ за собственост по силата на който да се легитимират като собственици на тази постройка.

Останалите страни по делото при повторното му разглеждане от въззивния съд, не вземат становище по депозираната въззивна жалба и начина на разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот.

Във въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-техническа експертиза. При повторното разглеждане на делото от състав на ОС Б., също са събрани нови писмени доказателства, като съдът е назначил допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице – инж. Г..

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Страните по делото са съсобственици на недвижим имот, представляващ УПИ -VІІІ, пл.№ 2019, кв.117 по плана на V микрорайон на гр.Б., ведно с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна масивна сграда, съобразно Решение № 532/1997 г. постановено по адм.д.№ 4/93 г. на БОС, което е потвърдено с решение № 2490/19.5.1999 г. по адм.д.№ 1045/97 г. на ВАС с които на ищците е възстановена собствеността върху описания имот.

В настоящата инстанция е представено препис-извлечение от саморъчно завещание с рег. № 872, акт № 24, том І, от 11.02.2005г. на К.Д. Д., от което е видно, че завещава на Б. Д. и Н. Д. притажаваната от него идеална част от процесния имот.

Установи се, че дяловете, които всеки от съсобствениците притежава са както следва - за наследници на К. Д. Д. /Б. Д. и Н. Д./ - 1/7 ид.ч.; за наследници на А.Д. Д. - 1/7 ид.ч.; за К. Д. П. - 1/7 ид.ч.; за наследници на Е. Д. Д. - 1/7 ид.ч.; за наследници на М. Д. П. - 1/7 ид.ч. и за О.-Б. - 2/7 ид.части.

В УПИ -VІІІ, пл.№ 2019, кв.117 по плана на V микрорайон на гр.Б., който е съсобствен на страните и подлежи на разпределение по отношение на ползването му, има изградена масивна двуетажна жилищна сграда. Установява се от приетото като писмено доказателство Удостоверение № 2112/13.11.2002г. на Директора на дирекция “ИРДАПК” към Националния институт за паметниците на културата, че във връзка с чл. 4 ал.1 от Закона за паметниците на културата и музеите и чл. 22 ал.1 от Наредба № 5 за обявяване на недвижимите имоти за паметници на културата, къщата на Д. на ул. “Бр.К.”, в град Б., е обявена в ДВ бр. 18 от 1973г. за исторически паметник на културата с категория “местно значение”, който статут няма данни към настоящия момент да е променен. На основание чл. 20 ал. 4 и чл. 21 ал.1 от ЗПКМ и чл. 143 ал. 1 от ЗУТ, промяната в предназначението и инвестиционните инициативи за намеса, включително при делба, в паметниците на културата и в тяхната среда, както и проектите за ново строителство и преустройство в техните граници и охранителни зони, преди одобряване, задължително се съгласуват с НИПК.

От заключението на вещото лице Г. дадено пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото и след справка с последния действащ регулационен план на град Б., одобрен със Заповед № 887/10.11.1997г. се установява, че изградената в съсобствения на страните УПИ VІІІ – 2019, в кв. 117 е с постоянен режим на застрояване. От справките по разписните книги по регулационните планове на град Б. от 1955 и 1997г. за този квартал, вещото лице сочи че дворното място е записано на общия наследодател на страните П. Д., а за едноетажната масивна сграда няма отделен запис на собственост. При справка в О. Б., експерта Г. не е открил строителни книжа – одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж по сегашния и предишните планове на града. Сочи в заключението си, че сградата във вида и съществуващ към настоящия момент е изградена на мястото на изградени около 1930 година навеси, като той не може да посочи времето на построяването на едноетажната масивна постройка, както и от кой е изградена тя. Настоящият състав на ОС Б. възприема изводите на експерта, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Пред въззивната инстанция е представена и приета като писмено доказателство при първоначалното разглеждане на делото Скица на ТС към О. Б., издадена на 02.ХІ.1973г., от която е видно, че едноетажната постройка е нанесена по плана, одобрен от 1955г., като е обозначена като стопанска постройка/навес/. Приет е от въззивната инстанция като писмено доказателство Позволителен билет № 174 от 04.05.1948г., с който на К.Д. Д. е дадено разрешение да иззида с тухли и варови разтвор, стените на съществуващия в двора на къщата му навес, без да изменя покрива и височината на същия. В последното съдебно заседание преди даване ход на устните прения, по делото са представени и приети като писмени доказателства – Разрешение за строеж № 751/14.04.1984г. и Протокол за дадена строителна линия № 43/12.ІV.1984г. от които е видно, че на О. Б. е дадено правото да извършат реставриране на къщата на К.Д. и преустройство на стопанската сграда – оградни зидове и къща.

По делото в двете инстанции са назначени съдебно-технически експертизи, които са дали варианти за разпределение ползуването на процесните имоти.

Предявеният иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС съдът счита за процесуално допустим. Константна е практиката на ВКС на РБ в насока на възприетото становище, че по всяко време от съществуването на съсобствеността всеки от съсобствениците може да поиска да бъде разпределено правото на ползване на съсобствения имот според квотите на страните и това може да бъде основание за завеждане на иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС за разпределение на правото на ползване. За страните е налице правен интерес от завеждането на иска и съдът следва да разгледа делото и да постанови решението си, като разпределите правото на ползване между страните. Предявяването на иска за разпределение на реалното ползване от мнозинството от съсобствениците на съсобствения имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне начина на служенето с общата вещ, тъй като е указание за липсата на възможност за формиране извънсъдебно решение в тази насока. /Р – 1410/12.VІІ.1995г. на ІV г.о. на ВС на РБ/. Незаконосъобразен е извода на районния съд постановил обжалваното първоинстанционно решение, че след като ищците притежават дялове, които формират мнозинство, то те могат да вземат решение за разпределение на ползването. От представеното по делото писмено споразумение от 25.07.1997 г. е видно, че подписалите го съсобственици, част от ищците не са могли да формират такова мнозинство. Ето защо съдът счита, че обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се разпредели ползването на процесния имоти.

Установи се, че към настоящия момент част от собствениците неоснователно са лишени от възможността да ползват жилищната сграда в съсобствения имот, въпреки че по закон имот и имат правото на достъп и ползване както на сградата, така и на дворното място. В настоящия процес участват и са конституирани като страни всички съсобственици на процесния имот, тъй като същите са задължителни другари /Р – 189 – 1989г. на ІV г.о. на ВС на РБ/, като са изпълнени указанията на ВКС на РБ, при връщането на делото за повторно разглеждане.

Съдът дори в рамките на правомощията си за съдебно администриране по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС, следва да се ръководи от поисканото в исковата молба по делото. Още при завеждането на иска от съда е било поискано да разпредели ползването на дворното място, но и на изградените в него двуетажна жилищна сграда и масивна сграда, като по настоящото дело следва да бъде даден отговор дали в разпределението на ползването следва да се включи и едноетажната масивна сграда или следва да се счете че тя е еднолична собственост на някоя от страните по делото. Събраните доказателства водят на извода, че същата е съсобствена между страните по делото, при квотите при които те са собственици на дворното място и изградената в него двуетажна жилищна сграда. Сградата е незаконно изградена като по настоящото дело не се събраха данни кога от кого и с чии средства е изградена тя. Установява се обаче, че тя е съществувала в дворното място още към 1948г. като две стопански постройки - навеси, за които на Д. е била дадено разрешение да изградят масивни стени от тухли и варови разтвор. В сегашния си вид според заключението на експерта Г. по делото, тя е изградена върху същите два навеса. Косвени данни за това че стопанската сграда е била обект на отчуждаване се съдържат в преписката по отчуждаването приложена по делото, като същата е била обект на обсъждане и в мотивите към съдебното решение с което е бил отменен отказа на Кмета на О. Б. да отмени отчуждаването на имота, макар и да не е включена в диспозитива на същото. Доколкото не се спори от страните че тази сграда, макар и без строителни книжа и строително разрешение е съществувала в имота още преди извършеното отчуждаване, то същата като незаконна постройка е следвала правната съдба на недвижимия имот върху който е била трайно прикрепена. Дори и да се счете че тази сграда не е била предмет на отчуждаване, то по силата на фактическото си съществуване върху съсобственото дворно място и по силата на приращението съобразно чл. 92 от СК, същата следва да се счита за съсобствена на собствениците на дворното място и при същите квоти в съсобствеността. Настоящият състав на ОС Б. счита, че по делото не се представиха от страните убедителни доказателства от които да последва извода, че някой от съсобствениците е придобил правото на собственост върху тази постройка на самостоятелно правно основание чрез способите предвидени в закона за това. Доводите на представителят на О. Б. за придобиване на правото на собственост върху едноетажната масивна постройка съдът счита за неоснавателни и непочиващи на доказателствената съвкупност по делото. Представените пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото писмени доказателства сочат на направени от О. Б. през 1984г. подобрения върху съсобствения имот – чрез извършване на реставрация и преустройство на същия, но не и за придобиване на правото на собственост върху едноетежната постройка чрез оригинерен или деравитевен придобивен способ. Несериозен е довода че собствеността на О. Б. се предполага, след като Д. не могат да представят по делото титул годен да ги легитимира като собственици. Именно невъзможността на който и да е от съсобствениците на имота да обоснове от фактическа и докаже от правна страна материлно правната си легитимация на собственик на имота, мотивира настоящия въззивен състав да счете че едноетажната масивна постройка е съсобствена на страните по делото и поради това следва да бъде включена в разпределението на ползването на имота при същите квоти в съсобствеността.

В много свои решение ВС на РБ е имал възможността да насочи съдилищата, че съдът постановява решението си по искове с правно основани чл.32 ал.2 от ЗС, въз основа на съществуващото положение, при съобразяване със строежите такива, каквито са при постановяването на самото решение. / Р – 3228 – 81г. на І г.о. на ВС/. Нещо повече – в свое Решение № 2467 – 75г. на І г.о. на ВС се казва, че съдът при постановяването на решения по искове с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС не е овластен да предписва преустройства и промени. Съдът не може да замести със своето решение при осъществяването на съдебното си администриране, волята на страните в тази насока, като не може да предписва изменения, за което няма съгласието на всички съсобственици, както и да се произнася когато с предявения иск се цели да бъде заместено недадено съгласие от някой от тях, след като същите не са могли да формират мнозинство за да разпределят доброволно ползването помежду си. Недопустимо и неправилно е съдът да предписва преустройства и промени в имота/като например изграждането на стълбища, преместването на колони, премахването или изграждането на преградни стени и т.н./, тъй като това е въпрос относно изменението на субстанцията на процесния недвижим имот, макар и без да се променя неговото предназначение. С особена сила тези указания следва да бъдат ръководещи и за настоящия въззивен състав, тъй като двуетажната жилищна сграда, съсобствена на страните е обявена за паметник на културата с местно значение и има специален стутат.

Достатъчно е за допустимостта на предявен иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за преразпределение на правото на ползване е наличието на правен интерес. За основателността на предявения иск обаче не е достатъчно само съществуването на съсобственост върху процесния имот и установяването от съда на квотите между страните. Следва да бъде обективно възможно поделянето на имота между страните при квотите на съсобственост на страните в общата вещ. Това е така защото съдът се намесва и администрира съдебно само когато не може да бъде взето от съсобствениците решение по управлението на общата вещ, респективно нейното ползване или когато това решение е взето но то е вредно за вещта. При разпределението на правото на ползване за съсобствениците възниква възможността да ползват самостоятелно частта отредена им със съдебното решение на съда за разпределение на правото на ползване както намерят за добре, но по начин такъв че да пречат на ползването на другите съсобственици.

В процесния урегулиран парцел има хоризонтално разположена двуетажна масивна жилищна сграда, в която извършването на разпределение на правото на ползване от съда е допустимо, тъй като се доказва по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че страните са съсобственици на процесния урегулиран парцел. Тъй като съсобствениците са повече от двама, предмет на разпределение е площ, на която предназначението е не да обслужва пряко етажната собственост, а да задоволява само нуждите на съсобствениците да ползват имота, до който по закон имат право на достъп, от което ползване част от тях към настоящия момент са били лишени. Поради тази причина удачно е ползването за физическите лица да бъде разпределено по наследствени колена, тъй като наследниците от всяко коляно най – добре могат да решат как да ползват полагаемата им се реална част от имота. Разпределение на ползването следва да бъде извършено от съда и върху едноетажната масивна постройка, изградена върху съсобствения имот, за която се установява че до настоящия момент е ползвана от О. Б., като върху същата общината е извършила подобрения и преустройства през 1984г. за да придобие сградата сегашния си вид. Изложените съображения от фактическа страна дават основание за съда да счете, че за разпределение на ползването на двете сгради при спазване на правилата за справедливост, за минимално въздействие върху собустанцията на сградите и запазването им в досегашния им уникален архитектурен вид/едната от тях е паметник на културата с местно значение/, както и по най – благоприятния за страните начин с оглед и на досегашното фактическо положение, съдът счита че следва да избере вариантите на допълнителното заключение на вещото лице Г., при които на О. Б. бъде предоставена за ползване изцяло едноетажната масивна сграда, а на Д. да бъде предоставено изцяло ползването на двуетажната жилищна сграда. Така от една страна ще бъдат избегнати претенции за направени от част от съсобствениците подобрения върху сградите в имота, а от друга страна ще бъде предоставена възможност на Д. да обитават сградата в която са живели техните роднини и в която се намират скулптури и трайно прикрепени релефи изработени от техния наследодател и именит скулптор.

При изложените съображения, следва при разпределение на правото на ползване на съсобствените сгради да бъде възприет вариант пети от допълнителното заключение не вещото лице инж. Х. Г., с налагане на корекцията предложена в писменото становище на Б. К. Д. – размяна на дяловете за ползване между наследниците на К. Д. и А. Д.. При така възприетия от съда вариант за разпределение на О. Б. се предоставя за ползване изцяло едноетажна масивна сграда, разположена в съсобстевния имот; Наследниците на К.Д. /Б. и Н. Д./ следва да ползват помещение № 1 и 4 от І етаж; наследници на А. Д. - стая № 2 и 3 от І етаж; За К. П. – стаи 6 и 7 от ІІ етаж; Наследниците на Е. Д. - стая № 5 от ІІ етаж; наследницине на М. П. - стая № 8 от ІІ етаж. Така ще бъдат отчетени претенциите на наследниците на К.Д., които застъпват становището, че в стаи 1 и 4 от първия жилищен етаж се намират най –много скулптури и стенен релеф, като ще бъде избегнато тяхното демонтирана и пренасяне в другите стаи.

Относно ползуването на мазето съдът възприема трети вариант от допълнителното заключение на вещото лице Г. при повторното разглеждане на делото, при който О. Б. не участва в ползването на мазето на двуетажната жилищна сграда. Следва обаче да бъде отчетено, че при разпределението на стаите от жилищните етажи, наследниците на Е.Д. и наследниците на М.П. са в известна степен ощетени, доколкото на тях се предоставя по една стая за ползване, поради което за да бъдат същите компенсирани следва да им се предоставят самостоятелни помещения от мазето за сметка на общото ползване на помещение от останалите наследници. Така вариант трети от допълнителното заключение на вещото лице Г. следва да бъде коригирано, като ползването бъде разпределено по следния начин:

Наследниците на Е. Д. - помещение № 1; наследниците на М. П. – помещение № 2, а в общ дял за наследници на А. Д., на наследници на К.Д./Б. и Н. Д./ и на К. П. - помещение № 3.

Съгласно ТР № 34 – 1983г. на ОСГК на ВС, подпокривното пространство/ тавана/, на една жилищна сграда, притежавана в режим на съсобственост от няколко собственика, тогава когато не е обособена като жилище, ателие, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обособени обекти или сервизни помещения към такива, е обща част на сградата и съгласно Определение № 175 – 1976г. на І г.о. на ВС, в този случай иска с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС за разпределение на общи части на сградата е недопустим. В настоящия случай видно от заключението на експерта Г., в таванското помещение има обособени отделни помещения и възможност за достъп и ползване от всички съсобственици ползващи двуетажната жилищна сграда. Относно ползването на тавана съдът възприема изцяло вариант трети от допълнителното заключение на експерта Г. при повторното разглеждане на делото, както следва: Наследници на К.Д./Б. и Н. Д./ - помещение № 3; за наследници на А. Д. - помещение № 2; за К. П. - помещение № 1 и 7; за наследници на Е.Д. - помещение № 6 и за наследници на М. П. - помещение № 4 и 5.

При разпределението на ползването на сградите, при което на О. Б. се предоставя изцяло едноетажната масивна сграда, а на Д. изцяло двуетажната жилищна сграда, съдът счита за най – удачен при разпределение ползването на дворното място първи вариант от допълнителното заключение на експерта Г. при повторното разглеждане на делото. По него О.-Б. да ползва дял № 1; за наследници на К. Д. /Б. и Н. Д./ - дял № 2; за наследници на А. Д. - дял № 2; за К. П. - дял № 4; за наследници на Е.Д. - дял № 5 и за наследници на М. П. - дял № 6.

Съдът приема така посочените варианти, тъй като същите са съобразени в най-пълна степен с дяловете на страните, фактическото положение, като предвидените по тях преустройства са минимални и не затрудняват ползването на общата вещ по предназначение.

Следва с оглед на общото за сградите дворно място и за осигуряването на нормалното обитаване на сградите, разпределени за ползване по начина описан по – горе, да бъде постановено площта от дворното място ограничена с червен цвят и насочена към двата входа към ул. “М.Б.” в град Б., както и тоалетните помещения, находящи се в едноетажната масивна сграда, да бъдат за общо ползване на всички съсобственици, тъй като съдът не е оправомощен да предписва изграждането на санитарен възел в двуетажната жилищна сграда от Д.

Съдът счита, че искът по отношение на наследниците на К.Д., с изключение на Б. и . Д. е неоснователен и следва да се отхвърли. Установи се, че същият е завещал на Б. и Н. Д. притежаваната от него идеална част от процесния имот, поради което останалите му наследници не се явяват съсобственици на имота и не могат да участват в разпределението на ползването на същия.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 149/21.07.2003г. постановено по гр.д.№ 192/2000г. по описа на Благоевградския районен съд, като вместо него постановява:

ДОПУСКА разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ, имот № 2019, кв.117, по плана на V микрорайон на гр.Б. и на построените върху него двуетажна жилищна сграда и едноетажна масивна сграда, както следва:

- предоставя на О. Б. ползването изцяло на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА;

- разпределение на ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА по вариант пети от заключението не вещото лице инж. Х. Г. при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, с корекция – размяна на дяловете за ползване между наследниците на К.Д. и А.Д., както следва: наследниците на К. Д. /Б. и Н. Д./ следва да ползват помещение № 1 и 4 от І етаж; наследници на А. Д. - стая № 2 и 3 от І етаж; За К. П. – стаи 6 и 7 от ІІ етаж; Наследниците на Е.Д. - стая № 5 от ІІ етаж; наследницине на М. П. - стая № 8 от ІІ етаж;

- разпределение на ползването на мазето от двуетажна жилищна сграда по трети вариант от заключението на вещото лице инж. Г. при повторното разглеждане на делото, при корекция, както следва: наследниците на Е.Д. - помещение № 1; наследниците на М. П. – помещение № 2, а в общ дял за наследници на А. Д., на наследници на К.Д./Б. и Н. Д./ и на К. П. - помещение № 3.

- разпределение на ползването на тавана от двуетажната жилищна сграда, по вариант трети от заключението на експерта Г. при повторното разглеждане на делото, както следва: наследници на К.Д./Б. и Н. Д./ - помещение № 3; за наследници на А. Д. - помещение № 2; за К. П. - помещение № 1 и 7; за наследници на Е. Д. - помещение № 6 и за наследници на М. П. - помещение № 4 и 5.

- разпределение на ползването на дворното място на УПИ VІІІ, имот № 2019, кв.117, по плана на V микрорайон на гр.Б., по трети вариант от заключението, както следва: О. Б. да ползва дял № 1; за наследници на К.Д. /Б. и Н. Д./ - дял № 3; за наследници на А. Д. - дял № 2; за К. П. - дял № 5; за наследници на Е. Д. - дял № 4 и за наследници на М. П. - дял № 6.

- поставя в общо ползване на всички съсобственици площта от дворното място ограничена с червен цвят на скицата на вещото лице и насочена към двата входа откъм ул. “М. Б.” в град Б., както и тоалетните помещения, изградени в едноетажната масивна сграда.

Скиците към заключението на вещото лице Г. по въззивно гражданско дело № 1000/2009г. по описа на ОС Б., са неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разпределение ползването на описаните имоти по отношение на Ю. Д., С. Д., П. Д. и Б. Д., като неоснователен.

ОСЪЖДА Б. К. Д., Н. К. Д., В. И. С. – К., Е. З. К., Е. З. К., К. К. П., П. С. П., В. С. П., В. Д. Д., Д. Г. Д. и О. Б., да заплатят на А. С. К., Д. И. П., В. П. М., П. Д. Ш., Н. А. Д., К. С. К., К. Д. П. и М. Н. Д., сумата – 71.50лв./седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, за сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от обявяването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: