Определение по дело №217/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2020 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700217
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      

гр. Русе, 22.04.2020 г.

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесета година, в състав:

             СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.135, ал.2 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.С.С., ЕГН: **********,***, в лично качество и като управител на ЕТ „НиСи - Н.С.“*** против заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63 от ЗЗ, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със заповед на министър-председателя.

Съдът намира, че оспорването не е родово подсъдно на административния съд, поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено на ВАС.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, в относимата й част, предвижда, че на ВАС са подсъдни и оспорванията срещу актовете на министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд.

Според чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия. Същевременно чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Такъв случай именно е регламентиран в чл. 63, ал. 1 и ал. 7 (нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЗ, според които текстове при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион като тези мерки може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.

От изложеното става ясно, че оспореният административен акт, който разкрива характеристиките на общ такъв по чл. 65 от АПК, е издаден от министъра на здравеопазването именно при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в сферата на здравеопазването (вж. и чл. 5 от ЗЗ), поради което оспорването му е родово подсъдно на ВАС. Родовата подсъдност на спора е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.

Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 196/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Върховния административен съд.

      Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: