НОХД № 551/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. В.Н.М. и подс. В.С.Г. *** за престъпление по
чл.198 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.3
от НК, а именно за това, че за времето от
19.12.2016 г. до 24.01.2017 г. в с. ***, обл. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление /като с две деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото/ и в съучастие, като съизвършители са отнели
чужди движими вещи на обща стойност 364.60 лв. и парична сума на обща стойност
120.00 лв. в брой- всичко на обща стойност 484.60 лв., от владението на Е.Б.Д.
и на Л.З.Ш. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили
за това сила и макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, по деяния както следва:
1./ На 19.12.2016г в с. ***, обл. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители са отнели чужда движима вещ-1бр.дамско портмоне
тип несесер на стойност 10 лв. и парична сума от 90 лв. в брой - всичко на обща
стойност 100.00 лева, от владението на Е.Б.Д. ***, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като са употребили за това сила-издърпали портмонето от ръцете
й, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си;
2./ На 24.01.2017г. в с. ***, обл. Пазарджик , в
съучастие като съизвършители са направили опит да отнемат чужди движими вещи-1
бр. дамска чанта, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, 2 чифта очила, 1 чифт
кожени ръкавици и лекарствата „Хипертоник“, „Бизогама“ и „Невропанза“-всичко на
обща стойност 354.60 лв. и парична сума от 30 лв. в брой, всичко на обща
стойност 384,60 лв., от владението на Л.З.Ш. ***, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като са употребили за това сила- продължително дърпали чантата от
ръцете й, дърпане и притискане на лявата й ръка, като макар и непълнолетни са
могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, като опитът е останал недовършен по независещи от тях причини -
включване на осветлението в съседна къща
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда и осъждане на
подсъдимите с налагане на ефективни наказания лишаване от свобода, при
условията на чл.58а ал.1 от НК.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с назначените им служебни
защитници. И двамата подсъдими се признават за виновни по предявеното им
обвинение, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс. М. пледира извършеното продължавано престъпление да бъде
преквалифицирано като опит, излагайки аргументи в тази насока. Пледира за
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Защитникът на подс. Г. споделя
предложението на защитата на подс. М. и предлага на неговия подзащитен същия да
бъде определено наказание в минимален размер с приложение на института на
условното осъждане.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс. В.М. бил на шестнадесет навършени години, а
подс. В.Г.- на седемнадесет години. Макар и непълнолетни същите били с крайно
негативни характеристични данни, доколкото са били извършители на голям брой
противообществени и престъпни прояви- основно кражби. Регистрирани са били в
ДПС при ОД на МВР- Пазарджик. Налагани са им множество мерки по ЗБППМН. Преди
настоящето деяние подсъдимите М. и Г. не са осъждани. И двамата живеят в с. ***,
обл. Пазарджик. В същото село живеят и пострадалите Е.Б.Д. и Л.З.Ш..
На 19.12.2016 г. около 15,00 часа св. Е.Д. отивала в дома на свои познати,
находящ се в ромската махала на с. ***. Движила се пеша по главната улица на
селото, като в лявата си ръка носила дамско портмоне тип несесер, в което имало
парична сума от 90 лева в различни банкноти. Когато стигнала до хранителен
магазин „Хит“, св.Д. била забелязана от подсъдимите В.М. и В.Г., които били в
една от съседните улици. Подс. Г. предложил на подс. М. да отнемат портмонето
на св. Д., посредством издърпването му от ръката й. Подс. М. се съгласил с
предложеното. В близост до двамата подсъдими бил св. A.Ю.А., който чул техния
разговор. В изпълнение на взетото решение, подсъдимите Г. и М. тръгнали след
св. Д.. Когато последната стигнала до входа на посочения хранителен магазин,
двамата подсъдими я застигнали, застанали зад нея от двете и страни и тогава подс.
М., употребявайки сила, достатъчна да създаде условие за безпрепятствено
отнемане на вещта, издърпал портмонето от лявата ръка на пострадалата. Веднага
след подсъдимите М. и Г. побягнали към ромската махала на селото. През цялото
време, криейки се зад контейнер за смет, намиращ се до хранителния магазин, св.
А. наблюдавал действията на двамата подсъдими. След като последните побягнали,
св. А. ги последвал и видял, че когато двамата стигнали до гробищния парк, подс.
М. извадил от портмонето паричната сума от 90 лева и я прибрал в себе си, а портмонето
захвърлил. След това двамата подсъдими избягали. Св. Д., също последвала подсъдимите
М. и Г. заедно с група деца от ромски произход, но не успели да догонят
подсъдимите. След няколко пресечки, едно
от децата намерило празното портмоне и го дало на св. Д.. Когато го отворила,
тя установила че сумата от 90 лева липсвала.
За извършения грабеж, св. Д. депозирала жалба в полицията. В хода на
извършената полицейска проверка били извършени ОИМ, в резултат на които двамата
подсъдими били установени като извършители на престъплението. Въз основа на
данните от полицейската проверка било образувано ДП.
