гр. Велико Търново, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря Пенка Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №554 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Същото е
образувано по подадена жалба от В.Б.Н. и Т.А.Н. чрез ***В. *** против
Уведомително писмо отказ с изх. № 20-60556/5.9.2019г. на Началник на СГКК
В.Търново, с което е отказано издаването на заповед по чл.
54, ал. 4 от ЗКИР, по Заявление с вх. № 01-394011/30.8.2019г. за вписване
на промени в кадастралния регистър по
отношение на поземлен имот с идентификатор 16359.514.2476 от кадастралната
карта на гр. Горна Оряховица и издаване на скица за имота след извършване на
промените.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното писмо като постановено в
нарушение на административно- процесуалните правила и на материалния закон.
Счита, че неправилно е извършено заличаване на двамата след представяне на
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка след жалбоподателите
да са уведомени, което е станало само по отношение на единия от собствениците
на 9.9.2019г. Нарушена е предвидената в АПК процедура да се уведомят всички
заинтересовани лица. Нарушена е и разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР, която
визира, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на
право на собственост, съответно на друго вещно право , за един и същи имот, в
кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и
документи. Незаконосъобразно административният орган е решил спора за
материално право като е записал в кадастралния регистър заинтересованото лице С.
д. след като е заличил жалбоподателите. Същият е следвало да изпълни
горепосочената норма като запише в регистъра всички лица, легитимиращи се като
собственици със съответните документи.
В съдебното производство и в писмена защита се развиват и доводи за
издаване на оспорения акт при неспазване на установената форма и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква се, че в
решението не са посочени правното основание за издаването му и адресата на
акта, липсва изложение на фактическите и правни основания за издаването му,
като в производството пред него административният орган не е изяснил в пълнота
значими факти и обстоятелства. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалвания отказ и да върне преписката на административния орган за ново
разглеждане, при спазване дадените указания по прилагане на закона. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, редовно призован, не се явява, представлява се от *** Н., който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Развива доводи за формална и процесуална законосъобразност на издаденото решение. По същество изтъква, че от заявителите са поискани две услуги : изменение на данните в кадастралния регистър и издаване на скица, които са взаимно свързани. Доколкото заявителят има скица с предишното състояние на регистъра, то по тази причина е наведен отказ и за двете неща. Следователно не може да се сподели становището на жалбоподателите, че органът е извършил проверка на титула на собственост. Касае се за формално производство по издаване на скица, при което органът не установява собственика. Но тъй като то следва да бъде предшествано от съответното изменение на кадастралния регистър, то правилно им е отказано издаване на нова скица. На следващо място съображенията на жалбоподателите биха били правилни, ако не беше настъпила законодателна промяна в уредбата, а именно когато се представи констативен акт по обстоятелствена проверка за придобито чрез давностно владение право на собственост, тогава се заличават данните на предишните вписани собственици като се вписва ново лице с неговия документ за собственост. В този смисъл правилно е приложен материалния закон и съответните подзаконови актове.Претендира разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Заинтересованото лице С. д. чрез процесуалния си представител *** К. заема становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба. Постановеният отказ на Началника на СГКК е напълно законосъобразен и добре мотивиран, при издаването му са съобразени всички факти и обстоятелства Видно от заявеното от жалбоподателите са, че те са поискали от СГКК да извърши промени в кадастралния регистър относно собствеността на имота, прилагайки документи договор от 2005г. и съдебни решения, които предхождат издадения на заинтересованото лице нотариален акт по обстоятелствена проверка. Очевидно е, че въз основа на тези документи няма как да се извърши вписване на В.Н. като собственик на имота в регистъра и с оглед на това правилно й е отказано да бъде издадена скица. Въпреки че жалбоподателката не е оспорила изрично извършеното вписване в регистъра на процесния имот на заинтересованото лице С. Д., доколкото в жалбата има такива мотиви, макар не и в петитума на жалбата, счита за правилно да се обсъди нормата на чл. 69, ал.2 от Наредба РД 0220-5/15.12.2016 г. съгласно която при представяне на нотариален акт за собственост по давност Службата по ГКК следва да заличи предишните собственици на имота. Макар изрично това да не е поискано в жалбата, в постановения акт на Началник СГКК е обсъден и този въпрос. Жалбата по отношение на единия от жалбоподателите е процесуално недопустима, тъй като той не е заявител, че оспорва акта. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите В.Б.Н. и Т.А.Н. са вписани в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на поземлен имот с идентификатор 16359.514.2476 по подаденото от тях заявление и представени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица под вх. per. № 3454/16.06.2005 г., Акт № 71, том 12, дело № 2530/2005 г. и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г., По делото е представено Решение № 1007/22.11.2006г. по гр.д.1004/2006г.на ГОРС, с което е уважен иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК по отношение на жалбоподателите е призната С. д. за собственик на поземлен имот V-2476 в кв. 168 по плана на гр.Г. Оряховица ведно с построените в него сгради и е . отхвърлен предявен от С. д. иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 431, ал.2 от ГПК за обявяване на недействителен Нот. Акт № 674 т.4 н.д. 2754/2005г. на Нотариус при ГОРС, с който С.Й.продава на Т. и В.Н.поземлен имот V-2476 о кв. 168 по плана на гр.Г. Оряховица ведно с построените в него сгради. С допълнително решение №956/29.10.2007г. по същото дело е допусната очевидна фактическа грешка като се допълнено, че С. д. е собственик на този поземлен имот без ½ идеална част от придаваемия по регулация недвижим имот от 11 кв.м. С решение №106 от 24.4.2008г. на ВТОС по гр.д. 148/2007г. е обезсилено Решение № 1007 от 22.11.2006г. на ГОРС по гр.д.1004/2006г. в частта, с която е признато по отношение на жалбоподателите ,че д. е собственик на1/2 идеална част от придаваемата по регулация част от недвижим имот от 11 кв.м. , както и в частта, с която са отхвърлени против ответниците исковете за обявяване за недействителни на договорите за покупко продажба и производството в тази част е прекратено.
По подадено Заявление вх. № 01-131971/26.03.2019 г. по описа на СГКК Велико Търново, от С.В. д. с представен Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица под вх. per. № 903/26.02.2019 г., Акт № 181, том 3, дело № 270/2019 г. е вписана промяна в кадастралния регистър като третото заинтересовано лице е вписано за собственик на основание чл. 69, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с чл. 53а, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Представена по делото е и справка за имот от 30.8.2019г. от която се вижда имотът е собственост на третото лице.стр.13 от делото.
Жалбоподателката Н. е подала Заявление с вх. № 01-394011-30.08.2019 г. по описа на Службата, с което е направила искане за изпълнение на административни услуги, а именно - нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ по отношение на поземлен имот с идентификатор 16359.514.2476 от кадастралната карта на гр. Горна Оряховица и издаване на скица за имота след извършване на промените. Към заявлението са приложени документи, за да обоснове допустимост и основателност на искането, а именно: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица под вх. per. № 3454/16.06.2005 г., Акт № 71, том 12, дело № 2530/2005 г. и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г.,
По подаденото заявление е постановен изричен отказ, обективиран в уведомително писмо № 20-60556-05.09.2019г. издадено от Началник СГКК като мотивите за това са, че след като е представен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, то съгласно чл. 69, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с чл. 53а, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР,
Уведомителното писмо е връчено на 9.9.2019г. на В. Н. като на 19.9.2019г. е подадена жалба срещу него от нея и Т.Н..
В съдебната фаза на производството от ответника не са ангажирани доказателства извън посочените по горе, като съдържащи се в административната преписка. От жалбоподателя са представени копия заедно с документи за платен данък сгради и такса смета от страна на жалбоподателите за този имот.
От третото заинтересовано лице е представен Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Горна Оряховица под вх. per. № 903/26.02.2019 г., Акт № 181, том 3, дело № 270/2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира следното:
Жалбата на В. Н. е подадена от лице с правен интерес, като заявител на исканото изменение на КР и на основание титул за собственост, а именно Нотариален акт вх. per. № 3454/16.06.2005 г., Акт № 71, том 12, дело № 2530/2005 г. и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г., Съобразно горното оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на имота, и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Изложените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата на Н. за разглеждане по същество.
Подадената жалба от Т.Н. също е процесуално допустима на основание чл. 210, ал 2 от АПК, тъй като заявеното изменение респ. отказ да се извърши такова го засяга като лице, легитимиращо се като съсобственик на недвижимия имот.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от И.А.– началник на СГКК – В. Търново, в чиито правомощия, по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и съгласно изричните разпоредби на чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е издаването както на заповеди за изменения на КК и КР при отстраняване на непълнота или грешка, така и на откази да бъде извършено такова изменение, при липсата на съответните предпоставки, респ. при наличието на нормативно установени пречки. Тоест актът е издаден от материално компетентен орган, при упражняване на вменените му от закона правомощия. Решението е съставено в предвидената писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за издаването на административния акт в нарушение на чл. 35 от АПК. При постановяването на акта си началникът на СГКК е събрал, вкл. и служебно, относимата информация от всички страни – участници в развилото се пред него производство, като е установил релевантните за произнасянето му факти. Въпреки, че третото заинтересовано лице д. не е била уведомена за това искане, както и за процесното уведомително писмо съдът не намира, че това е съществено процесуално нарушение , формално основание за отмяна на чл.168, ал. 4 от АПК, тъй като на първо място тя е посочена от самия орган като заинтересована страна, видно от списъка на стр. 53 от делото. На следващо място самата тя в съдебно заседание не поддържа такова оплакване, че е била лишена от възможността да прави искания, да бъде изслушана. Освен това постановеният акт е изцяло благоприятен за нея, поради всичко това направеното оплакване от страна на жалбоподателите в този смисъл се явява неоснователно. Не може да се претендира незаконосъобразност на акт, като се упражняват чужди права. Освен това, търсената от закона защита би се нарушила чрез отмяна само на формално основание на позитивен за третата страна акт, доколкото същата не може да претендира направените от нея разноски в настоящото производство.
С подаденото заявление реално жалбоподателите още в административната фаза на производството са заявили изрично наличие на спор за материално право и представяйки съответните доказателства. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, от водещо значение за произнасянето на административния орган е било установяването на обективни данни за наличието на такъв спор между собствениците на ПИ – обект на исканите изменения, който въпрос в случая е бил изяснен. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в оспореното решение се съдържа достатъчно подробно изложение на фактическите основания, мотивирали органа да откаже извършването на исканите изменения, както и посочване на правните такива- чл. 69, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с чл. 53а, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и чл. 52, ал. 4 от ЗКИР.Съответствието на изложените от административния орган мотиви с установените в производството факти, не касае формалната, а материалната законосъобразност на акта. При провеждане на производството, са спазени процедурните правила, разписани в чл. 54 от ЗКИР и чл. 70 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ и от съда не се констатира в хода му да са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.
Този извод на съда не се променя от твърденията на жалбоподателите, доколкото те касаят развило се производства пред същия административен орган резултата от което, е подлежал на самостоятелно обжалване по административен ред и не са предмет на разглеждане в настоящото дело. Отново следва да се посочи, че в настоящото производство предмет е законосъобразността на уведомително писмо № 20-60556-05.09.2019г. издадено от Началник СГКК, с което е отказано по Заявление с вх. № 01-394011-30.08.2019 г. по описа на Службата, изпълнение на административни услуги, а именно - нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ по отношение на поземлен имот с идентификатор 16359.514.2476 от кадастралната карта на гр. Горна Оряховица и издаване на скица за имота след извършване на промените. Именно сочените от жалбоподателите възражения за тяхното неуведомяване в производството касаят това по Заявление вх. № 01-131971/26.03.2019 г. по описа на СГКК Велико Търново, от С.В. д., приключило с изменение на кадастралния регистър. Това решение не е връчено на Н., поради което за него не е изтекъл срокът за неговото обжалване.
Решението на началника на СГКК – гр. В. Търново не разкрива и твърдяното от
жалбоподателя противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни
права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в
кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52
и 53,
както и чл.
53а от ЗКИР. Тези изменения съставляват индивидуални административни актове
по аргумент от чл.
21 от АПК и се съобщават на всички заинтересовани страни в тридневен срок
от извършването им на основание чл.
53, ал. 3 от ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти или грешки, каквито според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в действащата през процесния период редакция, /обн. ДВ бр. 57 от 2016 г., в сила от 25.07.2016 г./ гласи, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Даденото в по-стари редакции на закона разрешение в такова случаи беше задължението на администрацията за постановяване на отказ по подадено заявление, когато при изготвянето на акт за непълноти и грешки, същият не е подписан от всички заинтересовани лица, поради несъгласие на някое от тях с изменението на КК и КР. След изменението на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР /обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г./, е отпаднало изискването за изготвяне и подписване на акт за непълноти и грешки, но независимо от това наличието на неприключил спор за собственост, в нито един момент не е загубило качеството си на пречка пред административния орган, да извърши заявено отстраняване на непълноти или грешки за съответния имот. Началникът та СГКК, а и съдът в съдебното административно производство, нямат правомощие да преценяват на кого принадлежи правото на собственост при налични конкуриращи се документи на страните. Разрешаването на спора за собственост следва да се извърши по исков ред, като съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в приложимата му редакция, при необходимост съдът /в исковото производство/, може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. В този смисъл, в съответствие с разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 72, предл. първо от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ, се е произнесъл и началникът на СГКК – гр. В. Търново, като е отказал одобряване на исканото от жалбоподателите за изменение на КК и КР. Установените в административното и съдебното производство факти не оборват направените от него изводи.
Доколкото е постановен отказ за изменение на КК и КР, правилно не са били уважени и останалите искания на заявителя - за издаване на скица на ПИ с идентификатор 16359.514.2476 10447.517.184 след извършването на изменението.
Съобразно изложеното по-горе, съдът намира, че уведомително писмо № 20-60556-05.09.2019г. издадено от Началник СГКК – гр. В. Търново е издадено при правилно прилагане на процесуалния закон и материалноправните разпоредби на ЗКИР. Същото не страда от посочените от оспорващото лице пороци, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Не следва да се прилага разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дубриране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещо право за един и същи имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права обаче следва да са за имота в границите и обема му, отразени в КК. В конкретната хипотеза това условие не е изпълнено, доколкото спорът за материално право между страните е разрешен с влязлото в сила съдебно решение № 1007/06г. по гр.д. 1003/2006г. на ГОРС, като само досежно ½ ид.ч. от 11 кв.м. придаваеми по регулация решението е обезсилено. В този смисъл Решение № 12041 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2016 г Колизията на права поражда спор за собственост, а до решаването му с влязло в сила решение на гражданския съд е правомерно запазването на съществувалите до разпореденото заличаване данни в КР. Едва след окончателното установяване на действителния собственик на имота по съдебен ред е допустимо изменение на КР с отразяването на настъпилата промяна - чл. 54, ал. 2 вр. чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Решение № 3461 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2017 г. Дублирането на субектите на собствеността по отношение на имота, сочи на спор за материално право и е основание в регистъра да бъдат записани данните за всички лица и документи - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не на част от тях съобразно преценката на органа по кадастъра, който не разполага с компетентност да се произнася по титулярството на правата върху поземления имот. Разрешаването от гражданския съд на съществуващия спор за материално право е предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастъра с ограничаването на кръга на вписаните субекти на права до действителния собственик на имота - чл. 53а, т. 1 ЗКИР. До настъпването на този юридически факт регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В този смисъл Решение № 15392 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2018г. Както се посочи по- горе спорът за материално право между страните е приключил с влязлото в сила решение на ГОРС, въз основа на което заинтересованата страна се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Изрична е нормата на чл. 69, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с чл. 53а, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, която визира,че с постъпването на акт по реда на чл. 86, ал.1 от ЗКИР за придобиване по давност право на собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти се заличат съществуващите данни за собственици по документи за собственост, които са с дата преди представянето на акт за придобиване на право на собственост. Настоящият казус е именно такъв, доколкото нотариалния акт на жалбоподателката е преди датата на издаване на нотариалния акт на третото заинтересовано лице.
Отново следва да се подчертае, че доводите относно изменение на КР чрез нанасяне на собственик на С. д. са извън предмета на настоящото дело, доколкото същото касае единствено отказ на административния орган да впише в регистър на собствениците- жалбоподателите.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Разноски на основание чл. 143, ал.3 и ал. 4 от АПК следва да се присъдят и на ответника, и на заинтересованата страна, така както са поискани: за ответник жалба 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение и за третото лице -350 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.Б.Н. и Т.А.Н.
чрез ***В. *** против Уведомително писмо отказ с изх. № 20-60556/5.9.2019г. на
Началник на СГКК В.Търново, с което е отказано издаването на заповед по чл.
54, ал. 4 от ЗКИР, по Заявление с вх. № 01-394011/30.8.2019г. за вписване
на промени в кадастралния регистър по
отношение на поземлен имот с идентификатор 16359.514.2476 от кадастралната
карта на гр. Горна Оряховица и издаване на скица за имота след извършване на
промените.
ОСЪЖДА В.Б.Н. и Т.А.Н.
*** да заплатят на Служба по геодезия картография и
кадастър - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 600 /шестстотин /
лева.
ОСЪЖДА В.Б.Н. и Т.А.Н. *** да
заплатят на С.В. д. гр. Г. Оряховица ,ул. ул.А. Чарказанов“ разноски в размер
на 300 триста лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: