РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Раднево,08.08.2018г.
Радневски районен съд, наказателно отделение в публично
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар
Живка Манолова като разгледа докладваното
от съдията Вълчанова АНД № 148/2018 г. по описа на РРС намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 327а-213/22.02.2018г.
на Началника на РУ гр.Р., с което на Д.С.Д. ***, ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.56 ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят
Д.С.Д. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Твърди, че е подал молба за подновяване на разрешителното в законоустановения
срок, поради което и не е извършил нарушението по същество.
Въззиваемата
страна Районно управление гр.Р., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание, не взема отношение по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) бланков № 469692(серия Г) от 16.02.2018 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.212 от ЗОБВВПИ – Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия („За нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000
до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон („Лицето по чл.50, ал. 1 – 3, получило разрешение за
придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и
пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да
съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след
получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото
лице”), изразяващо се в това, че на
22.12.2017г. около 10,30 часа в гр.Р. в сградата на РУ на МВР било констатирано,
че жалбоподателят носи огнестрелно оръжие – нарезна карабина „М.”, кал. 22LRq, №хххххххххххх без разрешение за носене и употреба. За оръжието жалбоподателя е притежавал разрешение за
носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20140077196, издадено от Началник РУ
Раднево със срок на валидност до 16.07.2017г. Жалбоподателят не е подал заявление за подновяване на разрешенията в
законоустановения срок, а е носил дългоцевно огнестрелно оръжие – нарезна
карабина „Марлин”, кал.22LRq, № MM83718J без издадено надлежно валидно разрешение за
съхранение (притежаваното от него разрешение било с изтекъл срок на валидност).
Сезирана е РП-гр.Р., като с постановление от
10.01.2018 г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство и
копие от постановлението на РП Раднево е изпратено на РУМВР – Р. за налагане на
административна санкция.
На 16.02.2018 г. срещу жалбоподателя е
съставен АУАН с бл. № ххххххх. В него е прието, че жалбоподателят Д.С.Д. носи
огнестрелно оръжие- нарезна карабина „М.” кал.22LR № ххххххххх без разрешение за носене и употреба, при
все, че жалбоподателят е притежавал разрешение за носене, съхранение и употреба
на огнестрелно оръжие №20140077196 издадени от Началник на РУ Р. със срок на
валидност до 16.07.2017г. Прието е, че е нарушен чл. 56, ал.1 ЗОБВВПИ. АУАН е предявен и
връчен по надлежния ред.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
С атакуваното НП е приета идентична
фактическа обстановка и за посоченото деяние на основание чл.
212, ал.2 във вр. с чл. 56, ал.1 ЗОБВВПИ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.
Не е спорно, че жалбоподателят е лице по чл.
50, ал.1-3 ЗОБВВПИ, придобило по надлежния ред посоченото огнестрелно оръжие.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите Г.И.Т. и Н.И.Н..
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на
такава.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Разпитан в открито съдебно заседание,
актосъставителят Г.И.Т. сочи, че жалбоподателят на 22.12.2017г. е предал
пушката си. Твърди, че подаденото от жалбоподателят заявление не се отнася за
същата пушка, като същият е притежавал две и едната я е продал на сина си. Сочи,
че жалбоподателят не си е подавал документи за подновяване на разрешителното, и
след съставянето АУАН същият си е подал наново документите и му е издадено
разрешение. Свидетелят уточнява, че с подадено заявление с вх.
№171К/23.06.2016г. жалбоподателят ги е уведомил за продажбата на огнестрелно
оръжие, като няма друга подадена от жалбоподателят молба. Но става въпрос не за
пушката, за която е издаден акта и наказателното постановление, а за другата
притежавана от жалбоподателя пушка.
От показанията на свидетеля Н.И.Н. се
установява, че няма подадена молба от
жалбоподателя за издаване на ново разрешително, а има молба за продажба на
огнестрелно оръжие, друго- не процесното, на сина му. Свидетелят сочи, че всяко
лице което е подало всички изискуеми документи следва да бъде регистрирано в
програмния продукт на службата. А регистрация на името на жалбоподателя няма.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят Д.С.Д. притежава ловно
оръжие огнестрелно оръжие- нарезна карабина „М.” кал.22LR № ххххххххх. Установи се, че на 27.07.2016г. същият не
е подал заявление за подмяна на разрешителното за носене и съхранение на
оръжие.
Правилото
на чл.
56, ал.1 от ЗОБВВПИ въвежда възможност на лицето по чл. 50, ал.1-3 от
закона, което притежава разрешение за придобиване на огнестрелното оръжие, да
може да съхранява, носи и/или употребява същото след получаване на разрешение
за тези дейности от компетентното длъжностно лице. Тази нормативна възможност
представлява правило за поведение, т.к. по начин на формулиране дейностите по
съхранение, носене и/или употреба на оръжието са поставени под разрешителен
режим. Ако лицето желае да извършва дейностите с оръжието трябва да се снабди с
разрешение за тях. От тук следва извода, че нормата по чл. 56, ал.1
от ЗОБВВПИ освен нормативна възможност е и правило за поведение, т.е.
задължение за субектите. Обвинението касае извършено от дееца деяние,
изразяващо се в съхраняване на посоченото огнестрелно оръжие без валидно
разрешение, издадено от компетентните органи през посочения период, поради
изтекъл срок на притежаваното от въззивника разрешение и неподновяването му
съобразно установения в закона ред и срокове. В случая, нарушеното правило за
поведение по чл. 56, ал.1 пр.2 от ЗОБВВПИ правилно е отнесено към общия
санкционен състав по чл. 212 от ЗОБВВПИ, поради липса на предвидено друго
наказание.
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме претенцията на въззивника за отмяна на
обжалваното наказателно постановление за неоснователни. Наказателното
постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на
нарушението, неговия автор и неговата вина са безспорно установени, а наложената
санкция е правилно определена и като такова същото следва да бъде потвърдено от
съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
327а-213/22.02.2018г. на Началника на РУ гр.Р., с което на Д.С.Д. ***, ЕГН **********
на основание чл. 212 във вр. с чл. 56, ал.1 ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд С. З.
Районен съдия: