Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в закрито заседание на 23.05.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА мл.с. М. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 10139 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 ГПК и чл.251 ГПК.
С решение № 262861
от 31.08.2022 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд е обезсилил решение
№ 48599 от 22.02.2020 г. на СРС, 82 с-в, гр.д.№ 16979/2018 г. в частта относно
иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 3 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение на ответника като
администратор на лични данни, довело до неправомерно обработване на лични данни
на ищцата, както и относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
над 213,24 лв. до пълния предявен размер от 915,91 лв., като недопустим,
прекратил е производството по делото в посочената част и е изпратил делото по
подсъдност на АССГ в обезсилената част.
С разпореждане от
30.11.2022 г. АССГ е указал на ищцата в 7-дневен срок да уточни исковата молба,
тъй като е налице неточност в диспозитива на решение № 262861 от
31.08.2022 г., с което делото е изпратено по подсъдност на АССГ.
С молба от 03.01.2023 г. ищцата М.Й.М. е поискала от АССГ
да изпрати делото на СГС за тълкуване или за поправка на очевидна фактическа
грешка.
С разпореждане от
18.01.2023 г. АССГ е изпратил делото за тълкуване или поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението на СГС по искане на ищцата, като е
посочил, че решението на СРС е обезсилено за
пълния предявен размер на главницата-3 000 лв., а за лихвите-за сумата над
213,24 лв. до пълния предявен размер от 915,91 лв.Изложени са и мотиви, че
АССГ следва да определи точно размера на исковата претенция, а ищцата отказва
да го уточни.
Ответникът
по молбата-„П.и.б.“ АД не взема становище по молбата.
Съдът намира, че
не са налице основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 262861 от 31.08.2022 г.
Решението на СРС е
обжалвано от ищцата в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД /т.е. за разликата над 700 лв. до 3 000 лв./ и иска с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД /т.е. за разликата над 213,24 лв. до 915,91
лв./.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба и от ответника само в частта, с която е уважен иска с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД /т.е. за сумата от 700 лв./.Срещу
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 213,24 лв. не е постъпила въззивна
жалба.
Както е посочено и
в мотивите на решението на СГС, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася по допустимостта на обжалваното решение в обжалваната му
част.Ето защо въззивният съд е обезсилил решението на СРС именно в тази
част-изцяло в частта относно иска по
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД.Постановяване на решение извън
рамките, с които е сезиран въззивния съд би означавало произнасяне свръхпетитум
и същото би било недопустимо в тази част.
Поради изложените
съображения настоящият въззивен състав счита, че не е налице очевидна
фактическа грешка в решението от 31.08.2022 г., тъй като не е налице
разминаване между формираната в мотивите и изразената в диспозитива воля на
въззивния съд.
Не са налице и основания за тълкуване на решението по реда на чл.251 ГПК.Както в мотивите, така и в диспозитива е ясно
изразена волята на съда, че решението
следва да се обезсили само в обжалваната част.
Поради изложеното
молбите по чл.247 ГПК и по чл.251 ГПК следва да се оставят без уважение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбите на М.Й.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** по чл.247 ГПК и по
чл.251 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решение
№ 262861 от 31.08.2022 г., постановено от СГС, IV-Г с-в по гр.д.№
10139/2020 г., като неоснователни.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.