Решение по дело №8328/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 589
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова
Дело: 20191100508328
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

№....................

 

 

 

 

 

гр. София, 22.01.2020 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                       мл. съдия  МАРИНА ГЮРОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 8328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5404 от 08.01.2019 г., поправено с решение № 105218 от 30.04.2019 г., по гр. д. № 72155/2015 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, е признато за установено, че Б.А.А., ЕГН **********, дължи на „И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 4 992,78 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от 12.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението Б.А.А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 895,30 лв. - съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б.А.А., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно - графологичната експертиза. Сочи, че претенцията е погасена по давност, тъй като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността се спира, а не прекъсва. Излага, че по делото е издаден изпълнителен лист от 17.02.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело, по което до 20.07.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че исковата молба е подадена на 23.11.2015 г., поради което е изминал срок от 5 г., 5 месеца и 12 дни, т.е. давностният срок е изтекъл.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „И.“ АД, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че изготвената експертиза не е оспорена от ответника в първоинстанционното производство. Сочи, че районният съд правилно е приел, че давността за претендираното вземане не е изтекла, тъй като от 30.11.2009 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са изтекли 5 години. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 50 състав е бил сезиран с иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните. Видно от договор № 19/КК-В за издаване и ползване на персонална международна кредитна карта MasterCard, на 07.11.2007 г. между страните е бил сключен действителен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 5 000 евро месечно, със срок от две години, което съвпада със валидността на картата. Предаването на сумата е доказано с предоставянето на заемополучателя на банковата карта с отпуснат кредитен лимит по нея, което се установява от приетите банкови извлечения от сметка и от изслушаното и прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно - счетеводната експертиза.

От приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, е видно, че размерът на усвоената сума от длъжника по договор № 19/КК-В от 07.11.2007 г. за издаване и ползване на персонална международна кредитна карта MasterCard към 12.08.2013 г. е 14 816,77 лв., като към този момент размерът на дължимата главница от длъжника е 4 992,78 евро.

С изтичане на срока на договора за кредит, усвоените суми стават незабавно изискуеми, като ответникът - картодържател следва да погаси всички свои задължения, включително главница, лихви, такси и разноски. В случая издадената кредитна карта на ответника е била с първоначален срок на договор две години, поради това изискуемостта на всички задължения по кредита е настъпила на 30.11.2009 г., с изтичане на срока на договора, размерите на които се установяват от заключението на ССЕ.

Неоснователен е доводът на ответника, че подписът върху процесния договор не е положен от него.

От приетата и неоспорена от страните съдебно - графологична експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че подписите положени, както следва: 1- срещу „картодържател“ в договор № 19/КК-В от 07.11.2007 г.; 2 - срещу подпис в „каре декларация“ на искане за издаване на персонална международна кредитна карта MasterCard от 30.10.2007 г. и в 3 - на стр. 2 на искане за издаване на карта срещу подпис в карето „попълва се при получаване на кредитната карта“ от 16.11.2007 г. са положени от Б.А.А..

Неоснователно се явява и възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземането. В конкретния случай намира приложение общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 30.11.2009 г. и от тази дата, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, започва да тече погасителната давност относно него. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което е създадено изключение от общото правило по чл. 125 ГПК, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда. (Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 12.08.2013 г., същата не е изтекла, настоящият състав счита, че вземане в полза на ищеца съществува. С предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 12.08.2013 г. давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. С тези аргументи направеното правопогасяващо възражение от страна на ответника е неоснователно.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5404 от 08.01.2019 г., поправено с решение № 105218 от 30.04.2019 г., по гр. д. № 72155/2015 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********, да заплати на „И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.