№ 1808
гр. Пловдив, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330203425 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4016257, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който С. Г. Х., с ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С. Г. Х., представлявана от адв. П., оспорва
законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Издаден е ЕФ за това, че на 24.08.2020 г. в 09.10 часа, в Община
Марица, на път II-64, km.50, посока от с. Труд към град Пловдив, при
въведено ограничение с пътен знак В26 (60 км./ч.) е било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС марка „***“, с рег. № ***, установено с ТFR1-M
№ 529, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 95
1
км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или
превишение на разрешената скорост с 35 км/ч. По делото е установено, че
собственик на горепосоченото МПС е С. Г. Х.. Именно по отношение на
последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е била наложена глоба
в размер на 300 лева.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който твърди, че
ЕФ е издаден в нарушение на правилата, както и че твърдяното в случая
ограничение, въведено с пътен знак В26 е отпаднало предвид наличието на
кръстовище преди мястото на заснемане на нарушението, което отменяло
действието на пътен знак В26. В тази връзка се претендира за отмяна на
издадения ЕФ.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението), за превишаване на разрешената скорост от 31 km/h до 40
km/h е предвидена глоба в размер 300 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
2
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
Налице са и всички реквизити. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП,
електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички
тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, поради което
доводите на жалбоподателя са неоснователни. Мястото на извършване на
нарушението е описано, посочени са и координати, които отговарят на
конкретна точка от земната повърхност и позволяват установяването с
точност на мястото на извършване на нарушението. Непосочването на
издателя на електронния фиш, както и неговата длъжност и съответно
неполагане на подпис от същия не представляват нарушение на
административно процесуалните правила при провеждане на
административното производство по установяване на подобно нарушение и
налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния
фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се
преценява авторството на постановения административно наказателен акт. С
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е
единствено данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се
касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в
3
цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят
неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на
издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо
средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма
елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с
датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване
на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е
извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и
възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този
акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата,
място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е
извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по
делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго
лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на
жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила
процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност
в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподателят е бил длъжен
да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден
електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от
получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват
доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил
Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане
на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно
собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е
бил привлечен към отговорност.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
4
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: на 24.08.2020 г. в 09.10 часа, в Община Марица, на път
II-64, km.50, посока от с. Труд към град Пловдив, при въведено ограничение с
пътен знак В26 (60 км./ч.) е било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС марка „***“, с рег. № ***, установено с ТFR1-M № 529, като при
разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 95 км/ч., след отчитане
на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената
скорост с 35 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в
полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.
Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането, от която е видно и посоката на заснемане.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на
което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
5
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
2, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Относно възражението, касаещо наличието на ограничение на скоростта
от 60 км./ч., въведено с пътен знак В26, бе изискана Справка от Областно
пътно управление-Пловдив, видно от която пътен знак В26 е монтиран на
км. 49+860 при заснето нарушение на 50 км. при нарастващ километраж в
посоката на движение на автомобила (от с. Труд към гр. Пловдив).
Последното обосновава и извода, че при наличие на пътен знак В26 на км.
49+860, в зоната на 50 км. е налице действащо ограничение от 60 км./ч.,
поради което и доколкото в случая се установява стойност на скоростта от 95
км./ч., е налице наказуемо превишение от 35 км./ч., така както правилно е
констатирано от наказващия орган. Видно е също така от така депозираната
от ОПУ справка е, че със същата е изразено становище за зоната на действие
на пътен знак В26, като е посочено, че предвид наличието на вход/изход за
търговски обект Амек Тойс на км.49+942 е налице кръстовище, което
отменяло зоната на действие на поставения преди това пътен знак В26 на
49+860. Съдът не е обвързан от този констатация и не я възприема, поради
следното: Съгласно констатната съдебна практика на стария Върховен съд,
възприета и следвана и понастоящем от Административните съдилища в
страната, входовете и изходите към търговски обекти не представляват
кръстовища по смисъла на закона, респ. в конкретния случай не е налице
кръстовище, което да е отменило действието на наличния пътен знак В26. В
този смисъл: Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г., III н.о. ,
според което: “…Входовете на гаражи, складове, дворове и др. подобни не
образуват кръстовище с пътя, който преминава покрай тях.”. Решение от
24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135 / 2020 г. на Административен съд-
Габрово, според което: „Не може да се приеме, че отбивката за
бензиностанцията съставлява кръстовище. Напротив-самият
ограничителен знак е поставен и заради нея - заради необходимото
намаляване на скоростта при влизане и излизане от тази бензиностанция.
Съгласно §. 6, т. 8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или
6
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По
делото няма никакви данни, че след поставянето на знака и до мястото, на
което е измерена превишената скорост освен този главен път е имало и
друг, който го пресича, разделя или се събира с него на едно ниво. Самата
бензиностанция е крайпътен обект, съоръжение, съгласно Закона за
пътищата и пътната връзка към него няма статута на самостоятелен
път /§. 1, т. 8 от ДР на ЗП/ - обслужваща зона в обхвата на самия главен
път, заради която именно е налице необходимост от ограничение на
скоростта. Не е налице необходимост пътният знак да се постови за втори
път и на самото съоръжение. За намаляване на скоростта в зоната му е
вече поставен такъв в посочената по-горе точка на пътя”. В същия смисъл
е и Решение от 01.10.2014 г. по н. д. № 266/ 2014 г. на II състав на
Административен съд-Русе, според което: „В процесния казус въз основа на
всички събрани по делото доказателства се установява, че кръстовище по
смисъла на §.6, т.8 от ДР на ЗДвП не е налице, респ. не е и преклудирано
действието на пътен знак В-27. Входовете на гаражи, складове, дворове и
излази, които обслужват отделни сгради и предприятия, не образуват
кръстовища с пътя, който преминава покрай тях“. Предвид всичко
гореизложено съдът намира, че данните, получени от ОПУ не променят вече
възприетия извод за наличие на нарушение от вида на описаното по горе,
допуснато при действие на пътен знак В26. Следва да се има предвид, че
аналогична хипотеза е разгледана в Решение, постановено по АНД №
7742/2021 г. по описа на РС-Пловдив, 25 н.с., потвърдено с Решение на
Административен съд-Пловдив, постановено по КАНД № 1161/22 г., 26
състав.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото
7
производство се изразява в изготвяне на писмено становище относно
законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4016257, издаден от ОД
на МВР, гр. Пловдив, с който С. Г. Х., с ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/ лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Г. Х., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8