СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 8328 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5404 от 08.01.2019 г., поправено с решение № 105218
от 30.04.2019 г., по гр. д. № 72155/2015 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, е признато за установено, че Б.А.А., ЕГН **********,
дължи на „И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 4 992,78 евро, представляваща
главница, ведно със законната лихва от 12.08.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
С решението Б.А.А.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 895,30 лв. - съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от Б.А.А., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че съдът
неправилно е кредитирал заключението на съдебно - графологичната експертиза.
Сочи, че претенцията е погасена по давност, тъй като с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение давността се спира, а не прекъсва. Излага,
че по делото е издаден изпълнителен лист от 17.02.2014 г., въз основа на който
е образувано изпълнително дело, по което до 20.07.2018 г. не са извършвани
изпълнителни действия. Твърди, че исковата молба е подадена на 23.11.2015 г.,
поради което е изминал срок от 5 г., 5 месеца и 12 дни, т.е. давностният срок е
изтекъл.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „И.“ АД, с който жалбата се оспорва и
се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че изготвената
експертиза не е оспорена от ответника в първоинстанционното производство. Сочи,
че районният съд правилно е приел, че давността за претендираното вземане не е
изтекла, тъй като от 30.11.2009 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не са изтекли 5 години. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 50 състав е бил сезиран с иск, по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните. Видно от договор
№ 19/КК-В за издаване и ползване
на персонална международна кредитна карта MasterCard, на 07.11.2007 г. между страните е бил сключен действителен
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 5 000
евро месечно, със срок от две години, което
съвпада със валидността на картата. Предаването на сумата е доказано с
предоставянето на заемополучателя на банковата карта с отпуснат кредитен лимит
по нея, което се установява от приетите банкови извлечения от сметка и от изслушаното
и прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно - счетеводната експертиза.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена, е видно, че размерът на усвоената сума от длъжника по договор № 19/КК-В от 07.11.2007
г. за издаване и ползване на персонална международна кредитна карта MasterCard към 12.08.2013 г. е 14 816,77 лв., като към този момент размерът на
дължимата главница от длъжника е 4 992,78 евро.
С изтичане
на срока на договора
за кредит, усвоените суми стават незабавно изискуеми, като ответникът - картодържател
следва да погаси всички свои задължения, включително главница, лихви, такси и
разноски. В случая издадената кредитна карта на ответника е била с първоначален
срок на договор две години, поради това изискуемостта на всички задължения по
кредита е настъпила на 30.11.2009 г., с изтичане на срока на договора, размерите на които се установяват от заключението на ССЕ.
Неоснователен е доводът на ответника, че
подписът върху процесния договор не е положен от него.
От приетата и неоспорена от страните съдебно - графологична експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че подписите положени, както следва: 1- срещу „картодържател“
в договор № 19/КК-В от 07.11.2007 г.; 2 - срещу подпис в „каре декларация“ на
искане за издаване на персонална международна кредитна карта MasterCard от 30.10.2007 г. и в 3 - на стр. 2 на искане за издаване на карта срещу
подпис в карето „попълва се при получаване на кредитната карта“ от 16.11.2007
г. са положени от Б.А.А..
Неоснователно
се явява и възражението на ответника за
изтекла погасителна давност на вземането. В конкретния случай
намира приложение общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Изискуемостта
на вземането за главница е настъпила на 30.11.2009 г.
и от тази дата, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
започва да тече погасителната давност относно него. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за установяване съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед на което е създадено изключение от общото правило по чл. 125 ГПК, че искът се счита за предявен от постъпване на
исковата молба в съда. (Тълкувателно решение № 2 от
2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Тъй
като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
а именно 12.08.2013 г.,
същата не е изтекла, настоящият състав счита, че вземане в полза на ищеца
съществува. С предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 12.08.2013 г. давността е
прекъсната на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. С
тези аргументи направеното правопогасяващо възражение от страна на
ответника е
неоснователно.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира юрисконсултско възнаграждение, за което съдът
определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5404 от 08.01.2019 г., поправено с решение № 105218
от 30.04.2019 г., по гр. д. № 72155/2015 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА Б.А.А.,
ЕГН **********, да заплати на „И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.