№ 1238
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100511199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20124757/26.05.2021 г., постановено по гр.д. №
47529/2020г. по описа на СРС, 157 състав, е признато за установено по реда на
чл.422,ал.1 ГПК, че Ж. П. А., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН **********,
(заместили починалия в хода на процеса първоначален ответник Т.В.Г., ЕГН
********** ) дължат на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, на основание
чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 465,95 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода м.03.2017 г. – 05.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2020 г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 62,20 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2017 г. до
05.12.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 13498/2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като искът за главница за
сумата над 465,95 лв. до пълния предявен размер от 1225,72 лв. и за периода
05.03.2012 г. – 28.02.2017 г. е отхвърлен, съответно отхвърлен е искът за
лихва за сумата над 62,20 лв. до пълния предявен размер от 179,26 лв. и за
периода 05.04.2012 г. – 05.04.2017 г.
С определение № 20163050/26.07.2021 г. е оставено без уважение
искането на процесуалния представител на ответницата П. И., адв. К.Б., за
1
изменение на решението в частта за разноските относно претендираното по
реда на чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатско възнаграждение за производството по
ч.гр.д.№ 13498/2020 г. на СРС, 157 с-в.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени
срещу ответника П. П. И., са уважени, е постъпила въззивна жалба от същата
чрез адв. Д.. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон при постановяването на
първоинстанционното решение в частта, с която исковете срещу този
ответник са били уважени. Изтъква се, че СРС неправилно е достигнал до
извод, че претенцията на ищеца е доказана по безспорен начин, доколкото по
делото не са били ангажирани доказателства за наличието на облигационно
правоотношение между наследодателката на ответниците и ищеца. Оспорват
се изводите на съда да е установено и реалното доставяне на вода в имота,
както и същата да е била ползвана от починалата в хода на процеса Т.Г..
Наведени са доводи, че дружеството не е доказало по делото да е спазило
собствените си общи условия. В обобщение на заявените доводи е отправено
искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
предявените срещу този ответник искове. Съобразно изхода на спора пред
въззивния съд се претендират и разноски за производството.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени
срещу ответника Ж. П. А., са уважени, е постъпила въззивна жалба от същата
чрез адв. Ч.. Поддържа се, че ищецът не е установил праводателката на
страната да е била собственик на процесния имот или на друго основание да е
била в облигационно правоотношение с ищеца. Наведени са оплаквания, че
решаващият състав на първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено
доказателствата по делото, както и наведените от ответниците в хода на
производството възражения. Заявено е искане решението в обжалваната част
да бъде отменено, а предявените срещу Ж. А. искове - отхвърлени,
Претендират се разноски за производството.
Срещу определението на съда, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е
постъпила частна жалба, подадена от адв. К.Б.. Със същата се излагат
съображения, че на длъжника в заповедното производство е била
предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед
което и по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът е следвало да присъди адвокатско
възнаграждение на адвоката, подписал договора за правна защита и
съдействие. По подробно изложените в частната жалба доводи се иска от
въззивния съд да отмени определението на първоинстанциония съд в
обжалваната част и да присъди в полза на адв. Билева сумата от 300 лева -
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
длъжника в заповедното производство. Претендират се разноски за
производството по частната жалба.
Не са постъпили отговори на въззивните жалби и на частната жалба от
2
ответника по същите „Софийска вода" ЕАД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основен спорен момент между страните, във връзка с който са
изложени подробни съображения във въззивната жалба, е дали
първоначалният ответник Т.В.Г. е била потребител на В и К услуги за
процесния имот /ап.1, находящ се в гр. София, „ул. *******/ през исковия
период.. По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Пред първоинстанционния съд е постъпило писмо от 30.03.2023 г. от
Столична община, дирекция „Общински приходи”, отдел „ОП – Оборище”, в
3
което е посочено, че съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№**********/13.08.2012 г., подадена от името на М.А. П., ЕГН **********,
същата е декларирала собственост върху жилище, находящо се на адрес гр.
София, „ул. *******, ап.1, придобито по наследство. В писмото от СО е
посочено, че след датата на подаване на декларация от М.А. П. не са подавани
други декларации за деклариране на промени в декларираните обстоятелства.
По делото не са събрани никакви други доказателства досежно правото на
собственост върху процесния имот, поради което и съдът приема, че през
исковия период /05.03.2012 г. – 28.02.2017 г./ собственик на същия е била
М.А. П.. Ищецът не е ангажирал доказателства за притежавани от
първоначалния ответник Т.В.Г. ограничени вещни права върху имота, нито
за това същата да е подавал заявление за откриване на партида на нейно име.
