Р Е
Ш Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на десети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 2/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Емос“ АД с ЕИК *********, представлявано от С.Ц.Ц.
чрез пълномощник срещу Заповед № З-2021/08.12.2020 г. на Кмета на община Ловеч,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ складова
база, изградена в поземлени имоти с идентификатори № 43952.505.104 и № 43952.515.45
по КККР на гр. Ловеч от собственика на имота „Емос“ АД в срок от един месец от
влизане в сила на заповедта.
Твърди се, че визираният в заповедта имот складова
база е строен през 1980-1982 г. в границите на тогава действащия кадастрален
план, като за имота били изготвени и приети съответните проекти и разрешителни съобразно
тогава действащото законодателство. По развити в жалбата доводи се иска отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез пълномощник и упълномощен адвокат поддържа жалбата.
Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно приложен
списък.
Ответникът по делото - Кметът на община Ловеч чрез
пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира присъждане на
разноски разноски съобразно представен списък.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
оспорването, тъй като е адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна
за него, защото го задължава да премахне квалифицирания от административния орган
като незаконен строеж. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че административното
производство е започнало по повод подадена от „Емос“ АД жалба с вх. №
70-00-2172/05.08.2020 г. до Кмета на община Ловеч относно неизпълнени бордюри –
тротоарни снижения на платното с цел транспортен достъп в имоти собственост на
дружеството.
Във връзка с тази жалба Кметът
на община Ловеч е изпратил до „Емос“ АД писмо с изх. № 70-00-2172-1/07.08.2020
г., с което от дружеството са изискани строителни книжа и актуални документи за
собственост за складово хале с идентификатор 43952.505.104.1. В отговор на
същото „Емос“ АД е изпратил писмо до Кмета на Община Ловеч вх.№ 70-00-2172-2/12.08.2020
г., с което е представил документи, удостоверяващи собствеността на дружеството
върху имотите, на чиято територия било построено процесното складово хале.
По повод това писмо е било
изготвено становище с изх. № 70-00-2172-3/25.08.2020 г. от гл. експерт
„Общинска собственост“ до заместник-кмет на Община Ловеч. В същото е посочено,
че със Заповед № РД-08-32/16.06.2017
г. на Областен управител на област Ловеч са деактувани като държавна
собственост и предадени на „ЕМОС" АД - гр. Ловеч сгради с идентификатори
43952.505.104.1 със ЗП 451 кв.м
- промишлена сграда, и 43952.505.104.2
със ЗП 588 кв.м -
складова база, склад, както и че съгласно
заповедта на Областен управител отписаните сгради са били актувани с АДС № 3355/12.10.1992 г. В становището се сочи също, че по-голямата
част от въпросното складово хале попада в границите на собствения на „Емос“ АД
поземлен имот с идентификатор 43952.505.104, който
е идентичен със северната част от „ДВОРНО МЯСТО“, описано в АДС № 3355/12.10.1992 г. и представлява парцел ХIII-104 от кв. 2А, съгласно действащия ПУП ПРЗ на
„Източна промишлена зона“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 509/12.05.1988 г., а частта от складовото хале,
която е извън собствения на „Емос“ АД поземлен имот, попада върху поземлен имот
с идентификатор 43952.505.45 - публична общинска
собственост, с НТП по кадастрална карта - за
второстепенна улица, а по действащ подробен устройствен план, с отреждане - „За улица“.
На 16.11.2020 г. комисия в
състав от служители „Контрол по строителството“ при Община Ловеч е извършила
проверка на строеж „северната част от сграда с идентификатор № 43952.505.104.1“.
За проверката е съставен
Констативен акт № 33/16.11.2020 г, в който е посочено, че: Северната
част от сграда с идентификатор № 43952.505.104.1 представлява
складова база - метално хале, едноетажно,
без вътрешни прегради, с размери в план 6 м х
29 м, с обща площ 173
кв.м. Височина кота било ±4.15 м.,
кота корниз ± 3.60 м. Конструкцията се състои
от 12 бр. метални носещи вертикални стълбове
(колони), с размер 0.20/0.16 м, трайно монтирани към
терена с бетонови стъпки и единични стоманобетонни фундаменти. Оградните стени
са изпълнени с ламаринени панелни елементи - стар
модел. Впоследствие стената по южната страна е допълнително изградена с тухли,
като е запазена основната конструкция на халето. Подът е изпълнен с бетонова
настилка. Наличен е отвор по западната фасада без монтирана входна врата.
Покривната конструкция е метална едноскатна, изградена е от ригели и покривни
столици, покрита е с ламарина. Халето е без ВиК и без ел. захранване.
В Констативния акт е отразено също, че складовата
база е с обща застроена площ 173 кв.м.,
като около 56 кв. м. от помещението
попада в ПИ с идентификатор № 43952.505.104, собственост
на „Емос“ АД, съгласно АДС № 3355/12.10.1992 г.,
представляващ парцел XIII-104 от
кв. 2А, съгласно действащия ПУП ПРЗ на „Източна промишлена зона“, гр. Ловеч,
одобрен със Заповед № 509/12.05.1988 г.,
а останалата част от складовото хале, която е с големина около 117 кв.м., попада в ПИ с идентификатор № 43952.515.45, който е публична общинска собственост, с НТП
по кадастрална карта - за
второстепенна улица, а по действащия подробен устройствен план, с отреждане - „за улица“.
В Констативния акт е
отразено също, че не са представени скица с виза, разрешение за строеж и
инвестиционен проект.
Констатациите на
проверяващите са, че строежа е изпълнен от „ЕМОС“ АД - гр. Ловеч, собственик на ПИ с идентификатор № 43952.505.104.
Констативният акт е бил
връчен на пълномощника на оспорващия на 17.11.2020 г., като възражение по него
не е постъпвало в Община Ловеч.
В резултат на проведеното
производство, въз основа на Констативен акт № 33/16.11.2020 г. и установеното с
него нарушение, Кметът на Община Ловеч е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № З-2021/08.12.2020 г., с която на основание чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ е наредил да се премахне
незаконния строеж, представляващ складова база, изграден в поземлени имоти с
идентификатори № 43952.505.104 и №
43952.515.45 по КККР на гр. Ловеч,
като премахването да се извърши от собственика на имота „Емос“ АД. Определен е срок
от 1 (един) месец, считано от влизане в сила на
заповедта, в който да се изпълни доброволното премахване на незаконното
строителство.
В обстоятелствената част на
заповедта е описано, че строежът е с идентификатор № 43952.505.104.1 и представлява складова база, склад, със застроена площ 451 кв. м, като по - голяма
част от складовата база попада в ПИ с идентификатор №
43952.505.104, собственост на „Емос“ АД, описано в АДС № 3355/12.10.1992 г. и представлява парцел ХШ-104 от кв. 2А,
съгласно действащия ПУП-ПРЗ на „Източна промишлена зона“, гр. Ловеч, одобрен
със Заповед № 509/12.05.1988 г.,
като част от складовата база, която е с площ около 111
кв. м, попада в ПИ с идентификатор №
43952.515.45, който е публична общинска собственост, с НТП по
кадастрална карта - за второстепенна улица, а
по действащия подробен устройствен план, с отреждане - „за
улица“.
По делото от ответника е
представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
По искане на жалбоподателя
е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според заключението на
вещото лице с вх. № 2264/05.07.2021 г., част от складовата база, която по
същество е навес попада в ПИ с идентификатор 43952.505.45, който е публична
общинска собственост и към момента на
одобряване на действащия подробен устройствен план на „Източна промишлена зона“
със Заповед № 509/12.05.1988 г. процесният временен навес е бил изграден. В т.
2 от поставените от съда въпроси в
заключението си вещото лице сочи също, че временният характер на склада
– навес обуславя изграждането му без да се спазват предвижданията на
регулационния план. Съгласно СТЕ, според представените по делото документи
процесната сграда е построена до 1981 г. и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.
„б“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г.за номенклатурата на видовете
строежи същата би следвало да се категоризира като строеж от пета категория.
В съдебно заседание с
писмена молба на процесуалния представител на жалбоподателя са представени
обяснителна записка, разделителна ведомост, копие от работния проект, извадка
от действащите регулационни планове към 1967 г. и 1988 г., протокол образец №
16 и протокол образец № 15 за процесния строеж, както и заверено копие на Акт
за държавна собственост № 3355/12.10.1992 г. – 2 страници (л. 109-120).
Формулирани са допълнителни задачи към вещото лице, с оглед на което по искане
на ПП на жалбоподателя е допусната допълнителна СТЕ.
Според допълнителното
заключение на вещото лице с вх. № 3654/15.11.2021 г., строежа, предвиден за
премахване съгласно обжалваната заповед представлява сграда с идентификатор
43952.505.104.1 в имот с идентификатор 43952.505.104, част от която попада в ПИ
43952.505.45, като е квалифициран от издателя на заповедта като складова база,
а всъщност представлява сграда и навес.
Вещото лице е описало също,
че според приложените доказателства по делото
складовата база е сграда с идентификатор 43952.505.104.2, а сграда с идентификатор 43952.505.104.1
по КККР е посоченият в обяснителната записка,
акт №15 от
22.06.1981 г. и Протокол обр. 16 от 30.06.1981 г. „временен склад
навес“.
При огледа вещото лице установило, че частта от
този навес, попадаща зад сграда с идентификатор 43952.505.104.1 е с ограждащи стени като обособено помещение
(функционално свързано със сграда 43952.505.104.2, а останалата част
от навеса, на север от сграда 43952.505.104.2
и в момента е навес с размери: дължина 30 м и
ширина 6,0
м. Т.е., част от сграда с идентификатор 43952.505.104.1 с площ от около 270 кв. е приобщена към сграда 43952.505.104.2, а останалата част от нея с площ от около 180 кв.
м е навес.
В допълнителното заключение
се сочи също, че с плана за регулация на
източна промишлена зона, одобрен със Заповед №509 от 12.05.1988
г. сгради с идентификатори 43952.505.104.1 и 43952.505.104.2
попадат в УПИ XIII от кв.2а като склада,
представляващ сграда с идентификатор 43952.505.104.2 е отразен като
сграда в строеж, а навесът временен склад, въобще не е отразен, въпреки, че към
момента на одобряване на плана същите са били изградени съгласно приложената по
делото документация.
В т. 6 от допълнителната
СТЕ (л. 129 и л. 130) вещото лице е дало заключение, че процесният временен
склад навес е изграден законно, в
границите на урегулиран поземлен имот II от кв.2, отреден „за
завод „Тодор Кацаров“ по регулационния план на източна промишлена зона, гр. Ловеч,
одобрен със Заповед № 1686 от
1967 г., както и че е изграден със
съответната проектна документация, описана в приложените по делото акт обр. 15 от 22.06.1981
г. и Протокол обр. 16
от 30.06.1981 г. на приемателна комисия за въвеждане в действие
по чл. 67, ал. 1, т.1 от ПКС за
завод „Т. Кацаров“ реконструкция на цех „Атанас Мирчев“, по
която е възможно и да не е издавано разрешение за строеж, което е било честа
практика при строителство на сгради в държавни предприятия.
В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключенията си. Посочва, че имотът, предмет на заповедта е бил
законно построен по регулационния план, който е действал по време на
изграждането. Според вещото лице новият регулационния план е трябвало да се
съобрази с тази сграда. Сочи че административният орган е квалифицирал цялата
сграда като складова база, като е описал цялата сграда с идентификатор 43952.505.104.1, а
частта от сградата, която е в контура на сграда 2 е склад, както и че другата
част е навес и не целия навес попада в улицата.
Според вещото лице не е конкретизирано
точно в заповедта какво следва да се събори, като счита, че цялата сграда е
била законно изградена, тъй като по плана от 1967 г. сградите, попадащи в имота
на дружеството, са били законно построени в съответствие с предвижданията на
плана.
Вещото лице пояснява, че
след като сградата е законно построена, то тя не попада в приложното поле на §
16 от ЗУТ, тъй като ако се разглежда към действалите към момента устройствени
планове, то тя е търпима.
Заключенията са приети без
възражения от страните и са приобщени към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същите, защото ги намира
за обективно и професионално изготвени, след оглед на място от вещото лице.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт (ИАА).
Оспорената заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради
констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
като се нарежда премахването същия.
Тя е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – Кмета на Община Ловеч в
рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От
събраните по делото доказателства, както и от допуснатата по делото СТЕ (л. 94), се установява, че процесният строеж представлява
строеж от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Заповедта е издадена в
писмена форма и само формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 228 от ЗУТ. В заповедта е конкретизиран извършителят на строежа.
Посочени са нарушените разпоредби на специалния закон, както и разпоредбата,
обуславяща незаконен строеж – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а като част от
основанията за издаване на заповедта е посочен Констативен акт № 33 от 16.11.2020
г.
По отношение на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаване
на оспорената заповед, съдът намира следното:
Съгласно ЗУТ, който е
специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на
незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица
на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община –
както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява
собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая, представител на
жалбоподателя не е присъствал на проверката, но съставения констативен акт е
бил връчен на неговия пълномощник, като не е подадено възражение срещу него в
законния срок, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на
защита.
В хода на съдебната
проверка се установи допуснато нарушение на административно производствените
правила, което настоящият състав намира за съществено.
Съгласно чл. 35 от АПК, ИАА
се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Съдът намира, че административният орган не е изпълнил
задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран.
Не е изследвал на първо
място по кое време е извършен строежа. В
заповедта липсват мотиви и съображения как е установена годината на
изграждането му, като такава не се и сочи в процесната заповед, с оглед
евентуалната преценка за приложимостта на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Като АО се е ограничил единствено до формулирането
на бланкетен извод, че констатираният незаконен строеж не попада в обхвата на
тези разпоредби.
При издаването на акта е нарушен и чл. 36 от АПК, като АО не е изпълнил задължението си да събере, провери и прецени доказателства
за процесния строеж, включително и гласни такива. Налице е неяснота досежно
строежа, подлежащ на премахване, доколкото същият е описан прекалено общо, без
никаква конкретика – „незаконият строеж, представляващ складова база, изграден
в поземлени имоти с идентификатори № 43952.505.104 и № 43952.515.45 по КККР на
гр. Ловеч“. Не става ясно къде точно е ситуиран процесният строеж, подлежащ на
премахване, както и по какъв начин и в какъв обем следва да бъде премахнат този
строеж.
Обстоятелството, че не е
конкретизирано точно в заповедта какво следва да се събори, се установява и от
депозираното по делото заключение на вещото лице, което потвърждава същото и в
о.с.з. Според допълнителното заключение с вх. № 3654/15.11.2021 г., строежът,
предвиден за премахване съгласно обжалваната заповед, представлява сграда с
идентификатор 43952.505.104.1 в имот с идентификатор 43952.505.104, част от
която попада в ПИ 43952.505.45, като е квалифициран от издателя на заповедта
като складова база, а всъщност представлява сграда и навес.
На следващо място, налице е
очевидно разминаване между описанието на площта на строежа в Констативния акт,
въз основа на който е издадена обжалваната заповед и в самата заповед. В
Констативен акт № 33/16.11.2020 г. се сочи, че складовата база е с обща застроена
площ 173 кв.м., като около 56 кв. м. от помещението попада в ПИ с идентификатор
№ 43952.505.104, собственост на „Емос“ АД, а останалата част от складовото
хале, която е с големина около 117 кв.м., попада в ПИ с идентификатор №
43952.515.45, който е публична общинска собственост, с НТП по кадастрална карта
- за второстепенна улица, а по действащия подробен устройствен план, с
отреждане - „за улица“.
Докато в Заповед №
З-2021/08.12.2020 г. е отразено, че строежът е с идентификатор №
43952.505.104.1 и представлява складова база, склад, със застроена площ 451 кв.
м, като по - голяма част от складовата база попада в ПИ с идентификатор №
43952.505.104, собственост на „Емос“ АД, като част от складовата база, която е
с площ около 111 кв. м, попада в ПИ с идентификатор № 43952.515.45, който е
публична общинска собственост, с НТП по кадастрална карта - за второстепенна
улица, а по действащия подробен устройствен план, с отреждане - „за улица“.
Отделно от горното, видно
от скица на поземлен имот № 15-40402-01.02.2017 г., съседният на ПИ № 43952.505.104
имот, който е публична общинска собственост, отреден за улица е № 43952.505.45,
а не № 43952.515.45, както е посочено в констативния акт и обжалваната заповед.
С оглед на това, съдът намира, че в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до
непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и
до неправилно приложение на материалния закон.
Това означава, че в
обжалваната заповед неточно е посочен обекта, квалифициран като незаконен.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорената заповед, настоящия съдебен състав приема
следното:
По смисъла на приетата като
правно основание от административния орган разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При това положение на
първо място спорно се явява обстоятелството изисква ли законът одобряване на
инвестиционен проект и/или разрешение за строеж за извършеното от жалбоподателя
строителство.
За да подлежи установеното
незаконно строителство на премахване обаче, следва да бъде преодоляно
ограничението по § 16 от ПР на ЗУТ, респективно по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С
оглед периода на изграждане на строежа – 1980-1982 г., следва да бъде
установено налице ли са предпоставките за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ,
съгласно която разпоредба, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
От събраните по делото
доказателства, в т. ч. и заключението на вещото лице се установява, че имотът -
временен склад навес е бил законно построен по регулационния план от 1967 г.,
който е действал по време на изграждането. Част от складовата база, която по
същество е навес, попада в ПИ с идентификатор 43952.505.45, който е публична
общинска собственост и към момента на
одобряване на действащия подробен устройствен план на „Източна промишлена зона“
със Заповед № 509/12.05.1988 г. процесният временен навес е бил изграден.
Според вещото лице новият
регулационния план от 1988 г. е трябвало да се съобрази с тази сграда, тъй като
по плана от 1967 г. сградите, попадащи в имота на дружеството, са били законно
построени в съответствие с предвижданията на плана. Вещото лице пояснява, че
ако сградата се разглежда към действалите към момента устройствени планове, то
тя е търпима. Съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно
изготвено, като същото не е оспорено от страните.
Отделно от това, съдът намира, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна и на още едно самостоятелно основание. Както се
спомена и по-горе, проблемът възниква в описанието на строежа в обжалваната
заповед. В тази насока съдът счита, че фактическата обстановка не е изяснена, а оттук следва
заключение и за немотивираност на акта.
В практиката е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният строеж,
респ. частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно
по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен
предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законово настъпили
за адресата права. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета,
разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта - неясен
предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това
основание.
В тази връзка следва да се
посочи, че в оспорената заповед е наредено да се премахне „незаконният строеж,
представляващ складова база, изграден в поземлени имоти с
идентификатори № 43952.505.104 и № 43952.515.45 по КККР на гр. Ловеч“,
т. е. описаният незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване, без
фактическа конкретизация на обема и параметрите му и без съобразяване с
обстоятелството
(видно и от скица на поземлен имот № 15-40402-01.02.2017 г.), че в поземлен
имот с идентификатор 43952.505.104, собственост на „Емос“ АД, попадат две
сгради - № 43952.505.104.1 с предназначение „промишлена сграда“ и № 43952.505.104.2
с предназначение „складова база“.
Това съставлява нарушение и на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти.
От една страна, за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила. До същия
извод води и заключението на вещото лице по СТЕ,
доколкото липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на
относимите за него правнорелевантни факти и норми (в този смисъл Решение №
12537 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от
04.12.2013 г. по адм. дело № 11461/2013 г. на ВАС и др.).
В случая, няма точно
описание на подлежащия на премахване строеж, което според съда води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, в това число
определяне параметрите на правната последица – премахването. Всяка заповед за
премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с
нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При
липсата на този реквизит заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна
само на това основание. В този смисъл е константната практика на Върховния
административен съд - Решение № 6299/24.04.2019г. на ВАС по адм.д.
№10277/2018г., II о., Решение № 9354/09.07.2018г. на ВАС по адм.д.
№12981/2017г., II о., Решение № 9205/27.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№11362/2015г., II о. и др.
Допуснатите нарушения при издаване на
оспорената заповед са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2, т.
3 и т. 4 от АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението на
административния орган, налагат отмяната й като незаконосъобразна.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски съгласно
приложения списък. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по делото за
внесена държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение на вещо лице в размер
на 300 лв. и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените разноски от
жалбоподателя в общ размер на 950 лева, следва да се възстановят от бюджета на
Община Ловеч, която е юридическото лице, към което принадлежи издателя на
отменения акт.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразна Заповед № З-2021/08.12.2020 г. на
Кмета на община Ловеч, с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ складова база, изградена в поземлени имоти с идентификатори №
43952.505.104 и № 43952.515.45 по КККР на гр. Ловеч от собственика на имота
„Емос“ АД в срок от един месец от влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА Община Ловеч с ЕИК
********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22 да заплати на „Емос“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Гинци, общ. Годеч, област
София, сторените, доказани и своевременно
поискани разноски по настоящото дело в общ размер от 950,00 (деветстотин и
петдесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: