Р Е
Ш Е Н
И Е № 91
гр.Кюстендил,
02.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№48/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
А.Ц.П. ***
оспорва отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в писмо
изх.№328600-956/06.01.2023г. на директора на ГД „Национална полиция“. Изложени
са съображения за незаконосъобразност на акта, свързани с нарушения на
материалния закон. Претендира
разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител в писмени бележки изразява становище за недопустимост на
жалбата, алтернативно – за неоснователност на същата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаване на
оспорения акт е започнало по молба на А.Ц.П. *** за снемане на извършена му
полицейска регистрация УРИ 277000-13287/25.11.2022г. по описа на ОДМВР –
Кюстендил.
Извършена е
проверка, като е изготвено предложение рег.№3286р-833/06.01.2023г. за отказ. От
доказателствата в административната преписка се установява, че е извършена
полицейска регистрация на лицето под №232/01.06.2006г. по описа на РУ Рила за
престъпление по чл.195 от НК, по пр. ЗМ №30/2006г. Със споразумение, одобрено
по НОХД №703/2006г. по описа на Дупнишки районен съд, А.Ц.П. е признат за
виновен в извършването на престъпление
по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.5 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от три
години. Споразумението е влязло в сила на 10.07.2006г.
През 2015г.
жалбоподателят е депозирал молба за снемане на полицейската регистрация, като със заповед №3286з-1827/07.12.2015г.
на директора на ГД „НП“ е отказано снемането на същата.
Анализирайки
доказателствения материал от проверката административният орган е постановил
отказ за
снемане на полицейска регистрация, обективиран в писмо
изх.№328600-956/06.01.2023г. Мотивите са свързани с липсата на предпоставките
по чл.68, ал.6 от ЗМВР и наличието на вече постановен и влязъл в сила административен акт
по идентично искане на лицето през 2015г.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и
пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията
в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният отказ за снемане на
полицейска регистрация, обективиран в писмо изх.№328600-956/06.01.2023г. на
директора на ГД „Национална полиция“ представлява индивидуален административен акт,
издаден от компетентен орган, в писмена
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същият
носи белезите на акт по чл.21 от АПК, доколкото обективира воля на
административния орган по нова подадена молба за снемане на полицейска
регистрация, в която са изложени нови според заявителя основания по закон. В
този смисъл не се възприемат от съда за основателни изложените от ответната
страна възражения за недопустимост на оспорването.
Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена
на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи
извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за
извършено умишлено престъпление от общ характер. Полицейската регистрация е вид
обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при
условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са
изрично изброени в нормата на чл.68,
ал.6 от ЗМВР. Анализът на доказателствения материал по делото обуславя извода,
че спрямо жалбоподателя не е налице нито едно от тези основания. Регистрацията
не е извършена в нарушение на закона, доколкото А.П. е бил привлечен като
обвиняем за извършено умишлено престъпление. Наказателното производство, водено
срещу него за извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК е приключило с
влязъл в сила съдебен акт – споразумение, постановено по НОХД №703/2006г. по
описа на ДРС, поради което се явява неприложима разпоредбата на чл.68, ал.6, т.2 от ЗМВР. Наказателното
производство действително е прекратено, но поради постигнато споразумение, а в
този случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Жалбоподателят
не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, условно.
Абсолютната реабилитация по чл.88а от НК не е сред основанията
в чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, респ. за спиране
обработването и съхранението на лични данни. Снемането на полицейската
регистрация представлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани
лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в
информационните фондове на МВР, установени в раздел VI на ЗМВР. То е изключено
от приложното поле на нормата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР, с която се установя
срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Предвид
целите на обработката на личните данни не е налице и хипотезата на чл.45 от
Закона за защита на личните данни - да е отпаднала целта за обработването им,
тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се
обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени
престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право.
В ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива
(ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от
компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на
наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково
решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени
срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен
преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да
бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче
не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на
регистрация. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на
националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като
ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни
на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в
сила присъда и след реабилитирането им.
По
гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна, поради
отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.
С оглед
изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Ц.П.
*** срещу отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в писмо
изх.№328600-956/06.01.2023г. на директора на ГД „Национална полиция“.
ОСЪЖДА А.Ц.П. *** да
заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: