№ 1
гр. Айтос , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20202110100632 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ж.к.”**”, ул. ***, представлявано от инж. Г.Т., против „М. – 2“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление общ. Р., с. Ш., к-с К., с правно основание чл.422 от
ГПК.
В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 301/2020 г. по
описа на РС-гр.Айтос, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за сумата от 330, 26 лева – главница по издадени фактури за периода
от 23.11.2018 г. до 24.02.2020 г. с отчетен период по фактурите 09.10.2018 г. до
17.02.2020 г. и 47, 16, 27 лева –обезщетение за забавено плащане за периода от
24.12.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва. Твърди се, че ответното
дружество има разкрита партида и е с абонатен номер № 212701 за водоснабден обект,
находящ се в с. Ш., комплекс К., в който се осъществявали непрекъснати водни
доставки. Въпреки подаването на заявлението, респ. след издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК ответникът не е извършил плащане, като с оглед
дадените по ч.гр.д. № 301/2020 г. на РС-Айтос указания съгласно разпоредбата на
чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият в качеството на абонат с посочения абонатен
номер на ищцовото дружество дължи изпълнение на парично задължение за описаните
по-горе суми. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
С молба с вх. № 4629 от 21.12.2020 г. от ищцото дружество е направено искане
1
за постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и 239 от ГПК.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба въпреки
редовното връчване на книжата.
В съдебно заседание ответникът не се явява, редовно уведомен, като липсва
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения
едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за
предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 301/2020 г. на
РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът
може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено
решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а
именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
С оглед посочените по исковата претенция обстоятелства и въз основа на
представените писмени доказателства – преписи от фактури, справка извлечение на
отчет с мобилно устройство, справка от Службата по вписванията, както и писмените
документи по приложеното ч.гр.д. № 301/2020 г. на РС-Айтос, съдът приема, че
предявената искова претенция е вероятно основателна, като ответникът дължи на
ищцовото дружество претендираните суми за ползваните ВиК услуги. С оглед това и
тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и
неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238,
ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
предявения иск по реда на чл.422 от ГПК следва да бъдат уважен, без решението да се
мотивира по същество.
Няма доказателства за извършено от ответника плащане на задълженията.
Предвид изхода от производството и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в
тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски, а именно сумата в общ размер от 200 лева, от които 75 лева разноски в
заповедното производство – 25 лева държавна такса и 50 лева юр. възнаграждение и
2
125 лева разноски в исковото производство – 25 лева държавна такса и 100 лева юр.
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***,
представлявано от инж. Г.Т., и „М. – 2“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление общ. Р., с. Ш., к-с К., че „М. – 2“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление общ. Р., с. Ш., к-с К., дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
***, сумата от 330, 26 лева – главница по издадени фактури за периода от 23.11.2018 г.
до 24.02.2020 г. с отчетен период по фактурите 09.10.2018 г. до 17.02.2020 г. и 47, 16
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 24.12.2018 г. до 20.05.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г., за които е издадена заповед № 134
от 28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 301/2020 г. на РС-
Айтос.
ОСЪЖДА „М. – 2“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление общ.
Р., с. Ш., к-с К., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, съдебно
деловодни разноски в заповедното и исковото производство общо в размер на 200 лева.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, като защитата срещу
него се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3