№ 12
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 264240/20.01.2021г. на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Г”, чрез пълномощника юриск. Д.Д., срещу Решение № 261814 от 29.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 9310/2020 г. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, с което
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Г”, е осъден да заплати на „ЦЕНТРОМЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 6, сумата от 9273,25 лв.,
представляваща общ размер на начислената цена за достъп средно/ниско напрежение и цена
за пренос ниско напрежение в периода 01.12.2014г. - 31.05.2015г., относно обект -
месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес в с. Момин сбор, общ. В. Търново,
по повод на който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия
и мрежови услуги, като собственик на присъединителните съоръжения /външно ел.
захранване - въздушно електропроводно отклонение 20 kV, трафопост тип Б и инсталация
ниско напрежение/ към ел. мрежата на ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност поради
1
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените твърдения на
ответника относно реално предоставените от последния, получени и консумирани от ищеца
услуги по електрозахранването на процесния имот, както и обстоятелството, че през
процесния период услугите и отношенията между страните по спора са били осъществени в
условията на заявена от клиента доставка и закупуване на ел. енергия по свободно
договорени цени на свободния пазар на ел. енергия. Намира, че ВРС неправилно е определил
приложимия закон, което е довело до формирането на погрешен правен извод. Посочва, че
липсва идентичност между правните понятия „граница на имота на клиента" и „граница на
собственост на ел. съоръженията", като уточнява, че първото понятие има отношение към
мястото на измерване, а второто - към мястото на присъединяване към съответната мрежа.
Счита, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик върху
процесния трафопост ТП 3 Центромес, както и на електропроводното отклонение 20 kV,
поради липса на представени по делото доказателства. Твърди, че правното задължение на
клиентите, присъединени към ЕРМ, да заплащат цена за „достъп“ и „пренос“ за
количествата ел. енергия, потребени от тях, възниква на основание правна сделка, сключена
между страните. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, ведно с претенцията за
присъждане на лихви и разноски, както и за присъждане на направените пред двете
инстанции разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от „ЦЕНТРОМЕС“ ООД
срещу „Електроразпределение Север” АД.
Ищецът излага в исковата молба, че е собственик на обект - месопреработвателно
предприятие, находящ се на адрес в с. Момин сбор, общ. В. Търново, по повод на който се
намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и мрежови услуги.
Ищецът сочи, че е изградил и е собственик на присъединителните съоръжения /външно ел.
захранване - въздушно електропроводно отклонение 20 kV, трафопост тип Б и инсталация
ниско напрежение/ към ел. мрежата на ответника. Уточнява, че въз основа на писмо от
30.06.1999г. и становище от 03.10.2000г. мястото на присъединяване на неговите
съоръжения към мрежата на ответника е мястото на прикачване на електропроводно
отклонение „ВТП" към електропроводно отклонение с. Момин сбор за електропровод 20 kV
„Пушево" до ТП № 3 с. Момин сбор, с диспечерско наименование - „Центромес". В тази
връзка изтъква, че съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 6/04.04.2014г. при въздушен
2
електропровод клемите на присъединяване на проводниците са граница на собственост
между съоръженията на страните. Ищецът твърди, че от мястото на присъединяване до
обекта му се транспортира ел. енергия средно напрежение по въздушна електропроводна
линия, която е негова собственост. Изтъква, че между тази електропроводна линия и
съоръженията на ответника няма ел. уредби на последния, което сочело на липсата на
енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа на доставчика /§1 т. 49 ЗЕ/,
поради което липсва и достъп до нея по смисъла на § 1 т. 15 ЗЕ, за да се дължи съответната
за това цена. Ищецът твърди, че в нарушение на нормативните изисквания неправилно е
определено мястото на измерване на потребената от него ел. енергия, като СТИ е монтирано
в ТП № 3 „Центромес", а не на мястото на присъединяване, където е границата на
собственост. В тази връзка посочва, че не е имал задължение да заплаща начислената му от
ответника цена за пренос ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение,
защото ел. енергията не се пренася по разпределителната мрежа на доставчика, а по
собствено съоръжение, изградено и ползвано единствено от него. Поради това счита, че
платената от него цена за пренос ниско напрежение в размер на 6991, 22 лв. и цена за достъп
средно/ниско напрежение в размер на 2282, 03 лв. по издадени фактури в периода
09.01.2015г. - 05.06.2015г., се явява недължимо платена, тъй като е липсвало основание за
начисляването й. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда за осъждане
на ответника да му върне платената без основание сума от 9273, 25 лв., представляваща общ
размер на начислената цена за достъп средно/ниско напрежение и цена за пренос ниско
напрежение в периода 01.12.2014г. - 31.05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество заема становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага, че между страните
съществуват облигационни отношения по договори за достъп до ЕРМ и за пренос на ел.
енергия през ЕРМ за процесния обект и че в тяхно изпълнение е предоставил на ищеца
договорените мрежови услуги, доколкото обекта му е присъединен към ЕРМ и в него е
потребявана ел. енергия. В тази връзка ответникът възразява, че съществува правно
основание за заплащане респ. получаване на процесините суми. Ответникът изтъква, че
съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ в сила от 26.07.2013г. ищецът
дължи заплащане на процесините мрежови услуги и че само производителите на ел. енергия,
какъвто той не е, са освободени от заплащане на цена за пренос. Ответникът възразява, че
дължимостта на цената за достъп средно/ниско напрежение не е обвързана от мястото на
монтиране на СТИ. Оспорва твърденията на ищеца за неправилно мерене на потребената от
него ел. енергия и излага подробни съображения за липсата на идентичност между правните
понятия „граница на имота на клиента“ и „граница на собственост на ел. съоръженията“,
като уточнява, че първото понятие има отношение към мястото на измерване, а второто -
към мястото на присъединяване към съответната мрежа. Ответникът възразява, че в случая
правилата за мерене на ел. енергия уредени в ПИКЕЕ от 2004г. /отм./ и в ПИКЕЕ от 2013г.
/отм./ са неприложими, тъй като тези подзаконови нормативни актове са приети след
присъединяването на ищцовия обект към ЕРМ и не им е придадено обратно действие.
3
Оспорва ищецът да е собственик на електропроводното отклонение и трафопост ТЗ. По тези
доводи моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност моли за уважаването му
само за разликата между цената на пренос ниско напрежение и цената за пренос средно
напрежение.
С обжалваното решение предявеният осъдителен иск е уважен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети следните ангажирани от ищеца
документи: писмо изх.№52-00-П-104/30.06.1999г.;становище за условията за
присъединяване на обект към ел.мрежа с изх.№356 от 03.10.2000г.; нотариален акт №60, том
І, рег.№1729, дело №50 от 2004г.; счетоводен амортизационен план Д.А. за месец декември
2019г.; фактура №********** от 09.01.2015г.; фактура №00011200011278965963 от
06.02.2015г.; фактура №********** от 09.03.2015г.; фактура №********** от 08.04.2015г.;
фактура №********** от 08.05.2015г.; фактура №0000001139263 от 05.06.2015г.;
хронологична ведомост за период от 01/2015г. до 12/2015г. за сметка 401 – Доставчици на
„Центромес“ ООД.
Като писмени доказателства по делото са приети следните ангажирани от ответника
документи: лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07 от 13.08.2004г.;
указания на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия; договор за
достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД с изх.
№СвП13-689 от 23.10.2013г.; договор за пренос на електрическа енергия през до
електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД с изх.№СвП13-
689 от 23.10.2013г.; извадка от схема на ел.захранване от подстанция Дълга лъка;
счетоводно извлечение от инвентарна книга на „Електроразпределение Север“ АД; акт
№5543 за държавна собственост на недвижим имот; счетоводно извлечение от инвентарна
книга на „Електроразпределение Север“ АД, заявление №2133468 от 26.09.2013г.;
пълномощно за „Енергийна дистрибуторска компания“ АД; пълномощно от „ЕДК“ АД за
Д.П.П..
От заключението на вещото лице по проведената СТЕ се установява следното:
Захранването с електрическа енергия на абоната на обекта на ищеца
месопреработвателно предприятие „Центромес" находящ се в с. Момин сбор, общ.
В.Търново /Фиг.1/ се осъществява по следния начин:
4
> Подстанция 110/20kV "Дълга Лъка";
> Въздушен електропровод 20 kV/средно напрежение/ с наименование ЕП
„Пушево", с начало проходната плоча 2 в електрическата подстанция 110/20kV "Дълга
Лъка" /Фиг 2/;
> Въздушно отклонение от стълб №105 на ВЕЛ „Пушево" до стълб №10/Фиг.3/;
> Въздушно отклонение 20 kV от стълб №3 състоящо се от три проводника с
дължина по 80м, /като единия край на проводниците на въздушното отклонение са
присъединени към проводниците от електроразпределителната мрежа /средно напрежение/,
а другия край към стъклените изолатори изградения в имота на абоната трафопост /Фиг.4/;
> Силова трансформаторна машина 20/04kW /Фиг.5/ /трансформираща средното
напрежение 20 kV в ниско напрежение 0,4kW намираща се в сградата на трафопоста и
получаваща захранване през разединител тип РОМ 20kV;
> Електроинсталации /ниско напрежение/ захранващи електрическите мощности
в производствените цехове на абоната.
Средството за търговско измерване, отчитащо потребената от абоната електрическа
енергия, при извършения оглед е тип NP-73 №1126091010992061. Измерването на
потребената електрическа енергия от СТИ е на ниво ниско напрежение, осъществено
посредством токови трансформатори 300/5. Местоположението на СТИ отчитало
потребената от абоната електрическа енергия през процесния период, както и настоящото
СТИ е непроменено и се намира в ниша на източната страна на сградата на трафопоста
/Фиг.8/. Границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя-ищеца и
електроразпределителното предприятие, съгласно нормативните документи, е мястото на
прикачване на ел.проводното отклонение за трафопост „Центромес“ към ел. проводното
отклонение с. Момин сбор на ВЕЛ „Пушево“, намиращо се на ЖР стълб №10 /Фиг.З/.
Мястото за измерване на напрежението /ниво на напрежението за измерване/ съгласно
нормативните регламентиращи документи, трябва да бъде от страна на по-високото на
понижаващия трансформатор. В конкретния случай електроенергията потребена от абоната
трябва да се измерва на средно ниво 20 kV. Това означава, че СТИ, измерващо потребената
електроенергия от абоната, трябва да бъде монтирано на границата на собственост на
електрическите съоръжения, което в конкретния случай е ЖР стълб №10. Другото място за
монтиране на СТИ, съгласно нормативните документи, е границата на собственост на имота
- западната страна на сградата на трафопоста, преди понижаващия трансформатор 20/04kV-
400W намиращ се в трафопоста.
На 27.12.2000г обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответника и е сключен договор за продажба на ел. енергия. Технически условия за
присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа са следните:
- Предоставена мощност 250kW
- 400kVA
- Брой на захранващите фази - 3
5
- Ниво на захранващо напрежение - средно
- Изграждане на трафопост 20/0,4kV
- Силова машина /понижаващ трансформатор/ 20/0,4kV
- Електромери за активна и реактивна енергия
- Токови трансформатори 300/5
От така посочените изисквания в техническите условия за присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа разработени на 10.08.2000г. се подразбира, че СТИ
трябва да отчита електрическата енергия, потребена от абоната, на ниво ниско напрежение
посредством токови трансформатори 300/5. Местоположението на СТИ отчитало
потребената от абоната електрическа енергия през процесния период, както и на настоящото
СТИ е непроменено и се намира на източната страна на сградата на трафопоста /Фиг.4 и
фиг.8/, чиято западна страна минава по границата на собственост на имота на ищеца.
Електрическите мощности на оборудването в обекта на ищеца-месопреработвателно
предприятие „Центромес" са описани в таблица 1. Нивото на използваното напрежение за
захранване на електрооборудването в предприятието е ниско. Отчитайки разстоянието
между границата на собственост на електрическите съоръжения /стълб №10/ и
местоположението на СТИ измерващо потребената от абоната електроенергия /монтирано
на източната страна на трафопоста/, което е по-малко от 80 метра технически е възможно с
малки конструктивни изменения процесното СТИ да се монтира и свърже на тази граница.
В съдебно заседание експертът заявява, че електропроводното отклонение от стълб
№10 не е част от електроразпределителната мрежа, която се поддържа от ЕРП Север. То е
собственост и изградено от абоната. Същият го поддържа и обслужва. Технически до обекта
на ищеца доставката на електроенергия се осъществява от подстанция Дълга лъка, където
електроенергията е на 20 киловолта. След това се пренася по въздушен далекопровод с
наименование Пушево. Това е електроенергия 20 киловолта средно ниво на напрежение.
След това достига до стълб №10 на въздушен електропровод Пушево. До тук енергията се
пренася по електроразпределителната мрежа на ЕРП Север. От стълб №10 до
трансформаторната машина и до всички електросъоръжения намиращи се в самото
производствено предприятие, се пренася по електрическа инсталация, изградена от абоната.
Като от стълб №10 до трафопоста електроенергията е на ниво средно напрежение 20
киловолта, след което се трансформира от средно напрежение в ниско напрежение от
трансформатор, собственост на абоната, и преминава по електроразпределителната
инсталация и мрежа на абоната. До обекта на ищеца се използва само електропроводното
отклонение от стълб №10, което не е част от електроразпределителната мрежа на ЕРП север,
тъй като е изградено и е собственост на абоната. След електропроводното отклонение,
намиращо се на стълб №10, няма присъединени други абонати освен предприятието на
ищеца. Трафопостта, който е понижаващ от 20 киловолта на 0,4 киловолта /от средно
напрежение на ниско напрежение/ е собственост на абоната и така понижената електрическа
енергия на ниво ниско напрежение се използва само за захранване на електрическите
мощности на абоната. Този трафопост не се използва и като авариен за захранване на други
6
абонати или трансформаторни подстанции. Средствата за търговско измерване трябва да
бъдат поставени на границата на собственост, която към настоящото дело е определена с
констативен протокол. Границата на собственост това е присъединяването на
електропроводното отклонение от стълб №10. От електроподстанция Дълга лъка до
трансформатора, намиращ се в имота на абоната, се пренася средно напрежение 20
киловолта. Абонатът няма достъп и пренос до ниско напрежение по електрическите
съоръжения, които са на ЕРП Север. В самия обект се намира негова трансформаторна
машина, където той от средно напрежение, доставено от ЕРП север си трансформира ниско
напрежение, което използва за захранване на неговите електрически съоръжения. По
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север до абоната се доставя средно напрежение,
като освен ВЕЛ Пушево, за доставяне на средно напрежение се използва и електрическа
линия, която е собственост на абоната. И няма как той да трансформира ниско напрежение
без да му се достави средно напрежение. Абонатът трябва да бъде мерен на средно
напрежение. Той е мерен на ниско напрежение. До него се доставя средно и съгласно
нормативните документи на него трябва да бъде измерено напрежението, което е в по-
високото ниво – т.е. средно. А на средно напрежение много удобно може да се постави на
мястото или точно на границата на собственост на електрическите съоръжения един
електромер.
От заключението на вещото лице по проведената ССч.Е се установява следното:
Общият размер на фактурираната от ответника такса за „пренос на ниско напрежение“ на
278 977,7 кВтч ел. енергия за процесния период от 01.12.2014г. - 31.05.2015г. е 6 991,22лв.
без ДДС, 8 389,46лв. с ДДС., а общият размер на такса „пренос“, ако се приложи
утвърдената от КЕВР цена за средно напрежение за процесния период, би бил 2 583,33лв.
без ДДС, 3 100,00лв. с ДДС.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е собственик на недвижим
имот, находящ се в землището на с.Момин сбор, обл.Велико Търново, представляващ земя с
площ 2534кв.м., представляващ парцел Х от масив 50 по парцеларния план на стопански
двор на с.Момин сбор, район „Овцеферма“, при граници на парцела : запад – парцел VII
масив 50; север – парцел I масив 51; заедно с изградените върху този парцел производствен
обект, представляващ месопреработвателно предприятие, с обща застроена площ 250кв.м.,
състоящ се от подробно описаните помещения, вкл. и помещение за главно ел.табло; и
трафопост със застроена площ от 9 кв.м., представляващ монолитна постройка, тип „Б“. От
данните по делото се установява, а и няма спор между страните, че ответното дружество е
собственик на подстанция високо/средно напрежение /ПС 110/20кV/ „Дълга лъка“,
построена в гр. В.Търново, м-ст „Дълга лъка“, през 1991г и на електропроводното
отклонение /ЕПО/ “Пушево“ за с.Момин сбор 20кV /СрН/, вписани в инвентарната му книга
като ДМА. Към посоченото ЕПО, при стълб № 10, е било осъществено присъединяването на
ЕПО-собственост на отв. дружество, 20кV, като на посочения стълб бил монтиран и
въздушен /мачтов/ трафопост /ВТП/. От ВТП по ЕПО /собственост на ищеца/ ел.енергия с
7
напрежение 20кV се подава към трафопоста тип „Б“ /масивна постройка/, където средното
напрежение се преобразува в ниско и по електропроводни линии с ниско напрежение се
подава към инсталациите на месопреработвателното предприятие. Не е спорно и че още
отпреди процесния период .отв. дружество “ЕРП Север“АД по друго търговско
наименование е бил лицензиран като оператор на енергоразпределителна мрежа. По този
повод с ищцовото дружество са били в облигационни отношения по договор, сключен при
общи условия, за достъп и пренос на ел.енергия за обекта на потребление на ищцовото
дружество, находящ се в с.Момин сбор, общ.В.Търново и представляващ колбасарски цех,
за който е издаден кл.№ ********** и аб.№ 05262066. Не е спорно и че през процесния
период обектът на ищеца е бил електрозахранван и в него са получени и консумирани
количества ел. енергия, посочени в процесните фактури, както и е установено заплащането
от ищеца в полза на ответника процесните суми, включващи и заплатена цена за достъп
средно/ниско напрежение и цена за пренос ниско напрежение.
Спорният въпрос е дали за ответното дружество е налице основание за вземането му,
т.е. дали ответникът е предоставил на ищеца услуги „достъп средно/ниско напрежение“ и
„пренос ниско напрежение“, за която му се дължат съответните цени. За да се отговори на
въпроса, е необходимо да се изясни къде е следвало да стане присъединяването към ЕРП
мрежа на ответника и къде е следвало да става отчитането на консумираната ел.енергия от
ищцовото дружество. От данните по делото е видно, а и липсва спор между страните, че на
30.06.1999г. на ответното дружество е издадено разрешение от „НЕК“ ЕАД, клон
„Електроснабдяване“-гр.Горна Оряховица, район гр.Велико Търново. В него е посочено, че
търговецът следва за своя сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов
/въздушен/ трафопост 20/04кV. Въздушното захранване на предвидения за изграждане
въздушен трафопост /ВТП/ следва да стане чрез въздушно електропроводно отклонение
/ЕПО/ от ел.проводното отклонение за с.Момин сбор на електропровод 20кV„Пушево“. В
т.5 от същото е посочено, че за граница на собственост следва да се счита мястото на
прикачването на ЕПО за ВТП към ЕПО-с.Момин сбор за Електропровод 20кV “Пушево“.
Посочено е още, че разрешението се издава за срок от 2 години, след което да се счита за
невалидно. Това е в съответствие с нормата на чл.5 ал.3 от ПП към ЗЕлектрстопанството -
ако в срок от две години строителството на обектите не започне, необходимо е ново
разрешение. Следователно, разрешението е било издадено в съответствие с действащите към
него момент правила за присъединяване към електроенергийната система на РБ, установени
със Закона за електростопанството на РБ от 1975г /отм./, чл.4. Впоследствие, след отмяната
на ЗЕлектростоп. с приетия на 16.07.1999г Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/ЗЕЕЕ/, с ал.1 на §6 ПЗР от същия са преуредени заварените търговски отношения в
електроенергетиката, които е следвало да бъдат приведени в съответствие с изискванията на
този закон в едногодишен срок от определянето на общите условия на договорите, но не по-
късно от 18 месеца от влизането в сила на закона. Така по силата на приетата въз основа на
ЗЕЕЕ Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, приета с ПМС № 76/9.05.2000г /обн.Д В бр.34/2000/ между
дружествотоищец и електроенергийното предприятие е възникнало облигационно
8
отношение по силата на сключен договор за присъединяване към електрическата мрежа при
наличието на визираните в Наредбата предпоставки. Съгл.чл.23 договорът се прекратява
след издаването на разрешения за ползване на съоръженията за присъединяване и на обекта,
освен ако в него е предвидено друго. За горното се прави извод въз основа на издаденото в
полза на ищеца Разрешение № 49/19.02.2003г за ползване на строеж „Външно
ел.захранване“ – монтаж ТП, ел.проводно 10 отклонение 20кV, кабели НН–1кV към строеж
„Кланица и колбасарски цех“ в с. Момин сбор, общ. Велико Търново, с инвеститор
„Центромес“ООД. При сключването на договора за присъединяване, съгл.чл.25,
задължително биват посочвани границите на собственост между електрическите съоръжения
на електроенергийното предприятие и тези на потребителя, които биват определяни от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване. В
нормите на чл.26, 27, 29, 30 от Наредбата са разписани различните хипотези. С §1, т.т. 6, 7 и
8 от ДР към Наредбата от 2000г са дадени и легални дефиниции на понятията "Граница на
собственост на електр. съоръжения" /т.6/ - това са точките в конструкцията на
предназначените за пренос на електрическа енергия съоръжения в присъединявания обект
или електрическа централа, към които са свързани съоръженията за присъединяване; "Място
на присъединяване към електр.мрежа" /т.7/ - всяка от точките в конструкцията на
електрическата мрежа - собственост на електроенергийно предприятие, към които са
свързани съоръженията за присъединяване на един или повече потребители; "Съоръжения в
мястото на присъединяване" /т.8/ - това са съоръженията-собственост на електроенергийно
предприятие и на собственика или ползвателя на присъединявания обект, съответно на
независимия производител на електрическа енергия, разположени от двете страни на
границата на собственост и в близост до нея. Действието на Наредбата е било до нейната
отмяна през 2004г Налага се изводът, че още преди влизане в сила на новия Закон за
енерегетиката, обн. ДВ бр.107/9.12.2003, производственият обект на ищцовото дружество
вече е бил присъединен към електроенергийната мрежа и на същото е била осигурявана
ел.енергия, като процесният случай е попадал под хипотезата на чл.29 от Наредбата,
препращаща към хипотезата на чл.28 ал.1 т.3: „Определенията за граница на собственост по
чл.28 ал.1 и 2 се отнасят и за случаите на присъединяване на електропроводни линии -
собственост на потребителя, към електрическа уредба на електроенергийното предприятие.
Според чл.28, ал.1, т.3 - при присъединяване на електропроводни линии - собственост на
електроенергийно предприятие, към електр.уредба на потребителя, когато измерването на
ел.енергия се извършва чрез токови трансформатори, независимо от нивото на напрежение,
при въздушен електропровод и открита уредба, границата на собственост са клемите за
присъединяване на проводниците от най-близкия до уредбата стълб към съоръженията на
уредбата. В ал.3 и ал.4 е указано чия собственост са отделните видове съоръжения-токовите
и напреженовите трансформатори за търговско измерване и техните вторични връзки са
собственост на потребителя и се монтират и поддържат за негова сметка /ал.3/;
измервателните и управляващите тарифите устройства и спомагателните устройства за
търговско измерване на ел.енергия и мощност са собственост на електроенергийното
предприятие и се монтират и поддържат за негова сметка /ал.4/. Съобразно чл.30 ал.1 и ал.4
9
когато електрическата енергия се измерва чрез токови трансформатори, СТИ и
управляващите тарифите 11 устройства следва да бъдат разположени така че да позволяват
на потребителя достъп за контрол и отчитане на измерените величини /ал.1 и ал.4/ .
Следователно, границата на собствеността на съоръженията вече е била определена, при
това правилно, и това е било мястото на прсъединяване на ЕПО 20кV-собственост на
ищцовото дружество към ЕПО със същото напрежение – собственост на ответното
дружество, осъществено при стълб № 10 – собственост на ЕРП-дружество. А СТИ е било
монтирано в ТП № 3, за да бъде достъпно за потребителя и за да отчита на ниво ниско
напрежение. Предвид, че отв.дружество с предходно търг.наименование “Енерго Про
Мрежи“АД е бил лицензиран оператор на ЕРМрежа още от 2004г и по силата на сключени
договори при общи условия за ПРЕНОС на ел.енергия, одобрени с Решение № ОУ-
060/07.11.2007г на ДКЕВР, през ЕРПМрежи на „Енерго Про Мрежи“, между страните по
спора е имало облигационни отношения за пренос на ел.енергия от него момент.
Впоследствие, видно от представените по делото договори, такива са били сключени между
ищцовото дружество и „Енерго Про-Мрежи“АД на 06.11.2013г. за достъп и за пренос на
ел.енергия през ЕРПМ-собственост на „Енерго Про Мрежи“АД. И в двата договора е
уговорено между страните, че срокът им е до 31.12.2013г, като същият се продължава
автоматично за всяка следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е
поискала писмено неговото прекратяване. По делото няма наведени твърдения и не са
представени последващи договори с различно съдържание. Затова следва да се приеме, че
правоотношението между страните е било автоматично подновявано за всяка следваща
година при същите условия, вкл. и през процесния период 2016-2017г. Съдът отчита
действието към този момент на нормите на чл.117 и чл.118 от ЗЕ в редакцията им от
07.07.2012г. – ДВ бр.54/2012, според която разпределителното предприятие присъединява
нови клиенти при условия, които са конкретизирани в специална Наредба, като към този
момент вече е било признато право на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да
придобиват съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, а
достъп до вече наличните мрежи се предоставя при условия на равнопоставеност на
ползвателите на съответната мрежа. Измерването на доставената енергия следва да се
осигури от оператора на мрежата, пренасяща доставката според заявения избор на клиента,
на мястото, посочено в специалните правила, приети от регулатора /чл.120 ал.2, 3 и 4
вр.чл.83 ал.1 т. 6 ЗЕ/. Така приложими към момента на сключване на договорите за достъп и
са били нормите на действалата до 4.04.2014г Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, издадена въз основа на чл.116 ал.7 ЗЕ, отменена с приемането на
новата Наредба № 6/2014 /обн.ДВ бр.31/4.04.2014/. Затова и последната не намира
приложение в конкретния случай. С §3 ал.1 от ПЗР от Наредба № 6/2004г. са уредени
заварените случаи към момента на влизането й в сила, като изрично е указано, че „за
потребители, които към момента на влизане в сила на Наредбата, приета с ПМС №
76/9.05.2000г /ДВ бр.40/2000г/, са присъединени към ел.мрежа, за предоставена мощност и
категория по осигуреност на електроснабдяването, се приемат размерът на работната
10
мощност и категорията по осигуреност на електроснабдяването, указани в молбата за
разрешение на мощност до съответния клон на "Национална електрическа компания" - ЕАД,
или в договора за продажба на ел.енергия. В §4 са визирани две хипотези на заварени случаи
с незавършени процедури по присъединяване, които се завършват: 1. при условията и по
реда на старата Наредба от 2000г - когато е започнало изграждането на съоръженията за
присъединяване; 2. по реда на новата Наредба от 2004г - когато не е започнало изграждането
на съоръженията за присъединяване и определените условия за присъединяване в
становището или договора за присъединяване противоречат на ЗЕ и тази Наредба. В този
случай потребителят може да подаде писмено искане до преносното или съответното
разпределително предприятие за промяна на условията за присъединяване. Следва да се
мисли, че настоящото дружество попада под хипотезата на §3, т.е. присъединяването към
ел.мрежа вече е било налице по описания и разрешен още от „НЕК“ЕАД начин. Вярно е, че
Наредба № 6/2004 в чл.1, ал.1, т.3 е предвиждала възможността да се прилага и за случаи на
промени в присъединяването на вече присъединени към мрежата обекти. За да се случи
това, обаче, е следвало да бъдат изпълнени процедурите по съгласуване и проектиране за
присъединяване на средно напрежение по изрично заявление на ищеца /чл.4–7 от
Наредбата/ и съответно изграждане на нужните нови съоръжения. Това предполага
разпределителното предприятие да проучи и разпореди преместване на таблото и поставяне
на друг тип измервателни средства. Само така възприемането на посочените норми ще
осигури равнопоставеност на потребителите, предприемащи ново присъединяване и тези,
чийто обекти вече са били присъединени. Без заявка за промяна на доставката на
консумираната до този момент енергия ниско напрежение разпределителното предприятие
не е следвало да съобразява нужда от монтиране на ново СТИ в понижаващата
напрежението уредба след точката на присъединяване. В настоящия случай се установи, че
такива действия от страна на дружеството-ищец не са били предприети, като при това се
признава, че не е имало промяна във фактическото положение до м.07.2020г., т.е. което
обхваща и процесния период 2016 - 2017г. При положение, че страните по договора за
достъп сами са приели /чл.4 ал.1/ за приложими в техните отношения легалните понятия,
визирани в Наредбата № 6/2004г., то същите имат обвързващо за тях действие. Така прието
е, че измерването ще се извършва със СТИ, поставени на границата на собственост на
ел.съоръжения, съгласно Наредбата № 6/2004 за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната ел.мрежа. Употребените в
договора понятие „граница на собственост на ел.съоръжения“ е в смисъла, придаден с
легалната дефиниция, визирана в § 1 от ДР на ЗЕ и Наредба № 6/2004. Същото
възпроизвежда съдържанието на понятието, дадено още с Наредбата от 2000г, цитирано по-
горе. Нормите на чл.27-31 от Наредбата от 2004г. визират различните начини за определяне
границите на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя, за което критериите са : 1/
според начина на присъединяване; и 2/ вида на съоръженията за присъединяване.
Настоящият случай попада под хипотезата на чл.29 ал.2 т.2 от Наредба №6/2004г. - при
присъединяване на електропровод-собственост на потребител, към въздушен електропровод
11
на разпределит.предприятие, границата на собственост на ел.съоръжения са клемите за
присъединяване на проводниците - при въздушния електропровод. Съобразно ал.4 на чл.29
/в ред. от 2008г/ в случаите по ал.1 и ал.2 средствата за търговско измерване /СТИ/ на
ел.енергия се монтират в електр.уредба на потребителя до или на границата на имота му.
Според вещото лице при първоначалното присъединяване мястото на мерене не е било
променяно до м.юли 2020г, следователно до посочената дата, вкл. и през процесния период
1.12.2016г—31.05.2017г, СТИ е било монтирано в имота на ищеца – в ТП №3 „Центромес“
/който ТП е собственост на ищ.дружество/, като измерването е ставало на ниво ниско
напрежение. Посочено е, че потребяваната ел.енерегия в предприятието е само ниско
напрежение. След посочената дата 23.07.2020г СТИ е било демонтирано, а монтираното
ново СТИ било изместено на 30-40 метра до границата на собственост на имота на ищеца -
върху стълб № 10, както сочи в.лице, където се намира и въздушният /мачтов/ трафопост,
видно и от приложения към заключението снимков материал. Така от посочената дата
ел.енергията е била измервана на ниво средно напрежение. 14 Предвид, че вещото лице
установява какво е фактическото положение към момент, последващ спорния период, и
съобразявайки, че ищцовата страна не твърди да е била собственик на въздушния /мачтов/
трафопост, се налага изводът, че същият е собствен на ответната страна. Но дори да се
приеме, че собствен на ищцовото дружество, то това е станало едва с промените през 2020г.
При това, въпросът за собствеността на това съоръжение не е и от съществено значение,
доколкото доставката е била уговорена за ниско напрежение, а не за средно и дори и
присъединителното съоръжение действително да е придобито като принадлежност към
електроснабдена сграда, то сама по себе си собствеността не налага друго измерване. При
това положение се налага извод, че към момента на присъеднияването на обекта на ищеца
към ел.енергийната мрежа, което е станало през 1999-2000г, при спазване на всички
законови изисквания на действалите към него момент разпоредби ЗЕЕЕ /отм./ и Наредбата
от 2000г /отм./, съгласно които правилно е била определена границата на собственост на
ел.съоръжения при присъединяване на обекта към ел.мрежа и правилно е било определено
мястото на измерване на ниво ниско напрежение – в ТП № 3, където се е намирало ел.табло
с уредите за отчет на доставка на ниското напрежение. И към датата на сключване на
договорите от 2013г границата на собственост на ел.съоръжения при присъединяване е
останала същата. Мястото на измерване също е било правилно определено - чрез поставяне
на СТИ, което се монтира в електр.уредба на потребителя до или на границата на имота му,
съгл.ал.4 на чл.29 от Наредба № 6/2004 /в ред. от 2008г/ в случаите по ал.1 и ал.2, сред които
попада настоящият, подробно изложено по-горе. За да направи този извод съдът съобразява
и обстоятелството, че самият ТП № 3 е разположен на границата на имота на ищеца, или е в
близост до нея, което е видно от намиращата се на л.47-I схема. На нея са очертани
границите на имота и ситуираните вътре в него ТП № 3 и сграда на месопреработвателното
предприятие. Това съответства на констатацията на в.лице, че от 2020 СТИ е било изместено
на 30-40 метра до границата на собственост на имота на ищеца-върху стълб № 10. По делото
липсват твърдения, както и доказателства къде точно е ситуиран въпросният стълб № 10 -
дали замереното от в.лице приблизително разстояние от 30-40м е спрямо ТП № 3 или спрямо
12
границата на имота, когато стълбът би могло да се окаже, че също попада на територията на
имота, или да отстои на 30-40м отвъд неговата граница. Предприетите от ищцовото
дружество действия през 2013г /видно от подаденото заявление и сключените впоследствие
договори с „Енерго Про Мрежи“АД/ по повод закупуването на ел.енергия за стопанските
нужди на производствения му обект са били с цел преминаването му като търговски
участник към свободния пазар в съответствие с измененията в ЗЕ, приети с ДВ бр.54/2012г и
преди изменението с бр.41/2019г, в сила от 1.07.2019г/, визиращи договаряне на двете
мрежови услуги за достъп до ЕРПМрежа и за 15 пренос количество ел.енергия през тази
мрежа до мястото на доставка в обекта на потребителя /чл.104 вр.100 ал.3 ЗЕ/. Към този
момент свободата на договаряне на страните е била ограничена от параметрите, въведени по
административен ред от държавен регулатор на тези обществени отношения, тъй като
съществен елемент от договарянето на услугата, какъвто е цената й, се определя от
поемането на разходите на енергийните предприятия чрез разпределянето им между
крайните клиенти, присъединени към общата електроенергийната система на страната.
Съответно, и при договарянето си насрещните страни са препратили уговорките си в тази
част от сделката към Правила за търговия с електрическа енергия, утвърждавани от ДКЕВР,
съобразно изменението им, обн. в ДВ бр.66/26.07.2013г. В чл.14 ал.3 от ПТЕЕ е предвидено
услугите "достъп до ЕРПМрежа" и "пренос на ел.енергия по ЕРПМрежа" да се заплащат от
крайни клиенти, присъединени към ЕРПМ по утвърдени от ДКЕВР цени и добавки за
съответния ценови период. В процесния случай несъмнено ищецът е ползвал
разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието и трафопоста към него не е
била директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а категорично включва и ВЕП
20кV с.Момин сбор, представляващ част от разпределителната мрежа, поддържана от
ответника. Затова като участник в пазара, получаващ ел.енергия, този клиент несъмнено е
използвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи цената за достъп и
пренос през съоръженията на високо и средно напрежение. Въведеното по-късно с ДВ
бр.41/2019г., в сила от 1.07.2019г. изключение се отнася до хипотеза, в която ищецът не
попада, тъй като производственото предприятие не е свързано с директен ел.провод с
производител на ел.енергия /чл.119 ал.1 т.2 и ал.2 ЗЕ/, а чрез мрежата, пренасяща енергия
поне до средно напрежение, притежавана от доставчика. В съответствие с посочената норма
е и тази на подзаконовия нормативен акт - ал.5 на чл.29 /предишна ал.4, в първоначалната й
редакция при приемането на ПТЕЕ през 2013г. Адресат на същата са други субекти – само
производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на
преносното и разпределителното предприятие и затова не дължат цена за пренос през
съответната мрежа. Ищецът няма качеството на такъв производител на ел.енергия. Ето защо
уговореното ползване на мрежовите услуги по достъп и пренос следва да се заплати като
размерът на задължението на потребителя – ползвател на тези услуги следва да се определи
съобразно Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/. Със същите /чл.4 ал.1 вр.чл.1 ал.1 т.3 /
са уредени правилата за сключване на сделки за ел.енергия по регулирани и свободно
договорени цени, което става чрез двустранни договори между търговските участници,
визирани в чл.1, ал.2. В чл.11 са посочени видовете договори, които се сключват на пазара
13
на ел.енергия и сред тях са договори за достъп и пренос на ел.енергия през ЕРПМрежа /т.3/.
Съгласно чл.14, ал.1 предмет на тези договори е предоставянето на услугите "достъп до
ЕРПМ" и 16 "пренос на ел.енергия по ЕРПМ", които се сключват между оператора на ЕРПМ
от една страна и крайни клиенти, присъединени към ЕРПМ /ал.2 т.1/. Посочено е в ал.3, че
операторът на ЕРПМ и крайният снабдител уреждат финансовите си взаимоотношения във
връзка с разплащанията на мрежовите услуги чрез договор. Съгласно чл.15, ал.1 договорите
за продажба на ел.енергия по чл.11 т.4 се сключват при различни видове цени: по
регулирани цени, свободно договорени цени, по цени по одобрена от ДКЕВР методика и
съгласно дългосрочни договори за изкупуване на енергия и разполагаемост. Разграничени са
субектите, които са страни по различните видове договори, като в ал.2 са посочени тези по
регулирани цени, които се сключват между лицата : - по т.2 : общественият доставчик, от
една страна, и а) крайните снабдители за количествата електрическа енергия, определени от
ДКЕВР в изпълнение на чл.21 ал.1 т.21 ЗЕ; б) преносното предприятие (за технологични
разходи); в) операторите на ЕРПМ (за технологични разходи); - по т.3.: крайните снабдители
от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към ЕРПМ
на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик; в ал.3
договорите по свободно договорени цени се сключват между лицата: т.1. производителите,
от една страна, и: а) търговците на ел.енергия; б) крайни клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени; в) обществения доставчик в случаите, предвидени в ЗЕ; г) други
производители на ел.енергия; т.2. общественият доставчик, от една страна, и: а) крайните
снабдители за случаите, предвидени в ЗЕ; б) доставчици от последна инстанция; в) търговци
на ел.енергия; т.3. търговците на ел.енергия, от една страна, и: 17 а) крайни клиенти,
регистрирани на пазара по свободно договорени цени; б) други търговци на електрическа
енергия. В ал.4 договорите по цени, определени по одобрена от ДКЕВР методика, се
сключват между доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са
избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик. От
посочените по-горе разпоредби следва, че в настоящия случай между ищцовото дружество и
“Енерго Про Продажби“АД като краен снабдител /доставчик/ е имало сключен договор при
ОУ за продажба на ел.енергия по регулирани цени, на осн.чл.15 ал.2 т.3 ПТЕЕ от 2010г., за
обекти, присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато този клиент не е
избрали друг доставчик. Същевременно, ищцовото дружество като краен небитов клиент и
търговски участник на свободния пазар и „Енерго Про Мрежи“АД - оператор и собственик
на ЕРПМрежи са били сключени договорите за достъп и пренос на ел.енергия, на осн.чл.14,
ал.2, т.1 вр.чл.11, т.3. Това изрично е регламентирано и в нормите на чл.28 и чл.29 от ПТЕЕ -
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Мрежовите услуги /като цена за
пренос, достъп, и други/ се заплащат върху фактурираните количества активна ел.енергия в
съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11 т.1, 2 и 3 ПТЕЕ, по
утвърдените от Комисията цени, които суми крайният снабдител или доставчикът от
последна инстанция събира и заплаща на оператора на ЕРПМ. Ето защо ЕРП-предприятието
14
се явява титуляр на вземането за мрежови услуги, като е делегирал правото си на
събирането му от крайните клиенти на дружеството – краен снабдител/доставчик по силата
на договор, съгл.чл.14 ал.3 ПТЕЕ, с който уреждат финансовите си взаимоотношения по
разплащанията на мрежовите услуги. Нито в тази, нито в следващата актуална към
сключване на договорите редакция на ПТЕЕ, е предвидено освобождаване на краен клиент
от задължението да заплаща разходите по поддържане на разпределителната мрежа, щом
като фактически получава доставката си чрез нея. Така и в последващата редакция на чл.29
от ПТЕЕ от 2015г последователно се приема, че мрежовите услуги вкл. достъп и пренос се
заплащат от клиенти, присъединени към ЕРПМ върху използваната ел.енергия, фактурирана
според показанията на СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с ПИКЕЕ и само производителите, използващи собствените си
мрежи, не дължат цена за пренос. Предходните ПТЕЕ, действали до 2013г, изобщо не
намират приложение в настоящата хипотеза на договаряне на услугата с клиент, преминал
към покупка на енергията на свободния пазар. Затова е неприложима и съдебната практика,
основана на прилагането на нормативна уредба, отнасяща се до регулирания пазар и
ползването на мрежовите услуги от потребители, притежаващи изцяло съоръжения,
свързващи обектите им с преносна мрежа на ниво подстанции. В допълнение следва да се
посочи и това, че нормата на чл.29 ал.1 ПТЕЕ, определяйки местата за измерване, препраща
към законовата разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, в която е посочено, че това следва да стане с
Правила за измерване количествата ел.енеригя /ПИКЕЕ/. Такива са били издадени от
Председателя на ДКЕВР и обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ от 2013г,
мястото на търговско измерване при отдаване на ел.енергия от ЕПМ, съответно ЕРПМ, към
клиент, се определя на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към
ЕПМ, съответно ЕРПМ. Горепосочената норма, както и целите ПИКЕЕ от 2013г, са
отменени изцяло с две последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017 по
адм.д.№ 2385/2016 и Решение № 2315/21.02.2018 по адм.д.№ 3879/2017 на ВАС, потвърдено
с Решение на 5- членен състав на ВАС № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г. След
като по силата на разпоредбата на чл.177 ал.1 АПК отмяната има действие по отношение на
всички, а чл.195 ал.1 АПК по изключение урежда действие занапред само за отмяната на
подзаконов нормативен акт, то по аргумент от противното отмяната по съдебен ред
решението на ДКЕВР, което представлява индивидуален административен акт, има обратно
действие и затова се заличават всички целени от неговия издател правни последици още от
момента на издаването му /в този смисъл са множество решения на ВКС /Р. на I ТО №
75/16.08.2016г по т.д. № 206/2015 и цитираните в него решения № 212/23.12.2015г по т.д. №
2956/2014г на I ТО ; № 157/11.01.2016г по т.д.№ 3018/14г на II ТО; № 155/11.01.2016г по т.д.
№ 2611/2014г на II ТО ; № 7/26.01.2016г по т.д.№ 3196/14г на II ТО ; № 28/28.04.2016г по
т.д.№ 353/2015г на II ТО и решение № 104/27.06.2016г по т.д.№ 1610/15г на II ТО/. В този
смисъл са и мотивите, изложени по друг повод в ТР № 7/4.10.2018г на ВКС по тълк.д. №
7/2017г, ОСГТК. В настоящия спор от решаващо значение е именно обстоятелството за
обслужващия характер на мрежовата услуга към договорената от търговския участник
15
доставка на ел. енергия по свободно договорени цени. Затова и определящо е значението на
заявеното потребление. По делото не е представен договорът за закупуването на енергията,
но според становището на в.лице стопанският обект на ищеца е бил проектиран за
потребление на ниско напрежение. При подаването на заявлението за достъп до ЕРПМ при
първо сключване на договора на свободен пазар за този клиент е посочено заварено средство
за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за
отчитане на ниско напрежение, намиращ се в трафопоста на ищеца /ТП № 3/. При така
поисканата доставка, мрежовият оператор е възприел преноса на продаваната енергия през
стопанисваната от него мрежа, предоставената за достъп на страните по договора за
продажба, именно до мястото, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените
налични съоръжения. Няма никакви данни за уговаряне на доставка на средно напрежение
до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя, което е
свързано и с проучване техническата възможност за отчет на входа, а не на изхода на
трансформаторното съоръжение и остойностяването на потреблението с измервателен уред
на средното напрежение. Макар впоследствие, както сочи в.лице, през м.юли 2020г да е
било осъществено преместването на СТИ, за да отчита на ниво средно напрежение, от това
не следва изводът, че за предприемането на тези действия не е било необходимо специално
техническо решение за промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения. Освен
това, действията са били предприети по заявление на самото ищцово дружество. Ето защо
съдът намира, че при така осъщественото договаряне в края на 2013г както на доставката,
така и на нужния за извършването й достъп до мрежата и преноса на енергия от
производител до потребител през мрежа от високо през средно до ниско напрежение,
поискано от купувача, разпределителното предприятие не е можело да предписва друго
техническо решение и да указва мерене на друго място, след мачтовия /въздушен/
трафопост в единственото налично табло, намиращо се в ТП № 3 на предприятието, като
самият ТП се намира на границата на имота на дружеството. Съобразно всичко изложеното
съдът приема, че, доколкото към момента на новото договаряне от м.07.2013г положението
на обекта е било заварено като присъединен такъв на ниво ниско напрежение. За да бъде
третиран потребителят като консуматор на средно напрежение е било необходимо да се
изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на присъединяване на средно
напрежение по изрично заявление (чл.4–7 от Наредба №6/2004) и съответно изграждане на
нужните нови съоръжения. Индиция за такива действия е преместването на СТИ едва през
2020г. До него момент, очевидно, ищецът не е поискал промяна в определяне мястото на
измерване, което може да стане само по негова инициатива. Ето защо не може да бъде
вменено във вина на търговското дружество-оператор на ЕРП мрежа, че е остойностявало
консумираната ел.енергия по посочените във фактурата цени и при данни, че консумираната
в обекта на ищеца ел.енергия, необходима за функционирането на месопреработвателното
предприятие, е само с ниско напрежение. Затова и заплащането й е било дължимо по
съответните цени за достъп средно/ниско и пренос ниско напрежение, определени от КЕВР
за процесния период. Да се мисли противното би довело до неоснователно обогатяване на
ищцовото дружество за сметка на ответника, който реално е престирал изпълнение на
16
задължението си да осигури достъпа и преноса на ел.енергия до обекта. При това положение
се налага извод за неоснователност на предявените в условията на кумулативно обективно
съединяване осъдителни искове за претендираните като дадени без основание парични суми.
Достигане до правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, които за първата инстанция възлизат на 630
лв., а за въззивната – в размер на 335,47 лв., или общо 965,47 лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 261814 от 29.12.2020 г., постановено по гр. дело №
9310/2020 г. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЦЕНТРОМЕС“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.В.Търново ул.„Васил Левски“ № 6, за осъждането на „Електроразпределение
Север“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Вл.Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.„Вл.Варненчик“ № 258 да заплати сумата от
9273,25 лв., представляваща общ размер на начислената цена за достъп средно/ниско
напрежение и цена за пренос ниско напрежение в периода 01.12.2014г. - 31.05.2015г.,
относно обект - месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес в с. Момин сбор,
общ. В. Търново, по повод на който се намира в договорни отношения с ответника за
доставка на ел. енергия и мрежови услуги, като собственик на присъединителните
съоръжения /външно ел. захранване - въздушно електропроводно отклонение 20 kV,
трафопост тип Б и инсталация ниско напрежение/ към ел. мрежата на ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРОМЕС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.„Васил Левски“ № 6, да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н„Вл.Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.„Вл.Варненчик“ № 258, сумата от
965,47 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляващи сторени разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението ВОС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280
ал.3 т.1 ГПК – предмет на делото е спор между търговски дружества, свързан с предмета им
на дейност.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18