РЕШЕНИЕ
№ 4815
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110149445 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу
К. Д. Б. с ЕГН:********** и А. Д. Б. с ЕГН:**********, и двамата с адрес:
******************* /**********, с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат разделно на ищеца следните суми:6714.00 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2020г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, 603.39 лева - мораторна лихва
за забава от 15.11.2021г. до 13.03.2024., както и суми за дялово разпределение: 73.86 лева -
главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
28.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 15.12 лева - лихва за периода от
16.07.2021г. до 13.03.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №18459/2024 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ************** /**********/, Аб.
№:********* /инсталация *******, ИД номер: ***********.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Д” ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР за абонатен №
********* и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения особен представител оспорват
исковете като недоказан по основание и размер. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва се наличието на облигационна връзка както и вземанията по
размер.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 28.03.2024 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Д. Б. и А. Д. Б. за следните суми: 6714.00 лв. - главница
за периода от 07.2020г. до 04.2023г., 693.39 лв. - лихва за периода 15.11.2021 г. до
13.03.2024г., а за дялово разпределение - 73.86 лв. - главница за периода от 5.2021г. до
04.2023г., 15.12 лв. - лихва за периода 16.07.2021 г. до 13.03.2024г.- суми за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 07.2020г. до 04.2023г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *******************/ **********/, инсталация *******, аб. №
*********.
С разпореждане от 08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18459/2024 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 149.93 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Длъжниците К. Д. Б. и А. Д. Б. не са намерени на посочения в заявлението
2
адрес/съвпадащ с постоянния им и настоящ адрес/, за който са събрани сведения, че
длъжниците не живеят а пребИ.ват трайно в чужбина. Длъжниците нямат действащи
трудови договори. Те не упражняват търговска дейност като съдружник в дружество или ЕТ.
Следователно книжата са връчени на основание чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. На основание
чл. 415, ал. 1, т 2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В
срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
С Нотариален акт *************************
С Нотариален акт за*********************
С молба-декларация от 06.12.2002 г. А. Д. Б. е поискала да бъде открита партида за
имот с адрес:**********аб. №*********, която да замени партидата на досегашния
потребител БСБ.. Представено е и пълномощно от К. Д. Б., с което същият упълномощава
сестра си А. Д. Б. да го представлява пред „ТС“ ЕАД като прехвърли партидата от името на
БСБ. на нейно име.
Видно от удостоверение за наследници ***********************
Видно от представения протокол от проведено на 29.10.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Янтра“ №3, вх. А и вх.
Б, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б България“ ООД, което
дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки.
Представен е договор между „„Б България“ ООД, и етажната собственост с адрес:
********** по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Б“ ООД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва цялата сграда /вход 1 и вход 2/. Общия топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.
В процесния имот през процесния период 20/21г., 21/22г. и 22/23г. не е осигурен
достъп, но на в.л. не са представени протоколи за неосигурен достъп. За същия период са
представени изравнителни сметки в които е отбелязано 4 ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/ с неосигурен достъп, един радиатор без монтиран
3
уред и един уред с дистанционен отчет. Служебните изчисления са извършени на база
инсталирана мощност на отоплителните тела в размер на: *****************, умножени по
МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в размер на 0.970050дел./Вт., за 20/21г.,
1.10718дел./Вт., за 21/22г. и 0.8034725дел./Вт., за 22/23г., умножени по ТЕ за единица
редуцирани показания в размер на 1.62кВтч/ед. за 20/21г., 1.548кВтч/ед. за 21/22г. и
1.607кВтч/ед. за 22/23г. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по
формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. върху пълната отопляема
кубатура 307куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата. В общите части в процесната
сграда през процесния период е имало работещи радиатори, за вход 1 с обща инсталирана
мощност 5870 Ват., без монтирани ИРРО. За процесния период е изчислена служебно ТЕ за
общи части на база инсталирана мощност на радиаторите, умножена по МСРС /максимален
специфичен разход на сградата/. Изчислената ТЕ е разпределена спрямо пълната отопляема
кубатура - за процесния имот 307куб.м. В процесния имот по данни на ФДР не е осигурен
достъп, но на в.л. не са представени протоколи за неосигурен достъп. За период 20/21г. има
служебно изчислен разход на база прогнозни данни и реален отчет от 01.07.2020г. За двата
отчетни периода 21/22г. и 22/23г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой
потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един
потребител. В делото е приложена „молба-декларация“ от А. Б. от 06.12.2002г. в която са
посочени 3 бр. лица. Не е представен документ за промяна на броя потребители. През
процесния период във фактурите изготвени от „ТС”ЕАД няма начислявана такса мощност,
тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за 20/21г. сумата за ТЕ за отопление на
имот е завишена с +5.63лв., а за периоди 21/22г. и 22/23г. сумата за БГВ е занижена с -
2094.50лв / при 3 бр. потребители/. За останалите компоненти и периоди изчисленията са в
съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 11011.92 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния
период, от 01.05.2020г. до 30.04.2023г отразените погасявания по партидата на аб. №
*********, за топлоснабден имот с адрес : ***************. са в общ размер на 2025.83 лв.
Погасяванията са както следва:
= Платена главница за ТЕ на 09.03.2021г - 627.72 лв.
= Възстановена сума от промяна на цена - 174.60 лв.
= Възстановена сума от период м.05.2019 - м.04.2020 - 105.77 лв.
= Платена главница за ТЕ на 01,02.2022г. - 1117.74 лв.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
4
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представените по делото нотариални актове се установява, че К. Д. Б. е собственик
на ¾ от ½ ид.ч. или на 3/8 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, а А. Д. Б. е собственик на
½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
5
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и А. Д. Б., от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно целия процесен имот. Щом с цитираното по-горе
тълкувателно решение се дава предимство за възникване на облигационна връзка между
трето ползващо лице имота по облигационно правоотношение и топлопреносното
предприятие пред тази на собственика, на още по-голямо основание следва да се предпочете
един от съсобствениците, който е изразил воля за възникване на облигационна връзка само
между него и топлопреноснотро предприятие пред останалия съсобственик, доколкото и
двете лица могат да бъдат потребители на топлинна енергия ex lege по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Така съдът намира, че само А. Д. Б. е материално легитимирана да отговаря за
процесните суми, доколко с депозирането на молба-декларация същата е изразила воля само
тя да е задължения субект за доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот. Тъй
като с исковата молба от ответницата А. Д. Б. се претендира само ½ от дължимите за имота
суми с оглед диспозитивното начало съдът ще се ограничи до този размер.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че К. Д. Б. не е материално легитимиран
да отговаря за процесните суми, порадки което исковете спрямо него следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Д“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 11 011.92
лева. С отчитане на правопогасяващия юридически факт за сумата от 2025.83 лева/
установен от ССчЕ/ дължимият остатък е 8986.09 лева.
От страна на особения представител на ответниците своевременно е направено
6
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 28.03.2024 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 28.03.2021 г.
Погасени по давност са вземанията по прогнозните месечни фактури за периода
м.05.2020 г. – м.01.2021 г. или погасена по давност е сумата от 908.09 лева/ начислените суми
по фактури за ТЕ сградна инсталация, имот и БГВ по фактури съгласно т. 4 от СТЕ/.
Изичсленията са направени за прецизност включващи периода м.05.2020 г. – м.06.2020 г.,
който не е част от исковия период, но сумите са извадени от дължимия общ размер,
одколкото са отчетни от вещото лице.
Остава дължим остатък от 8078 лева. С исковата молба се претендира по-малка сума -
6714.00 лева.
Така съдът е ограничен с оглед диспозитивното начало и следва да присъди в полза на
ищцовото дружество спрямо А. Д. Б. само половината от сумата от 6714.00 лева- 3357 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане за целия топлоснабден имот за мораторна лихва за периода от 15.11.2021г. до
13.03.2024 г. в размер на 1369.69 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 13.03.2024 г.-547.94 лева върху
непогасената по давност главница от 1930.52 лева за периода от 15.09.2021 г. до 13.03.2024
г., 561.51 лева върху главницата от 3077.91 за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. и
260.24 лева върху главницата от 3865.65 за периода от 15.09.2023 г. до 13.03.2024 г.
Сумата дължима от ответницата А. Д. Б. е 684.85 лева за половината имот. Претднира
се по-малка сума 364.69 лева и с оглед диспозитивното начало именно тя следва да се
присъди.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
7
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Д“ ООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 73.86 лева, респективно ответницата А. Д. Б. дължи половината от
сумата-36.93 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 15.12 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.03.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1/2 от
1347.21 лева -673.61 лева от общо дължим размер от 1349.93 лева/ в т.ч. държавна такса-
149.93 лева, депозити за вещи лица-600 лева, депозит за особен представител- 500 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски - 1/2 от199.53 лева- 99.77 лева от
пълен размер от 199.93 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо А. Д. Б. с ЕГН:**********, с адрес:
**********************че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, дължими суми за
8
ТЕ за 1/2 от топлоснабден имот с адрес: ************** /**********/, Аб. №:*********
/инсталация *******, ИД номер: ***********, както следва: 3357 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.2.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането и 346.69 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2021г. до 13.03.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 36.93 лева - главница за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 28.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№3883/2024г. на Софийския районен съд, 46 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.56 лева за периода от 16.07.2021г.
до 13.03.2024г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ТС” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Д. Б. с
ЕГН:**********, с адрес: ******************* /**********, с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК за признаване за
установено, че ответника дължи суми за ТЕ за 1/2 от топлоснабден имот с
адрес: ************** /**********/, Аб. №:********* /инсталация *******, ИД номер:
***********, както следва: 3357 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
28.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 346.69 лева - мораторна лихва за
забава от 15.11.2021г. до 13.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 36.93 лева -
главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 7.56 лева за периода от 16.07.2021г. до 13.03.2024г.,
ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18459/2024 г. на
СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Б. с ЕГН:**********, с адрес: **************, да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 18459/2024 г. на СРС в размер на 99.77 лева и 673.61 лева за
производството по гр.д. №49445/2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Д ООД“,
ЕИК **************** със седалище и адрес на управление: ******
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9