Р Е Ш Е Н И Е
№ 2017 27.10.2014 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 10517 по описа за 2013 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на “ХИГИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В, ж.к. Младост, бул.Република №15, сграда на
"Медицински център Младост - В", представлявано от В.С.М., чрез
пълномощник адв. Н.С.-Й. *** - Г.К.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. М.Р., бл. 427 А, ет. 8, ап. 3, законен представител
Г.Т.К., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 4061.31 лева главница, представляваща незаплатена цена по фактури издадени
в периода 04.01.2010 г. – 22.01.2010 г. за доставени стоки – лекарствени
продукти и други стоки, както и сумата от общо 1252.72 лв. – лихва за забава
върху всяка главница по фактура за периода от 02.12.2010 г. до подаване на
исковата молба – 02.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от завеждане на исковата молба – 02.12.2013 г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски
Излагат
се твърдения, че между страните са възникнали валидни търговски отношения по
повод продажбата и доставка на лекарства и лекарствени продукти, по договор от
01.01.2010 г.. За сделките са били издадени процесните 31 броя фактури в
периода от 04.01.2010 г. до 22.01.2010 г., като цената по тях е останала
незаплатена от ответника и се претендира ведно с начислена лихва за забава, за
периода от три години от 02.12.2010 г. до 01.12.2013 г. Ангажирани са
доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се спори относно съществуването на договорно правоотношение. Твърди се, че представените фактури не са подписани от търговеца, както и че доставките не са били извършени от ищеца. Оспорват се подписите положени от ответника върху процесните фактури, като се сочи, че същите са неистински документи. Ангажирани са доказателства.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 79 ЗЗД по отношение на претендираната като главница и чл. 86 ЗЗД относно
търсената мораторна лихва.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори относно съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка от 01.01.2010 г. Видно от представения и неоспорен в хода на процеса договор, ищецът се е задължил да доставя на ответника-купувач необходимите лекарствени продукти и стоки. Съгласно чл. 5 от договора, купувачът се е задължил да реализира оборот към доставчика от не по-малко от 5000 лв. на месец. Страните са постигнали съгласие за дата на доставка да се счита датата, на която стоката е достигнала до получателя, съгласно предадената фактура. Начинът на плащане на доставената стока е в деня на получаването й или в срок до 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата.
По
делото са представени процесните фактури издадени от ищеца в периода от 04.01.2010
г. – 22.01.2010 г. за доставени стоки – лекарствени продукти и други стоки,
които са подписани от представител на търговеца. С протоколно определение от
15.04.2014 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на
представените частни документи - фактури. Според заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че част от оспорените
документи – 23 броя фактури, са подписани от Г.К., а в останалата част – 8 броя
фактури, в която е посочено името Попова, подписът не е изпълнен от едноличния
търговец. Следователно формалната доказателствена сила на тези документи, които
носят подписа на оспорващата страна, е надлежно потвърдена и същите могат да
установят че изявлението, обективирано в документа, отразява именно волята на
това лице. Ето защо, тези 23 броя фактури представляват годно доказателство за
приемането на стоката от Г.К. и възникването на задължението за плащане на
нейната цена. По отношение на останалите 8 броя фактури, подписани от лицето
Попова, съдът съобрази разпоредбата на чл. 301 ТЗ, поради което намира, че след като търговецът не се е противопоставил на задължението веднага
след узнаването, то съгласно цитираната норма е потвърдил действията на лицето
приело изпълнението на доставката от ищеца. С оглед изложеното, настоящият състав намира предявения
иск за плащане на задълженията по посочените фактури за основателен в
предявените размери. Ищецът е изправна страна по сделките, като по делото не са
представени доказателства за заплащане на цената на доставените стоки от
ответника, чиято е доказателствената тежест за това. Размерът на претенцията е
установен посредством заключението на съдебно – икономическата експертиза,
което съдът напълно кредитира и се покрива изцяло с претендирания с исковата
молба размер от общо 4061.31 лева. Макар и процесните фактури да
не са вписани в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на ответника, това не
може да послужи като доказателство за недължимост на сумите.
Основателността на главния иск има за закономерна последица и основателност на претенцията за присъждане на мораторна лихва, на основание чл. 86 ЗЗД считано от настъпване на изискуемостта на вземането до подаване на исковата молба. Изискуемостта на сумата по всяка фактура, съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ и уговорката за отложено плащане, е настъпила до 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата, като последната фактура от процесния период е издадена на 22.01.2010 г. Доколкото от страна на ищеца се претендира заплащане на лихва за забава за периода от 02.12.2010 г. до 01.12.2013 г., то искът се явява основателен. По отношение на размера на претендираната сума съдът кредитира заключението на вещото лице Д., съгласно което дължимата мораторна лихва върху всяка фактура за посочения период възлиза на 1252.69 лв. Вещото лице е посочило изрично в съдебно заседание, че разликата от четири стотинки между претендирания размер и този установен със заключението, се дължи на ползваната различна изчислителна система. Затова съдът приема, че претенцията следва да се уважи изцяло, така както е предявена за сумата от 1252.72 лв.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията за разноски от общо 1689.24 лв., включващи държавна такса за настоящото производство от 212.56 лв., внесен депозит за вещо лице от 70 лв., пощенски и банкови такси общо 26.68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на общо 1080 лв. за осъществяваното процесуално представителство, както и сумата от 300 лв. – транспортни разходи, за които са ангажирани доказателства. Затова до размера от 1689.24 лв. претенцията за разноски е основателна съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата следва да се възложи в тежест на ответника. В останалата част, по отношение на сумата от 588 лв. – такси заплатени в изпълнителното производство, съдът намира искането за неоснователно. Същите са част от сметката за дълга към съответния съдебен изпълнител и подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което не са предмет на разглеждане в настоящия процес. Според задължителните указания дадени с тълкувателно решение № 06/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане подлежат разноските направени в обезпечителното производство. В случая обаче такива не са сторени, а разноските за образуване и водене на изпълнителен процес с оглед издадената обезпечителна заповед не са “разноски в обезпечителното производство”. В този смисъл следва да бъдат присъждани и сумите за внесена парична гаранция, тъй като същите подлежат на освобождаване по реда на чл. 403 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ “НИЯ - Г.К.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. М.Р., бл. 427 А, ет. 8, ап. 3, законен представител Г.Т.К., да
заплати на “ХИГИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В, ж.к. Младост, бул. Република №15, сграда на "Медицински център
Младост - В", представлявано от В.С.М. сумата от общо
4061.31 лева (четири хиляди шестдесет и един лева и тридесет
и една ст.) главница, представляваща незаплатена цена по фактури издадени в
периода 04.01.2010 г. – 22.01.2010 г. за доставени стоки – лекарствени продукти
и други стоки, както и сумата от общо 1252.72 лв. (хиляда двеста петдесет и два
лева и седемдесет и две ст.) – лихва за забава върху всяка главница по фактура
за периода от 02.12.2010 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба – 02.12.2013 г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски в размер на 1689.24 лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева