Решение по дело №2482/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1275
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 22 август 2019 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330202482
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1275

гр. Пловдив, 04.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         Пловдивският районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2482 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 395113-F403354/08.01.2019 г., издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ Пловдив в ЦУ на НАП с което на Е.И. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 185, ал. 3 ЗДДС.

         Жалбоподателката обжалва издаденото наказателно постановление, като излага твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че неправилно е била санкционирана за това, че не била издала касов бон при, доколкото е имало предшестваща разиграна сцена от служители при въззиваемата страна и към момента който е щяла да издаде касов бил била прекъсната и й било обяснено, че е извършила нарушение.

         Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ф. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

        По допустимостта на жалбата  съдът намира , че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че при извършена оперативна проверка на 09.08.2018 г. в обект –щанд за бижутерия и часовници, находящ се в гр. Пловдив ул. ,,Перущица‘‘ № 8, първи етаж на МОЛ Пловдив, стопанисван от ,,ЕН БИ ДЖИ‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* било установено, че лицето Е.И. не отчита извършените продажби на наличния ЕКАФП в обекта. При извършената покупка в присъствието на проверяващия екип, преди легитимация на 1 брой пръстен на стойност 75 лв., платени в брой, лицето Е.И. приело плащането и не издало фискален бон от монтираното в обекта, въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство, модел ,,PERFECT S-KL’’ с ИН № DY331273 и ФП № 36553675, нито ръчна касова бележка от заверен кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За извършената продажба следвало да се издаде фискален бон № 365/09.08.2018 г., под който номер бил издаден отчет ,,Х‘‘ от ФУ за целта на проверката. Неотчитането на продажбите се потвърждавало и от констатираната разлика между наличните парични средства в обекта и отразените в ЕКАФП в размер на 75 лева. Налични в обекта 75 лева, преброени от работещата към момента на проверката жалбоподателката. Служебно въведени 0 лева, отразени ЕКАФП 0 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В.М., който потвърди отразеното от него в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдебният състав е на мнение, че следва да се даде вяра на показанията на актосъставителят, тъй като същият е незаинтересован от изхода на делото и описа действията по предаването на сумата в размер от 75 лева и вземането на пръстена, както и че не е бил издаден касов бон до легитимирането на служителите на НАП. От друга страна, заявеното от жалбоподателката в жалбата, не се подкрепи от никакви събрани доказателства и тя не поиска събирането на такива. Нейните твърдения, освен източник на доказателства, представляват и основно средство за защита, поради което същите следва да се ценят с оглед събрания по делото останал доказателствен материал. Такъв обаче липсва.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

От представеното копие от Констативен протокол се установява посоченото в него.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

При това положение и напълно правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали конкретно установеното поведение на жалбоподателката като нарушение именно на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда, че се наказва физическо лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е приело плащане без да издаде такъв документ. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая, както се каза, е установено, че в обекта на контрол, където жалбоподателката е приела плащане по извършената продажба на - 1 бр. пръстен на стойност 75 лева от проверяващите служители които са се представили като обикновенни клиенти, е било въведено в експлоатация и е работило фискално устройства, поради което и жалбоподателката е следвало да издаде фискален бон, което не е сторила.

Ето защо и правилно е била ангажирана отговорността й за така установеното виновно извършено нарушение по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Цитираната разпоредба определя едновременно и хипотезата на нарушението и съответната санкция за същото, като предвижда глоба от 100 до 500 лева.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е счел за необходимо да санкционира нарушителя, вместо да го предупреди, защото случаят не може да бъде счетен за маловажен. Касае се до осъществена продажба, която в никакъв случай не е на пренебрежимо ниска стойност, а напротив, направена е продажба на клиенти на сравнително висока стойност. Не са налице и каквито и да било обстоятелства, които да могат да се отчетат, като такива, които снижават обществената опасност на извършеното нарушение. Характера на същото е свързан с нарушаване на основно задължение по ЗДДС, свързано с регистрирането и отчитането на продажбите, като с оглед начина на осъществяването му и обстоятелствата около неговото извършване, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Що се касае до размера на наложената глоба, то същата е наложена в минимален размер, поради което настоящият състав намира че няма основания същият да бъде изменян. Съдът намира, че размерът се явява съобразен с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Тук следва да се има предвид, че се касае до първо по ред нарушение на жалбоподателката. Поради това и съобразно с посоченото относно извършване на нарушението за първи път и имотното състояние на жалбоподателя, съдът намира, че достатъчно за изпълнение на целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН е и глоба в предвидения минимален размер от 100 лева.

При извършената служебна проверка съдът не установи при издаване на обжалваното наказателно постановление да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер, като в тази връзка намира възраженията по жалбата за наличие на такива за голословни.

Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица в рамките на възложените им правомощия, за което се съди и от приложената оправомощителна заповед. Актът и наказателното постановление са издадени и в предвидените процесуални срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Ето защо и по изложените по-горе мотиви Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 395113-F403354/08.01.2019 г., издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ Пловдив в ЦУ на НАП с което на Е.И. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 185, ал. 3 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.