Решение по дело №7285/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4554
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20191100507285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, 27.07.2020 г.

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 7285 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 564702 от 18.12.2018 г. по гр. д. № 13498/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 155 с-в по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Л.А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Ц.Л.А. дължи на „Т.С." ЕАД сумите както следва: сумата от 131,60 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата от 37,16 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 03.10.2016 г., законната лихва върху главницата, дължима от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за присъждане на главница за сумата над 131,60 лв. до първоначално претендирания размер от 399,91 лв. и за лихва за забава за сумата над 37,16 лв. до първоначално претендирания размер от 48,02 лв.

Със същото решение Ц.Л.А. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 207,22 лева - разноски по исковото производство, както и сумата от 122,45 лв. - разноски в заповедното производство по гр.д. № 59910/2016 г., СРС, 155 състав, а „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на Ц.Л.А. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 311,62 лв., разноски по исковото производство.

Недоволен от така постановеното решение в ЧАСТТА, с която са отхвърлени установителните искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е останал ищецът «Т.С. ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно поддържа, че неправилно съдът е кредитирал мнението на експертите по изготвените СТЕ и ССчЕ, като не е преценил представените писмени доказателства за действителната стойност на потребената ТЕ за процесния имот. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски.

Недоволна от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени установителните искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е останала и ответницата Ц.Л.А., която го обжалва при твърденията, че решението не съответства на закона и събраните по делото доказателства, като счита, че първостепенния съд не е обсъдил противоречията между СТЕ и ССчЕ. По-конкретно твърди, че няма задължения към към ищцовото дружество за процесния период, даже има сума за получаване. Твърди, че вещото лице по ССчЕ е включило периоди извън процесния, както и че заключението му е базирано само на документи издадени от ищеца, които не могат да бъдат приети за достоверни. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и отхвърли изцяло иска като недоказан по основание и размер. Претендира разноски.

 „Т.С.“ ЕАД чрез процесуалният си представител юрк. А.К.депозира молба от 08.07.2020 г., в която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, излагат се съображения по същество на спора. Претендира разноски за юрк.възнаграждение, прави възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

Третото лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД не взема становище по въззивните жалби и не представя доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Предявеният пред  първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.

Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том III, peг. № 6153, дело № 463 от 22.10.2015 г., на нотариус с peг. № 508, действащ в района на СРС, е видно, че ответницата се е разпоредила чрез покупко-продажба в полза на трети лица със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. „********, поради което същата е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия през процесния период по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.

Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.

Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата А.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Доколкото решението на общото събрание на етажната собственост не е оспорено и не е отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се приеме, че то е валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор с фирмата за дялово разпределение валидно обвързва и ответницата.

На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).

Решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата Ц.А. за сума в размер на 131,60 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.

Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството доставена топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружеството-доставчик.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, че общия топломер в АС се отчита по електронен път в началото на всеки месец, посредством „терминал“, чрез който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число на месеца. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б.Б.” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 226,18 лв., от които: начислената сума по фактури е в размер на 656,86 лв., сума за връщане от изравнителните периоди - 430,68 лв.

Съгласно заключението на ССчЕ се установява, че задълженията за имот с абонатен № 316703, за периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г. са в размер на 131,60 лв. - за главница с включени изравнителни сметки и отразени текущи плащания, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Общия размер на лихвите за периода на забавата от 15.09.2014 г. до 03.10.2016 г. вещото лице по ССчЕ е определило на сумата 37,16 лева, до който размер предявеният иск правилно е били уважен от първостепенния съд, а за горницата до пълният му предявен размер от 48,02 лева искът за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ е бил отхвърлен като неоснователен.

Установява се от заключението на ССчЕ, че ответницата не е платила претендираните от ищеца суми за исковия период.

В заключение, съдът приема, че задължението на ответницата е определено според отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 564702 от 18.12.2018 г. по гр. дело № 13498/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 155 състав, вкл. в частта за разноските.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.