РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Перник, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500611 по описа за 2021 година
С решение № 260834 / 09. 07. 2021г., постановено по гр. д. № 05655 / 2020г.
описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „Стомана Индъстри“ АД гр.
Перник да заплати на В. Д. И. сумата 3000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на трудова злополука на ***, настъпила в гр. Перник, ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 3000лв., считано от датата на
увреждането ***. до окончателното й изплащане, като за горницата над
3000лв. до пълния претендиран размер от 8000лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
С решението „Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на В. Д. И.
сумата 300лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, а по сметка на Пернишкия
районен съд да заплати сумата 120лв. държавна такса и сумата 75лв. разноски
за СМЕ, изчислени съобразно уважената част от иска.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „Стомана
1
Индъстри“ АД, чрез адвокат Х.М., срещу решението, в частта му, с която е
уважена частично исковата претенция на ищеца срещу дружеството и
дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца, съобразно уважената
част от иска, както и по държавна такса и разноски по сметка на Пернишкия
районен съд. Излага доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000лв. е завишено по размер.
Насрещната страна В. Д. И., чрез адвокат Е.А., не е представила писмен
отговор. За съдебно заседание е депозирала писмена молба, чрез адвокат Е.А.,
с която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение да бъде потвърдено като обосновано, правилно и законосъобразно.
Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че решението, в обжалваната му част се явява
процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между
процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда,
като родово и местно компетентен, да разгледа делото, се е явявал
Пернишкият районен съд. При предявяването на иска са били налице
положителните процесуални предпоставки за неговото предявяване и не са
били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване, като съдът се е произнесъл по предявения иск.
Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата. В жалбата са
2
развити оплаквания, че неправилно размерът на обезщетението е завишен с
оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обстоятелството, че пострадалият в
момента е напълно възстановен, като дългосрочната прогноза е добра и при
ищеца не са налице усложнения.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба и тези на насрещната
страна, както и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен
съд намира следното :
Пред настоящата съдебна инстанция не се спори, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ***,
съгласно който В.И. е заемал длъжността „***” в поделение „***” с място на
работа: гр. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1 – „Стомана индъстри” АД.
На *** около 12.50ч. И. извършвал рязане с оксижена на ламарина и
метални обрезки на работното си място, като за целта бил се качил на стълба.
При опит да слезе от стълбата стъпил накриво, подхлъзнал се и паднал, при
което усетил силна болка в лявата лакътна става. Същият бил превързан в
здравния пункт на дружеството и насочен към МБАЛ „***“ гр. ***. Там
установили, че няма фрактура и му казали да си ходи в къщи. И. отишъл на
друг преглед в „ГПСМП – ПСК“ ООД, където ортопед – травматолог
установил, че има контузия на левия лакът. Била му поставена лонгета на
лявата ръка и насочен за домашно лечение.
С Разпореждане № ***, представляващо официален документ, издаден
на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при на ТП на НОИ -
Перник, се установява, че претърпяната от ищеца на ***. злополука е
призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като при нея е получил „Контузия
на лакътя” на лявата ръка, довела до временна неработоспособност на
пострадалото лице.
От приложените по делото три болнични листа, от заключението на
вещото лице д-р К.А.С. по съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема като обективно и като компетентно
изготвена, както и от свидетелските показания на А.П. М. – всичките
кореспондиращи помежду си, се установява, че вследствие процесната
трудова злополука, И. е получил контузия на лява лакътна става. Същият не е
могъл да движи лявата си ръка в лакътната става през периода на гипсова
имобилизация за период от 3 седмици, а възстановителния период е
3
продължил за времето от ***. до 05. 10. 2019г. През този период същият е
бил обслужван от бившата си съпруга – свидетелката А. М., не е можел да
използва пълноценно лявата си ръка и когато е хващал нещо с нея или и с
двете си ръце, го е изпускал. Същият е изпитвал силни болки, поради което е
приемал обезболяващи и са му правени студени компреси на левия лакът.
Към 08. 04. 2021г., когато е извършен преглед на ищеца, вещото лице не е
установило функционален дефицит на лява лакътна става. При извършения
преглед ищецът е посочил, че трудно е раздвижил ръката си след свалянето на
гипсовата имобилизация, като не е провеждал рехабилитация. Вещото лице е
посочило, че полученото увреждане може да се получи по начина, описан в
исковата молба. В заключение вещото лице е посочило, че дългосрочната
прогноза е добра.
В съдебно заседание 29. 04. 2011г., вещото лице устно е пояснило, че в
случая не е имало счупване на кост, а получената от ищеца травма се изразява
в навяхване, което означава разтягане на връзките, които стабилизират
ставата. Вещото лице е пояснило, че по аналитични данни няма как да се
твърди със сигурност, че в бъдеще ищецът ще изпитва болки при промяна на
времето, смяна на сезони или продължително натоварване, доколкото в
случая няма костни увреди.
Изхождайки от изискванията на чл.52 от ЗЗД и тези на раздел II от
Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, от пола и възрастта
на пострадалия към датата на трудовата злополука – мъж в активна
трудоспособна възраст на ** години, от конкретното увреждане – контузия на
лява лакътна става, при която са били разхлабени ставните връзки, от
поставянето на лонгета на лакътя на лявата ръка, при което същият е търпял
неудобства, от проведеното лечение в домашни условия, чрез прием на
обезболяващи и поставянето на студени компреси, от продължителността на
лечението – 3 седмици с лонгета и на временната нетрудоспособност – общо
три месеца, при което първоначално болките са били по – силни, а после са
започнали да отслабват, от обстоятелството, че към настоящия момент И. е
напълно възстановен и прогнозата за него е добра, от размера на минималната
работна заплата за страната към датата на трудовата злополука – 560лв., която
в момента е в размер на 650лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата
от 3000лв. би репарирала В.И. за претърпените от него неимуществени вреди
от трудовата злополука, ведно със законните лихви за забава, считано от
4
датата на увреждането ***. до окончателното изплащане.
След като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, то жалбата на „Стомана Индъстри“, в която са
изложени доводи за определяне на завишен размер на обезщетението, се
явява неоснователна, а решението на Пернишкия районен съд в обжалваната
му част се явява правилно и законосъобразно, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемия ответник сумата 300лв. разноски за
адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260834 / 09. 07. 2021г., постановено по
гр. д. № 05655 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната
му част, с която е осъдено „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник да заплати на
В. Д. И. сумата 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
трудова злополука на ***, настъпила в гр. Перник, ведно със законната лихва
за забава върху сумата от 3000лв., считано от датата на увреждането *** до
окончателното й изплащане.
Осъжда „Стомана Индъстри“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ №1 да заплати на
В. Д. И., с ЕГН **********, сумата 300лв. разноски, направени пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението може да обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5