Ето защо и съдът намира, че по делото не се установява наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и първоначални ответник
Т.В.Г. с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот през исковия
период. Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като
елемент от фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на
същия.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва.
По изложените съображения и предявените искове с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,
се явяват изцяло неоснователни.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло в обжалваната част, а предявените от ищеца искове – отхвърлен като
неоснователни.
По частната жалба срещу определение № 20163050/26.07.2021 г.,
постановено в производство по чл. 248 ГПК:
С обжалваното определение съдът е отказал да измени постановеното
решение чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
4
заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете
Предвид обстоятелството, че изводите по основателността на
предявените искове в обжалваната от ответника част на първия и въззивния
съд не съвпадат, то и с въззивното решение отговорността за разноски следва
да бъде разпределена съобразно резултата по исковете, за които решението е
влязло в сила, като се отчете частта, за която решението е обжалвано и се
отменя.
Въпреки това обжалваното определение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
доводите на първоинстанционния съд, че ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение в случаите, в които впоследствие се е развило исково
производство, по което от ответника е заплатено адвокатско възнаграждение
или такова се претендира на основание чл.38 ЗА, като в този смисъл и
константната практика на ВКС. Заповедното производство е уредено като
едностранно такова, поради което подаването на възражение по реда на
чл.414 ГПК няма самостоятелен характер и не е действие по
материалноправна защита на длъжника в процеса /доколкото не се изисква
същото да е мотивирано/.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед цялостното отхвърляне на предявените искове, решението на СРС
следва да бъде отменено в частта, в която в полза на „Софийска вода” АД са
присъдени разноски за заповедното производство в размер от 29,35 лв. и
разноски за исковото производство в размер от 233,78 лв.
На въззивника Ж. П. А. следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер от 25 лв. за заплатена д.т., както и допълнителни
5
разноски за първоинстанционното производство в размер от 150,36 лв.
На въззивника П. П. И. следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер от 25 лв. за заплатена д.т.
В полза на процесуалния представител на въззивника адв. К.Б. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА в
размер от 360 лв. за въззивното производство, както и допълнително
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производството в
размер от 117,64 лв.
За производството по частната жалба разноски на страните не следва да
бъдат присъждани. Производството по чл. 248 ГПК има за цел да отстрани
необсъждане от съда на вече представени доказателства за разноски, или
допуснати грешки при преценката на доказателствата или при определяне на
размера. Формирана е съдебна практика на Върховния касационен съд, според
която в производството по разноските страните не си дължат разноски, тъй
като в такова производство /относно дължимостта и размера на разноските/,
не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на
чл. 81 ГПК не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от
17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от
17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС).
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20124757/26.05.2021 г., постановено по гр.д. №
47529/2020г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, в която е признато за
установено по реда на чл.422,ал.1 ГПК, че Ж. П. А., ЕГН **********, и П. П.
И., ЕГН **********, (заместили починалия в хода на процеса първоначален
ответник Т.В.Г., ЕГН **********) дължат на „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, на основание чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от
465,95 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода м.03.2017 г. –
05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2020
г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 62,20
лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2017 г. до
05.12.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 13498/2020 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и в
частта, в която Ж. П. А., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН **********,
6
(заместили починалия в хода на процеса първоначален ответник Т.В.Г., ЕГН
********** ) са осъдени да заплатят на „Софийска вода” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 29,35 лв. - разноски за заповедното
производство и сумата 233,78 лв. - разноски за исковото производство за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *******,
срещу Ж. П. А., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН **********, (заместили
починалия в хода на процеса първоначален ответник Т.В.Г., ЕГН
**********), искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.203 от ЗВ, вр.
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че Ж. П. А., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН
**********, (заместили починалия в хода на процеса първоначален ответник
Т.В.Г., ЕГН **********), дължат на „Софийска вода” АД, ЕИК *******,
сумата от 465,95 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
м.03.2017 г. – 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
62,20 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2017 г.
до 05.12.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 13498/2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20163050/26.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 47529/2020г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, в която е
оставено без уважение искането на ответника П. П. И., ЕГН **********, за
изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, да заплати на Ж. П. А., ЕГН **********, сумата от 25 лева,
представляваща разноски за въззивното производство, както и допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер от 150,36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, да заплати на П. П. И., ЕГН **********, сумата от 25 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Софийска вода” АД, ЕИК *******,
да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, сумата от 360 лева. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, както и сумата от 117,64 лева,
представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8