№ 416
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора М. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 05.07.2021 г., постановена от СРС, НО, 2-ри състав по
НОХД № 18928/2018 г. съдът е признал подсъдимия Р. Й. В. за ВИНОВЕН в
това, че на 26.12.2013 г., около 20:00 ч., в детската стая на апартамент № 20,
гр. София, ж.к. *******т. 7, е извършил действия е цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст - С. О.П.., родена на *******., като с лявата
си ръка опипвал половия й орган - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 2 /две/ години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. Й. В. за
ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2014 г., около 12:00 ч., в детската стая на
апартамент № 20, гр. София, ж.к. *******т. 7 е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
1
лице, ненавършило 14-годишна възраст - В. О.П.., родена на ******* г., като с
дясната си ръка опипвал двете й гърди, а с лявата галел половия й орган -
престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149,
ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
/три/ години.
Със същата присъда и на основание чл. 23, ал.1 НК съдът е определил
едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени за двете
престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за
срок от 3 /ТРИ/ години.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Р. Й. В., подадена чрез адв. С.С. от САК. В жалбата се сочи, че
постановената присъда е неправилна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на същата и
постановяване на оправдателна присъда.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на
нови доказателства.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. С. поддържа
жалбата, не прави искания за отводи и искания по доказателствата.
Подсъдимият Р. Й. В. поддържа жалбата, не прави искания за отводи и
искания по доказателствата.
Прокурорът оспорва жалбата и не прави искания за събиране на
доказателства.
Повереникът на частните обвинителки – адв. Д. оспорва жалбата, няма
искания по доказателствата и искания за отводи. Представя молба за
присъждане на разноски.
2
В хода по същество адв. С. излага становище, че при анализа на
доказателствата първоинстанционният съд e тълкувал същите превратно. На
първо място сочи, че в изложеното от св. С.П. относно извършване на
инкриминираното деяние е налице вътрешно противоречие, изразяваща се в
несъответствие между описаните от нея позиция на тялото, действията на
подсъдимия и особеностите на женската анатомия. Смята още, че съдът
неправилно е приел за безспорно установено, че свидетелката П. е седяла на
леглото леко облегната върху възглавница с крака, опрени на пода, което
според адв. С. не отговаря на изложеното от свидетелката. Твърди, че от
заключението на извършената на св. С.П. СППЕ не се установява наличие на
психо-емоционална травма от преживяното. Възразява и срещу приетото от
съда, че частните обвинителки са били обекти на „гаслайтинг“ от страна на
подсъдимия, като счита, че от данните по делото се установява единствено
разминаване между неговите възгледи и тези на св. М. относно подхода към
възпитанието на момичетата, което обаче не обосновава извод за
манипулация. Адв. С. коментира и съжденията на първоинстанционния съд
досежно съдебно-сексологичната експертиза, извършена на подсъдимия, като
счита същите неправилни и необосновани. Намира, че съдът неправилно е
приел, че доколкото половата конституция на подсъдимия Р. Й. В. може да се
определи като средна, деянието би могло да е мотивирано от затруднения във
възбудата и търсене на нови, по-силни стимули, като подчертава, че данни в
тази насока не са налице. На мнение е, че първоинстанционният съд
неоснователно не се е доверил на обясненията на подсъдимия и не приема
съжденията на съда в тази насока, като отбелязва, че доказателствената
тежест по доказване на вината лежи върху прокуратурата, а не върху
подсъдимия, за когото важи презумпцията за невиновност.
Прокурорът оспорва жалбата и моли атакуваната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че от събрания
доказателствен материал се установява по безспорен начин, че подсъдимият е
осъществил обективните и субективните признаци на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Повереникът се присъединява към изложеното от прокурора, като в
допълнение излага становище, че твърдението на защитника на подсъдимия
за превратно тълкуване на доказателствата от страна на СРС е бланкетно
изявление и не намира опора в мотивите на съда, които адв. Д. счита за
3
изчерпателни и обосновани. Излага становище, че доколкото пострадалите В.
и С.П. се явяват единствените очевидци на случилото се, резонно е да се
обърне особено внимание на техните показания. Коментира заявлението на
вещото лице Бехар, че в цялата й практика не е виждала случай на такова
престъпление, при който пострадалите лица веднага да съобщят за неговото
извършване. Твърди още, че липсата на констатирана психологическа травма
у пострадалите не се равнява на липса на извършено деяние. Счита, че такова
безспорно е налице, като е на мнение, че подаденият сигнал не е израз на
желание за мъст или желание да бъде наказан подсъдимия, а се дължи на
желание да бъде въздадена справедливост за извършеното от него, което
според повереникът се извежда и от липсата на подаден граждански иск.
Изразява съгласие с коментираното от първостепенния съд, че по делото няма
данни пострадалите да са манипулирани и да целят единствено подсъдимия
да бъде наказан, заради отношението, което са търпели от него. Счита, че при
този тип престъпления е обичайно основните доказателствени средства да
бъдат показанията на пострадалите, като същите следва да се проверяват с
експертизи и други показания на свидетели, които не са очевидци, което
според адв. Д. съдът е извършил прецизно и изчерпателно. Моли въззивния
съд да му присъди разноски за участието му във въззивното производство,
както и тези, сторени в първоинстанционното съдебно производство, тъй като
липса такова произнасяне от СРС.
В реплика на изложеното от повереника защитникът адв. С. възразява,
че граждански иск всъщност е предявен, но е оставен без уважение и не е
допуснат от съда. По отношение на искането за разноски адв. С. коментира,
че Повереникът е следвало да подаде жалба в срок срещу постановената
присъда в тази й част и такава не е постъпила.
Подсъдимият Р. Й. В. лично в своя защита поддържа казаното от
неговия адвокат и заявява, че изложеното от пострадалите не е вярно и той не
е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Излага теза, че
техните разкази са след раздялата му с майка им и в тази връзка са с цел да го
накажат. Моли да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият Р. Й. В. моли да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези,
4
изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл. 314
от НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда,
намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият Р. Й. В., ЕГН **********, е роден на ******* г., в
гр.Варна, българин, български гражданин. Той е със средно образование,
женен. Трудово ангажиран е като преводач към „Х.П.Г.Д.Б.“ ЕООД.
Постоянният му и настоящ адрес се намира в гр. София, ж.к.’’*******.
Подсъдимият Р. Й. В. и свидетелката М. М. се запознали през 2012 г.
чрез свои близки - свид. М.В.И. и съпруга й и започнали интимна връзка.
Свидетелката М. П. М. живеела в апартамент, собственост на нейната майка,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******. Тя сама
отглеждала трите си деца - свид. Я.С.К. и частните обвинители С. О.П..,
родена на 27.11.2002г., с ЕГН ********** и В. О.П.., родена на *******г.,
ЕГН **********.
През лятото на 2013г. подсъдимият Р. Й. В. и свидетелката М. М.
заживели на съпружески начала в жилището на свид. М., на адрес: гр. София,
ж.к. „*******“, бл. ******, вх. *******, заедно с трите деца на жената.
Подсъдимият подпомагал своята приятелка в отглеждането на дъщерите й С.
О.П.. и В. О.П... Първоначално отношенията между подсъдимия и децата
били добри, но В. започнал да проявява голяма строгост и да им налага
наказания, което породило у тях негодувание, страх и отчуждение, като това
ново отношение у двете момичета се дължало и на опитите за интимна
близост с всяко от децата от страна на подсъдимия, реализирани в различно
време и място и изразяващи се в опипвания по гърдите и в интимната област,
за които двете момичета поради срам не желаели да обсъждат с никого,
включително и помежду си.
На 26.12.2013. подсъдимият Р. Й. В., свид. М. М. и частните обвинители
5
се намирали в дома си, където им гостувала свид. К.Й.Т.-Б., придружена от
своя син. Около 20:00 часа на същата дата, докато останалите се приготвяли
за вечеря и разговаряли в хола, пострадалата С.П. се намирала в детската си
стая, където играела на таблета си. Тя седяла на леглото с крака опрени в
пода. Била облечена с панталон и блуза. В този момент в помещението влязъл
подсъдимият Р. Й. В.. Той тихо затворил вратата, седнал на леглото до С.П. и
се приближил към тялото й, опирайки се на дясната си ръка. Взел таблета от
ръцете й и го оставил настрана. Възползвайки се от близостта си, той бръкнал
с лявата си в панталоните на С.П., под бельото й и започнал с кръгови
движения да опипва половия й орган. Поради изпитвания срам,
притеснението си от приятеля на своята майка и объркването си, частната
обвинителка не посмяла да се отмести. След кратко време В. извадил ръката
си, станал и излязъл от стаята. Пострадалата С.П. посетила банята, където се
наплискала с вода, за да се успокои, след което отишла при гостите. Не
споделила с никого за преживяното.
В средата на месец юни, 2014 г. свид. М. М. заминала на екскурзия до
Република Франция. На 28.06.2014 г. пострадалата В.П. и сестра й,
свидетелката С.П. и подсъдимият трябвало да я посрещнат на летище София.
Около 12:00 часа на същата дата пострадалата В.П. се приготвяла в стаята си
за излизането. Тя била облечена с пола, но все още по сутиен, тъй като
търсела подходящи презрамки за него в шкафчето си. Неочаквано за нея в
този момент подсъдимият влязъл в стаята й и тихо се приближил зад гърба й.
С дясната си ръка той издърпал сутиена на момичето над гърдите му, след
което започнал да ги опипва. Едновременно с това бръкнал с лявата си ръка в
бикините й и започнал да я гали по половия орган. Поради изпитвания срам и
объркването си частната обвинителка не посмяла да се отмести, нито да
извика сестра си, която по същото време била в съседното помещение. След
около 2-3 минути В. преустановил действията си, излязъл от стаята и се
затворил в банята. Въпреки че била разстроена, пострадалата В.П. успяла да
се овладее, облякла се и се приготвила за тръгване. Не споделила с никого за
преживяното поради притеснението си от мъжа на своята майка и от страх, че
последната няма да й повярва.
На неустановена дата през есента на 2014г., по време на разговор
помежду си свидетелите С.П. и В.П. споделили една на друга за действията на
подсъдимия. Поради срама и притеснението си, както от него, така и от
6
реакцията на своята майка, те взели решение да не споменават случилото се.
От есента на 2014г. отношенията между свид. М. М. и подсъдимият Р.
Й. В. се усложнили, поради честите конфликти помежду им. През пролетта на
2015 г. двамата се разделили окончателно и той напуснал жилището.
През месец октомври 2015г., по време на разговор на тема доверие
между свид. М. и двете й по-малки дъщери, пострадалата С.П. споделила със
своята майка, че по време на съвместното им съжителство подсъдимият
нееднократно си е позволявал да я опипва по интимните части и гърдите.
Първоначално свид. М. не повярвала на казаното. Свид. В.П. обаче
потвърдила думите на своята сестра, добавяйки, че тя също е ставала жертва
на поведението на В..
Кратко време след това - на 19.10.2015 г., свид. М. М. подала до
Софийска районна прокуратура сигнал за извършеното посегателство срещу
половата неприкосновеност на двете си дъщери, по който повод било
образувано досъдебно производство. В неговия ход пострадалите били
разпитвани двукратно. Първоначално те не успели да конкретизират дати на
отделни деяния. С времето обаче успели да възстановят спомени, конкретно
за времето на всеки случай, описан по- горе.
Били назначени комплексни съдебно - психиатрични и психологически
експертизи на двете деца, в заключенията на които било прието, че те са
могли да се ориентират правилно към датите на деянията и въпреки
малолетието си притежават свидетелска годност за участие в процеса.
Отречена била склонност да интерпретират фактите, като не се откривали
данни за псевдология, фантастика в миналото и настоящото в поведението.
Допусната била и съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия,
съгласно която същият не страдал от психични заболявания, нямало данни за
интелектуален дефицит или редукция, които да са пречка за правилното му
ориентиране във фактическата ситуация и отреагирането му. Могъл е по
време на деянието да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си.
В открито съдебно заседание, поради представени допълнителни
доказателствени източници, включително свидетелски показания и обяснения
от привлеченото към отговорност лице и необходимостта от изясняване на
редица въпроси, били допуснати и приети допълнителни комплексни
7
съдебно- психиатрични и психологически експертизи за двете пострадали
лица. В техните заключения вещите лица се солидаризират до голяма степен
с изводите, защитени от първоначалните експертизи. Разгръщат изследването
си върху особености на реакциите и отношението на двете деца към
описаните деяния и личността на подсъдимия, като обсъждат и
индивидуалните им характерови особености. Мотивират и извод за
констатиран посттравматичен стрес у частния обвинител С.П., чийто генезис
обвързват еднозначно с преживяното посегателство.
Допусната била в съдебното следствие и сексологична експертиза по
отношение на подсъдимия, чието заключение го представя като личност, при
която не се установяват сексуални девиации. Изрично се подчертава, че в
случай че се установи неговата вина, следва да се вземе предвид, че деянията
не са извършени при болестно обусловени мотиви.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства :
Гласни : показанията на свидетелите В. О.П.. (вкл. и частично
прочетените й показания от досъдебното производство - л.53 и л.156 от
досъдебното дело, приобщени по реда на чл.281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК), С. О.П.. (вкл. и частично прочетените й показания от досъдебното
производство - л. 154 от досъдебното дело, приобщени по реда на чл. 281, ал.
5 вр.ал. 1, т. 1 от НПК), М. П. М. (вкл. и частично прочетените й показания от
досъдебното производство - л. 12-13 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Я.С.К., К.Й.Т.-Б., частично показанията на
свид. М.В.И., свид. В. А. В.а и частично обясненията на подсъдимия;
Писмени : събраните и приобщени по надлежния процесуален ред на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: справки
за съдимост, писмен отговор от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски (л.112 от
съдебното дело), справка от СДВР (л.113-114 от съдебното дело), становище
от ДСП- ******* (л.86 от ДП); експертизи: комплексни съдебно -
психиатрични и психологически експертизи (л.56-57 от ДП, л.71-82 от ДП,
л.106- 117 от ДП, л.146-158 от съдебното дело, л.159-171 от съдебното дело),
съдебно- сексологична експертиза (л.105-110 от съдебното дело), подложени
на анализ по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
8
Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ
на събраните свидетелски показания, като е анализирал същите както
поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, коментирал е обстойно изготвените
по делото експертизи, отговорил е на направените от защитата възражения и
е извел правилни фактически изводи, които настоящата съдебна инстанция
споделя.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил обясненията, дадени от
подсъдимия В. пред първата инстанция, като правилно не е дал вяра на
казаното от него, че не е извършил блудствени действия с пострадалите
свидетелки В.П. и С.П.. Обясненията му влизат в директно противоречие
както с преките показания на двете пострадали лица, така също и с косвените
доказателства, събрани по делото и заключенията на вещите лица. Ето защо,
настоящият състав приема казаното от подсъдимия за защитна теза, която
обаче не се подкрепя от нито едно друго доказателство, поради което и още
веднъж не дава вяра на дадените от подсъдимия В. обяснения, относно
извършването на инкриминираното деяние.
В останалата си част, касаеща отношенията на подсъдимия със св. М. и
нейните деца, включително и относно начинът по който същият ги е
възпитавал, методите, които е прилагал, включително – забележки, удряне на
шамари и причината за прекратяване на връзката със св. М., обясненията му
кореспондират с казаното от свидетелите, поради което и съдът ги кредитира.
Настоящият състав подложи на основен анализ и показанията на двете
пострадали свидетелки В.П. и С.П., доколкото единствено те са очевидци на
деянието и дават преки показания, свързани с предмета на доказване.
В настоящия случай въззивният съдебен състав намира, че по един
искрен и убедителен начин пострадалите лица описват случилото се на
процесните дати, като дават показания за това какво са правили преди това,
как се е появил подсъдимия, в какво са се изразили неговите блудствени
действия, как са се почувствали от тях и как са постъпили след оттеглянето
му. Показанията на свидетелките В.П. и С.П. сочат за ясно съхранен спомен
за събитията, който те обективно възпроизвеждат пред съда, като настоящият
съдебен състав намира, че показанията им са логични, последователни и в тях
не се откриват вътрешни противоречия.
Показанията на тези свидетелки кореспондират помежду си по
9
отношение на други обстоятелства извън случилото се на инкриминираните
дати, което още веднъж мотивира настоящия състав да се довери на казаното
от тях. Така например по еднакъв начин двете описват момента, в който са
решили да споделят с майка си преживяното. И двете свидетелки помнят, че
това е станало през ноември, като свидетелката В.П. сочи, че помни ясно, тъй
като тогава е имала имен ден. В показанията им ясно личи, че споделянето е
било спонтанен акт от страна на свидетелката С.П., а не предварително взето
помежду им решение, както и че е станало по време на разговор с майка им на
тема доверие и откритост в семейството. По еднакъв начин двете свидетелки
описват и по-ранния момент, в който са разкрили една пред друга за
действията на подсъдимия, като и двете сочат като причина за това да не
разкажат веднага за случилото се притеснението си от преживяното и от това,
че разказът ще доведе до проблеми в отношенията между майка им и
подсъдимия. Казаното от свидетелките съдът намира за логично и житейски
издържано, предвид възрастта на пострадалите към момента на извършване
на деянията и отношенията между подсъдимия В. и тяхната майка, както и
данните за трудностите, които тя е имала в предишната си връзка – с техния
баща. Разбираемо е след като са виждали, че майка им се чувства добре и е
привързана към подсъдимия В., двете да не желаят разкритото от тях да стане
причина за прекратяване на връзката на майка им. В показанията им се
откриват и сходни описания относно наличието на други, неопределени във
времето случаи, в които подсъдимият им е посягал, като и двете излагат
данни, че той е правел усилия да остава насаме с тях. В изложеното от
свидетелките не личи опит да се преувеличат събитията или да се наблегне
върху вината на подсъдимия В., напротив, същите звучат обективни и
отразяващи реално случилото се. Прави впечатление, че и двете свидетелките
не твърдят, с изключение на един конкретен случай на шамар от негова
страна, че подсъдимият ги е удрял или е проявявал физическа агресия спрямо
тях, а само разказват за прекомерна строгост във възпитателния му подход,
които данни намират подкрепа в показанията на св. М. и св. Я.К., а и в самите
обяснения на подсъдимия, който също потвърждава, че е удрял по някой
шамар на момичетата, когато се държали неуважително.
С оглед на изложеното дотук въззивният съд изцяло се солидаризира
със преценката на първата инстанция да се довери на показанията на ЧО С.П.
и ЧО В.П.. Същите са обективни и отразяват точно протеклите събития, като
10
въз основа на тях безпротиворечиво се установяват авторството на деянията
от страна на подсъдимия и механизмът на извършване им.
Показанията на св. М. и К. представляват производно доказателствено
средство по отношение на извършените от подсъдимия В. действия,
доколкото те възпроизвеждат разказаното им от частните обвинителки. Съдът
констатира, че изложеното в тази насока от св. М. и К. съответства на
показанията на ЧО В. и С.П., а разказите на коментираните свидетели
кореспондират и в други аспекти, като семейния живот с подсъдимия,
отношенията му със св. М. и момента, в който са разкрити блудствените
действия на подсъдимия В.. Въпреки, че показанията на свидетелите В.П.,
С.П., М. и К. са изключително обширни и в хода на разпитите им са задавани
многобройни въпроси от страна на защитата, повереника, прокурора и съда,
същите са в синхрон и в тях не се откриват съществени противоречия, което
съдът счита, че се дължи на точно и обективно отразяване на фактите от
реалността от страна на свидетелите. В тази връзка и доколкото намери
същите за логични, изчерпателни и последователни, съдът се довери и на
показанията на св. М. и К., като ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите М.И., К.Т.-Б. и В. В.а,
тъй като ги намери за правдоподобни и не откри противоречия между тях и
останалия доказателствен материал, като отчете, че тези показания имат
производен характер по отношение на инкриминираното деяние, но
доколкото отразяват в някои аспекти изложеното от останалите свидетели,
съдът намира, че същите са относими към предмета на доказване и
допринасят за изясняване на обективната истина по делото.
Настоящият състав кредитира писмените доказателства по делото като
относими и събрани при следване на надлежния процесуален ред, както и
изготвените по делото експертизи, като прецени, че същите са обективно и
компетентно изготвени. Вещите лица подробно, задълбочено и
професионално са обосновали заключенията си и са отговорили на
поставените от съда и страните въпроси в хода на съдебното следствие пред
СРС.
Ето защо съдът се доверява изцяло на заключенията на комплексни
съдебно - психиатрични и психологически експертизи на двете пострадали
свидетелки, че те са могли да се ориентират правилно към датите на деянията
11
и въпреки малолетието си притежават свидетелска годност за участие в
процеса. Съдът дава вяра на заключението, че при пострадалите момичета не
се наблюдава склонност да интерпретират фактите, като не се налице данни
за псевдология, фантастика в миналото и настоящото в поведението.
Съдът кредитира и заключението на съдебно - психиатрична експертиза
на подсъдимия, от което е видно, че същият не страда от психични
заболявания, няма данни за интелектуален дефицит или редукция, които да са
пречка за правилното му ориентиране във фактическата ситуация и
отреагирането му. Могъл е по време на деянието да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Правилно СРС е допуснал допълнителни комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи за двете пострадали лица, като
съдът кредитира заключението на вещите лица, което в голяма степен
кореспондира с това на първоначално назначените експертизи. Вещите лица
са изследвали особеностите на реакциите и отношението на двете момичета
към описаните деяния и личността на подсъдимия, като са обсъдили и
индивидуалните им характерови особености. От тяхното заключение се
установява и наличието на посттравматичен стрес у частния обвинител С.П.,
чийто генезис експертите обвързват еднозначно с преживяното
посегателство.
Съдът кредитира и допуснатата пред СРС сексологична експертиза по
отношение на подсъдимия, чието заключение го представя като личност, при
която не се установяват сексуални девиации, а деянията не са болестно
мотивирани.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета
за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на
деянията, авторството на същите, механизма на извършването им,
субективната страна на престъпленията и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които са били извършени.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
12
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации.
Необходимо е да бъде даден и отговор на възраженията на защитата,
изнесени в съдебно заседание пред въззивния съд, като в тази връзка
настоящият съдебен състав намира следното:
Защитата възразява относно описания от св. С.П. механизъм на
извършване на деянието от страна на подсъдимия, като твърди, че сочените
действия от негова страна не могат да бъдат извършени при така очертаната
от свидетелката позиция на седене и с оглед анатомичните особености на
женското тяло. Съдът не намира възражението за основателно. Следва да се
има отбележи, че за човешкото тяло не е присъщо да стои напълно
неподвижно в една позиция без никакви изменения. Свидетелката разказва, че
към момента на влизането на подсъдимия в стаята, тя е седяла на леглото, а не
е лежала. Не дава данни за това под какъв ъгъл е седяла, а и не е резонно да се
очаква свидетелката да запомни такива детайли, предвид, че същата разказва
за една ситуация, в която е била силно притеснена и объркана. Описаният от
същата механизъм на деянието - че подсъдимият е седнал до нея и е бръкнал
през дънките й, като е достигнал с ръката си областта на половия й орган и го
е галил, съдът намира за логичен и непротиворечащ на физическите закони и
характеристиките на женското тяло. Подсъдимият е зрял мъж, значително по-
едър от свидетелката, с оглед на което за него не е било трудно да достигне
половият й орган с ръка по описания в показанията й начин, като следва да се
има предвид и че не са изнесени данни за проникване.
По отношение на възражението относно приетото от съда, че
свидетелката е седяла облегната на възглавница, настоящият съдебен състав
констатира, че действително в депозираните от свидетелката показания не са
налице данни тя да е била облегната, поради което и прие, че същата е седяла
на леглото с крака опрени на земята без да е била облегната на намираща се
зад нея възглавница. Посоченото изменение във фактическата обстановка
въззивният състав не намира за съществено, доколкото същото не дава
отражение върху фактическите и правни изводи на съда относно наличието на
деяние, механизмът на извършването му и авторството от страна на
13
подсъдимия.
На следващо място защитата твърди, че от първоначално извършената
СППЕ на пострадалата С.П. не се установява по несъмнен начин наличие на
психо-емоционална травма от извършеното деяние. Тук съдът споделя
становището на повереника на частните обвинители адв. Д., че липсата на
травма не означава, че не е налице деяние. Престъплението по чл. 149, ал. 1 от
НК е такова на просто извършване, като в състава му не е предвиден
престъпен резултат, какъвто би се явила настъпила психологическа травма у
пострадалия. Наличието на такива последици би се разглеждало като
отегчаващо отговорността обстоятелство, като в случая такова не е отчетено
от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието.
Доколкото деянието не е придружено с физическа принуда или вербална
такава под формата на заплахи и не е констатирано проникване с
осъществените от подсъдимия действия, допустимо е случилото се да не е
оставило в съзнанието на пострадалата С.П. емоционално-психически
отпечатък с достатъчен интезитет, че същият да бъде установен категорично
при извършените по-късно изследвания от експерти, още повече, че
човешката личност има индивидуални особености и едно и също преживяване
се отразява по различен начин в съзнанието на различните хора.
Обстоятелството дали такава травма е налице у свидетелката и какъв нейният
произход обаче не влияят върху преценката на съда относно вината на
подсъдимия В., доколкото при анализа на доказателствата се установи по
един категоричен начин извършването на съставомерно по чл. 149, ал. 1 от
НК деяние от страна на подсъдимия.
По отношение на възраженията, че СРС неправилно бил възприел, че
пострадалите са били обект на гаслайтинг, то това обстоятелство е правно
ирелевантно, що се отнася до съставомерността на извършеното от
подсъдимия деяние по чл. 149, ал. 1 от НК, осъществяването на чиито
обективни и субективни признаци беше безспорно установено. Наличието на
„гаслайтинг“ от страна на подсъдимия към пострадалите, съдът би могъл да
третира само като отегчаващо вината обстоятелство, въз основа на което да
завиши срока на определеното наказание, което в случая СРС не е сторил, а
следва да се отбележи и че такова обстоятелство не е отразено в приетата от
съда фактическа обстановка.
14
Във фактическата обстановка не са включени и съжденията на съда
относно мотивите на подсъдимия В. за извършването на деянията, като
същите не са се отразили и на правните изводи на проверявания съд.
Въззивният състав приема установеното в извършената на подсъдимия
сексологична експертиза, а именно че същият е лице със средна сексуална
конституция, като констатира, че съжденията на първоинстанционния съд
относно мотивацията на подсъдимия В. за извършване на деянията
действително не намират подкрепа в доказателствената съвпкупност.
Доколкото обаче това обстоятелство също не присъства във възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и съответно не е намерило
отражение в правните изводи на съда относно обективните и субективни
признаци на извършеното деяние, както и не е взето предвид при
индивидуализацията на наказанията, наложени на подсъдимия, то настоящият
съдебен състав не счита, че наличието на тези съждения в мотивите на
проверявания съд опорочава постановения от него съдебен акт или
представлява основание за отмяната или изменението му.
Отговор на направеното от защитата възражение срещу преценката на
съда да не се довери на обясненията на подсъдимия В. бе даден в
обективирания по-горе в настоящия съдебен акт доказателствен анализ, в
рамките на който съдът посочи кои доказателства и доказателствени средства
кредитира и на какво основание, както и защо е намерил, че обясненията на
подсъдимия са израз на негова защитна версия, която обаче не намира опора в
нито едно доказателство по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е извел
единствения възможен правен извод, а именно, че с всяко от извършените от
него деяния, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав по чл. 149, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на 26.12.2013г., в гр.София, в ж.к.’’*******”,
бл.******, вх.А, **, в детската стая на ап.20, подсъдимият е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - С. О.П.., родена на
27.11.2002г., като с лявата си ръка опипал половия й орган. В условията на
реална съвкупност той е извършил и второ посегателство против личността,
15
като на 28.06.2014г., в гр.София, в ж.к.’’*******”, бл.******, вх.А, **, в
детската стая на ап.20, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - В. О.П.., родена на *******г., като с дясната си ръка е
опипвал двете й гърди, а с лявата галел половия й орган.
Въззивният съд прие, че извършването на престъпленията, предмет на
настоящото производство и авторството от страна на подсъдимия В., се
установяват по несъмнен начин от показанията на частните обвинителки С.П.
и В.П., както и от подкрепящите ги показания на свидетелите Я.К. и М. М..
Следва да се отбележи, че блудството по основния състав на чл. 149,
ал. 1 от НК е просто престъпление, т.е. такова, при което изпълнителното
деяние се осъществява с едно деяние, което може и да включва поредица от
действия, които обаче следва да са обединени и подчинени на конкретно
решение за реализиране на конкретна цел - да се възбуди и удовлетвори
полово желание, какъвто е и настоящият случай. Установено е, че по
отношение на пострадалата С.П. подсъдимия В. е опипвал с ръка половия й
орган, а по отношение на пострадалата В.П. е опипвал двете и гърди и е галел
половия й орган, които действия са от естеството да възбудят и удовлетворят
полово желание. Престъпленията са формални, същите са довършени с
извършване на самите действия за възбуждане или удовлетворяване на
полово желание, без съвкупление, като не е необходимо тази цел да бъде
постигната.
Посочените действия на подсъдимия са извършени по отношение на
малолетни лица - ненавършили 14 годишна възраст. Липсват данни за
използване на сила, заплаха или безпомощно състояние, поради което
осъществените от В. престъпления правилно са подведени именно под
хипотезата на чл. 149, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на своите деяния, а
именно, че извършените действия са от естество да възбудят и удовлетворят
полово желание без съвкупление, както и че пострадалите са малолетни лица.
Предвиждал е общественоопасните последици, че накърнява половата
неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и правилното
психическо и физическо развитие на пострадалите лица, които са малолетни,
16
и въпреки това е искал и целял тяхното настъпване. Налице е и специалната
цел на дееца, предвидена в състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК,
а именно желанието на подсъдимия да възбуди полово желание у самия него,
без съвкупление с пострадалите, както и да удовлетвори същото.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящият състав извърши самостоятелна проверка на присъдата в
частта за наказанието, като не намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
За престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода" от една до шест години.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието
в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, освен ако не се
установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този
случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Въззивната инстанция намира, че по настоящото дало не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито изключителни такива.
При индивидуализацията на наказанията за всяко от извършените от
подсъдимия В. деяния първоинстанционният съд правилно е оценил
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и социалния му статус,
включително обстоятелството, че отглежда дете. Правилно е взет предвид и
дългият срок на наказателното производство – над осем години, за който
подсъдимият не е допринесъл с процесуалното си поведение. СРС е отчел
също, че по делото са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно наличието на две посегателства срещу малолетни лица, извършени в
условията на реална съвкупност, както и житейската роля на подсъдимия В.
спрямо пострадалите – той е бил във връзка с тяхната майка и живеел заедно
с тях в техния дом, което е поставяло пред него родителски ангажимент
спрямо тях – да се грижи за възпитанието им, пълноценното им израстване и
физическата им неприкосновеност. Въззивният съд не споделя и преценката
на първоинстанционния, че при индивидуализацията на наказанието следва
17
да се вземат предвид и данните за неопределени във времето други такива
прояви от страна на подсъдимия В., доколкото същите не са безспорно
установени по време и място, а така също и защото биха представлявали сами
по себе си престъпления, за което обаче не са събрани доказателства по
предвидения в закона ред.
С оглед изложеното и при така установения баланс между
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства настоящият съдебен състав
намира определените от първоинстанционния такъв наказания „лишаване от
свобода“ за срок над предвидения в закона минимум, но близо до него, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от две години за всяко от извършените
от подсъдимия В. деяния, за законосъобразни и справедливи.
Съдът констатира, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимия В. не е осъждан и срокът на всяко от
наложените наказания не надвишава три години. Посочената разпоредба не е
императивна, но първоинстанционният съд правилно е преценил, че с оглед
особеностите на настоящия случай за постигане на генералната и специална
превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанията, поради
което правилно е отложил изтърпяването на така определените наказания за
срок от три години.
Извършените от подсъдимия В. престъпления се намират в условията
на реална съвкупност, тъй като и двете са извършени преди да е постановена
и влязла в сила присъда по което и да е от тях, поради което в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 23 от НК. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приложил същата, като е определил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
две години. Правилна и преценката на съда, че доколкото подсъдимият е с
чисто съдебно минало и няма данни да е личност с висок престъпен
потенциал, завишаването на общото наказание по реда на чл. 24 от НК не е
необходимо за постигане на предвидените в закона цели на наказанието.
Доколкото предпоставките за приложението на чл. 66 от НК са налице
и по отношение на така определеното общо наказание и за превъзпитаване на
дееца не е необходимо ефективното му изтърпяване, СРС правилно и
законосъобразно е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три
години.
18
С оглед изложеното въззивният състав намира наложеното от
първоинстанционния такъв наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, за
законосъобразно, справедливо отмерено и годно за постигането на целите на
генералната и специална превенция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът констатира, че в проверявания съдебен акт липсва произнасяне
относно сторените по делото разноски. С оглед на това и във връзка с
направеното от повереника на частните обвинители искане за присъждане на
такива, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да направи това
остава първоинстанционният състав, постановил присъдата.
Едно такова произнасяне от страна на настоящият съдебен състав в
ролята му на въззивна инстанция би лишило страните от възможността да
обжалват същото по законовоустановения инстанционен ред, поради което и
исканията за разноски следва да бъдат отправени пред СРС.
Предвид изложеното съдът намери, че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 05.07.2021 г., постановена от СРС, НО,
2-ри състав по НОХД № 18928/2018 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19