Решение по дело №543/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, подадена чрез мл. експерт В. К., против решение № 171 от 12.02.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200002/2025г., по описа на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 23-0003304, издадено на 10.10.2024г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „Ж. транс енд трейд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касатора, не се явява, не се представлява.

Ответникът, чрез адв. Б. оспорва касационната жалба. По съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита същата за бланкетна, тъй като продължава да съществува несъответствие на името на шофьора- един път - С., втори път - К., а името на шофьора е К. К.. Прави искане решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно, обосновано и справедливо да бъде оставено в сила. Въззивният съд правилно е отразил фактическата обстановка въз основа на което е направил правилни и законосъобразни изводи. Прави искане за присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. .

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Ж. транс енд трейд“ ЕООД, против Наказателно постановление № 23-0003304, издадено на 10.10.2024г. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. С решение № 171 от 12.02.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200002/2025г., ВРС е отменил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че при проверка се установило, че от дигитална карта на водача, на дата 14.11.23г., след непрекъснато управление от 4,30 часа, на водачът К. К. не му била осигурена непрекъсната почивка от 45 минути, или поне алтернативно - 15 минути, последвано от почивка от поне 30 минути. Водачът управлявал от 05.08ч. и трябвало да спре в 10.09ч. Превозът бил извършван от „Ж. транс енд трейд“ ЕООД, поради което и АНО съставил срещу дружеството АУАН затова, че не организирал работата на водача така че да му бъде осигурена почивка. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление. Нарушението не било изолиран случай и същото било установено и на другия ден.

От правна страна ВРС приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че не са налице безспорни доказателства, че дружеството е осъществило състав на нарушение, изразяващо се в липса на организация.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия състав на съда.

По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на Районен съд - Варна за несъответствие на описаните в АУАН и НП фактически констатации на състава на процесното нарушение. Нормата на чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС регламентира ”Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент”. В НП обаче не са описани фактите, въз основа на който е направен извода, че предприятието е организирало работата по такъв начин, че водачът не е бил в състояние да спази глава II от регламент 561/06 г. В АУАН и НП не са конкретизирани от правна страна хипотезите на чл. 8 и 9 от глава II. Като краен резултат не става ясно, за какво е наказано дружеството.

От друга страна чл.104 ал.1 от ЗАвП предвижда отговорност за превозвач, който не осигури почивка, а организацията в предприятието не е била предмет на изследване, за да се направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна.

От така направеното описание на нарушението не става ясно от фактическа страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът, за да осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност да ползва регламентираната от закона почивка.

В конкретния случай е налице фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение, което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело от своя страна до несъответствие между фактическото и юридическото им формулиране (реквизитите на НП по чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН), а това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Това е така, защото правото защита на санкционираното лице, а и съдебният контрол по ЗАНН се реализират изцяло и само в рамките на административнонаказателното обвинение, очертани от съдържанието на НП, и дори да бъдат установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства от съставомерно значение, които не са посочени в НП, последните не могат да заместят липсата на волеизявление за тях от страна на административнонаказващия орган, още повече, че законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите в НП, каквато възможност е предвидена в определени случаи за нередовностите в АУАН – чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 12.02.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 20253110200002 по описа на ВРС за 2025г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „Ж. транс енд трейд“ ЕООД ЕИК *********, с.Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, представлявано от Й. К. И. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.