Р Е Ш Е Н И Е №394
Град Несебър, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 689 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Ж.Х. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма “ТИРИАНИ – Т.Х.” ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, против Наказателно постановление (НП) № 403870-F393908 от 04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ й е наложена Имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е необосновано и незаоносъобразно като издадено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят отрича
да е извършил вмененото му административно нарушение, поради което описаната в
постановлението и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН),
въз основа на който то е издадено, фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава, освен това същата е неясна, защото едновременно се
твърди, че в търговския обект се извършват продажби без функциониращо фискално
устройство, както и че в обекта липсва фискално устройство. По този начин на
жалбоподателя са вменени две административни нарушения и не става ясно за кое
от тях е санкциониран, с което от една страна е нарушено правото му на защита,
включително и поради противоречие между описаната част на НП и посочената като
нарушена правна норма, а от друга страна, когато са описани две нарушения, е
нарушен чл.18 от ЗАНН, защото е наказан с една санкция и за двете. Излага
доводи и за неправилно и незаконосъобразно приложение на санкционната
разпоредба, както и за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е доказано от събраните доказателства.
Съдът след като съобрази и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 05.07.2018г. за времето от 17:25 часа до 18:45 часа е била извършена оперативна проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство от А.Д.Ш. – инспектор по приходите в ГД”ФК”, ОД Бургас, и Р.Р.Т.– инспектор по приходите в ГД”ФК” ОД София, на сергия за масова бижутерия, находяща се в град Несебър, улица Емона № 4, а за резултатите от проверката е съставен Констативен протокол сер.АА № 0336894 / 05.07.2018г. Според този протокол проверката е извършена лично в присъствието на едноличния търговец Т.Ж. Хадджиколева, която стопанисва обекта с фирма “Тириани – Т.Х.” ЕИК ***След като са се легитимирали проверяващите служители установили, че в обекта липсва фискално устройство, а търговецът не представил изисканите от него Свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ, договор за наем и касова книга, тъй като тези документи също не са се намирали в обекта. Търговецът е обяснил писмено на проверяващите за причините, поради което липсва ФУ в обекта, а именно, че преди изтичане на договора за сервиз на касовия апарат, в деня на проверката – 05.07.2018г., се е наложило по спешност ФУ да бъде занесено в сервиза за подновяване на договора. Проверяващите са поставили съобщение на видно място в търговския обект с оглед налагане на принудителна административна мярка. Наредено е било на търговеца да се яви лично или чрез упълномощено лице на 10.07.2018г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На посочените дата и час в ТД на НАП – Бургас се е явило упълномощено от търговеца лице, в чието присъствие е бил съставен АУАН № F393908 / 10.07.2018г. от А.Д.Ш. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, за това, че на 05.07.2018г. в 17:25 часа при извършена проверка в търговски обект – сергия за масова бижутерия, находящ се в град Несебър, улица Емона № 4, стопанисван от ЕТ “Тириани – Т.Х., ЕИК ***се установило, че в търговския обект се извършват продажби на стоки без наличието на функциониращо ФУ; към момента на проверката нямаше налично ФУ, с което да се отразяват продажбите в търговски обект. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.7, ал.2, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по съставянето на акта и от пълномощника на търговеца-нарушител.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН едноличният търговец е подал възражение срещу акта, в което също посочва, че на 05.07.2018г., т.е. в деня на проверката, е предала касовия си апарат заедно с документите в сервиза за сключване на нов договор.
Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят уточнява, че в обекта не е имало фискално устройство, но не може да посочи причината за това, нито си спомня дали са давани от търговеца обяснения за тези причини.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на АУАН и също е посочил като нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – наказателното постановление е връчено на 25.06.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 02.07.2019г.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че описаното в тях нарушение е по чл.7, ал.2, но и по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ: “Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги”.
Разпредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ гласи, че “Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба”.
В акта и постановлението е посочено, че в търговския обект се извършвали продажби, но актосъставителят не твърди в свидетелските си показания при провеждането на скритото наблюдение преди проверката, освен липсата на фискално устройство, да са се извършвали продажби на стоки на обекта.
Съвсем различен смисъл има в това да се извършват продажби на стоки без наличието на функциониращо ФУ, от това да няма в обекта налично ФУ, с което да се отразяват продажбите. Именно затова законодателят е разграничил тези хипотези, като в чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е предвидено, че лицата по чл.3, са длъжни да монтират, въведат в експлатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността в обекта. Липсата на такова ФУ, представлява нарушение на тази разпоредба, която вменява конкретно задължение на данъчния субект. Тя обаче не е посочена като нарушена в акта и постановлението. Чл.7, ал.2 от наредбата пък предполага наличие на такова ФУ в търговския обект, което обаче не функционира, по която причина е не се допуска извършване на продажби, защото същите не могат да бъдат регистрирани и отчитани, което пък от своя страна е задължение по чл.3, ал.1 от наредбата.
Затова настоящият съдебен състав напълно споделя доводите в жалбата, свързани с нарушеното право на защита на наказаното лице, защото от противоречивите, неясните, а оттам и от неопределените твърдения на актосъставителя, възприети механично от наказващия орган, не може да стане за никого ясно, включително и за съда и наказващия орган, колко и какви нарушения са вменени на търговеца. Посочените пък като нарушени законови разпоредби не кореспондират с описаната фактическа обстановка, нито пък такава може да се възприеме от показанията на свидетеля, който твърди единствено в показанията си, че в обекта липсва ФУ (а не че се намира нефункциониращо такова), който факт е категорично и безспорно установен, но е свързан с нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, каквато обаче не е вменена като нарушена.
Непосочването на нарушената
законова разпоредба пък в АУАН означава, че при съставянето му е нарушен чл.42,
т.5 от ЗАНН и това нарушение е съществено, което не може да бъде санирано нито
с издаването на обжалваното наказателно постановление, нито в съдебното
производство по проверка законността на административно наказателното
производство. Непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба, респ.
неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото
е лишило жалбоподателя от възможността да узнае кои правила той е нарушил като
данъчно задължено лице с извършеното от него деяние, което от своя страна го
лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения
срещу съставения му акт.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагащи отмяната му, тъй като: описанието на нарушението, времето и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата на нарушението, са съществен и обективен признак на всяко едно нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение – чл.34 от ЗАНН; основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1367/06.07.2016г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на Т.Ж.Х. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма “ТИРИАНИ – Т.Х.” ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено адмиистративно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.7, ал.2, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.188, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: