№ 4357
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110158968 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу ОО.А.С., обективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: сумата от сумата 3 954,45 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 818,53 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.12.2020 г. до 23.08.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
24774/2022 г. на СРС, 179-ти състав. В исковата молба се твърди, че ответникът е
потребители на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот *, находящ се в
***, с аб.№***. Сочи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, както и че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
тъй като е спестил разходи за цената на потребената топлинна енергия за процесния период.
Претендира се и дължимата сума за дяловото разпределение в имота, както и мораторна
лихва, изчислена съобразно общите условия за доставка на топлинна енергия. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ОО.А.С. е депозирал отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
оспорва да е ползвал имота през процесния период. Твърди, че не става ясно на какво
основание ищецът претендира сумите. Оспорва да е получавал фактури от ищеца, с което
счита, че му е отнета възможността да предяви възражение срещу начислените суми по чл.
40, ал. 2 от ОУ. Оспорва въобще да са издавани фактури. Излага, че доколкото между
страните липсва договор, то не е ясно и по какъв начин са изготвяни изравнителните сметки.
Оспорва да е налице и неоснователно обогатяване. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва претенцията и за лихва. Поддържа, че няма отношения с
фирмата за дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 48827/2023год. по описа на СРС, 179-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
му.
Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, дело
№основан на твърдения за неоснователно консумирана от ответника топлинна енергия е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав: 1) доставка на
топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на ответника през
процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност; 2) консумиране
на доставената топлоенергия от ответника за процесния период; 3) липса на правно
основание за ползването на топлинна енергия от страна на ответника; 4) настъпило в
резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника /в този смисъл
изрично и Решение № 198 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о., ТК/.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане и др.).
Приети като писмено доказателство по делото са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на потребители в град София.
Установява се от приетата по делото Акт за държавна собственост №***., че
процесният имот находящ се на адрес: *** е актуван като частна държавна собственост.
Видно от отбелязването в акта имотът е включен в капитала на търговско дружество.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на
ответника през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност
и консумиране на доставената топлоенергия от ответника за процесния период, следва да се
посочи следното:
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния
период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответника. в процесния имот
топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите на
договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта
за определението на „потребител на топлинна енергия”. Това е така, защото за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за
доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е
писмен договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна
енергия на основание на договор са неприложими.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че от изслушаното по делото
заключение на СТЕ кредитирано от съда като компетентно изготвено се установява, че за
процесния имот за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. доставената топлинна енергия
възлиза на сумата от 5461.35 лева като сумата за отопление на имота е начислена правилно,
в съответствие с действащата нормативна уредба.
От заключението на ССчЕ /, неоспорено от страните и кредитирано от настоящия
състав като компетентно изготвено се установява, че не са налице извършвани плащания от
абоната. не са налице неплатени суми за дължима главница и топлинна енергия. Вещото
лице посочва, че от страна на ищеца са начислени суми в размер на 3954.45лв.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в
2
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответното дружество през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на му чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В частност е безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв
договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди през исковия
период. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че той е
собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през
исковия период и съответно е консумирали доставената от ищеца топлинна енергия, като по
този начин са спестени разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца,
съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче
по делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, а и за посоченото
обстоятелство не е налице признание от страна на ответника, доколкото в АДС е отразено
апортирането му в капитала на търговско дружество.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявеният иск следва да бъде отхвълен,
доколкото ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания за
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. А щом няма главни задължения, не могат
да възникнат задължения за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора ищцовото дружество няма право на разноски.
На ответника Областна администрация следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
3
управление *** с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД от срещу О.А.С. с
БУЛСТАТ: *** и адрес: ***, че О.А.С. дължи следните суми: а 3 954,45 лева (три хиляди
деветстотин петдесет и четири лева и 45 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: ***, *,
аб.№***, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 818,53 лева (осемстотин и осемнадесет лева
и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 23.08.2023 г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 48827/2023г. по
описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на О.А.С. с БУЛСТАТ: *** и адрес: *** сумата от 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Т.С.” ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4