№ 72
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200497 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000385 от 17.05.2021 г. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515
от 14.05.2018 г., са наложени на Д. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание
чл.53 от ЗАНН във вр. с чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца; на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП глоба в размер на
200,00 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки, за това,
че на 11.04.2021 г., в 23.30 часа в Община Ловеч на път Втори клас №35, като водач на л.а. с
рег. № ****, при обстоятелства: ВП II-35 км 45+200 с посока на движение от гр. Ловеч, към
гр. Троян управлявал л.а. **** рег. № **** собственост на М.Д. С.а с ЕГН ********** от гр.
Ловеч, като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС под въздействие на алкохол
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA0114,
дисплеят на който отчете 0.89 промила алкохол по метода на издишания въздух – проба
номер 646 в 23:58 ч.; 2. Не изхода скоростта си спрямо релефа на местността след дясна
крива излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в еластична ограда тип мантинела, с
което реализира ПТП с материални щети по автомобила и пътната инфраструктура. Пътува
сам в автомобила. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0042496 и стикери за
сигурност и валидност на пробата с номер А023247. Водачът е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA – 0114, като уреда отчита
0.89 промила алкохол, с което е извършил:
1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП;
2. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
1
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което
виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д. СТ. СТ.,
който го обжалва в срок чрез адв. В. Кривошиева от ЛАК и моли същото да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно. Излага, че АНО е издал обжалваното НП при
неправилно възприета фактическа обстановка, като са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на НП. Сочи, че описаната в НП фактическа обстановка е
непълна. Не оспорват обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната
дата, но оспорват извършването и на двете нарушения, относно нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП твърдят, че след реализираното на ПТП жалбоподателят веднага установил, че се е
скъсал болта на кормилния апарат, която именно била причината за настъпването на ПТП.
Относно нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП излагат, че жалбоподателят не е управлявал
под въздействието на алкохол, че е оспорил резултата от техническото средство, и е настоял
да даде кръвна проба, но му били дадени до 40 минути да се яви в СО при МБАЛ Ловеч, без
да се съобрази, че ПТП е възникнало извън територията на гр. Ловеч. Излага, че въпреки
това същия успял да се яви в СО в посоченото време от където бил върната тъй като му било
обяснено, че следвало да присъства полицейски служител на вземането на пробата. Излагат,
че жалбоподателят се върнат до сградата на РУ Ловеч за да обясни какъв е проблема при
което дежурният се обадил на колегите си от КАТ, като изпратил отново жалбоподателят в
СО при МБАЛ Ловеч. Жалбоподателят отново се върнал до СО при МБАЛ Ловеч като
малко след него пристигнали служители на КАТ, които погледнали издаденият му талон и
установили, че вече било изтекло посоченото в него време. Сочи, че талонът е бил издаден в
нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като бил издаден извън населеното място като е
следвало да се даде време до 120 мин на жалбоподателят да се яви в посоченото лечебно
заведение. Предвид на изложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За нето се явява адв. В.
Кривошиева от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
НП, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на съдебното следствие с оглед
показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на допусната съдебно
автотехническа експертиза било безспорно установено, че жалбоподателят не се е движел с
несъобразена скорост, и че последният не е имал виновно поведение за настъпване на ПТП.
Сочи, че безспорно по делото било установено, че настъпването на ПТП било следствие на
възникнала повреда на автомобила на жалбоподателят, която нямало как да се предвиди от
същия и да бъде предотвратена, като независимо от скоростта, с което се е движел с оглед
заключението на в.л. жалбоподателят не е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП. Сочи, че доверителят и не е извършил и първото нарушение, а именно управление на
МПС под въздействието на алкохол, тъй като била нарушена процедурата по установяване
на това нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като
им присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение. В даденият и от съда срок
2
не е представила писмени бележки по делото.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Д. П. Пл., М. Цв. К. и М.Д. С.а, от становището на процесуалният представител
на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.04.2021 год. бил съставен Акт серия GA с бл. №332219 за установяване на
административно нарушение от св. Д. П. Пл., в присъствието на св. М. Цв. К. срещу Д. СТ.
СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 11.04.2021 г., в 23.30 часа в Община Ловеч
на път /Гара Бяла – Плевен/ Гривица – Плевен – Ловеч- Троян – Кърнаре /Розино –
Карлово/, при следните обстоятелства: ВП II-35 км 45+200 с посока на движение от гр.
Ловеч, към гр. Троян управлява л.а. **** рег. № **** собственост на М.Д. С.а с ЕГН
********** от гр. Ловеч, като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС под
въздействие на алкохол установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен
номер ARNA0114, дисплеят на който отчете 0.89 промила алкохол по метода на издишания
въздух – проба номер 646 в 23:58 ч.; 2. Не изхода скоростта си спрямо релефа на местността
след дясна крива излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в еластична ограда тип
мантинела, с което реализира ПТП с материални щети по автомобила и пътната
инфраструктура. Пътува сам в автомобила. Издаден талон за медицинско изследване с
номер 0042496 и стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А023247. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA
– 0114, като уреда отчита 0.89 промила алкохол, с което виновно е нарушил:
1.чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.
2.чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.
В акта в графа възражения е вписано „Имам възражения”. С акта са иззети като
доказателства: СУМПС № *********, к.т. №6301859. В акта е вписано, че от нарушението
са претърпени имуществени вреди описани в Протокол за ПТП с материални щети номер
1656145. Жалбоподателят е подписал акта, като му е бил връчен препис от последния. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно автотехническа експертиза от
заключението на която се установява, че в следствие на претърпяното ПТП по автомобила
са установени следните повреди основно в предната част: Деформирана предна част, по-
силно вляво. Според в.л. двигателят е изпаднал на земята поради деформация на „магарето",
като са пострадали и следните елементи: Предна броня; Предна декоративна решетка;
Предна греда над радиатор; Греда под радиатор; Преден ляв калник; Преден десен калник;
Преден ляв фар; Преден десен фар; Надлъжна греда /рог/лява; Надлъжна греда /рог/ дясна;
Воден радиатор; Радиатор климатик; Кормилна рейка; Ляв шенкел; Окачване предно ляво;
3
Предна дясна джанта/гумата е разхерметизирана/; Извадена от скоростната кутия полуоска –
вляво. Според в.л по тези повреди не могат да се проверят никои от основните системи за
управление на автомобила, тъй като са увредени сериозно. В.л. е констатирало техническа
неизправност и в управлението на автомобила - скъсано ухо на шенкел вляво. Според в.л.
при възникване на тази неизправност непосредствено след излизане от завоя е възможно да
се получи бързо откланяне на автомобила наляво, като управлението му от жалбоподателят
С. е станало невъзможно. Според в.л. състоянието на пътното платно в региона е много
добро - асфалтово покритие без повреди, копки и др., като това правило вероятността от
възникване на подобна повреда много малка, като в. л. допуска, че същата е възникнала след
удара в мантинелата. Според в.л. механизма на реализиране на ПТП е следния:
Жалбоподателят С. е управлявал процесния л.а. ****, с рег. № **** по път II - 35 - Плевен-
Троян, като на км 45+200, извън гр. Ловеч, след бензиностанция „Ромпетрол" излизайки от
дясна крива, автомобилът се е отклонил наляво и се е ударил челно в предпазна еластична
ограда /тип мантинела/ намираща се вляво от пътя. Според в.л. от приложените снимки и
извършения оглед на процесния л.а., автомобилът е излязъл от дългия плавен десен завой /с
голям радиус/ и вече в правия участък се е отклонил наляво и се е ударил с предна лява част
в мантинелата след което е продължил движението си напред плъзгайки се по нея и
деформирайки се в предната си част - предимно вляво. Според в.л. при достигане на упорен
стълб на оградата, автомобилът е срещнал значителен отпор, стълбът е огънат наляво и
напред, като в него се е ударила предна лява надлъжна греда/рог/, която е силно
деформирана и огъната наляво и навън спрямо автомобила. Там последният се е завъртял
около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, като е продължил транслацията
си напред и протриването си по мантинелата, което е довело до деформация и на предна
дясна част. Предна дясна джанта се е допряла до друг опорен стълб на мантинелата, при
което е била деформирана гумата, която се е разхерметизира. Автомобилът се е обърнал на
180 градуса /обратно на посоката си на движение/ и се е движил със задната част напред до
установяването си на ПП, близо до отбивка на пътя намираща се в дясно от ПП. Според в.л.
е налице скъсан шенкел вляво. Скъсано е ухото му в което се монтира шарнирния накрайник
/кормилен болт/ на кормилната рейка. Според в.л. това е възможна причина за настъпване
на удар на прав участък и при сухо време, като такава повреда води до невъзможност
водачът С. да владее автомобила и да го задържи в дясната пътна лента, посока Ловеч-
Троян. Според в.л. при поява на такава повреда внезапно, за реакция на водача е
необходимо времето да се увеличи с 1,2 сек, т. е. то става минимум 2,0 сек./0,8 сек + 1,2 сек/,
като това време било необходимо за осъзнаване на неизправността, за повторни опити да
приведе в действие излезлият от строя механизъм, за приемане на друго решение. Според
в.л. при движение на а-ла с 50 км/ч - разрешена за участъка скорост, той изминава 13,9
м/сек. За 2,0 сек ще измине съответно 27,8 метра. При отстояние на лявата страна на
процесния автомобил на около 4,50-5,0 м от мантинелата е видно, че дори при движението
му по диагонал, разстоянието което ще измине до удар в нея ще е по-малко от 27,8 метра
/изминато за 2 сек/. Според в.л. оттук технически можело да се направи извод, че при такава
внезапно възникнала повреда в управлението, водачът Д.С. не би имал техническа
възможност да предотврати удара.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д. П. Пл., за когото не се спори, че
е служител в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч,
4
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
От показанията на св. П. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в
акта. Установява се, че на посочената в акта дата били изпратени със св. К. от ОДЧ на
получен сигнал за ПТП. Установява се, че при пристигане на мястото на настъпилото ПТП
установили л.а. и водача на автомобила, на когото била извършена проба за алкохол, която
била положителна. Нямало други участници в ПТП, както и свидетели очевидци, въпреки,
че при отиването им на място заварили пет – шест човека. Лицето, което се представило за
водач на л.а. отказало да им съощи какво се е случило и те по следите на автомобила и
местоположението му така както бил заварен установили и описали механизма на
настъпване на ПТП. На водача бил изваден талон за изследване. В тази насока са и
показанията на св. К.. От показанията на актосъставителят се установява, и че от свои
колеги разбрал, че нарушителят действително отишъл до СП, за да даде кръв, но бил върнат
след което той отишъл до РУ Ловеч от където по негово искане дежурния изпратил полицай
в СО, но тъй като времето отразено в талона било вече изтекло на водача не била взета
кръв за изследване.
В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателят е разпитана св. С.а -
майка на жалбоподателят, от показанията на която се установява, че на процесната дата била
в дома си, когато синът и се обадил по телефона и „с треперещ глас“ и съобщил, „че се е
блъснал с колата“. С приятелката на сина си веднага тръгнали към местопроизшествието
посочено и от него, „..малко след бившата бензиностанция Генимекс, в посока гр. Троян..“,
където видяла л.а. на едната страна на платното, и правостоящи хора, около 5-6 човека.
Процесния л.а. бил ударен с предницата в мантинелата. След около 10 минути дошли
полицаи, които поискали документите за самоличност на синът и, и той им ги дал.
Полицаите му направили и проверка за алкохол с Дрегера, която излязла положителна в
резултат на което синът и поискал да му бъде направена и кръвна проба. Съставили акт на
синът и и му издали талон за кръвна проба, като го накарали да отидат до БП за кръвна
проба, като паралелно с това го накарали да се обади на Пътна помощ, за да махнат
автомобила от пътното платно, за да не пречи на движението. Извикали Пътна помощ, за да
махне автомобила, след която тя, синът и и приятелката му тръгнали за СО. Попитали
полицаите дали не трябва да отидат с тях, но те отговорили, че при положение, че резултата
от пробата е под 1.2 промила нямало смисъл техен служител да ги придружава до СО. В СО
им отворили вратата „..две жени и един мъж, който беше по - мургав, не беше българин.
Синът ми си даде талона, но му казаха, че не могат да му вземат кръвна проба без полицаите
и попитаха къде са полицаите, ние им казахме, че сме отишли в БП, защото те ни казаха, че
няма смисъл при положение, че пробата е под 1.2 промила…“. Според показанията и
медицинските лица им казали да отидат в РУ Ловеч, за да извикат патрулка и да се върнат,
за да присъстват полицаи на самата кръвна проба. Според показанията и отишли в РУ Ловеч,
където дежурния полицай „…малко се позаяде, защото не вярваше, че сме ходили до БП,
тогава той се обади до БП и от там потвърдиха, че сме ходили, но не са ни приели защото не
сме били придружени от полицаи. След разговора на дежурния с БП, той ни каза да се
5
върнем в болницата, а той ще се обади на дежурен екип, който да дойде в болницата.
Върнахме се в болницата и след 15-20 мин. дойдоха с една патрулка двама полицаи, но не
тези които бяха на мястото на ПТП-то. Полицаите влязоха вътре, Д. след тях и след 1 мин.
излязоха. Полицая каза „…Вие подигравате ли се с нас, защо не ни викнахте сутринта да
дойдем…“, един вид, че е изтекло времето. Ние нямаше какво повече да направим и си
тръгнахме..“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и
позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В
случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината ,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да
издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства
не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят П. и св. К. се
установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписаният като свидетел по акта свидетел
също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен
в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.
40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още
в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като
поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по
акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е
сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява
допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на
разпитаните по делото свидетели П. и К., които не са очевидци на нарушението, не
опровергаха възраженията на жалбоподателят и показанията на св. С.а.
6
На следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП,
който има няколко предложения, но и в двата акта не е посочено, предложението, което е
относимо в случая. В случая е възприето в санкционния акт движение с несъобразена
скорост от страна на нарушителят, без да са изложени каквито и да е фактически
обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност.
Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – релефа
на местността, само по себе си не обуславя повдигнатото обвинение, тъй като няма
описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от
водача. Непосочването в наказателното постановление на съставомерни елементи от състава
на нарушението, какъвто е разглеждания случай, ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да е
основано на предположения. В настоящия случай от страна на жалбоподателят не се
оспорва, че се е блъснал в еластична ограда тип мантинела, с което е реализирал ПТП с
материални щети по автомобила и пътната инфраструктура, но не може да се приеме, че
контролът при управлението на автомобила непременно е бил загубен от него вследствие на
несъобразена скорост. На следващо място от заключението на в.л. по допусната и
реализирана в хода на съдебното следствие съдебно автотехническа експретиза безспорно се
установява, че при огледа на процесния л.а. са установени множество повреди една от които
е скъсан шенкел вляво. В.л е установил скъсано ухо, в което се монтира шарнирния
накрайник /кормилен болт/ на кормилната рейка, която повреда, видно от заключението на
в.л. по изготвената в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза е възможна
причина за настъпване на удар на прав участък и при сухо време. Според заключението
„такава повреда води до невъзможност водачът С. да владее автомобила и да го задържи в
дясната пътна лента, посока Ловеч-Троян“, като технически според в.л. може да се направи
извод, че при такава внезапно възникнала повреда в управлението, водачът Д.С. не би имал
техническа възможност да предотврати удара. Ето защо след като по делото не бяха
ангажирани доказателства за несъобразена скорост на движение от страна на
жалбоподателят и установените в хода на съдебното следствие данни за внезапно
възникнала по време на движение неизправност, която е довела до невъзможност
жалбоподателят да овладее процесния л.а, то не е налице и основание да се налага и
санкцията по чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Предвид допуснатото съществено нарушение при съставянето на акта, който се явява
съставен при неизяснения фактическа обстановка и в нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН,
съдът намира, че по делото не бе доказано по безспорен начин, и че жалбоподателят, като
водач на горепосоченото МПС е управлявал след употреба на алкохол, в нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ("На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол... "). От
друга страна за посоченото нарушение не се предвижда безусловно административно
наказание, а такова, в зависимост от установените стойности на алкохол в кръвта на водача
или с показанията на техническо средство, които стойности са разграничени изрично в
санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП ("Наказва се с лишаване от право
7
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500
лв.;
над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000
лв. " – в редакцията към датата на нарушението – 11.04.2021 г.). Тоест, управлението на
МПС след употреба на алкохол е обвързано с административно наказание, ако промилите са
над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда по т. 1 и над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда по т. 2.
В случая АНО е дал безрезервна вяра на резултата от изследването с техническо
средство анализатор за алкохол на дъха тип Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер
ARNA0114, дисплеят на който според даденото в акта и НП описание е отчел 0.89 промила
алкохол по метода на издишания въздух – проба номер 646 в 23:58 ч.; позовавайки се на
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози ("Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване"). Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., срокът за явяване за даване
на кръвна проба е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. Законодателят е въвел своеобразен териториален принцип за явяване в съответното
лечебно заведение за даване на кръвна проба, който може да варира от 45 минути до 120
минути. В конкретния казус по делото се събраха гласни доказателства, че жалбоподателят
се е явил в СО при МБАЛ Ловеч, но след посочените в талона 40 минути за явяване.
Същевременно обаче, мястото на проверката – ВП II-35 км 45+200 с посока на движение от
гр. Ловеч, към гр. Троян е ноторно известно, че се намира извън границите на населеното
място гр. Ловеч, а същевременно СО при МБАЛ Ловеч, където е било указано на
жалбоподателя да се яви за даване на кръвна проба, се намира в рамките на населеното
място гр. Ловеч. При така установената фактическа обстатовка съдът намира, че издателят
на талона за изследване не е спазил разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., като е указал на жалбоподателя по-краткия срок за явяване в лечебното
заведение, а не този, който е предвиден в случаите, когато нарушението е извършено извън
населеното място, в което се намира болничното заведение.
8
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят е направила искане за присъждане на разноските по делото.
По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от
който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 360.00
лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК,
във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски за адвокатско
възнаграждение не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст при интерес
от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР Ловеч да
бъде осъдено да плати 314 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, като в останалата част за сумата над 314 лева до 360 лева се
остави без уважение искането като неоснователно, както и сумата от 150.00 лева за
сторените от него разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000385 от
17.05.2021 г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което са наложени на Д. СТ. СТ., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева и на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР са му отнети общо 10 точки, за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на Д. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч,
сумата от 314 /триста и четиринадесет/ лева разноски по делото, представляваща договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 150.00 лева за сторените от него
разноски за вещо лице, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в останалата част за сумата над 314 лева до 360 лева, като
9
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10