Р Е Ш
Е Н И Е № 55
гр.
Сливница, 14. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 11 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.И.С., ЕГН ********** ***, представляван от адв. Красимир
Сотиров и адв. Яна Сотирова, срещу Наказателно постановление № 42-0000414 от
07. 03. 2016 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“, с което на основание чл. 177, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 1 ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03. 07. 2001 г.
на МРРБ.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, поради постановяването му в нарушение на
законови наредби и с молба за неговата отмяна.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Сотиров, който поддържа подадената жалба с подробно
излагане на съображенията за това, като заявява, че обжалваното наказателно
постановление е непълно и неточно при описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то. Никъде в същото не е посочено, че
става въпрос за извършване на превоз на извън габаритен товар. Отделно от това,
липсват доказателства, че актосъставителят е извършил съответното измерване на
товара с годен уред - ролетка, със съответната метрологична проверка. Поддържа се становище, че извършеният от жалбоподателя
превоз на извън габаритен товар бил в съответствие с разпоредбите на Наредба №
11/03. 07. 2001 г., регламентиращи извършването му с патрулиращ автомобил, с
поставяне на съответните обозначителни знаци и заплащането на такси за
движението му.
Въззиваемата
страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована,
не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС - гр. Сливница, е
застъпено становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На
16. 02. 2016 г. свидетелят П.Н.С., на длъжност „инспектор“ при ОО „АА“ – гр.
София, в присъствието на свидетеля Р.В.И. – присъствал при съставянето на акт,
извършил проверка на движещ се в района на ГКПП „Калотина“, на гл. път Е80 в посока
РСърбия влекач МАН ТГА 41-660, с рег. № РК 9817 АХ от кат. № 3 и прикачено към
него полуремарке „Голдхофер“, с рег. № РК 2649 ЕЕ, от кат. 04, и двете
собственост на фирма „ДЛВ - СИ“ ООД, извършва обществен превоз на товари на
територията на РБългария по маршрут гр. Перник – с. Калотина, за което бил
издаден пътен лист № 0073571 от 16. 02. 2015 г. със заверено копие на Лиценз на
общността № **********, валидно до 31. 12. 2016 г. При извършване на проверката било
констатирано нарушение: „Извършва превоз с ППС полуремарке „Голдхофер“, което е
с размери, които надвишават нормите установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройство ширина – 3,95 м., при максимално разрешени 2,55 м.,
с което нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11 на МРРБ“.
За
нарушението на водача на ППС А.С. свидетелят П.Н.С. издал акт за установяване
на административно нарушение № 218887 от 16. 02. 2016 г., със съдържанието на
който последният се запознал при съставянето му без възражения. АУАН бил връчен
на нарушителя в присъствието на св. Р.И., за което С. се подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление. В последното административно-наказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта. Констатираното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, вр. чл. 5, ал.
1, т. 1, б.“а“ от Наредба № 11/03. 07. 2001 г. на МРРБ.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели П.С. и Р.И. – актосъставител и
свидетел, се установява, че на 16. 02. 2016 г. при проверка на товарен
автомобил, собственост на фирма „ДЛВ – СИ“ ООД, бил превозван товар – багер.
Свидетелят С. заявява, че била измерена височината на товара с ролетка, която
била в буса и представлявала част от окомплектовката на служебния им автомобил.
При измерването се установило, че височината на товара била по-голяма от
допустимата. Според показанията му възможно било да са измерили и ширината на
товара.
Разпитан
е и свидетел доведен от жалбоподателя – Румен Сергиев, според показанията на
когото работел на длъжност „механик“ във фирмата, чиято собственост бил
товарният автомобил, и на посочената дата той замествал свой колега, който
извършвал извън габаритни товари. Същият ден трябвало да се извърши превоз на
товара от гр. Перник до с. Калотина и той управлявал съпровождащия товара
автомобил, който бил специално оборудван – обозначен, движещ се преди другия, с
което показвал на останалите участници в движението, че пътят следва да бъде
освободен, за да премине товарният. В него било и издаденото за превоза
разрешително.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
свидетелите, както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно
постановление № 42-0000414/07. 03. 2016 г.; АУАН № 218887/16. 02. 2016 г.; заповед
№ РД-08-249/15. 05. 2015 г.; заповед № РД-01-65/24. 02. 2017 г.
Съдът
даде вяра на показанията на доведения от страна на жалбоподателя свидетел,
доколкото тези на останалите двама свидетели, независимо, че нито един от тях
не е заинтересован от изхода на делото, се разминават със събраните писмени
доказателства. Това е така, тъй като в АУАН и НП е посочено, че се касае за
надвишаваща нормата широчина на превозното средство – полуремарке „Голдхофер“,
а при разпита на св. С. се говори за височина на превозвания товар. Св. И.
заявява, че не си спомня нищо от процесния случай, но поддържа посоченото в
акта, тъй като поставения подпис на мястото на свидетел е негов.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът
намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Обжалваното
наказателно постановление № 42-0000414/07. 03. 2016 г. е издадено от
компетентен орган – от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. София към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, съгласно заповеди № РД-08-249/15. 05. 2015 г. и № РД-01-65/24. 02. 2017 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, в преклузивния
шестмесечен срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, изразяващо се
в това, че извършва превоз с ППС, при измерване на което е установено, че
надвишава нормите за широчина от 3,95 м. при максимално разрешени 2,55 м. и
индивидуализирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, вр. чл.
5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03. 07. 2001 г. на МРРБ, която предвижда
задължението да се управлява ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване с размери, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, в случая с допустима
максимална широчина от 2,55 м. Това налага извода, че е неправилна правната
квалификация на нарушението, доколкото същото се явява като такова по чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 11/03. 07. 2001 г. на МРРБ. Контролните органи освен, че не
са посочили правилната квалификация на извършеното от шофьора нарушение, но не
са изискали и съответните документи, необходими за извършване на такъв превоз –
разрешително и документ за платена такса. По този начин се установява, че е
допуснато съществено процесуално нарушение по издаването на наказателното
постановление, което обосновава отмяната му на процесуално основание.
Изложеното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
води до неяснота на конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение, което от
своя страна засяга правото му на защита в процеса.
Отделно
от горното, съдът констатира, че е извършено нарушение и на чл. 35, ал. 3 от
цитираната по-горе Наредба, съгласно който проверката следва да се извършва със
средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.
Към административно-наказателната преписка, приета като доказателство по
делото, а и в хода на делото липсва каквото и да е доказателство за
техническото средство, с което е извършено измерването, както и за това чие е.
Няма данни и за това дали същото е преминало техническа проверка и дали
отговаря на изискванията на Закона за измерванията.
Предвид всичко изложено
депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление – изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0000414 от 07. 03.
2016 г., издадено от Венцислав Сергеев Георгиев – Главен инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което на А.И.С., ЕГН **********,
на основание чл. 53 ЗАНН и 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т.
1, б. „а“ от Наредба № 11/03. 07. 2001 г. на МРРБ, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: