РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. гр. Хасково, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101619 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД от Гаранционен фонд – София против
С. С. К. и М. А. К., като наследници на А. М. К..
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2014г. настъпило ПТП, при
което водачът А. К. /наследодателят на ищците/ управлявал л.а. „***“ с ДКН
******** по път №50066 от с. Николово в посока с. Широка поляна, като на
кръстовището, образувано с ПП I - 5 при наличие на пътен знак ,,Б2“(стоп) не
спрял и отнел предимството на водача на л.а. „******“ ДКН ******* М. Т.,
който се движил по ПП I - 5 от гр. Хасково в посока гр. Кърджали със
скорост от 90 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч. Последвал сблъсък
между предната челна част на л.а. „******“ и предната лява част на л.а.
„***“, като от удара л.а. „***“ се отклонил напред и вляво, а л.а. „******“ се
завъртял и се установил със задната си част в мантинелата. Вследствие на
станалото ПТП, на място загинал водачът на л.а. „***“ А. М. К., а водачът М.
А. Т. получил травматични увреждания - Закрито счупване на шийката на
дясна бедрена кост. НА.це били данни за независимо съизвършителство от
страна на пострадА.я Т., който при ограничение на скоростта от 60 км/ч за
1
пътния участък в района на кръстовище се движил с превишена скорост от 90
км/ч и това обстоятелство било отчетено и в Присъда по НОХД № 473/2015г.
на ОС- Хасково. От своя страна наследодателят на ответниците управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, в нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.), сега чл. 490 от КЗ. Сочи се, че съгласно влязлата в сила Присъда по
НОХД № 473/2015г. на ОС-Хасково виновни при условията на независимо
съизвършителство били А. М. К. - управлявал л.а. „***“с ДКН ******** без
валидна задължителна застраховка „ГО“ и М. Т. - управлявал л.а. „******“
ДКН *******. По случая имало представени множество доказателства, в т.ч.
констативен протокол и медицински документи. ПострадА.ят Т.
първоначално предявил пред ищеца претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се във
влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, както и за обезщетение в
размер на 4591 лева за свързаните с тях имуществени вреди, за които били
представени копия на фактури и фискални бонове. През м.02.2016г.
Управителният съвет на Гаранционен фонд постановил отказ от изплащане на
обезщетение по щетата, поради непредставяне на достатъчно доказателства за
установяване на основанието и размера на претърпените неимуществени
вреди. Впоследствие, през месец юли 2018г. с Решение на САС по в.гр.д. №
6461/2017г. бил уважен иска на М. Т. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45 000 лева от общо 70 000 лева, за
11 177.80 лева - имуществени вреди за лекарства и консумативи, както и за
законната лихва върху сумите от 20.02.2016г. На основание чл.288, ал.1, т.2,
б. ”а” от КЗ /отм./, ищецът изплатил по щета № 210343/11.09.2018г.
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
12 295.50 лева на М. А. Т., който бил пострадал като водач на л.а. „******“ с
ДК№ ******* при настъпилото ПТП. Ищецът поканил ответниците да
възстановят заплатените от него суми, но и до момента те не били погасили
задължението си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.288, ал.1 т.2 б. „а“ вр. чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега
чл.558 ал.7 от КЗ, да бъдат осъдени двамата ответници, в качеството им на
наследници на А. М. К., всеки един от тях да заплати на ищеца сумата от по
6147.75 лева, представляваща 1/2 от изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение в общ размер на 12295.50 лева, ведно със законната лихва върху
2
главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответниците оспорват иска, като на първо място правят възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорват иска и по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 12.10.2014г.,
около 16.30 часа, на разклона за с. Николово, Община Хасково, е настъпило
ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Произшествието е настъпило между две МПС, а именно: „***“ с рег. №
*******, управлявано от А. М. К., който в нарушение на правилата за
движение не спрял на знак „Стоп“ и отнел предимството на правилно
движещия се л.а. марка „******“ с рег.№ ********, управляван от М. Т..
Причина за настъпването на ПТП е, че първият водач А. К. не е спазил
забранителен знак „Стоп“, задължаващ го да спре и да пропусне движещите
се по пътя с предимство други превозни средства. В резултат на така
допуснатото нарушение, управляваният от А. К. лек автомобил е бил ударен
почти право в шофьорската врата, от който удар водачът е загинал. В тази
насока е представеният по делото Констативен протокол за настъпилото
ПТП, както и заключението на назначената комплексна съдебна авто-
техническа и съдебно-медицинска експертиза. Установено е още, е водачът
М. Т. е управлявал лекия си автомобил, движещ се в посока Хасково –
Кърджали, с несъобразена скорост - 90 км./час при разрешена такава на
мястото на произшествието - 60 км/час.
От приетата като доказателство Присъда № 33/02.10.2015г., постановена
по НОХД № 473/2015г. по описа на Окръжен съд-Хасково, е видно, че
водачът М. Т. е понесъл своята наказателна отговорност за причинената
смърт на А. К., пострадал от ПТП, описано по-горе. Установено е още, че
настъпилото ПТП е станало при условията на независимо съизвършителство
от страна на пострадалия А. К. и М. Т., т.е. от двамата водачи на МПС,
участници в произшествието.
Безспорно се установява още, че към момента на настъпването на ПТП
превозното средство, управлявано от лицето А. К., не е било застраховано в
3
дружество с предмет на дейност застраховане със задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна, от събраните
писмени доказателства съдът установи, че вторият водач М. Т. е получил
също травматични увреждания вследствие на настъпилото ПТП - закрито
счупване на шийката на дясна бедрена кост. От заключението на вещото лице
става ясно, че в резултат на счупването на шийката на бедрената кост е
прекъсната целостта на артериалния клон, който храни главата на бедрената
кост. Настъпила е т.н. асептична некроза на главата, която води до
прогресивното й деформиране под тежестта на тялото при ходене и
развитието на артрозен процес в ставата. Това състояние може да причини
пълно обездвижване в тазобедрената става. Именно в посоченото се изразява
влошаването на здравословното състояние /ексцес/ на М. Т.. Вещото лице е
посочило още, че обичайният срок за възстановяване от счупване на шийката
на бедрена кост, ако не настъпят усложнения, е 7 – 8 месеца за нефизически
труд и 12 месеца за физически труд, при изискване за режим на
ненатоварване на крайника около 6 месеца. Болките при тази травма
възникват ведно с травмата и постепенно интензитетът им намалява. При
възникване на усложнение като описаното по-горе и развитието на артрозен
процес страда обема на движение в ставата и освен ограничението, възниква
нарастваща болка, особено силна при опит за ходене.
Следва да се посочи, водачът М. Т. е упражнил правото си да търси
обезщетение за претърпените от него вреди - имуществени и неимуществени
такива, и ищецът е изплатил на същия сумата в размер на 12 295.50 лева с
преводно нареждане от 29.10.2018г. Установено е, че първият от виновните
водачи за настъпването на ПТП, респективно за настъпилите вреди за втория
водач Т., е нямал валидна застраховка „ ГО“ към момента на събитието,
поради което именно ищецът е понесъл отговорността за обезщетяване на
водача Т.. В този смисъл за него е възникнал правен интерес да поиска от
наследниците на А. М. К. да заплатят поравно сумата, която ищецът е
изплатил на другия пострадал водач М. Т., на основание чл. 288, ал.12 от КЗ
/отм./, видно от писмените доказателства.
За цялостното изясняване на спора съдът назначи и съдебно-
счетоводна експертиза, заключението на която възприема изцяло. От същото
се установява, че ищецът Гаранционен фонд - София е изплатил на адв. В. Д.
М., упълномощен надлежно от М. А. Т., сумата в размер на 12 295.50 лева по
4
Щета № 210343/2018г.
От приетото като писмено доказателство в последното съдебно
заседание Писмо от ОС-Хасково, с вх.№ 1792/08.02.2023г., съдът установи,
че Т.д. № 14/2022г. по описа на ОС-Хасково е образувано между същите
страни, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, но претенцията се
основава на Щета с № 110769/13.12.2014г. и Щета № 210339/19.11.2015г., т.е.
предметът на спора е различен от поставения за разглеждане в настоящото
производство. В този смисъл съдът не намери основание за спиране на
производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на Т.д. № 14/2022г. по описа на ОС-Хасково.
При тези данни по делото съдът намира, че предявеният иск против
ответниците, в качеството им на наследници на А. М. К., е основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи в неговия пълен размер, а именно – за
сумата от 12 295.50 лева. Следва да се има предвид, че основателността на
предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 558, ал.7
от КЗ, е обусловена не само от наличието на непозволено увреждане и
нанесени възоснова на същото вреди, а и от наличието на изплатено
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС.
Цитираната законова разпоредба сочи също така, че застрахователят встъпва
в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение,
именно в този момент той се суброгира в правата на увреденото лице срещу
причинителя на щетата. Ето защо, и съдебната практика приема, че с факта на
изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква
правото да иска възстановяване на тази сума от причинителя на вредата. С
оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло
основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен. Безспорно се
установи, както от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, така и от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че
именно наследодателят на ответниците – А. М. К., е виновен за настъпването
на процесното ПТП, поради неспазване правилата за движение. Не се
установи също да има друга причина, която да е довела до настъпването на
ПТП.
Съдът не споделя направеното от ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза погасителна давност. Вземането на ищеца се погасява с
5
изтичането на петгодишна давност, съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД. В
случая ищецът е изплатил на посоченото по-горе основание исковата сума с
платежно нареждане от 29.10.2018г., от която дата следва да започне да тече
срокът на погасителната давност. Искът обаче е предявен на 16.07.2021г., т.е.
такъв срок не е бил изтекъл.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в размер на 991.82 лева, произтекли от внесена държавна такса в
размер на 491.82 лева и 500 лева – платени възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** и М. А. К., ЕГН **********,
двамата от гр.***************, като наследници на А. М. К., починал на
12.10.2014г., да заплатят на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 сумата от по 6147.75 лева всеки един от тях, представляващи
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210343/11.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на иска - 16.07.2021г. до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 991.82 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6