Определение по дело №572/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба вх. док. № 3787/15.03.2024 г. от К. С. П., подадена чрез адв. А. Д., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото в съда до окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени в периода от 17.07.2023 г. (издаване на отменена заповед) до 15.03.2024 г. (подаване на искова молба) неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издадена ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна, отменена с Решение № 1567 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 1711/2023 г. на АдмС – Варна.

С Разпореждане № 2852/19.03.2024 г. исковата молба е оставена без движение.

С молба със с.д. № 4416/27.03.2024 г. ищецът представя доказателства за заплащане на дължимата държавна такса и посочва електронен адрес на адвоката, но заявява, че не желае връчване по електронен път, а ищецът няма български телефонен номер, тъй като живее в Канада. Уточнява се периодът на претендираното обезщетение (от издаване на заповедта – 17.07.2023 г., до подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г.), както и че неимуществените вреди се изразяват в невъзможността на ищеца да управлява МПС, като всеки от приятелите и близките му го е питал защо не може да кара, изложил се пред работодателя си в Канада, тъй като е нямал възможност да се върне на работа без книжка. Уточнява се и че актът, от който произтичат вредите е ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна, като органът е ОД на МВР Варна.

С Разпореждане № 3298/01.04.2024 г. съдът дава повторна възможност на оспорващия да представи уточнение на исковата молба, с което ясно и недвусмислено да посочи естеството, характера и интензитета на твърдените за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от отменения като незаконосъобразен административен акт, а не в резултат от действията на административния орган или от изпълнението на самата заповед или от процеса по съдебното оспорване на административния акт, както и да обоснове конкретна, точна и ясна причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените за настъпили вреди, като съобрази, че изложените понастоящем твърдения се отнасят за вреди в резултат на изпълнението на самата заповед или на съдебния процес по оспорването й..

С молба с.д. № 4978/05.04.2024 г. оспорващият подробно изяснява фактическата обстановка във връзка със съставянето на АУАН, подаване на възражение срещу АУАН, издаване на НП и отмяната му от районния съд, издаване на ЗППАМ и отмяната й от административния съд и излага доводи за незаконосъобразност на действията и актовете на полицейските органи, като заявява, че „през целия процес до получаване на окончателното решение“ (без да съобразява периода на иска и това, че в предходната си молба заявява, че вредите са единствено от издадената ЗППАМ, отменена като незаконосъобразна от съда) е понесъл много горчивина от неразбирането на органите, че не е виновен. Настоява се и че през „целия процес“ е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото, чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, накърнени са моралните и нравствените ценности, както и социалното му общуване, унизено е човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, разстроено е психичното му състояние, отнето му е спокойствието и нормалния му сън и самочувствие. Сочи се, че вредите се изразяват в нравствените, емоционалните, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ОД на МВР, а именно „лишаването му от право да управлява автомобил, лишаването му от право да ползва лек автомобил БМВ 5250 с рег. № [рег. номер] чрез издадената ЗППАМ. Поддържа се, че посочените неимуществени реди се изразяват в невъзможността му да управлява МПС като всеки от приятелите и близките му го е питал защо не може да „кара“, изложил се пред работодателя си в Канада, тъй като е управлявал МПС на територията на РБ без СУМПС от съответната категория.

Представеното уточнение на исковата молба съдът е приел, че не способства за еднозначен извод, че претендираното обезщетение е с оглед само на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ, както изрично ищецът посочва в предходната си молба с.д. № 4416/27.03.2024 г. От друга страна, втората уточнителна молба, както и самата искова молба и първата уточнителна молба от ищеца, съдържат единствено правни изводи за вида на настъпилите вреди, но не и в какво се изразяват тези вреди.

С Разпореждане № 3671 от 09.04.2024 г. е дадена последна възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, така че съдът да може да изведе правилно релевантните факти, подлежащи на установяване по делото, а и ответникът да разбере срещу какво трябва да се защитава. Указано е на ищеца, че следва да посочи:

1. поддържа ли заявеното вече с молба с.д. № 4416/27.03.2024 г., че вредите, чието обезщетяване се претендира произтичат само от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ;
2. естеството, характера и интензитета на твърдените за претърпени неимуществени вреди (доколкото уточнението всъщност съдържа изводи, но не и твърдения за факти, чието наличие да следва съдът да установи).
3. обоснове конкретна, точна и ясна причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените за настъпили вреди.

С молба с.д. 5943/23.04.2024 г. ищецът чрез адв. А. Д., сочи следното:

1. „причинно следствената връзка“ на твърдените неимуществени вреди се дължи на грешките, некомпетентността и непознаването и незачитането на закона от служителите на Първо РУ при ОД на МВР Варна и именно тези „некомпетентни и некадърни действия“ на служителите на МВР накърняват моралните и нравствените ценности на ищеца, както и социалното му общуване;
2. „през целия процес до получаване на окончателното решение за отмяна на порочните и незаконосъобразни НП и ЗППАМ“ ищецът понася много горчивина от неразбирането, незнанието и непознаването на законодателството от тези органи, бил е притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото, чувствал се безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние;
3. с образуваното производство и издадените ЗППАМ и НП е било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, било е крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния му сън и самочувствие;
4. абсолютно неправомерно е издаденото разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР на ищеца от полицейски инспектор Г. Г. , че няма право да управлява МПС на територията на РБ с канадско СУМПС;
5. понесените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността на ищеца, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ОД на МВР, а именно лишаването му от право да управлява автомобил, лишаването му от право да ползва лек автомобил чрез издадената ЗППАМ.

С Определение № 4357 от 25.04.2024 г. съдът приема, че така направените от ищеца уточнения не способстват ясно, недвусмислено и еднозначно да се определи от какъв административен акт, действие или бездействие са причинени твърдените от него вреди, което препятства съдът да формулира търсената защита и да разпредели правилно доказателствената тежест, като същевременно се препятства и защитата на ответника.

С Определение № 9177 от 24.07.2024 г. по адм. д. № 6243/2024 г. ВАС отменя определението на АдмС – Варна, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата молба, както и ВАС връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд намира, че настъпилите неимуществени вреди се твърдят във връзка с отменения по съдебен ред административен акт – ЗППАМ № 24-0433-000119/17.07.2023 г., с която на ищеца е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС, отменена с Решение № 1567 от 14.11.2023 г. по адм. дело № 1711/2023 г. на АдмС – Варна, а по твърденията на ищеца за неимуществена вреда от дейност вследствие на отменения административен акт, съдът следва да се произнесе по същество дали са налице основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение.

С оглед изложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и предвид съдебната ваканция, съдът

НАСРОЧВА за разглеждане в открито съдебно заседание адм. д. № 572/2024 г. на АдмС – Варна на 01.10.2024 г. от 15:30 ч.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Ищец - К. С. П.;

Ответник – ОД на МВР – Варна;

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника препис от исковата молба и уточненията към нея.

УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението на настоящото определение, следва да представи отговор по исковата молба със становище по конкретните твърдения на ищеца, както и по доказателствените искания на ищеца за изискване на адм. дело № 1711/2023 г. на АдмС – Варна и за допускане разпит на двама свидетели за претърпените неимуществени вреди от ищеца, вследствие на образуваното производство срещу него.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за насроченото съдебно заседание конституираните страни.

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи по делото наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а именно: отменен по съдебен ред административен акт, настъпване на твърдените от отменения административен акт вреди и причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения административен акт.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, да представят доказателства и/или да направят доказателствени искания във връзка с указаната им доказателствена тежест.

Определението не подлежи на обжалване.