Решение по дело №372/2024 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 171
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Стоян Вълчев
Дело: 20247280700372
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 171

Ямбол, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СТОЯН ВЪЛЧЕВ
   

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247280700372 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И. Д. Д. от [населено място] против Принудителна административна мярка „Задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „[марка]“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г. съставен от Д. К. Б.–инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол.

В жалбата се твърди, че поставянето на скобата е неправомерно.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Д., която подържа жалбата и доразвива съображенията в нея с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Д. К. Б.–инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ [населено място] се явява лично в съдебно заседание, като оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й по съображения посочени в депозиран писмен отговор.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Констативен протокол №009199/29.10.2024 г. Д. К. Б.–инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол е приложила Принудителна административна мярка „Задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „[марка]“ с рег.№ [рег. номер].

В протокола е посочено, че при извършена проверка на паркинг до ДЗИ пред блок 1 на площад „Освобождение“ в [населено място] е установено, че на 29.10.2024 г. в 10,18 ч. лек автомобил „[марка]“ с рег.№ [рег. номер] е паркиран в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатено за кратковременно паркиране по чл.99, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП ППС е принудително задържано с техническо средство тип „скоба“ поставено в 10,18 ч. и демонтирано в 10,38 ч.

В хода на процеса са приложени и приети като доказателства по делото съобщение № 0091903/29.10.2024 г., констативен протокол №009199/ 29.10.2024 г., протокол за отчитане на поставени скоби №926/29.10.2024 г. от спец.автомобил рег.№ [рег. номер] ЕКИП-1, приходен касов ордер №03410/30.10.24 г. от Д. К..Б., справка от Parkings Yambol Terminal за получени съобщения за автомобил с регистрационен номер [рег. номер] от 29.10.2024 г., справка от Parkings Yambol Terminal за извършените проверки от инспекторите за автомобил с регистрационен номер [рег. номер] от 29.10.2024 г., копие от талона на автомобила № *********, извлечение от Фактура №**********.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Принудителна административна мярка „Задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „[марка]“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г. съставен от Д. К. Б.–инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от инспектор в ОП „Платени зони за паркиране“ при община Ямбол в рамките на неговата компетентност и кръга на правомощията му, съгласно отразеното в придружително писмо изх.№ 84/03.12.2024 г. на директора на качество на ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол качество на Д. К. Б..

При прилагане на мярката не са допуснати нарушения на процедурата, както и не са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Закона за движението по пътищата не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната ПАМ, като аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, според която изброените в чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.6 и 7 принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното следва, че за ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП не се изисква писмена форма. В случая не са предвидени специални правила, а административното производство е от бърз характер, т.к. целта му е ползване на обособената зона за кратковременно паркиране по предназначението, за което е предвидена. С паркирането на автомобил в такава зона без да е платена такса се ползва паркомясто в разрез с утвърдените правила за това и същевременно се ограничава възможността за други автомобили да ползват зоната, поради което и налагането на мярка „заскобяване“ е съответно на целта на закона при констатирано неправомерно поведение.

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

От своя страна нормата на чл.99, ал.3 ЗДвП сочи, че Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал.1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл.14, ал.1, т.5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

На основание чл.99, ал.3 ЗДвП Общински съвет-Ямбол с Решение № III-25/13.12.2019 г. на Общински съвет – Ямбол, и влиза в сила от 01.01.2020 г., изменена датата на влизане в сила с Решение № IV-5/30.12.2019 г. на Общински съвет – Ямбол, и влиза в сила от 01.02.2020 г., изм. с Решение № XXIV-13/31.05.2021 г., изм. с Решение № XLI-8/26.05.2022 г., в сила от 30.05.2022 г., изм. с Решение № L-7/29.12.2022 г., в сила от 04.01.2023 г. е приел Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари”-бюджетна дейност към Община Ямбол, в чл.10 от който е записано, че директорът на общинското предприятие разработва, а кметът на Община Ямбол утвърждава вътрешни правила за дейността му

В чл.13, ал.11 от Правилника е посочено, че ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари” извършва следните дейности, произтичащи от организацията и контрола на дейността по паркиране на МПС в платените зони за паркиране в т.ч. организира и осъществява блокиране на колелата на неправилно паркиране МПС с техническо средство – тип „скоба” за принудително задържане и на МПС, чиито водачи не са заплатили таксата за платено паркиране.

Със свое решение по т.10 на дванадесето заседание проведено на 13 юли 2012 г. Общински съвет Ямбол е определил зона за кратковременно платено паркиране на улици, площади или части от тях-публична общинска собственост в делнични дни между 08.00 ч. и 18.00 ч. в района на централна градска част с посочени граници, таксата в размер на 1.00 лев на час без ДДС и способите за заплащането й (чрез закупуване на талон, касов бон от служител, обслужващ зоната, или чрез SMS), в която зона попада и посочения в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г. паркинг до ДЗИ пред блок 1 на площад „Освобождение“ в [населено място], където е бил паркиран автомобила.

С извършеното паркиране в обхвата на зоната за кратковременно платено паркиране е осъществен първият елемент от фактическият състав за прилагане на мярката по чл.167, ал.2, т.2 ЗДВП, който включва паркиране на моторно превозно средство в такава зона във време, за което е дължимо заплащане, като вторият от задължителните елементи е да не е извършено плащане.

Видно от представените от ответната страна доказателства такова плащане не е било извършено към момента на проверката, което се установява от съдържанието на официалните неоспорени документи.

Данни в обратна насока не могат да се извлекат от представените от жалбоподателя доказателства. От приложеното извлечение за извършени плащания от мобилния номер на оспорващия се констатира, че на 29.10.2024 г. в 10:01:41 ч. е таксуван един SMS на стойност 0,18 лева, а не дължимата таксата в размер на 1.00 лев на час без ДДС.

В подкрепа на това е обстоятелството, че оспорващия не твърди и не ангажира данни да е получил потвърждение за извършеното плащане.

Ето защо са налице в тяхната кумулативност материалноправните изисквания за прилагане на процесната мярка, което обуславя законосъобразността й.

Неоснователни се явяват доводите в обратна насока, т.к. от една страна фактическата обстановка се установява от съдържанието на официални документи, ползващи се с материална доказателствана сила и от решения на Общински съвет-Ямбол, които са публикуване в интернет страницата на общината, поради което са общодостъпни и не е необходимо да бъдат изрично прилагани по делото.

От друга страна наличието на снимков материал е извън законово обусловените предпоставки за прилагане на мярката и тяхната липса не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност.

Въпреки дадените на оспорващия изрични указания за носената доказателствена тежест и уважени доказателствени искания, същия не ангажира доказателства, с който да установи твърденията в жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.

Предвид посоченото атакуваната принудителна административна мярка е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, в изискуемата от закона форма, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и в съответствие с целта на закона, без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, ведно с искането за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. Д. Д. от [населено място], [улица]против Принудителна административна мярка „Задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил „[марка]“ с рег.№ [рег. номер], обективирана в Констативен протокол №009199/29.10.2024 г. съставен от Д. К. Б.–инспектор в ОП „Платени зони за паркиране и Общински пазари“ гр.Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. Д. от [населено място], [улица]за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

Съдия: