№ 545
гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100982 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо
ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение
първо ЗЗД.
Ищецът, С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез ЕАД Елена И.а,
Булстат ....., със съдебен адрес: ...., е предявил иск срещу „.....“ ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: ....... и „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: ........
В исковата си молба твърди, че ищецът с първия ответник е сключил
Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г. и с втория ответник
Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло
предоставената му в заем сума от ....лв.
Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на
основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
10 ЗПК:
Съгласно условията на Договор за потребителски кредит №
..../05.04.2023г., лихвеният процент по кредита е в размер на 40 %, а
годишният процент на разходи те е 48.21%. Твърди, че действително
приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.21 % е заблудил
потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела
до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата
за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
1
Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по
кредита, които следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя”, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48.21 % разходите, които
следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата -
поръчител.
Поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това
представлява ,,заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано
решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да
сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до
неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена
методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по
алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси
и други разходи изрично уговорени между страните и включени в договорното
съдържание.
Ако не се приемат за основателни доводите им за нищожност на
кредитния контракт, то твърдят, че не е произвела правен ефект уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова
страна на лично обезпечение.
Съгласно Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г.,
потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3
от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът
одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в
случаите, в които кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение и в срок
2
от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда
на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е
избрал опцията сключване на договор с поръчител, които е бил определен от
кредитодателя и на 05.04.2023г. е подписал с втория ответник ,,....“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, съгласно които се е задължила да
изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на .... лева,
платимо като добавък към падежната вноска.
Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда
правни последици, поради следните съображения: Договорът за
поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е
трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент
от фактическия състав, които следва да се осъществи за валидното му
възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и
каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на
задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е
уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има
легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение.
Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването
на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно
основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството,
като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето,
че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 31ПК. Съдебната
практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение, при
което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква
престация, поради което нарушаването на принципа за справедливост и още
по-драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в 3ПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
С.ата на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не се предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
3
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда
на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с
което задължение той не би се съгласил, ако кредиторът действаше
добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за
неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази
договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни поледици за потребителя.
Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с
поръчителя, „.....“ АД е договаряло в полза на поръчителя по смисъла на чл.22
ЗЗД. От вътрешните отношения между „.....“ АД и кредитополучателя следва,
че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави
в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единствения му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1
ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в
противен случаи договорът е нищожен.
На последно място, договорът за поръчителство е с акцесорен
характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че
съществува действително главен дълг. Кредитната сделка е нищожна, поради
което не е породила правно действие и сключения договор за учредяване на
поръчителско правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на Договор за потребителски № ..../05.04.202Зг., както и да се
прогласи нищожността на договора за предоставяне на поръчителство към
договора за кредит № .... от 05.04.2023 г., сключен с „....“ ЕООД.
Моли съда да се осъди „.....“ ЕАД да върне сумата от .... лв. платено
възнаградителна лихва по договор за предоставяние на потребителски кредит
№ .... от 05.04.2023 г. и платени без правно основание и съставляващи
престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на
непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ответникът, ,,.....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
....“, бул. ,,.... (сграда А), ет. 4, ....“, представлявано от изпълнителния директор
...., чрез ст. Юрисконсулт ...., в срока по чл. 131 ГПК представя отговор.
Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №
..../05.04.2023г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и
„.....“ ЕАД (.....), като кредитодател. По силата на договора доверителят и е
предоставил на ищеца кредит в размер на .... лв. Кредитът следва да бъде
върнат на 24 месечни погасителни вноски в срок до 20.04.2025г. ведно с
начислена договорна възнаградителна лихва в размер на ... лева, при ГПР от
4
31,89% и ГЛП от 28 %.
За обезпечаване на задължението на ищеца по договор за
потребителски кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство
със страни ищецът, като „потребител“ и „....“ ЕООД, като ,,поръчител“ По
силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу
възнаграждение задължението, което потребителят има към дружество.
Твърди, че между ,,.....“ ЕАД като кредитор и „...." ЕООД като поръчител е
сключен договор за поръчителство, с което поръчителят е изпълнил
задължението си по договора за предоставяне на поръчителство. За
предоставената услуга на „....“ ЕООД е дължимо възнаграждение от
кредитополучателя, като за целия срок на действие на договора е възлизало на
.... лв.
Кредитополучателят е направил плащания в общ размер на ..... лева,
които са разпределени за погасяване на следните задължения:
- .... лева - главница;
- .... лева -договорна възнаградителна лихва;
- .... лева - обезщетение за забава;
- .... лева - такси за забавено изпълнение;
- ..... лева - надвнесена сума;
- .... лева - прехвърлени кьм „....“ ЕООД суми за погасяване на вземането им по
договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното доверителя и признава фактическите твърдения
на ищеца, в това число и относно направените плащания, поради което моли
съдът да изведе тези факти като безспорни и ненуждаещи се от доказване и да
остави без уважение доказателствените искания, целящи да докажат по
размер претенцията.
Във връзка с твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е
нищожен, доводите са следните:
Процесният договор за кредит има необходимото съдържание
съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на насрещната
страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е разписано задължението за кредитодателя да
посочи лихвения процент на кредита, начина на формирането му и условията
за прилагането му, като при фиксиран лихвен процент (какъвто е настоящия
случай), не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент.
На следващо място в договора за кредит и в приложение № 1,
представляващо неразделна част от същия, е посочен общият размер на
кредита и условията за усвояването му, посочени са броят, размерът и датите
на плащане на погасителните вноски, като табличен вид е представен и
размерът на компонентите на вноската - главница и възнаградителна лихва. В
този смисъл счита, че са спазени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
5
Оспорва, че за ищцата било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник.
Съгласно раздел ІІІ, чл. 12 от приложимите към договора за кредит
Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да
предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които ,,....." ЕАД
като кредитодател приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на
поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай „.....“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити на ..... не се отпускат по различен начин и не са два
отделни кредитни продукта на „.....“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията за погасяването му.
Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал.
1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит. Твърдят, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си
избере необезпечен кредит, т.е. потребителят има избор да реши дали иска
обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е
обезпечен.
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение ,,поръчител", то той има правото, закрепено в раздел ІІІ, чл. 13 от
приложимите кьм договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „.....“ ЕАД. Т.е.
клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен
с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението им, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на
кредита.
Оспорва твърдението, че вземанията на .... ЕООД е следвало са се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на 5 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място „.....“ ЕАД към датата на сключване на договора
за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след сключването на Договора за кредит с „.....“ ЕАД. „.....“ ЕАД не
знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори
6
по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя ...., по който бъдещ
договор ,,....." ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя ,....“ ЕООД
по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Действително „.....“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на ,...."
ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила
на дейност. В този смисъл „.....“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне
на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения
на кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата
и „....“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „....“ ЕООД се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея
действия, а именно да отговаря пред кредитора „.....“ ЕАД солидарно с нея за
изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „....“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
,,.....“ ЕАД. „.....“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и ,,....“ ЕООД.
Дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което те
изрично оспорват), неговата евентуална недействителност на основанията
изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на доверителя и по
договора за потребителски кредит е действително и първият главен иск следва
да бъде отхвърлен.
Не възразява относно приемането на представените от ищеца писмени
доказателства
Относно искането за допускане на ССЕ, която да изследва размерът на
ГПР, счита, че такава не е необходима, тъй като при ГПР в размер на 31,89%
счита, че не са необходими специализирани знания, за да се констатира, че
петкратния размер на законната лихва ще бъде надхвърлен при включване на
възнаграждението за поръчител като разход по кредита. Що се отнася до
начина на формиране на ГПР, заявява, че единственият разход по смисъла на
ЗПК, която доверителят и е включил при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва. Не твърдят, че възнаграждението за поръчител е
включено като разход при формиране на ГПР. Т.е. в тази част твърденията на
7
доверителя и и на ищеца съвпадат и не счита, че е необходимо да се изготвя
експертиза за доказване на безспорни факти.
Моли да се остави без уважение искането на ищеца по чл. 190 ГПК
доверителят и да бъде задължен да представи договор за предоставяне на
поръчителство, тъй като доверителят и не е страна по същия и не разполага с
екземпляр от него.
Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли иска за
прогласяване нищожност на договора за кредит и осъдителен иск по чл.55
ЗЗД.
Претендира разноски.
Възразява, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на
чл. 38 ЗАдв, поради което моли да не се присъжда възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на процесуалния му представител. В условията на
евентуалност, възразява че претендираното възнаграждение е прекомерно и
моля съдът да присъди такова в справедлив размер спрямо ниската правна и
фактическа сложност на делото.
ОТВЕТНИКЪТ, .... ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ....", бул. „..... (сграда А), ....“, представлявано от управителя ....,
действаща чрез пълномощника си – юрисконсулт ...., в срока, предвиден за
отговор взема становище.
Относно неоснователността на иска:
Оспорва изцяло по размер и основание предявения иск.
Относно твърдените от ищеца факти, не оспорва твърдението на
ищеца, относно сключването на договора за кредит и договора за
поръчителство, разрешения размер на кредит, срока за връщането и ГПР и
ГЛП. Общият размер на дължимите суми е от .... лв.
Описан е подробно механизма на сключване на договора за кредит и
този за предоставяне на поръчителство.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „....“ ЕООД, до
която ,,.....“ ЕАД няма достъп. Впоследствие доверителят и предоставя на
,,....." ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител
и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите
на улесняване на плащането от страна на потребителя, за което по-долу
подробно ще изложи твърдения.
,,....." ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел ІІ „Одобряване и усвояване на кредита“,
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят
има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „....“ ЕООД е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
8
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за
обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде
прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение
съгласно вътрешните правила на кредитодателя ,,....." ЕАД. Обезпечените и
необезпечените кредити на ,,....." ЕАД не се отпускат по различен начин и не
са два отделни кредитни продукта на ,,....." ЕАД, не са пряко свързани с
размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да
бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1
от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично
задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е
(1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е
(3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита". Предоставянето на
обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от
избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не е
„задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване
на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с
„.....“ ЕАД. „.....“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя ...., по който бъдещ договор „.....“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „....“ ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК.
На последно място, наличието на свързаност между ..... и .... ЕООД
само по себе си не води до ,,скрито оскъпяване на кредита“. ,,....." ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД, което видно от публичния
регистър ТРРЮЛНЦ. „....“ ЕООД, обаче, е отделно юридическо лице със
собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на
дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити И друга
Форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Както е видно от
интернет страницата на доверителя и, дружеството предлага услугите си на
неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и
бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с ,,....." ЕАД.
Не възразява да бъдат приети представените към исковата молба
9
писмени доказателства.
Възразява да бъде допусната поисканата от ищеца експертиза.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от
ищеца иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне
поръчителство към договор за потребителски кредит № ....0/ 05.04.2023г.
Претендира разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че е налице облигационна връзка,
съгласно сключения Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г.,
между ищецът, С. И. Г., като кредитополучател, и „.....“ ЕАД, като кредитор.
По силата на договора е предоставен на ищеца кредит в размер на .... лв.,
който е усвоен изцяло. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни
погасителни вноски в срок до 20.04.2025г., ведно с начислена договорна
възнаградителна лихва в размер на ... лева, при ГПР от 31,89% и ГЛП от 28 %.
Общият размер на плащанията е от .... лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че за обезпечаване на
задължението на ищеца по договора за потребителски кредит е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, със страни ищецът, като
„потребител“ и „....“ ЕООД, като ,,поръчител“ По силата на договора
поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението,
което потребителят има към дружество. Установено е, че между ,,.....“ ЕАД,
като кредитор и „...." ЕООД, като поръчител е сключен договор за
поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора
за предоставяне на поръчителство. За предоставената услуга на „....“ ЕООД е
дължимо възнаграждение от кредитополучателя, като за целия срок на
действие на договора е възлизало на .... лв.
В Договора за поръчителство от 05.04.2023 г., сключен между „.....“
ЕАД и „....“ ЕООД, Раздел ІІ, чл.2 е договорен обхвата на отговорността на
поръчителя, в който е разписано, че по силата на този Договнор и съгласно
условията на Договора за потребителски креди Поръчителят, в лицето на „....“
ЕООД отговаря пред „.....“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на
Потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или
възникнали в резултат на неизпълнението на потребителя по Договора за
потребителски кредит в 5 пункта, от които: задължение за връщане на сумата
по предоставения кредит в размер на ..... лв.; задължение за плащане на всички
разноски, свързани със сключването и изпълнението на договора; задължение
за плащане на лихва за забава в случай на забава в плащането, както и
задължение за плащане на друго предвидено в договора за потребителски
кредит обезщетение за неизпълнение; разноски по извънсъдебното или
съдебно събиране на вземането на ..... ЕАД, като са включени държавни такси,
разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне
на доказателства, адвокатски хонорари.
10
Няма спор и относно следното: Кредитополучателят е извършил
плащания в общ размер на .... лева, които са разпределени за погасяване на
следните задължения:
- .... лева - главница;
- .... лева -договорна възнаградителна лихва;
- .... лева - обезщетение за забава;
- .... лева - такси за забавено изпълнение;
- ..... лева - надвнесена сума;
- .... лева - прехвърлени кьм „....“ ЕООД суми за погасяване на вземането им по
договор за предоставяне на поръчителство;
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023г.,
Раздел ІІ, Одобряване и усвояване на кредита, при одобряване на Заявлението
за кредит, кредиторът е извършил проверка за кредитоспособността и
идентификация на потребителя.
В чл.4 ал.1 от договора, потребителят може да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението
или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от
общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен
срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателя е заявил кредит
без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на
предоставено обезпечение.
Съобразно тази фактическа обстановка, съдът намира следното:
По отношение на иска за обявяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № .... от 05.04.2023 г.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора размерът на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и посочената формула.
Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.
Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
11
договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Неспазването на това изискване е основание за
обявяване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.
Относно необходимостта от въвеждане на изискванията за съдържанието и
размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива
2008/48/ЕО. За да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. С
оглед да се насърчи установяването и функционирането на вътрешния пазар и
да се гарантира висока степен на защита на потребителите навсякъде в
Общността, е необходимо да се гарантира сравнимост на информацията,
отнасяща се до годишния процент на разходите навсякъде в Общността.
ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение №
1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя
как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по договора сума.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя
възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да
съобрази икономическите последици от сключване на договора и да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или не.
В Договор за потребителски кредит № ..../05.04.2023 г., Приложение
№ 11, л.60 от делото, са посочени ГПР в размер на 31.89%, и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Също така посоченият размер не надвишава максималния по чл.
12
19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния размер на ГПР,
тъй като не включва част от разходите за кредита, с които е задължен
потребителя съгласно сключения Договор за поръчителство, което също
следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално и при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора, тъй като това противоречи на духа на закона и
създава условия за неговото заобикаляне. Напротив, след като се установи, че
ГПР е неправилно изчислен и/или в него не са включени всички компоненти,
образуващи общия размер на разходите по кредита, следва да се приеме, че
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазена. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Още при сключването на договора, в чл.4 ал.1, е уговорено
обезпечението по кредита. Анализът на клаузите относно обезпечението на
кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а
от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още или договор за поръчителство
или да представи банкова гаранция в размер на разрешения кредит и
договорената лихва за срока на договора. Доколкото ако разполагаше със тази
сума, за да учреди банкова гаранция, то не би му било необходимо
сключването на договора за кредит.
Нищожността на тази клауза от договора не може да обоснове извода
за нищожност на целия договор за потребителски кредит.
13
В тази връзка, съдът намира иска за неоснователен и следва да го
отхвърли като такъв.
По отношение иска за обявяване нищожността на Договора за
поръчителство от 05.04.2023 г., сключен между „.....“ ЕАД и „....“ ЕООД.
Както бе посочено по –горе, в чл.4 ал.1 от договора са договорени
клаузите по одобряване и усвояване на кредита и съответното обезпечение.
Тъй като кредитополучателят не е представил банкова гаранция, то
договора за поръчителство е влязъл в сила.
Общата сума, която С. И. Г. е изплатил е в размер на .... лв.
Посоченото навежда на извода, че чрез т. нар. ,,договор за
поръчителство‘‘ по същество е уговорена ,,скрита лихва‘‘ и по този начин
избягване на прекомерното увеличаване на ГЛП и ГПР по заемния договор.
Поставени са за изпълнение изисквания към кредитополучателя или да
предостави банкова гаранция, при условие, че иска разрешаване на банков
кредит от едно очевидно затруднено материално лице или да сключи договор
за поръчителство с конкретно посочено дружество. В тази връзка, съдът
намира, че на ищеца не е останал никакъв избор, предвид материалното му
затруднение в момента и невъзможността да осигури банкова гаранция, като
буквално е бил принуден да приеме сключването на процесния договор за
поръчителство. Безспорно е установено, че ищецът добросъвестно е изплатил
изцяло дължимите суми по заемния договор. Изплащайки сумите по
Договора за поръчителство той реално не е получил никаква еквивалентна
престация, а единствено е обогатил неправомерно ответника, възползвайки
се от своята позиция и възможността за принуда.
Сключеният от между „.....“ ЕАД и „....“ ЕООД Договор за
поръчителство с дружеството ,, ....‘‘ ЕООД е свързано лице със
заемодателя ,,.....‘‘ ЕАД и това е очевидно, с оглед обстоятелството, че и двете
лица имат едно и също седалище и адрес на управление. „.....“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на ,...." ЕАД. От това следва, че
възнаграждението по договора за поръчителство е обогатил и е отишъл в
патримониума на заемодателя „.....‘‘ ЕАД.
Уговорката за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда
правни последици по отношение на кредитополучателя. Съображенията за
това са следните: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора
и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля
не е правопораждащ елемент от фактическия състав, които следва да се
осъществи за валидното му възникване. /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е
едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу
евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона
14
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
поръчител е лишена от правно основание.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството,
като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето,
че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора, противоречи на добрите прави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 31ПК.
Ищецът се позовава на нищожност на договора за поръчителство,
сключен в противоречие с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, при накърняване на
добрите нрави и това се установи безспорно.
Съгласно чл. 34 ЗЗД, ако договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което
е получила от нея. Даденото въз основа на нищожна договорна клауза е при
начална липса на основание за придобиването на имуществено благо, поради
което страната, която го е получила дължи връщането му изцяло. В ППВС №
1/79 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание - когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В установената съдебна
практика е прието като пример за начална липса на основание случаите, в
които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността
на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен
интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати
определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на
което той не поражда изначално целените от страните по него правни
последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за
сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на
императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект,
който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и
да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на
договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато
по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва
да се проявят правните последици на чл. 34, във връзка с чл. 55 ЗЗД, понеже
изначално липсва правно основание, оправдаващо даването. Обичайно
имуществено-правните последици от нищожния договор се релевират
едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува
пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на
претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и
за тяхното предявяване.
Съдът намира, предвид гореизложеното, че безспорно бе
установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния
договор за поръчителство, нарушаване на етично-моралния принцип на
справедливостта в договорните правоотношения и на принципа за
необогатяване неправомерно за сметка на другиго- ищцата е престирала една
сума, с която ответникът се е обогатил, без да е налице необходимост за
15
това и без насрещна еквивалентна престация.
Договорът за поръчителство от 05.04.2023 г., сключен между „.....“
ЕАД и „....“ ЕООД, към Договор за потребителски кредит № .... от 05.04.2023
г.се явява нищожен, тъй като накърнява добрите нрави- съгласно чл. 26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД, съобразно с всичко по-горе изложено.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от
същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може
да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели
заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради
което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и
неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в зависимост
от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед
на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за
действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е
уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното
възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора.
Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането по договора за
гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата
договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно
правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е
предпоставено от сключването на договор за поръчителство. Нарушението на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на
договорките между страните.
В тази връзка, изводът на съда, че иска е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на третия иск:
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е
могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с
16
основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите
на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В конкретният случай, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените
в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването
или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия
състав по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът въведе като твърдение и доказа факта на получаването на
вещ, респективно на плащането на парична сума, дадена без основание, а
ответникът не доказа основание за получаването или за задържане на
полученото.
Съобразно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съставът
на чл.55 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса
на основание, т.е. когато при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лица.
Изплатените от ищеца суми, в размер на .... лв. по Договора за
потребителски кредит, съгласно допуснатото изменение на иска, под формата
на възнаграждение за гаранта, при условие, че не е налице забавяне на
вноските и изцяло кредитът е погасен, представлява неравноправна клауза по
разпореждане на закона и е нищожна, обосновава извода, че плащането е
извършено при начална липса на основание. Съобразно разпоредбите на чл.23
от ЗПК ,,когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита”.
В настоящото производство, ищецът доказа предаването на сочената
сума на ответното дружество и нейното получаване от последния, а в тежест
на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за
получаване на сумата. Предвид изложеното и това, че Договорът за
поръчителство е нищожен и не съставлява валидно правно основание за
заплащане на това възнаграждение, то и сумата получена от ответника в
размер на .... лева, е получена без основание. В този смисъл е налице
неоснователно обогатяване с платената от ищеца по договора сума, след като
този договор за поръчителство е нищожен, а оттук - полученото от ответника
за погасяване на дълга над размер на отпусната сума като главница се явява
платено без основание и като такова то подлежи на връщане.
При това разбиране, съдът намира, че предявената искова претенция
като основателна следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото, отхвърлянето на първия иск и уважаването на
другите два, ответното дружество „.....“ ЕАД следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна помощ и съдействие, съобразно приложените по делото писмени
17
доказателства.
Договорено е, че правната помощ по договора се предоставя на
клиента безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Посочено е, че по договора за правна защита и съдействие няма платена сума.
Минималното адвокатско възнаграждение по предявените искове се определя
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /редакцията на нормата от ДВ, бр.
88 от 04.11.2022 година/, като минималното адвокатско възнаграждение за
защита при посочен материален интерес и предявени кумулативно три иска с
такъв интерес и адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от тях, то по
първия уважен иск адвокатското възнаграждение се определя в размер на ...
лв.с вкл.ДДС, а по осъдителния иск адвокатското възнаграждение е в размер
на .... лв. с вкл.ДДС. Освен това не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5
ГПК, която предвижда възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа стойност на делото. Настоящото производство се характеризира
както с фактическа, така и с правна сложност, още повече, но се определя от
съда, като се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, платимо от първия ответник.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски, то ответникът, съобразно изхода на делото следва да заплати
дължимата държавна такса.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на Договор за
потребителски № ..../05.04.2023г., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договора за предоставяне на
поръчителство към Договора за потребителски кредит № .... от 05.04.2023 г.,
сключен между „.....“ ЕАД и „....“ ЕООД.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
......., ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., сумата от ....
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
поръчителство от 05.04.2023 година, сключен към Договор за потребителски
кредит № .... от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 24.04.2024 година до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
......., ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Елена И.а, Булстат ....., със съдебен адрес: ....,
18
сумата от .... лв., на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, защита и съдействие на
С. И. Г..
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., ДА ЗАПЛАТИ на „.....“
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ......., сумата от .... лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
......., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса, в
размер на ..... лв. за уважената част от исковете, както и ... лв., в случай на
принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
19