На 24.01.2017 г. подсъдимите Г. и М. ***. Към 19,30 часа двамата тръгнали
да се прибират по домовете си, намиращи се в ромската махала на селото. Пред
супермаркет подсъдимите М. и Г. видели св. Л.Ш., която се движила пеш на път
към дома си на ул. „109-та“ №2 в селото. В лявата си ръка тя държала дамската
си чанта, в която носела мобилен телефон марка „Нокия“, два чифта очила, един
чифт кожени ръкавици, лекарствата „Хипертоник, „Бизогама“ и „Невропанза“ и
паричната сума от 30 лева в брой. Виждайки св. Ш., двамата подсъдими решили да
отнемат дамската й чанта. В изпълнение на намерението си, подсъдимите М. и Г.
тръгнали след св. Ш., като поставили на главите си качулките на суитчърите, с
които били облечени. Св. Ш. се движила бавно, защото пътната настилка била
хлъзгава. В дясната си ръка тя носела друга чанта с покупки. Усещайки, че някой
я следва, св. Ш. се обърнала и видяла, че двамата подсъдими вървят след нея на известно
разстояние. Тя продължила пътя си. След няколко метра св. Ш. ***, разположена
на около 10 метра от дома й, когато подсъдимите М. и Г. я настигнали и
застанали пред нея. В този момент двамата подсъдими хванали долната част на дамската
чанта на св. Ш. и започнали да я дърпат силно и продължително към себе си, с
цел да я отнемат. Свидетелката Ш. започнала да вика за помощ, като държала
чантата за дръжките в опит да запази владението върху нея. Вследствие на силата
на дърпане от двамата подсъдими, св. Ш. започнала да се олюлява напред-назад.
Тогава подс. М. пуснал чантата, хванал пострадалата за лявата ръка и започнал
да я дърпа и притиска силно, целейки да я събори на земята. Св. Ш. продължавала
да вика за помощ. Вследствие интензивното и силно дърпане дръжките на чантата
се скъсали. В този момент осветлението в съседна къща се включило. Под страх да
не бъдат забелязани от други лица и заловени, двамата обвиняеми пуснали чантата
на св. Ш. и побягнали. Силно уплашена, св. Ш., също избягала в дома си.
За случилото се св. Ш. сигнализирала с жалба органите на полицията, като по
случая била извършена полицейска проверка, в хода на която от проведените ОИМ като
извършители на деянието били установени подсъдимите М. и Г.. Впоследствие с
прокурорско постановление материалите от полицейската проверка по втория случай
и образуваното ДП по първия били обединени в едно наказателно производство.
Видно от заключението на назначената
по ДП съдебнооценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, е че стойността на дамското портмоне тип „несесер“ собственост на
св. Д., с приспаднато овехтяване, възлиза на сумата от 10 лева, а стойността на
вещите собственост на св. Ш. възлизат съответно- мобилен
телефон марка „Нокия“, с приспаднато овехтяване, на сумата от 100 лева, два
чифта очила, с приспаднато овехтяване- на сумата от 200 лева, чифт кожени
ръкавици, с приспаднато овехтяване- 5 лева и лекарства „Хипертоник“, „Бизогама“
и „Невропанза“- на обща сума в размер на 19,60 лева или всички вещи на обща
стойност 364,60 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията
на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните
в ДП доказателства, които подкрепят направеното самопризнание, а именно- показанията
на свидетелите Е.Д., Л.Ш., Е.С., С. Г., П.П.,
Н.М., К.Г., С.Г. и A.А., Протокол за разпит на св. А. пред съдия, а също и от
заключенията на двете СО, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, както и
на експертните заключения, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите В.Г. и В.М. са осъществили престъпния състав на
чл.198 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и във вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК, като за времето от 19.12.2016 г. до 24.01.2017 г. в с. ***, обл.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 364,60 лева и
парична сума в размер на 120,00 лева- всичко на обща стойност 484,60 лева, от
владението на Е.Б.Д. и Л.З.Ш.-***, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като са употребили за това сила и макар и непълнолетни са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, по деяния
както следва: 1./ на 19.12.2016г. са отнели дамско портмоне тип несесер и
парична сума – всичко на обща стойност 100 лева, от владението на Е.Б.Д.; и 2./
на 24.01.2017г. са направили опит да отнемат дамска чанта, мобилен телефон
марка „Нокиа“, 2 чифта очила, 1 чифт кожени ръкавици и лекарствата
„Хипертоник“, „Бизогама“ и „Невропанза“, и парична сума –всичко на обща
стойност 384,60 лева, от владението на Л.З.Ш., като деянието е останало
недовършено по независещи от тях причини – включване на осветлението в
съседната къща.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на
престъплението, като са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК. Макар и непълнолетни, те са могли да разбират свойството и значението на
извършеното от тях, както и да ръководят постъпките си.
Деянието е извършено от подсъдимите при условията на
продължавана престъпна дейност, т.к. двете единични деяния описани по-горе са
извършени през непродължителен период от време при идентична фактическа
обстановка и еднородност на вината, като последващите са продължение на
предшестващите. Второто деяние е останало недовършено във фазата на опита по независещи от подсъдимите причини- включване на осветлението в
съседната къща. Независимо от това,
деянието като цяло се квалифицира като довършено, по аргумент от чл.26 ал.5 от НК, т. к. първото довършено деяние се отразява значително върху характера на
цялостната престъпна дейност на дейците. В тази връзка, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че само в рамките на един месец подсъдимите са
извършили грабеж по отношение на двете жени, с използването на физическа сила, имайки
предвид и предходните им противообществени прояви за извършени кражби, поради
което логично и реално може да се направи извода, че същите са щели да
продължават и занапред да извършват деянието, докато то бъде разкрито.
Подсъдимите се извършили умишленото престъпление в съучастие и са действали
като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са участвали в
осъществяване на изпълнителните деяния на осъщественото от тях продължавано
съставно престъпление. Участвали са на първо място в принудата над жертвата,
посредством упражненото насилие за сломяване на съпротивата и след това в
отнемането, респ. в опита да отнемат, владението над вещите, като са били
наясно, че упражнената принуда е била метода за осъществяване на отнемането.
Двамата са имали общност на умисъла за извършване на престъплението, като всеки
един от тях е съзнавал престъпната деятелност на другия и приноса на всеки при
постигане на общия престъпен резултат.
Деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
независимо от стойността на вещите предмет на посегателство, която е малко над определената
за страната МРЗ към инкриминирания период. На тази стойност обаче следва да се
противопостави наличието на висока степен на обществена опасност на самото
деяние (продължавано престъпление включващо две деяния, съставно- употребена
принуда) и на дейците. То е извършено демонстративно и с чувство за
безнаказаност, на публично място и по отношение на възрастни жени. Подсъдимите
са изключително негативно охарактеризирани като извършители на множество
противоправни деяния, включително престъпни посегателства против собствеността.
Независимо че стойността на вещите не е висока, то значение има и
обстоятелството, че когато са предприели извършването на двата грабежа на несесера
и чантата на двете пострадали, подсъдимите не са имали съзнание какви вещи има
в тях, на каква стойност, нито пък самите вещи които били конкретен предмет на
посегателство. Те са искали да ги вземат, независимо от тяхната стойност и
съдържание стойност, както и от стойността на вещите, които са се намирали в
чантата и несесера, дори и същите да са били със значителна стойност. Сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението и чистото съдебно минало на
двамата подсъдими, последното като смекчаващо вината обстоятелство, не са
налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят деянието с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието грабеж, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- “Престъпления
против собствеността”, но представлява съставно престъпление, съдържащо
елементите на престъпните състави на кражба и принуда, което завишава обществената
му опасност. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена
опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- на публично
място, хладнокръвно, с демонстрирано чувство за безнаказаност и по отношение на
възрастни жени, а също така и предвид че става въпрос за продължавано
престъпление, включващо две деяния.
Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена опасност, за
което съображения се изложиха по-горе. Макар и да не са осъждани, същите имат и
други висящи наказателни производства, и двамата са изключително негативно
охарактеризирани по местоживеене, като криминално проявени и системни
извършители на противообществени прояви, предимно кражби. Предприетите спрямо
тях мерки по ЗБППМН не са постигнали целения корекционен ефект. Не посещават
училище, а подс. Г. употребява и наркотични вещества. По данни на инспектор ДПС
родителите на двамата подсъдими не са в състояние да се справят с проблемното им
поведение, не могат да му въздействат и да оказват необходимия контрол.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и престъпен начин,
което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който те и семействата им
поддържат, от липсата на перспективи за социална реализация, както и от
занижения родителски контрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите,
съдът прецени чистото им съдебно минало, направените пълни самопризнания от
подс. М. и частични от подс. Г. още на ДП, което допринася за разкриването на
авторството на престъплението, тежкото семейно, материално положение и имотно
състояние, а също и невисоката стойност на вещта предмет на посегателство,
която е малко над размера на МРЗ към инкриминирания период. Като смекчаващо
обстоятелство само за подс. М. се отчете и заболяването, което същият има.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за двамата са изключително
негативните характеристични данни и фактът, че се касае за два грабежа включени
в състава на продължаваното престъпление, извърши през изключително кратък
период от време- един месец, като престъплението е извършено спрямо възрастни
жени.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки и
редукцията на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК,
съобразявайки се и с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказания за престъплението
при условията на чл.54 и сл. от НК. На тази база съдът даде лек превес на
смекчаващите обстоятелства, при което намери, че подсъдимите М. и Г. следва да
бъдат осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода за всеки от
тях.
След като определи този размер на наказанието и за двамата, съдът намали
същото с една трета, т.е. с 6 месеца, при което и осъди подсъдимите М. и Г. на
по една година лишаване от свобода за всеки от тях.
Предвид данните за личността на подсъдимите М. и Г. и
основно чистото им съдебно минало, съдът намери, че преди всичко за тяхното
поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед на което приложи института на
условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от по три години за всеки
един от тях.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдените на Наблюдателната
комисия при Община Пазарджик.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите М. и Г. да заплатят сторените по делото разноски за експертизи в
размер на по 63,48 лева за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР-
Пазарджик, а подс. В.М. да заплати и възнаграждение за служебен защитник в ДП в
размер на 150 лева в полза на НБПП гр. София.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: