Р Е Ш Е Н И Е
№………../09.11.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ състав в публично съдебно заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2079 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от И.С.С., ЕГН **********, и Е.С.С., ЕГН **********,***, в качеството им на
наследници на С.И.С., починал на 14.09.2017 г., и като процесуални субституенти
на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* / правоприемник
на „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, след вливане, вписано в ТР на 30.04.2020г./,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ No 19,
представлявано от Д.М. и В.С., която е конституирана като съищец в
производството с определение No 4507 / 20.12.2019г., срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********
/правоприемник на „Групама животозастраховане експрес“ ЕАД, ЕИК ********* след
вливане, вписано в ТР на 01.06.2020г./, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ 47А, бл. В, ет.3, представлявано от С.Е.Б., с която
са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382 вр. чл. 448 от КЗ, ответникът да бъде осъден да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ No 19, представлявано от Д.М. и В.С., сумата от 127 548.02 евро / сто двадесет
и седем хиляди петстотин четиридесет и осем евро и два евро-цента/,
представляващи остатък от плащане по Договор за жилищен кредит № 169/25.06.2015
г.
Ищците твърдят, че предявяват иска
като наследници на С.И.С., починал на 14.09.2017 г. при ПТП. Наследодателят им,
техен син, приживе имал сключена застраховка „Живот” с ответното дружество ЗАД
Сожелайф България, сключена като обезпечение и в качеството му на
кредитополучател по договор за жилищен кредит със Сосиете Женерал Експресбанк
АД, за сумата от 142 607.03 евро. Ищците твърдят, че незабавно след
настъпване на застрахователното събитие – смъртта на кредитополучателя С., са
уведомили както банката, така и застрахователя. Били заведени две
застрахователни претенции, едната от които с отношение към спора под вх. №
113604. Твърдят, че застрахователят не е предприел изплащане на обезщетението,
като от датата на застр. събитие до предявяване на иска на 17.12.2019 г. ищците
плащат месечните погасителни вноски по договора за кредит към банката –
кредитодател. Твърдят, че остатъка на задължението по договора за кредит е в
размер на 127 548.02 евро. Твърди се, че въз основа на проведена с банката
и застрахователя кореспонденция, застрахователят считал, че не са налице
основания за изплащане на обезщетението поради /според ищците/напълно
несъстоятелнa хипотезa, вкл., но не само, нарушение на ЗДвП. Ищците твърдят, че
не са налице предпоставки за отказ на застрахователя да изплати обезщетение в
полза на банката, в размер на остатъка от задължението по договора за кредит.
Твърди се, че договорът за застраховка е сключен между наследодателя С. С. и
застрахователя с трето ползващо се лице – банката кредитодател. Ищците се
позовават на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, т.е. че могат и упражняват правото на
банката да иска изплащане на застрахователното обезщетение при настъпилото
застрахователно събитие по групова застраховка Живот, от името на наследодателя
си – страна по договора за застраховка, при наличие на предпоставките на чл.
134 ЗЗД. В тази връзка ищците твърдят, че са кредитори на банката за платените
погасителни вноски от датата 14.09.2017 г. до предявяване на иска както, че
имат интерес за пълното погасяване на задължението по договора за кредит, което
ще има непосредствен ефект в тяхната правна сфера. Твърдят, че банката
бездейства и не упражнява имуществените си права. Твърдят, че по този начин
банката рискува да намали имуществото на ищците поради отговорността им по
договора за кредит.
Срещу исковата молба е постъпило
становище на „Експресбанк“ АД за липса на основание за процесуална субституция
на страната на ищците, съответно липса на основание за участие на банката като
главна страна.
По исковата молба е постъпил отговор
на исковата молба от „Групама животозастраховане експрес“ ЕАД за недопустимост
на предявените от ищците искове, тъй като ищците не са кредитори на банката и
нямат легитимация да водят искове по чл. 134 ГПК, както и за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че по отношение на процесното събитие със
застрахования са приложими самостоятелно три изключения от покритите рискове по
застрахователния договор.С.И.С. бил управлявал мотоциклет „Кавазаки Z1000” в
гр. Варна с изключително висока скорост от 109,09 км/ч. /при наличие на
нормативно ограничение до 50 км/ч./ и под влиянието на алкохолно опиване – 0,31
на хиляда / отново в нарушение на ЗДвП/, като освен, че първото действие
представлявало „незаконосъобразен акт“ на застрахования, то било и „действие за
самонараняване“, а второто „злоупотреба с алкохол“ или все рискове, изключени
от застрахователното покритие. Твърди, че ищците биха имали право на иск срещу
застрахователя само при условие, че са заплатили задължението към кредитора, а
те не били заплатили.
Постъпила е допълнителна искова молба
вх. № 4623/10.02.2020 г. за допустимост и основателност на исковете. Постъпил е
и допълнителен отговор вх. № 7743/06.03.2020 г. както и становище на
застрахователя по отговора на банката.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и видно
е от препис –извлечение от акт за смърт /л. 13/ на С.И.С., че същият е починал
на 14.09.2017г., като е оставил за свои наследници /удостоверение за
наследници, находящо се на л. 14/ -
родителите си – И.С.С. и Е.С.С., които са и ищци в настоящото
производство. Установява се от съобщението за смърт /л. 15/, издадено от МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД, че причината за смъртта на С. С. е съчетана травма –
глава, гръден кош, корем, крайници, настъпила при ПТП като водач на мотоциклет.
С присъда No 45 / 29.05.2018г.,
постановена по НОХД 382 / 2018г. по описа на ВОС, В.Й.В.е признат за виновен в
това, че на 13.09.2017г. в гр. Варна при управление на МПС , л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. Nо ***** нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на С.И.С., като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл. 343А ал.1, б.“Б“, вр. чл. 54, вр. чл. 58А от НК му е наложено
наказание съответно наказание. С решение No 200 /13.11.2018г., постановено по
ВНОХД No 295 / 2018г. по описа на Апелативен съд – Варна е изменена присъдата
на ВОС по отношение на намаляване на срока на наказанието, като в останалата
част присъдата е потвърдена. Видно от материалите по приетото по делото НОХД
НОХД 382 / 2018г. по описа на ВОС, присъдата е влязла в сила на 06.12.2018г.
Не се спори между страните, а и от
представените Договор за жилищен кредит с промоционален лихвен процент No 169 /
25.06.2015г. и сключения към него Анекс No 1 / 28.02.2017г., нотариален акт No
20, том V, рег. No 5782 , дело 624 / 26.06.2015г., заявление за застраховане на
кредитополучатели индивидуални клиенти на Сосиете Женерал Експресбанк, Общи
условия на застрахователя, история на сметка и погасителни планове /л. 31-59,
л. 109- 120, л. 209 -224, л. 226 – 256/ се установява, че С.И.С., починал на
14.09.2017г. е бил страна по Договор за жилищен ипотечен кредит, сключен с
Експресбанк АД, както, че по този договор е сключена и застраховка „Живот“ на С.
С., т.е. налице е сключена застрахователна полица за застраховане на
кредитополучатели на Сосиете Женерал Експресбанк АД /групова застраховка/ с
покритие „Живот” от 17.06.2015г., с бенефициент банката кредитодател по
договорите за кредит и застраховано лице С. С..
Договор за жилищен кредит с
промоционален лихвен период N 169 от 25.06.2015г., сключен между „Сосиете
Женерал Експресбанк"АД и С.И.С. – Кредитополучател e подписан за общ
размер на кредита от 150 000 евро,
като вида на кредита е жилищен – за закупуване на описаните недвижими имоти.
Уговореното обезпечение е първа по ред ипотека върху закупувания недвижим имот.
В т.12 от Договора е предвидена застраховка „Живот“ на С.И.С. и имуществена
застраховка на недвижимия имот, като разходите по застраховката „Живот“ са
0.50% годишно върху остатъка от главницата по кредита. В т. 13.1. изрично е
посочено, че одобреният застраховател е по групова застраховка, предлагана от
Банката –със застраховател ЗАД „Сожелайф България“. В чл.6 ал. 3 от Договора,
кредитополучателят е дал своето съгласие да стане застрахован член съобразно
условията на застрахователна полица за кредитна застраховка „Живот“. В чл. 8 от
договора е уговорено, че кредитополучателят изплаща главницата, лихвите и
застраховките по кредита от своята разплащателна сметка. Видно от приложения
към договора погасителен план, в месечната вноска е включена сума за
застраховката. С анекс No 1 от
28.02.2017г. към Договора за жилищен кредит, страните предоговарят годишния
лихвен процент, съответно е подписан нов погасителен план, който също включва
сума за застраховка като част от месечната вноска. В чл. 4 от Анекса изрично се
сочи, че считано от датата на подписването му, кредитополучателят сключва нова
застраховка „Живот“ към ЗАД „Сожелайф България“.
Подписани са две заявления за
застраховане на кредитополучател и индивидуални клиенти на Сосиете Женерал
Експресбанк от С.И.С. като кредитополучател: първото с дата 17.06.2015 г. за
сумата на кредита 150 000евро, свързано със сключения Договор N ***. и второто
с дата 13.02.2017г. за сумата 142607,03 евро, представляваща остатък по кредита
към 13.02.2017 г., свързано с Анекс N1 от 28.02.2017г. към Договор за кредит N
169/25.06.2015 г. В член 14 от общите условия на застрахователя / л. 116 –
л.120/ е посочено изрично,че изключените
рискове на застрахователя са посочени в заявлението за застраховане, валидно
като застрахователен сертификат. Сред подробно описаните в заявлението за
застраховане изключени рискове са и: - умишлено извършено или опит за умишлено
извършване на престъпление от общ характер, умишлено извършено или опит за
умишлено извършване на физическо насилие или друг незаконосъобразен акт,
участие в незаконосъобразна дейност, углавно престъпление, или престъпление,
потвърдено от съответните органи, включително злополука при задържане на
застрахования от органите на реда и правосъдието, или докато застрахованият е
задържан или е в затвора; -самопричинено нараняване; - хроничен алкохолизъм,
злоупотреба с алкохол или употреба на наркотици, опиати или стимулиращи
вещества или лекарства, освен ако те не са били официално предписани от
регистриран лекар, или пък злоупотреба с алкохол (без ограничение: всяка
употреба на алкохол над максималните лимити, в съответствие със Закона за
Движение по пътищата и съответните нормативни разпоредби, ще бъде считана за
злоупотреба с алкохол) или употреба на наркотици. В двете заявления за
застраховане на кредитополучателя е изрично посочено, че С.И.С. дава съгласието
си в случай на покрит риск, застрахователното обезщетение да се изплати на
бенефициента – Експресбанк АД /л. 52, 54 и л. 59 – изречение последно/.
Видно от представените писма – кореспонденция,
вкл. по е-мейл от Е.С.С. и И.С.С., същите са отправили искане към ЗАД „Сожелайф
България“ за заплащане на застрахователно обезщетение по сключената
застрахователна полица за застраховане на кредитополучатели на Сосиете Женерал
Експресбанк АД /л. 60 – 66, л. 73-77/. Видно
от писма, находящи се на л. 78 и л. 79 от делото, от Експрес Животозастраховане
АД до Експресбанк АД – Варна, застрахователят сочи, че не са налице условията
за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като смъртта на С. С. е
настъпила в резултат на действия, които са изключени от застрахователно
покритие – участие в незаконосъобразна дейност и престъпление.
След направени служебни справки в
Агенция по Вписванията – Търговски регистър се установява правоприемството настъпило
в хода на процеса: вливането на „Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, както и на
„Групама Животозастраховане Еспрес“ ЕАД / което е с предходни наименования: ЗАД
„Сожелайф България“ и ЗАД „Експрес Животозастраховане“/ в „Групама
Животозастраховане“ ЕАД.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М.М. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно
т.З от Договор за жилищен кредит с промоционален лихвен период N 169 от
25.06.2015г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк"АД и С.И.С. -
Кредитополучател, общият размер на кредита е 150 000 евро, като остатъкът
по кредита (главница) , е както следва: към 01.11.2019 г. / датата на ИМ/ -
127548,02 евро / 249462,24 лв., а към датата на заключението на експертизата
/към 23.06.2020 г./ - 123486,32 евро. Към датата на застрахователното събитие –
14.09.2017г., остатъкът по кредита е в размер на 139 945, 38 евро. Всички погашения преди 14.09.2017г. и след тази дата до 23.06.2020г. са
извършвани само по банков път от сметка с титуляр С.И.С.. За периода след
14.09.2017 г. по сметката в титуляр С.И.С. са внасяни суми за погасяване за
кредитните задължения , както следва: - за периода 14.09.2017 г. - 01.08.2018 г- прехвърляне на средства от други сметки
с посочено основание в извлеченията „издаден вътрешен превод; - за периода
01.08.2018 г. - 23.06.2020 г. - преводи от банкова сметка в Райфайзенбанк АД с
титуляр Д.И.П. – сестра на С. И.С. и преводи от банкова сметка
в Райфайзенбанк АД с титуляр Е.С.С.. Вещото лице констатира наличието на
2бр. Заявления за застраховане на кредитополучател и индивидуални клиенти на
Сосиете Женерал Експресбанк от С.И.С. като кредитополучател: първото с дата
17.06.2015 г. за сумата на кредита 150 000евро, свързано със сключения Договор
N ***. и второто с дата 13.02.2017г. за сумата 142607,03 евро, представляваща
остатък по кредита към 13.02.2017 г., свързано с Анекс N1 от 28.02.2017г. към
Договор за кредит N 169/25.06.2015 г. Месечната погасителна вноска по договора
за кредит е формирана от следните елементи - главница , лихва и застраховка. В представените
банкови извлечения от сметката с титуляр С.И.С., приложени към ИМ, се
констатира , че при осчетоводяване на погасителната вноска са посочвани изчерпателно
трите елемента на вноската по вид и размер за всеки падеж, включително и сумата
на застраховката. Следователно, дължимата застрахователна премия е заплащана
ежемесечно с дължимата вноска по кредита. При анализа на записванията в
представените към ИМ банкови извлечения за периода 14.09.2017г. -01.11.2019 г.
по сметката с титуляр С. С. в Експресбанк АД, експертизата констатира , че
последната погасителна вноска по кредита, в която е включена застрахователна
премия е с дата 01.08.2018г.След тази дата погасителните вноски са в размер
891,82 евро и включват само главница и лихва.
Вещото лице изрично посочва, че съгласно
представените заявления за застраховане на кредитополучатели индивидуални
клиенти на Сосиете Женерал Експресбанк, описани по-горе, сключената застраховка
покрива следните рискове: смърт на застрахованото лице в резултат на злополука
или заболяване; пълна трайна неработоспособност в резултат на злополука за
кредитополучатели / съдлъжници с официално регистрирана професия на датата на
настъпване на покрития риск или пълна и необратима загуба на автономност в
резултат на злополука за кредитополучатели/ съдлъжници , които нямат
регистрирана професия на датата на настъпване на покрития риск.
Застрахователната сума за гореописаните рискове е „равна на остатъка на
главницата по кредита на датата на настъпване на покрития риск".
Съгласно Погасителен план Приложение 1
към Анекс N 1/28.02.2017 г. към Договор за кредит N 169/25.06.2015 г. остатъка
по кредита към 14.09.2017 г. - датата на застрахователното събитие -смъртта на
кредитополучателя С. С. , възлиза на 139945,38 евро. Претендираната сума от
ищците по ИМ е в размер 127 548,02 евро, представляваща остатъка по кредита към
01.11.2019г. , съгласно представена справка от Банката. Остатъкът на главницата
по кредита към датата на заключението е в размер 123486,32 евро. При
съпоставката на сумата на обезщетението 139 945,38евро с размера на претендираната
сума по ИМ - 127 548,02 евро, представляваща остатък по кредита към 01.11.2019
г., както и с остатъка по кредита към датата на заключението - 123 486,32евро е
видно, че обезщетението е в по-голям размер, следователно ще бъде достатъчно да
покрие остатъка от кредита по договор за кредит N 169/25.06.2015 г.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещите лица – инж. А.Я. и д-р Р.М. по допуснатата комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, от която се установява следния
механизъм на настъпилото птп: В гр.Варна, на дата 13.09.2017 година на
кръстовището между бул."Княз Борис I” и ул."В.Друмев" около
20,30 часа настъпва ПТП между лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с рег.№
В 9734РС и мотоциклет Кавазаки модел Z 1000 с peг. № В 5823 К. Метереологични
условия по време на ПТП: тъмната част н денонощието,работещо улично осветление,
а пътната настилка- асфалтова,суха,няма увреждания по настилката. На
кръстовището между бул. "Княз Борис I" и ул."В.Друмев" на
улицата има поставен знак Б-1 /“Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ .
Бул .“Княз Борис I" е с две еднопосочни пътни платна за движение във всяка
посока. Двете пътни платна са разделени със затревена площ. Процесният
автомобил се е движил по ул."В.Друмев". На кръстовището с бул."
Княз Борис I” има поставен пътен знак „СТОП"- това е на пътната
лента, която е с посока от
КК"Златни пясъци" към гр.Варна. Процесният автомобил преминава през
двете еднопосочни ленти за движение(които са в посока за гр.Варна) и навлиза в
кръстовището където има поставен пътен знак „Б 1"и с намерение да се
включи в пътното платно, което е за движение от гр.Варна в посока
КК"Златни пясъци". По същото време в лявата лента за движение се
движи, процесният мотоциклетист. Процесният автомобил навлиза в лявата лента за
движение и настъпва ПТП между автомобила и мотоциклета. Ул. „В.Друмев" се
пресича с бул." Княз Борис I" с ъгъл около 40-50 градуса.
Мотоциклетистът се удря в странична задна дясна част на автомобила под ъгъл
около 10-20 градуса. Уврежданията на процесния автомобил са:(деформации) на задна
дясна гума,задна дясна врата,заден десен калник, задна част на десен праг, и
деформация по задната дясна част на тавана. По предна дясна врата има следи от
преплъзване на мотоциклета, счупено предно дясно огледало. Вещото лице Я. сочи,
че в района на ПТП максималната разрешена скорост е 50 км/ч., като изчислява,
че автомобилът се е движил с 8 км/ч., а мотоциклетистът със 60 км/ч. в момента
на удара. Посочва, като опасна зона при
спиране на мотоциклетиста: -при скорост 60 км/ч
- 19.40 метра, при скорост 50
км/ч - 16.20 метра и при скорост 70 км/ч - 22.60 метра. На процесното
кръстовище по време на настъпване на ПТП е нямало препятствия, които са
ограничавали видимостта на двамата водачи. И двамата водачи са имали видимост
повече от 200 метра. Лекият автомобил е бил спрял на кръстовището преди да
навлезе в лявата лента на бул."Княз борис I", която е в посока на КК
„Зл. Пясъци". Преди точката на удара автомобилът е бил на около 3-4 метра.
Това разстояние е изминато за около 4-5 секунди. За да настъпи ПТП между
двамата водачи,мотоциклетистът е бил на по-малко разстояние от 22.60 метра. Трябва
да се има в предвид, че при навлизане косо (под ъгъл) в процесното кръстовище,
мотоциклетистът му се пада от дясната страна. Водачът си завърта главата на
дясно, за да види дали идват МПС и ако няма да потегли. В този момент има
мъртва зона на видимост, която не позволява да се видят идващите превозни
средства.
Мотоциклетистът е получил тежка
съчетана травма глава-гърди-корем- крайници довела до тежък шок. Като водеща за
настъпването на смъртта следва да се посочи гръдната травма, изразяваща се в
разкъсвания на левия бял дроб, левостранен пневмоторакс, множество контузии на
белите дробове двустранно, аспирация на кръв в белите дробове, ателектаза в
областта на долните дялове на белите дробове двустранно, контузия на сърцето в
областта на предната стена на лявата камера, счупване на гръдната кост в
горната трета, фрактури на 1-во до 9-то и на 11-то и 12-то леви ребра, довела
до развитие на остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Скоростта, с която се
движи и начинът на съприкосновение са от решаващо значение за получаване на
травматичните увреждания. При този механизъм на получаване на травматичните
увреждания, възможно е по степен те да са незначително по- малки, ако С. се
движеше със скорост от 50 км/ч. При този механизъм на травмата и при 40км/ч е
възможно да се получат несъвместими с живота травматични увреждания. Установена
е концентрация на алкохол при С. с ГХМ е 0.31- субклинична степен т.е.
практически трезвен. Пробата на кръвта е взета при приемането на С.И.С. на
13.09.2017г. в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Изследвана е по Газово-Хроматографски
Метод. Установено е съдържание на 0,31% етилов алкохол в кръвта (Протокол №
1326 / 14.09.2017г.).
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да приеме съдът за основателна претенцията на ищците, същите следва да
проведат пълно и главно доказване на материалните предпоставки на предявения иск
– наличие на договор за застраховка със съответното покритие, договор за кредит
и сключване на застрахователното правоотношение за гарантиране задължението по
този договор, активната си материална легитимация по спора като наследници на
застрахованото лице – страна по кредитното правоотношение, качеството си на
кредитор спрямо банката –кредитодател, както и останалите предпоставки по
чл.134 ЗЗД, включително, че бездействието на длъжника на ищците -ответника
заплашва удовлетворяването на банката
съищец; размера на иска. В тежест на ответника е да установи фактите по
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно тези
срещу допустимостта и основателността на иска, вкл.наличието на изключен риск,
т.е. липса на основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
С оглед на възприетата фактическа обстановка, съдът счита, че е налице
валидно сключен договор за кредит между праводателя - “Експресбанк“ АД на
съищеца „Банка ДСК“ АД /последната се явява и страна по договора по силата на
закона, въз основа на настъпилото вливане/ и починалият кредитополучател С.И.С.,
чиито наследници по закон са родителите му – и двамата ищци в настоящото
производство. Налице е и валидно сключен договор за застраховка „Живот“, който
гарантира изпълнението на задълженията на С.И.С. по договора за кредит, като
застраховател по договора е ответното дружество „Групама животозастраховане“
ЕАД /след вливането на „Групама животозастраховане експрес“ ЕАД/, а бенефициент
кредитодателят „Банка ДСК“ АД. Съдът приема, че се установява и бездействие от
страна на „Банка ДСК“ АД, доколкото не се доказа същата да е предприела съдебни
действия за събиране на застрахователното
обезщетение, след отказа на застрахователя да плати, което би било в интерес на ищците като
наследници на починалият кредитополучател.
Установява се безспорно и от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че общият
размер на кредита, който е предоставен е 150 000 евро, като остатъкът по
кредита (главница) , е както следва: към 01.11.2019 г. / датата на ИМ/ -
127548,02 евро / 249462,24 лв., а към датата на заключението на експертизата
/към 23.06.2020 г./ - 123486,32 евро. Всички погашения преди 14.09.2017г. и
след тази дата до 23.06.2020г. са извършвани само по банков път от сметка с
титуляр С.И.С.. За периода след 14.09.2017 г. по сметката в титуляр С.И.С. са
внасяни суми за погасяване за кредитните задължения , както следва: - за
периода 14.09.2017 г. - 01.08.2018 г- прехвърляне на средства от други сметки с
посочено основание в извлеченията „издаден вътрешен превод; - за периода
01.08.2018 г. - 23.06.2020 г. - преводи от банкова сметка в Райфайзенбанк АД с
титуляр Д.И. ПЕ. – сестра на С. И.С. и преводи от банкова сметка в
Райфайзенбанк АД Е.С.С..
Съдът
съобрази и възраженията на ответника, като намира същите за неоснователни:
По
възражението на ответника за недопустимост на претенцията:
Подписаните договор за кредит и анекс,
ведно с двете заявления за застраховане на кредитополучател и индивидуални
клиенти на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от С.И.С. като кредитополучател са
с дати, както следва: 25.06.2016г., 28.02.2017г., 17.06.2015 г. и 13.02.2017г., т.е. преди и след влизането в
сила на новия КЗ - 01.01.2016г. Съдът намира, че действащата между страните
застрахователна полица е тази по заявлението за застраховане от 13.02.2017г.,
сключена във връзка с Анекса към Договора за кредит, като последният подписан
между страните документ, уреждащ застрахователното правоотношение. В този
смисъл и приложим е сега действащият КЗ, в който е уредено правото на пряк иск
на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, за разлика от отменения КЗ.
При действието на отменения КЗ,
практиката на ВКС наложи този правен извод с постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ
о., с което е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1,
т. 2 ГПК по следните въпроси: 1.
"Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес
кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота
си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество
да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума,
при осъществяване на застрахователно събитие?" и 2. "Притежават ли
наследниците на застрахованото по групова застраховка "Живот" лице
правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато
тя бездейства?".
В това решение ВКС, като е съобразил, че в КЗ /отм./, не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка "Живот" срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката /чл. 242, ал. 1 КЗ, отм./, е достигнал да правния извод, че застрахованият по застраховка "Живот" или "Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката. Касационната инстанция е приела че за да бъде обоснован правният интерес от предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, ищецът -наследник на кредитополучателя трябва да твърди: 1. че е кредитор на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и 2. че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка "Живот" със застраховано лице-кредитополучателя и ползващо се лице банката. Следователно, кредитополучателят може да предяви суброгационен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ/отм./ срещу застрахователя по договор за застраховка, сключен от банката, но с предмет живота, здравето или телесната цялост на длъжника по договора за банков кредит, като иска със сила на пресъдено нещо да се допусне принудително изпълнение на твърдяното парично задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ползващото се лице /банката/, което като носител на спорното право трябва да бъде конституирано от съда като съищец при възникнала съвместна процесуална легитимация при необходимо задължително другарство – чл. 134, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ГПК.
В
чл. 382, ал. 1, изр. последно от сега действащият КЗ /в сила от
01.01.2016 г./, е регламентирано субективното право на длъжника по договор за
банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на
застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен
договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното
правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на
тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна –
застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане
на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по
сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто
размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит
– "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички
права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението". С тази разпоредба се защитава
интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при
настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите
да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на
трето лице /кредитора/.
Тълкуването
на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора
да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило
застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за
кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск
срещу застрахователя, което прави и
допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на
кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част
от задължението по кредита. В този случай и по аргумент от чл. 26 ал.4 от ГПК, съдът
задължително следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е
сключена застраховката.
Отделно от това, правото на иск на
ищците се обосновава с намаляване на пасива на лицата, които наследяват кредитополучателя,
тъй като те наследяват всички права, но и задължения на лицето, включително
това по договора за жилищен кредит. Цялостното тълкуване на процесните договор
за жилищен кредит и заявление за застраховане, въобще смисълът на сключването
на застраховка „Живот“ на кредитополучателят, е в насока, че при настъпване на
застрахователното събитие, банката- кредитор да претендира изпълнение на
задълженията на кредитополучателя от застрахователя и то само поради факта на
настъпилото събитие, за което застрахователят носи рисковете. Застраховката е
сключена именно, за да гарантира кредитора, че ще си събере задължението.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
прави заключение, че ищците се явяват кредитори на банката – съищец по смисъла
на чл. 134 ЗЗД.
Що се касае до твърденията, че не е
налице бездействие на банката, съдът изложи доводи по-горе – от събраните
доказателства по делото не се установи от банката да е инициирано извънсъдебно
или съдебно събиране на дължимото по застраховката обезщетение, поради което и следва
да се приеме, че е налице бездействие при упражняване на имуществените права на
съищеца по договор за застраховка.
В отговора на исковата молба, както и
в писмената си защита ответникът е направил и възражение, че не са налице
предпоставките по чл. 456 ал.1 от КЗ, а именно: ищците да са платили
задължението при настъпилото застрахователно събитие, като възражение по
допустимостта. По естеството си това възражение е във връзка с правната
квалификация на претенцията, евентуално по основателността й. Съдът намира, че
процесната хипотеза е съвсем различна от тази по иск по чл. 456 ал.1 от КЗ,
като съдът съвсем точно и правилно е посочил в доклада по делото правната
квалификация на предявените от ищците претенции, а именно: чл. 134 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382 вр. чл.
448 от КЗ, като в съдебно заседание ответникът не е възразил срещу правната
квалификация. Извън предмета на настоящото производство е дали ищците са
заплатили изцяло задължението.
По
възраженията на ответника за непокрити рискове:
Безспорно се установи, че
наследодателят на ищците С.И.С. е починал в резултат на настъпило птп на
13.09.2017г., в което С. е участвал като водач на мотоциклет. С влязла в сила
присъда В.Й.В.е признат за виновен в това, че на 13.09.2017г. в гр. Варна при
управление на МПС , л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. Nо ********нарушил правилата
за движение, чл. 50 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С.И.С.,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия.
Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. / в този
смисъл Решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. Отделение/. Обвързващият характер на присъдата се
отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В този смисъл и съдът
следва да приеме за установени и доказани в настоящото производство : -
извършването на деянието – че на
13.09.2017г. в гр. Варна при управление на МПС , л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. Nо
В *****, В.Й.В. нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на С.И.С.; противоправността
на деянието - същото осъществява състав на престъпление, поради което е и
противоправно; и виновността на В.- също установена по
наказателното дело. Извън тези констатации съдът не е обвързан от установеното
в хода на наказателното производство по отношение на действията/бездействията
на С.И.С., като това са факти и обстоятелства, подлежащи
на установяване в рамките на настоящото производство.
Процесният вид застраховка „Живот“ е
уреден в чл. 438 до чл. 458 от КЗ. Въз основа на сключен договор за застраховка
„Живот“, застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на
застрахователното събитие- смърт на застрахованото лице и да заплати
обезщетение на ползващите се лица. В чл. 449, ал. 1 КЗ законодателят
е уредил изрично изключения от горното правило, като е посочил в три точки
хипотези, с оглед причината за настъпване на застрахователното събитие, при
които се изключва отговорността на застрахователя, доколкото не е уговорено
друго. Изрично нормативно уредена е възможността страните по договора да
договорят други изключени рискове.
Безспорно е, че с
настъпването на смъртта на С.И.С. е настъпило застрахователно
събитие – смърт на лицето. Оспорва се от ответника, че смъртта е настъпила в
резултат на покрити рискове. Твърдението
му е, че С.И.С.
бил управлявал мотоциклет „Кавазаки Z1000” в гр. Варна с изключително висока
скорост от 109,09 км/ч. /при наличие на нормативно ограничение до 50 км/ч./,
което и под влиянието на алкохолно
опиване – 0,31 на хиляда / отново в нарушение на ЗДвП/, като освен, че първото
действие представлявало незаконосъобразен акт на застрахования, то било и
действие за самонараняване, а второто злоупотреба с алкохол или все рискове,
изключени от застрахователното покритие по договорка между страните.
Съдът кредитира
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза. Същата беше оспорена от ответника в частта за констатациите по
отношение на скоростта, с която се е движил С.И.С., тъй като се разминава
значително от изготвеното в рамките на наказателното производство заключение,
но не беше отправено искане за повторна експертиза. Както беше посочено по-горе
в тази част заключението от наказателното производство не се ползва с
доказателствена сила. При изслушването на вещото лице в открито съдебно
заседание, същото се аргументира обстойно и обосновано, поради което и съдът
възприема изчисленията на вещото лице инж. Я., който сочи, че автомобилът се е движил с 8 км/ч., а
мотоциклетистът със 60 км/ч. в момента на удара, при максималната разрешена
скорост от 50 км/ч. в района на ПТП.
В заявлението за застраховане изрично е
посочено, че : „за всички видове покрития, определение в Договора, не са
покрити преките или косвени последствия и резултати от: …- „умишлено
извършено или опит за умишлено извършване на престъпление от общ характер,
умишлено извършено или опит за умишлено извършване на физическо насилие или друг
незаконосъобразен акт, участие в незаконосъобразна дейност, углавно
престъпление, или престъпление, потвърдено от съответните органи, включително
злополука при задържане на застрахования от органите на реда и правосъдието,
или докато застрахованият е задържан или е в затвора.“
От логическото тълкуване на този текст, съдът
не може да направи извод, че шофирането с превишена скорост от 10 км/ч. над
разрешената, представлява „незаконосъобразен
акт“ или „незаконосъобразна дейност“. На първо място се касае за престъпления или
деяния, за които изрично е поставено изискването да са умишлено извършени. Това
са такива тежки деяния, описани подробно, които са скрепени с най-тежката санкция
– наказателна отговорност, като за тях изрично е поставено и изискването да са потвърдени от съответните
органи. В конкретния случай, такова потвърждаване не е налице, като още
по-малко се доказва и умисъл в извършването. Посоченото нарушението по ЗДвП би
могло да влече административно-наказателна отговорност, но не следва да се
квалифицира като „незаконосъобразен акт или дейност“, които да се считат
изключени от застрахователното покритие.
Съдът намира, че констатираното
движение със скорост над допустимата, не може да се квалифицира и като „самопричинено нараняване“. Не се
установи от страна на застрахователя застрахованото лице С.И.С., управлявайки
мотоциклета с превишена скорост, да е целял именно собствената си смърт.
Отделно, ако се беше доказало в хода на производството, че същият е целял
именно самоубийство, то това би бил съвсем отделен непокрит риск, за който,
обаче, не беше направено своевременно възражение от ответника. Но дори и да
беше, липсват каквито и да било доказателства за поведение на С. в тази насока.
Ответникът твърди и наличие на алкохол
в кръвта на застрахованото лице, както и че това обстоятелство следва да се
подведе под хипотезата на следния непокрит риск: „хроничен алкохолизъм, злоупотреба с алкохол или употреба на наркотици,
опиати или стимулиращи вещества или лекарства, освен ако те не са били
официално предписани от регистриран лекар, или пък злоупотреба с алкохол (без
ограничение: всяка употреба на алкохол над максималните лимити, в съответствие
със Закона за Движение по пътищата и съответните нормативни разпоредби, ще бъде
считана за злоупотреба с алкохол) или употреба на наркотици“. Пояснява, че
към датата на застрахователното събитие – 13.09.2017г., в сила е била
редакцията на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съобразно която на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата в тази редакция е била в действие от 22.01.2017г. до 26.09.2017г.,
след която дата редакцията е в следния смисъл: „На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози“.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице д-р М. по допуснатата в рамките на настоящото производство комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза и възприема изводите на вещото
лице, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на С.И.С. на
13.09.2017г. в размер на 0,31%, което отговаря на субклинична степен на
алкохолно опиване или практически трезвен.
Формално към датата на настъпване на
застрахователното събитие, застрахованото лице е нарушило действащата към
момента разпоредба на ЗДвП, като е управлявал ППС с алкохол в кръвта, което
автоматично би довело до изключен и непокрит риск, съобразно договореното със
застрахователя в заявлението за застраховане. В случая, обаче, следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 345, ал.8 КЗ, съобразно която застрахователният
договор не може да предвижда условия и изисквания, включително такива при
настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна
преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на риска от
настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които може да се
прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. Тази
разпоредба, която е част от общите изисквания към застрахователните договори, е
приложима и в процесния случай – към договора за застраховка „Живот“.
Посочената по-горе клауза за злоупотреба с алкохол от заявлението за
застраховане изключва отговорността на застрахователя, без той да е задължен да
изследва увеличаването на риска и наличието на връзката между алкохола и
настъпването на злополуката, поради което и застрахователят не би могъл да
откаже плащане, без да установи, че употребата на алкохол в
конкретния случай е имала значение за ограничаването на риска от настъпване на
смъртта. От страна на ответника, нито в отговора, нито в хода на производството
се твърди, че концентрацията от 0,31% алкохол е решаваща за настъпването на
смъртта на С.И.С.. Не се установява такава причинно-следствена връзка и от събраните
по делото доказателства. Напротив, вещото лице д-р М. сочи, че С. е бил
практически трезвен. Отделно, както се установява и от законодателната промяна
на текста от ЗДвП, която е влязла в сила две седмици след застрахователното
събитие, концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда е законово уредена като забрана. Това също сочи, че всяка по-малка
концентрация, каквато е и процесната е ирелевантна и не се приема като
укорително поведение, нуждаещо се от специална регламентация и от законодателя.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че претенцията на ищците се
явява основателна, като размерът, който застрахователят дължи на бенефициента е
изчислен като остатъка по главницата на кредита към датата на смъртта,
съобразно условията на договора за застраховка „Живот“. Съобразно заключението
на вещото лице М., това е сумата от 139 945,38 евро и до този размер искът
е основателен. Доколкото, обаче съдът е обвързан от искането на ищците, то и сумата,
която следва да се присъди е в размер на отправената от тях претенция до съда
или сумата от 127 548,02 евро.
Страните са направили искания за
присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид
изхода на спора на ищците се дължат разноски, за които по делото се съдържат доказателства,
че са заплатени, както следва: заплатената от тях държавна такса – 9978,48 лв.
и възнаграждение за вещо лице по
ССЕ - 300 лв. Ищците претендират и
сумата от 9950 лв. за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, което обаче
по делото не се установява да е заплатено. Съобразно Тълкувателно решение от
13.10.2013г. по тълкувателно дело 6/ 2012г. на ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В приложения по делото договор за правна
защита и съдействие /л.94/ липсва отбелязване за начина на плащане, т.е. дали
договорената сума е заплатена в брой или по банков път в съответните графи от
същия. Посочено е само, че е заплатена, но не и начинът, по който е извършено
плащането, което съобразно цитираното ТР води до извод, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищците не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Групама
животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ 47А, бл. В, ет.3, представлявано от С.Е.Б., ДА
ЗАПЛАТИ на конституирания съищец - „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ No 19, представлявано от Д.М. и
В.С., по предявените от И.С.С.,
ЕГН **********, и Е.С.С., ЕГН **********,***,
субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 382 вр. чл. 448 от КЗ,
сумата от 127 548.02 евро / сто
двадесет и седем хиляди петстотин четиридесет и осем евро и два евро-цента/,
представляващи остатък от плащане по Договор за жилищен кредит № 169/25.06.2015
г., сключен между наследодателя на ищците С.И.С., починал на 14.09.2017 г. и
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 47А, бл. В, ет.3,
представлявано от С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН **********, и Е.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 10 278,48 лв. /десет хиляди двеста
седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ – съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: