№ 61
гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20234001000057 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба на Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, против Определение № 67 от
17.02.2023 г. по т.д. № 43/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено
производството по т.д. № 43/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе и е
изпратено делото по подсъдност на Районен съд Русе. В жалбата са изложени
съображения, че при определяне на родовата подсъдност на оспорените по
реда на чл. 216, ал. 1 ДОПК договори, следва да се отчете обстоятелството, че
застрахователната стойност на осем от тях е над 25000 лв. Следва да се
съобрази още и начина на определяне на дължимата нотариална такса,
съгласно чл. 11 вр. чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, определена като по-високата стойност
между застрахователната стойност и договорената продажна цена.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Частната жалба, депозирана от Главен публичен изпълнител при ТД
1
на НАП е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ
на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба, подадена от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП против „Евробус“ ЕООД и „Ел Еф Бус“
ЕООД, в която са предявени субективно и обективно съединени искове, с
правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване за недействителни по
отношение на публичния взискател – държавата, на сключените девет броя
договори за покупко-продажба на МПС, подробно посочени. При описване
стойностите на договорите, ищецът е посочил застрахователната оценка на
МПС към датата на сключването им, продажна им цена и застрахователната
стойност на МПС към 12.08.2022 г.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000
лв. Размерът на цената на иска в конкретния случай се определя по правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като са предявени искове за обявяване
относителна недействителност на девет броя договори за покупко-продажба
на МПС. Според цитираният текст по искове за съществуване, унищожаване
или за разваляне на договор и за сключване на окончателен такъв цената на
иска се определя от стойността на договора, а когато договорът има за
предмет вещни права върху имот – данъчната оценка. Стойността на договора
в случаите на покупко-продажба на движима вещ, това е цената по сделката
/мотивите на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл
определянето на цената на иска, съответно родовата подсъдност на
компетентния съд да разреши спора, следва да се извърши на база
стойностите на договорите, а не застрахователната стойност на МПС, които
са предмет на разпореждане. Липсва законово основание да се приеме като
цена на иска при оспорване на сделка с МПС застрахователната му стойност.
От една страна, текстът на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е ясен и недвусмислен, а от
друга страна, цитираната в частната жалба Тарифа за нотариалните такси към
ЗННД, е неприложима, доколкото урежда определянето на друг вид такса –
нотариалната такса при прехвърляне на МПС, нямаща отношение към
процесуалните правила, предвиждащи критерия на определяне на цената на
иска в случаите, когато се търси съдебна защита. В този смисъл, изводът на
2
първостепенния съд, че родовата подсъдност на спора следва да се определи
по стойността на всеки от договорите, се явява съответен на процесуалните
правила, по нито един от оспорените девет броя договори продажната цена не
надвишава 25000 лв., което обуславя компетентността на Районен съд Русе да
разгледа делото.
С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, обжалваното определение подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 67/17.02.2023 г. по т.д. № 43/2023
г. на Окръжен съд Русе.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3