МОТИВИ към Решение № 347 от 11.06.2010г.
по НАХД № 273/2010г. по описа на Районен съд-гр.Несебър
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпило в
съда постановление на Районна прокуратура – гр.Несебър от 03.05.2010г., с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.Б.С. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес:***, с налагане на административно наказание ЗА ТОВА, ЧЕ на 21.03.2010г.,
около 20.30 часа, в с.Кошарица, общ.Несебър, ул.”Иван Загубански” № 15, в съучастие, като съизвършител с непълнолетния К.С.И. ***, отнел от двора на частен имот чужда движима вещ –
бронзова камбана с тегло около 20 / двадесет/ кг,
на стойност 240 /двеста и четиридесет/ лева, от
владението на Стефан Димов Байчев, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия К.С.И.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** ЗА ТОВА, ЧЕ на 21.03.2010г.,
около 20.30 часа, в с.Кошарица, общ.Несебър, ул.”Иван Загубански” № 15, в съучастие, като съизвършител с И.Б.С. ***, отнел от двора на
частен имот чужда движима вещ – бронзова камбана с тегло около 20 / двадесет/
кг, на стойност 240 /двеста и четиридесет/
лева, от владението на Стефан Димов Байчев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, обвиняемият С.
се явява лично и признава вината си. Изразява съжаление за стореното. Не сочи
нови доказателства.
Обвиняемият И. се явява лично и с
процесуалния си представител. Също признава вината си и изразява съжаление за
стореното. Моли да му бъде наложено наказание „обществено порицание”. Не сочат
нови доказателства.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло повдигнатото
обвинение. Пледира за
реализация на наказателната отговорност, чрез налагане наказание - глоба на обвиняемия С. към
предвидения в чл.78а, ал.1 от НК минимум, а за обвиняемия И. – „обществено
порицание” и поставяне на непълнолетния „под надзор на обществен възпитател” на
основание чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН. Не сочи нови доказателства.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.03.2010г.
обвиняемите С. ***. Обв.С.
предложил на обв.И. да извършат кражба на бронзова камбана, поставена в дворно място в селото на ул.„Иван Загубански” № 15. Обв.И. приел
предложението и около 20.30 часа двамата отишли на горепосочения адрес. Обв.И. прескочил оградата,
свалил камбаната от мястото й и я подал през оградата на обв.С.. След това двамата се отдалечили от мястото. По-
късно на същата дата, двамата посетили свид.Илиян Соколов и го помолили да транспортира камбаната с автомобила си марка „Форд” с ДК№ А 7013 ВМ. Обвиняемите завели свид.Соколов до края на селото и извадили камбаната от
един храсталак. Поставили
я в багажника на автомобила и
на другия ден я откарали в пункт за изкупуване на метали в гр.Каблешково. След отказа на работника там да приеме
камбаната, тя останала на съхранение в автомобила на
Соколов до момента в който той при проведена беседа със служители на МВР
споделил за случилото се и я предал с протокол за доброволно предаване /л.44/.
В хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че пазарната стойност на откраднатата вещ – бронзова
камбана, изработена през 1977г., двадесет килограмова, към инкриминираната дата
– 21.03.2010г., е била в размер на 240 лева /л.34 по ДП/.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 14-218/2010г. по описа на РУП-гр.Несебър,
приети като доказателства по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното от
обвиняемите С. и И. на 21.03.2010г. деяние осъществява признаците на
престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. На посочената дата, двамата
обвиняеми, в съучастие, като съизвършители, са отнели от
двора на частен имот чужда движима вещ – бронзова камбана с тегло около 20 /
двадесет/ кг, на стойност 240 /двеста и четиридесет/
лева, от владението на Стефан Димов Байчев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвоят, като случаят е маловажен. При извършване на деянието,
обв.И. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на постъпките
си и е можел да ръководи действията си. От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК и от
двамата обвиняеми.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, обвиняемите С. и И. не са осъждани за престъпление от
общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава
осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от тях
престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода до една година или
пробация, или глоба от сто до триста лева.
Отчитайки гореизложеното, съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемите С. и И. от наказателна отговорност, като за извършеното от тях
деяние им бъде наложено административно наказание, както следва: “глоба” за С.
и „обществено порицание” за И., предвид обстоятелството, че последният е
непълнолетен.
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.78а от НК санкция на
обвиняемите, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от тях престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината. От друга страна, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на личността на дейците – младата им
възраст, чистото им съдебно минало, признанието на вината им и изразеното от тях
съжаление за стореното.
При
тези данни, съдът счете, че наказателната отговорност на обвиняемите следва да
се реализира при превес на смекчаващите вината им обстоятелства, като на обв.С.
се наложи наказание в предвидения от закона минимум, а именно – “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева в полза на Държавата, а на обв.И. – „обществено
порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по
радиоуредбата в ОУ „Св.Иван Рилски” – с.Кошарица, където същият е ученик, както
и чрез поставяне на заверен препис от присъдата на таблото в кметството на
с.Кошарица за срок от един месец.
Съдът
счете, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на обвиняемите като личности и напълно достатъчни по размер
да съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Накрая
съдът се произнесе по въпроса за направените по делото разноски, които възложи
в тежест на обвиняемите С. и И..
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: