РАЗПОРЕЖДАНЕ
№…………………………………2023 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на петнадесети февруари 2023г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 344/2023г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Н.А.Н. срещу Решение ППН-01-418/2021 от 26.01.2023г. на Комисията за
защита на личните данни.
При
проверката за редовност и допустимост на жалбата съдът констатира, че не е
постъпила в съда, по реда на чл. 152, ал. 1 АПК, чрез органа, издал оспорения
акт и е нередовна – не съответства на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК. Към
жалбата не е приложен документ за заплащане на дължимата държавна такса в
размер на 10 лева по аргумент от т. 2б, б. ”а” от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, във вр. с чл. 12, ал. 3 от АПК. Съдът намира,
че следва да се даде на жалбоподателя възможност за отстраняване на
нередовността на жалбата.
При
проверката за редовност и допустимост на жалбата, съдът констатира, че е
постъпила по ел. път и производството е образувано след възпроизвеждането й на
хартиен носител.
Съдът съобрази, че чл.102ж в ал.1 и ал.2 от ГПК предвижда следното: „Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления,
се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за
електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на
условията по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
910/2014.“
и „Електронните
изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът
предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис.“
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електронната идентификация „Електронният идентификатор е уникален идентификатор на
физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност.“
Съдът съобрази
разпоредбата на чл.102з, ал.3, изр. второ от ГПК като приложима към конкретното
производство. Съгласно цитираната разпоредба „Съдът
възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на
хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в
производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни
изявления от съда или не са задължени да получават такива.“ Именно във връзка с
изречение второ на този член е уредено изискването на изр. трето от същата
алинея – „ За възпроизвеждането страната, извършила
действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници,
определена с тарифата по чл.
73, ал. 3, освен в случаите по чл.
83.“
Налага се, от
систематичното тълкуване на посочените разпоредби извод, че когато се
възпроизвежда на хартиен носител електронното изявление на страна в процеса,
ГПК приравнява възпроизведеното на хартиен носител изявление на препис от
изявлението подадено в електронна форма. Този препис, предвид изискването за
заверка от служител на съда по правната си същност е „заверен“ и за него се
дължи таксата за издаване на заверени преписи. В настоящият случай електронното
изявление следва да бъде възпроизведено на хартиен носител за връчването му на
третото лице и на ответника по делото. Възпроизвеждането му на хартиен носител
по арг. от чл. 102з, ал.3, изр. второ от ГПК следва да бъде под формата на
заверен препис.
Съдът
съобрази и разпоредбите на чл.360в вр.
чл.360м от Закона за съдебната власт ЗСВ), чл.137 от АПК и чл.1 от
Закона за електронното управление (ЗЕУ).
Видно
от цитираните разпоредби, които за целите на тълкуването им ще бъдат
възпроизведени в цялост:
Чл. 360в. от ЗСВ “(Нов –
ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен
съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа единен
портал за електронно правосъдие.
(2) (В сила
от 1.07.2021 г. - изм., ДВ, бр. 11 от 2020 г., в сила от 8.08.2019 г., бр. 110
от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.) Единният портал за електронно правосъдие е
информационна система, чрез която се осигурява възможност за:
1. заявяване
на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма;
2. извършване
на процесуални действия в електронна форма;
3. връчване
на съобщения и призовки;
4. достъп до
поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични
регистри.
(3) Чрез
единния портал за електронно правосъдие се осигурява свободен и публичен достъп
до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на
делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен акт.
(4) Чрез
единния портал за електронно правосъдие може да се осигурява достъп и до друга
информация и функционалности.“
Чл. 360м. от ЗСВ „ (Нов – ДВ, бр. 62 от
2016 г., в сила от 1.07.2021 г. - изм., бр. 11 от 2020 г., в сила от 8.08.2019
г., бр. 110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.) (1) Органите на съдебната
власт обменят автоматизирано и по електронен път електронни документи с лицата,
осъществяващи публични функции, с организациите, предоставящи обществени
услуги, и с административните органи съгласно Закона за
електронното управление.
(2)
Лицата, организациите и административните органи по ал. 1 са длъжни да
предоставят вътрешни електронни административни услуги на органите на съдебната
власт.
(3)
Правилата относно оперативната съвместимост и сигурния обмен на електронни
документи по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 360е, ал. 1.“
Чл. 137. от АПК „(Изм. –
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Съобщенията се връчват на
гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството
пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в
производството пред административния орган гражданинът е предоставил
информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват
по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е
участвал в производството пред административния орган или не е посочил
информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват
на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния му адрес.
(2)
Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството
пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат
друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред
административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес
съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за
съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите
на съдебната власт.
(3)
(Нова – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Когато връчването се извършва по
електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от
адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото
изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
(4)
(Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Когато страни в производството
се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва
чрез него.
(5)
(Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Извън случаите по ал. 1 – 3
съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 – 9.“
Чл. 1. от ЗЕУ „(1) (Изм.
– ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Този закон урежда
обществените отношения между административните органи, свързани с работата с
електронни документи и предоставянето на административни услуги по електронен
път, както и обмена на електронни документи между административните органи.
(2)
Този закон се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи
публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото
в закон не e предвидено друго.
(3)
(Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1.07.2016 г., бр. 88 от 2018 г.) Този
закон не се прилага за електронни документи, комуникационни и информационни
системи, които съдържат или се ползват за работа с класифицирана информация.
(4)
(Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм., бр. 69 от 2020
г.) Този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на
вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна
агенция "Разузнаване", Държавна агенция "Технически
операции", Служба "Военно разузнаване" и Националната служба за
охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по
електронен път и обмен на електронни документи между административните органи.
(5)
(Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Този закон не
отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон
предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия.“
Анализът
на цитираните разпоредби налага следните изводи:
Първо,
в съдебното производство пред административните съдилища административните
органи задължително посочват електронен
адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес
съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за
съдебната власт. За изпълнението на това задължение не е предвиден срок и
неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Освен
това по реда на чл.137, ал.2 от АПК на жалбоподателя и на административния
орган – участник в производството пред съд по АПК могат да се изпращат
електронни изявления от органите на съдебната власт, т.е. в разпоредбата е
предвиден ограничен кръг от електронни изявления, които могат да се връчват по
електронен път, а именно – само електронните изявления на съда, но не и да се
връчват електронните изявления на страните в производството.
Второ, разпоредбата на чл.
360м. от ЗСВ тълкувана в светлината на
чл.1 от ЗЕУ, определящ обхвата на закона, регламентира правилата за
предоставяне на документи от администрацията (вкл. от административните органи)
в съдебните производства, а не връчването на книжа по съдебното дело или
разменянето на електронните изявления на страните в процеса (каквото е жалбата
срещу административен акт).
Трето, ЕПЕП е
регламентиран като информационна система, осигуряваща:
1.заявяване
на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма;
2.извършване
на процесуални действия в електронна форма;
3.връчване на
съобщения и призовки;
4.достъп до
поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични
регистри.; както и
5.свободен и
публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при
разпределението на делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен
акт.;
6.достъп и до
друга информация и функционалности.
От
формулировката в чл.360в от ЗСВ се констатира, че не е предвидена възможност за
размяна на книжа между страните по електронен път или за връчване на постъпили
по електронен път електронни изявления на насрещната страна по делото.
Четвърто, от
анализа на посочените разпоредби се установява, че в действащото
законодателство относимо към съдебните производства по АПК, не е предвидена
възможност, респ. задължение за съда да връчва на насрещната по спора страна
електронните изявления на другата страна по електронен път.
Предвид националната
нормативна уредба и направените относно приложението й изводи, жалбата се явява
нередовна по арг. от чл.102з, ал.3 от ГПК вр. чл. 102 ж от ГПК – подписана е с
електронен подпис, с което е спазено изискването на чл.102ж, ал.2 от ГПК, но не
е съобразена с кумулативно въведеното изискване за електронната идентификацията на лицето, от чието име се
извършва изявлението в електронна форма и не е представена в екземпляр на
хартиен носител за връчването му на ответника по делото или не е представено
доказателство за заплатена държавна такса за възпроизвеждането на жалбата на
хартиен носител.
На жалбоподателят следва
да бъде дадена възможност да изправи констатираната нередовност.
По направеното искане за
допускане на правна помощ съдът намира, че не са налице в кумулация
предпоставките за предоставяне на правна помощ изискуеми от чл.23, ал.2 ЗПрП.
Съгласно цитираната разпоредба правна помощ се предоставя, когато страната по
наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане
на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В
конкретния случай г-н Н. желае да се ползва от правна помощ, но не представя
доказателства за липса на доходи и интересите на правосъдието не изискват
задължителна правна помощ по този вид спорове.
Предвид горното, съдът
На основание чл. 158, ал.
1 АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на Н.А.Н. срещу Решение ППН-01-418/2021 от
26.01.2023г. на Комисията за защита на личните данни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н Н.А.Н. за
предоставяне на правна помощ по адм.д. 344/2023г. по описа на АдмС Варна
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата, като
в 7-дневен срок от получаване на съобщението, представи в АдмС – Варна документ
за заплащане на дължимата държавна такса в размер на по 10 лева по сметка на
АдмС - Варна за държавни такси (БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN:
***) и препис от жалбата
на хартиен носител за връчването й на ответника по нея или доказателство за
внесена държавна такса в размер на 3лв. за възпроизвеждането като заверено
копие на жалбата от електронен формат на хартиен носител – (чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23, т.2 от за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)) и представи
доказателство за електронна идентификация по чл.102ж от ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя, че при не отстраняване на нередовността в посочения
срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство -
прекратено.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
Препис от разпореждането
да се връчи на жалбоподателя.
Съдия: